Нено Димов: ДСБ е здравата част от болна десница

– Какво става в ДСБ, г-н Ненов? Отвсякъде ви критикуват за загубата на изборите, вие пък реагирате по един неадекватен начин. Имам усещането, че сте в някаква обсада.
– Вашето усещане се отнася не само за сега, а за целия период, откакто се създадохме като партия. Но това е естествено, тъй като ДСБ представлява реалната алтернатива
ние поставяме реалните проблеми на гражданите, а не бягаме по тъча. И е нормално всички управляващи да са срещу нас. Защото в момента почти целият политически спектър е на власт. Има много малко опозиционно поле, което защитаваме ние. Затова не съм изненадан, че сме под обстрел. Какво става в ДСБ? Работим под обсада.
– Това, че сте опозиция на управляващите, е ясно. Но защо с останалите от десницата не намирате общ език? Ето вчера и г-жа Мозер призна, че се чувства предадена от г-н Костов. Губите партньори, губите съидейници.
– ДСБ протегна ръка и предложи преди година и половина на г-жа Мозер и на г-н Праматарски да възстановим ОДС. Но тогава те намериха друго продължение. И не мисля, че сме загубили партньори. Нещо повече, ние започнахме разговори за единна кандидатура и с БЗНС, и с останалите партии вдясно. Не виждам от нас да е имало опит за недобронамереност или за каквото и да е отблъскване. Не знам какво е разочаровало г-жа Мозер. Може би си има свои лични причини.
– Намирате ли грешки в работата на ДСБ? Кои бяха грешките на ДСБ в президентска кампания?
– Не виждам да има някаква съществена грешка в работата на ДСБ. Резултатът от президентската кампания е резултат на тежката криза на десницата.
– Само това?
– Не може, когато десницата е в тежка криза, да се представи по добър начин.
– Но на старта на кампанията вие обявихте, че вашата цел е да стигнете до балотаж и до победа. Тогава не знаехте ли, че в десницата има криза?
– За този резултат допринесе още и фактът, че различните партии вдясно седнахме на преговори с различни цели. Нашата бе да издигнем единна кандидатура, защото това бе единственият начин да се опитаме да се противопоставим на сегашния президент. Целта на ДСБ бе да се преборим не само за балотажа, а и да победим. Но някой, не ние, наложи протакането на тези преговори. Те трябваше да свършат през май, а финализираха на 5 септември. Когато хора с различни цели тръгнат уж заедно, не могат да стигнат до успех.
– Според Стоянов основната вина за загубата е на Костов и в начина, по който бе наложена кандидатурата на г-н Беронов. Не приемате ли този упрек?
– Петър Стоянов трябва да е достатъчно откровен и да каже, че тази кандидатура е предложена от Иван Костов и от Петър Стоянов заедно! Ако тя беше само на Костов

нямаше да бъде издигната. Това ясно трябва да се знае. Ние от ДСБ предложихме четири алтернативи (Веселин Методиев, Димитър Абаджиев, Иван Груйкин и Неделчо Беронов), приемахме и потенциални варианти от своите партньори – как може да бъдем упрекнати в некоректност? Петър Стоянов се съгласи да подкрепи заедно с нас само Неделчо Беронов.

– Защо няма чуваемост между ДСБ и СДС? Имам чувството, че с Петър Стоянов говорите на различен език, г-н Димов.
– Защото сме различни партии. И не заради, както се твърдеше, личностни проблеми, а заради принципни различия. Видяхте, че г-н Стоянов и г-н Костов надмогнаха собственото си его и тръгнаха заедно в един момент. Значи не личностните противоречия ни доведоха до този резултат, а много по-дълбоки проблеми.
– Но така и не ги назовавате. Не беше ли редно всеки от вас вдясно да признае: ние сбъркахме тук и тук, другите сбъркаха там и там? Да покажете някаква доза самокритичност. Защото най-отблъскващ е фактът, че отказвате да видите виновниците за сегашния резултат.
– Трудно ми е да ви отговоря. Защото не е просто. Очевидно десницата има проблеми. Аз лично каква критичност бих видял? От днешна гледна точка бих задал въпроса трябваше ли в ДСБ да бъдем инициаторите, да бъдем двигателите на тази единна кандидатура? Не мога да ви кажа еднозначно, че отговорът ми е „да“ или „не“. От друга страна пък, нормално е най-здравата част на един болен организъм да бъде двигател.
– Значи ДСБ е най-здравата част от десница?
– Точно така! ДСБ бе и е най-здравата част от болната десница. Ние сме партията вдясно с най-малко проблеми или без проблеми.
– Защо тогава губите симпатизанти?
– Мислите ли, че губим симпатизанти? Аз не съм убеден. Структурата на вота сега се покрива до голяма степен със структурата на вота от парламентарните избори.
– Но ако сте във възход, би трябвало сега да получите по-стабилна подкрепа.
***
Трябва да подчертая
проблемът на десницата ни е, че не постави новите задачи. Но аз не знам кои са. Може би трябва да се намери някой, който да измисли нещо ново за България. Друг наш проблем е, че не намерихме точните думи, с които да преведем на хората какво означава силна България в обединена Европа. Трябва да положим усилия за чуваемост на тезите ни в обществото.
– Ние се явихме в специфични мажоритарни избори в рамките на цялата десница. Но не може само една здрава част да изтегли едно толкова болно тяло, каквото е тази десница. Освен това самата кампания
от 22 септември до 22 октомври бе съпроводена с редица недоброжелателни, твърде мек е този израз, публикации на хора от десницата в медиите, които критикуваха и десницата, и кандидата й. Това също показва, че сме имали и различни цели в тези избори.
– Тогава мисълта, че може да вървите по един път заедно, е била мираж.
– Очевидно да
, на този етап. Въпреки че ще ви кажа откровено, ако ДСБ бяхме избрали друг път, пак щяхме да сме в същата ситуация. Това ми прилича на онази приказка за заека, дето го питали: „Заю, с шапка ли си? Ако си без шапка ще ядеш бой. Ако си с шапка пак ще ядеш бой.“ Винаги щеше да се намери защо да сме виновни.
– Напускането на Димитър Абаджиев няма ли да отвори един бент, през който мнозина ще избягат от ДСБ?
– Една птичка пролет не прави. Димитър Абаджиев бе един от тези, които имаха некоректното поведение по време на кампанията. Дори във вашия вестник имаше негови изяви.
От 220 председатели на общински организации, които присъстваха на последното ни заседание в неделя, само трима взеха позиция, различна от останалите. Това е около 1%. Затова няма да има ефект. Поведението и на г-н Абаджиев, и на областните координатори от Русе и Търново, е опит за натрупване на политически дивидент. Те капитализират своето напускане. Когато човек има личностен проблем, той не излиза в медиите. Той го съобщава първо общността и чак тогава говори навън.
– Странно е, че говорите така за г-н Абаджиев, смятан за едно от доверените лица на Костов.
– Не разбирам защо концентрирате всичко около Костов. Аз съм член на ръководството на ДСБ, а не на Костов.
– Нима смятате, че вашата партия може да съществува без Иван Костов?
– А вие мислите ли, че тези 230 000 души, които са ни подкрепили, а може би и повече на последните парламентарни избори, са личният вот на Иван Костов?
– Какво друго да си мисля, щом на това съвещание политическите активисти на ДСБ са аплодирали Иван Костов с възгласите: „Вие сте нашият Христос!“
– Моля ви, кой го е казал това? Такова нещо не е имало в неделя! Това, че медиите
са го написали, не означава, че е казано.
– Но медиите не са си го измислили!
– За мен това е странно. Не знам кой го е изнесъл, но такова нещо не е казвано. Нещо повече. Нито е имало бурни аплодисменти, нито е имало бурни освирквания. Това не бе митинг. Това беше сбирка на хора, които имаха какво да кажат и си го казаха. Някои като г-н Абаджиев си тръгнаха. Но не е имало нито Юда, нито Христос. Аз съм вярващ християнин и предполагам, че човекът, който е изнесъл това, ще си получи съответното Божие наказание. Защото не може да се хули Христос, не може да се хули Бог.
– Вярно ли е, че г-н Костов ви е казал, че не ви обещава власт, а опозиция. И че ви чертае перспектива на моралните съдници на обществото.
– ДСБ трябва да представлява алтернативата, да поставя човешките проблеми, да поставя въпросите към управлението, които не се поставят в момента. Тепърва излиза тежкият проблем с АЕЦ „Белене“ и енергийното робство, което ни очаква. Това има далеч по-голямо значение за България, отколкото какво ще стане с ДСБ. Дали ще бъдем в опозиция или в управление
това ще решат само избирателите.
– Вчера КТ „Подкрепа“ поиска Костов и екипът му да платят 10-те милиона, с които Гад Зееви осъди България по повод приватизацията на „Балкан“.
– Гад Зееви не може да ни осъди за приватизацията. Трябва да видим за какво точно е осъдена България и за какво се иска да плати тези 10 милиона. Що се отнася до приватизацията по времето на Костов
благодарение на тази приватизация в България все още не се е случила зимата на 1996 г. Във времето, в което управляваше правителството на Иван Костов, това, което се нарича олигархия – руският модел нямаше път напред. То си възстанови позициите след изборите от 2001 г. В момента последният рубеж пред пълното завземане на държавата от олигархията, е ДСБ.