– Г-н Димов, кои са конкретните действия на МВР, които провокираха изготвянето на декларацията срещу полицейския произвол?
– Действията на МВР в четвъртък и в предишните дни са нещо, което се превръща в стил на управление. Забелязва се обръщане на активността на МВР, МВР репресира гражданите, а пази престъпниците и мутрите. Ще дам само няколко примера. С идването си на власт вашият бивш кмет и настоящ министър на вътрешните работи Румен Петков обяви, че ще се държи на ръба на закона. Не може един министър да се държи на ръба на закона. Почти веднага последва убийството на Чората в Благоевград. Полицаите убиха човек. Те не са правораздавателни органи. Той трябваше да бъде заловен и съден, това означава правова държава. Убит в полицията е “на ръба на закона”. След това се случи побоят над ваш колега журналист за това, че иска да отрази събитие. За какво са журналистите, ако не да отразяват събития? Това е техен и професионален, и морален дълг, и работа в края на краищата. В четвъртък хора протестират срещу застрояването на Странджа, те имат право на протест и няма нужда да бъдат бити. Миньорите протестират и ядат бой. Всъщност това напомня много на нещо, което социалистите винаги са правили – те не могат да управляват и затова репресират. А като казвам, че МВР се превърна в репресиращ орган за гражданите, а пази мутрите, достатъчен е само примерът с Маджо и охраната му, която също беше на ръба на закона. Това са ситуациите, които са описани в декларацията, защото наистина се отива прекалено далеч и трябва да има реакция от всички. И от медии, и от граждани, и от политици, за да може да се спре насилието.
– Подкрепата от другите десни партии знак за бъдещо единодействие ли е?
– По принцип при десните партии, колкото и да са критикувани в момента, в колкото и слаба позиция да са, има нещо, което винаги е било факт и то е, че са демократични. Всяка демократична партия застава зад подобна позиция, защото това е в същността й. Грубо казано, контрапунктът на демокрацията е терорът. Това, което се случва, е в посока терор, още не е терор, но е в тази посока. Комунистите просто не могат друго. Нормално е демократичните партии, не само десните, да изразят такава позиция. Аз очаквах и други партии, които са част от управляващата коалиция, да осъдят подобно поведение, защото имат претенции за демократичност. Демокрацията е правото да изразиш мнение, правото да се защитиш. Миньорите защитават своя позиция и студентите, и лекарите, и учителите. Това е право, дадено им от демокрацията.
– Очаквате ли тази декларация да доведе до реални последици или ще остане просто израз на позиция на десните партии?
– Трудно ми е да кажа, защото при всички положения последствия трябва да има. Една от възможните последици е реакция на правителството и на управляващите към тази декларация и по-скоро към поведението на полицията и на вътрешния министър. Но за конкретните стъпки в момента не мога да гадая. Ние обръщаме внимание, че не става дума за един откъслечен акт, а за задълбочаваща се политика на министъра на вътрешните работи. Това само по себе си трябва да бъде сигнал и към министър-председателя, и към управляващите, че трябва да се вземат съответни мерки, освен ако те не споделят и не защитават подобен тип поведение. Министър-председателят е обявил, че предстоят промени в кабинета, така че на този етап топката е в него. След като премиерът представи промените, ние ще кажем и своето мнение и ще атакуваме. Аз лично твърдя, че министър Петков отдавна трябваше да бъде уволнен от поста, защото е всичко друго, но не и министър на вътрешните работи.
– След категоричната ви позиция по отношение на действията на полицията, не мога да не ви попитам за мнението ви за скандала с НСО, в който бе въвлечен и президентът.
– В САЩ преди години имаше един случай, който беше много по-дребен от това, което се разкри на този етап у нас, и той доведе до импийчмънт на Никсън. Президентът Никсън беше свален от власт заради нещо доста по-дребно от обвинението, което е отправено сега. Тук президентът Първанов и хората около него използват същия тип репресия, каквото използва и Румен Петков – не бият директно, а психологически – заплашват, че ако истината не бъде потулена, те ще се намесят по определен начин. Знаем какъв е този начин. Заплашване на Марков с прокурор. Въобще властта ще се изправи срещу него. Пак ви казвам, това е стилът – президентът и вътрешният министър са един дол дренки. Те не знаят да правят политика. Те знаят да заплашват. Те не знаят какво е демокрация, те знаят какво е терор. Ние сме започнали подписка и вече сме събрали подписите и искаме от Народното събрание да се създаде анкетна комисия. Това нещо ще бъде внесено първо в Комисията по вътрешен ред и сигурност на НС, след което ще влезе и в пленарна зала. Това е отговорът на опозицията, защото се отива прекалено далеч. Президентът подслушва политици, министърът на вътрешните работи бие граждани, това не ви ли намирисва на ранния следдеветосептемврийски период?!
– Какво трябва да последва, ако обвиненията на бившия служител на НСО Николай Марков са основателни?
– Оставка на президента. Ако анкетната комисия потвърди, че президентът е подслушвал политически опоненти, трябва да има оставка на президента. Тази комисия ще може да поиска оставката му, но няма правомощия да го принуди. Тук ще стане ясно до каква степен България е демократична държава и българското общество е гражданско, а българските политици са европейски политици. Ако един избран президент реши, че може да прави каквито си ще безобразия, той ще ги прави, но само ще докаже, че путинизира България. Ще докаже нещо, което ние от ДСБ твърдим от много отдавна. Президентът Георги Първанов не е президент на българите, в момента той е президент за собствена изгода и за прокарването на чужди на България интереси.
– Замесването на президента в подобен скандал до какви сътресения може да доведе?
– Сътресенията ще ги има. Ние сме предупреждавали за тези неща още по време на президентската кампания и преди нея. Но за съжаление и ние не сме били достатъчно убедителни, очевидно и гражданите или са се предоверили, или са останали прекалено пасивни, с което са помогнали да се стигне до тази ситуация. Всички носим своята отговорност.
Да, влизаме в тежка криза. Аз лично мисля, че се задава политическа криза в страната. Хубавото е, че икономиката е частна, че успяхме да извършим необходимата приватизация 1997-2001 г. и частната икономика няма да допусне срива, който имаше през 1996 г., когато отново управляваше БСП. Но политическата криза ще бъде налице. Трудно ми е да кажа точно кога. Тук идва голяма отговорност на десните политически партии. Ние имаме задължението и пред десните избиратели, и пред България максимално бързо да намерим изход от нашата криза, за да можем да помогнем и страната за излезе от националната криза. Левицата тепърва влиза в криза. Президентът много бързо я води към криза.
– Може ли това да доведе до падане на правителството?
– Липсата на ясна алтернатива в момента може да задържи правителството. Ако имаше ясна алтернатива, правителството щеше да падне. Такъв тип проблеми в България има винаги, когато управляват социалисти. Беше покойният Луканов министър-председател и страната се тресеше от стачки, беше Жан Виденов министър-председател и страната се тресеше от стачки. Е, сега Сергей Станишев е министър-председател и страната се тресе от недоволства и протести. Това показва, че проблемът при БСП и нейното управление не е в личностите, а е проблем в политиката.