– Г-н Димов, наистина ли вотът на недоверие, който опозицията ще внесе в парламента идната седмица, цели да стегне редиците на десницата преди издигането на обща кандидатура за президент?
– Държа да уточня, че говоря от свое име, т.е. това не е позиция на Демократи за силна България (ДСБ), а моя лична преценка. Не мисля, че този вот ще стегне редиците на дясното за обща кандидат президентска двойка. В това отношение доста сме се стегнали. Поне в ДСБ сме приели изключително сериозно тази задача и нямаме нужда от допълнителни мерки.
– Във вашата партия сигурно сте стегнати, но досега с нищо не показвахте, че ще улесните издигането на общ кандидат. Защо Иван Костов не желаеше да се среща с Петър Стоянов? Защо подлага на съмнение ръководството на СДС?
– Иван Костов каза, че тези преговори не могат да се превърнат в легитимация на лидери. Всяка партия има своя писта, по която прави своята политика. В момента партиите от дясното имаме уникалния шанс да застанем в една писта относно президентската кандидатура. Но това не означава, че ние сме в една и съща писта изобщо. В случая става дума за конкретна задача. Дебатът по вота на недоверие е друга писта, по който ще имаме сходни, но не еднакви позиции. По някои теми нашите идеи съвпадат, по други – не. Примерно при днешното (б. р. – вчерашното) гласуване на поправките в конституцията едни бяха мотивите, с които СДС гласува против, други бяха мотивите на ДСБ. Това са две съвършено различни гледни точки. Т.е. ДСБ като партия и ОДС като коалиция вървят по своите пътища.
– В решаващ за съдбата на десницата момент не трябва ли различията да останат на заден план? Последното социологическо проучване показва само по около 4% за СДС и ДСБ?
– Първо, изобщо не се колебая, че десницата ще я има. Просто няма как да я няма. Не бих казал обаче, че одобрението за ДСБ спада, тъй като ние дълго време бяхме на границата на единия процент. Рейтингът на СДС сега е 3-4%, на ДСБ -4-5%, а на НДСВ – 5-6%. Очевидно тенденцията е, че СДС отива надолу и че НДСВ се сгромолясва спрямо другите. БСП държи твърдия си електорат, което не е изненада. Това, че популизмът взема връх, също не е изненада на този етап, в който се очаква да дойде неволята. А 4-5% за ДСБ е доста по-добре от всичко, което е излизало досега.
– И не ви притесняват онези 47% за още нероденото движение на Бойко Борисов?
– Няма от какво да се притесняваме. Знаете, че когато човек направи една партия, в нея изведнъж се появяват хора, които могат да я смъкнат надолу, но може да я дръпнат и нагоре. Аз съм дясно мислещ човек и смятам, че конкуренцията е прекрасно нещо. Не мисля обаче, че Бойко Борисов е конкуренция на дясното. Г-н Борисов може да бъде припознат от някои десни избиратели. Но като цяло не е десен, а популистки политик. И ако той не предприеме сериозни мерки да решава проблемите като кмет на София, а се занимава с ГЕРБ, не предвиждам за него бляскаво бъдеще.
– Според социолозите той получава подкрепа най-вече от средите на СДС, НДСВ и “Атака”, обединени от вота срещу статуквото?
– Това основно са хора, които чакат неволята да им извади каруцата. Не случайно се спирам на тази приказка, защото знаем, че в крайна сметка човек сам трябва да си свърши работата.
– Не смятате ли, че настъплението на Бойко Борисов отрязва шанса на Иван Костов да оглави дясното пространство? Както и че ДСБ ще остане малка крайна дясна партия?
– Не съм говорител на Иван Костов. ДСБ, разбира се, ще се бори за максимално влияние вдясно и за неговото разширяване. Не мога да се съглася с вас, че ДСБ е крайна дясна партия, защото не сме казали нищо крайно. Просто стоим здраво на
принципни позиции. Това, да си предсказуем и последователен, е основата на всяка дясна партия. Погледнете в европейски, ако щете и в световен мащаб и ще видите, че това са характеристики на дясното. Лявото мутира, обещава и не изпълнява. Затова има временен успех, след което се проваля.
– Г-н Димов, вие сте интелигентен човек, при това математик. Нима мислите, че при тези нагласи на общественото мнение десен кандидат-президент има шанс?
– Разбира се, че има шанс. Мобилизирани сме в максимална степен да постигнем възможно най-добрия резултат. Първото препятствие е преодоляно. Второто предстои – да намерим самата кандидат президентска двойка. Убеден съм, че това хич няма да е лесно.
– Върху кои имена спорите?
– Все още няма имена, но те ще са ясни най-късно в края на април.
– Очаквате ли предсрочни парламентарни избори идната година?
– Мисля, че България ще стане член на ЕС на 1 януари 2007 г, но ще влезе бедна в задния двор на съюза, защото ще бъдат задействани предпазни клаузи.
-Кои?
– Наблюдавайки безпомощността на правителството, се притеснявам, че могат да бъдат задействани предпазни клаузи освен по глава 24 за правосъдие и вътрешни работи и в областта на земеделието или на свободното движение на хора, стоки и услуги. Но това едва ли ще стане причина за падане на правителството. За кабинета на тройната коалиция обаче съществува друга, по-сериозна заплаха. Тя идва от засилващата се опасна тенденция към супер висока инфлация. Доколкото ми е известно, Министерството на финансите очаква инфлация, отиваща към 8%. Ако се превиши тази стойност, това може да доведе до тежък икономически удар. Надявам се правителството да не го допусне.
– Ако се стигне до предсрочни избори и ако не си затваряте очите пред явлението ГЕРБ, какви са вашите политико-математически очаквания?
– Не, аз не си затварям очите. Нека първо да се появи новият състезател на пистата, защото аз обичам конкуренцията. Но ние в ДСБ сме си поставили за цел да ходим стъпка по стъпка. Когато човек прескача няколко стъпала, може да се спъне, да падне и да се озове в началото. Засега не виждам повод за притеснение, изключвайки този икономически проблем, който се задава.
– А притеснявате ли се за бъдещето на СДС?
– Не мога да се притеснявам за това дали съседният състезател си е вързал шпайковете, или не.
– Говорите ли си с депутатите от СДС?
– С Мартин Димитров, който е в бюджетната комисия, и с колегите от икономическата комисия никога не съм имал проблем да си говоря. Както нямам проблем да си говоря и с всеки народен представител. За мен разговорът е професионален, не съм дошъл тук да правя приятелства.
– В началото уточнихте, че говорите от свое име. И все пак, когато излагате позицията си, не се ли съобразявате със спуснатата от Иван Костов политика в ДСБ?
– Няма нещо, което да е спуснато отгоре. Член съм на националното ръководство и би трябвало да съм от третия ешелон отгоре надолу – лидер, зам.-председатели, членове на ръководството. При нас има дискусия, всеки изказва мнението си, след което търсим най-добрата позиция за партията. Не мога сляпо да се подчинявам,независимо от официалната линия на някой, който стои над мен. За мен е по-важно да спя спокойно, отколкото да се подчинявам на някого.
– И не се чувствате неестествено, че говорите за СДС като за нещо извън вас?
– Тази криза я изживях преди три години. За мен катарзисът приключи през 2003 г. Имам прекрасни спомени от времето, когато СДС водеше страната напред. Няма да се отрека от този период. За да продължи да живее духът, трябваше да намери ново тяло. Надявам се, че участвам в това.
