– Г-н Димов, бюджетът на страната за 2007 г. вече прекрачи прага на Народното събрание. Кои са основните пробойни в сметките на правителството за приходите и разходите на хазната за догодина?
– В самите “сметки” няма проблем, те са направени точно защото управляващите най-сетне се научиха да смятат. Но има няколко основни грешки във фискалната политика изобщо. Първата и най-явна грешка е липсата на равнопоставеност в приходната част на бюджета. Повишава се общото отнемане на средства от гражданите с около 2 процента. Освен това отново се очаква да има огромен излишък и силно увеличение на външния дълг през 2007 година. Притеснение поражда и фактът, че съдейки по заложените разходи, правителството очевидно не смята за свой приоритет ключови сфери като здравеопазване и образование. Всичко това очертава един дисбалансиран бюджет, насочен в грешната посока.
– Какви по-конкретни проблеми има в приходната част на хазната?
– Ясно е, че за да върви икономиката напред, тя трябва да е стъпила здраво на двата си крака – капитала и труда. С намаляването на корпоративния налог до 10% догодина общата данъчна тежест върху капитала ще стане 16.3 процента. В същото време трудът ще се облага с до 24%, т.е. с 8% повече. Така всеки работещ всъщност се стимулира да бъде рентиер, а не да се квалифицира или преквалифицира, за да печели от труд. Не съм против намалението на данъка за фирмите – напротив, подкрепям го. Но смятам, че категорично трябва да бъде намален данъкът за физическите лица до 17% или до 16.3%, за да има съвсем точен баланс. Този налог трябва да е “плосък”, за да се стимулират всички хора да повишават квалификацията си и да печелят повече пари. Така те ще плащат колкото фирмите, но ще имат силен стимул за повишаване на доходите си. Засега бюджетът спъва тази перспектива, въпреки че квалифицираната работна ръка в България намалява. Точно по тази причина след 1 януари 2007 г. икономиката на страната ще преживее нов стрес или просто ще спре да се развива.
– Както е известно, още при сформирането на тройната коалиция партиите поеха изричния ангажимент (скрепен в официално споразумение), че процентът на преразпределение през бюджета няма да надхвърля 40 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). В бюджета за 2007 обаче този показател гони 41.7 процента. Какъв е вашият коментар?
– За 2006 г. правителството беше предвидило 40% отнемане като обща данъчна тежест. Но догодина процентът на преразпределение е 41.7% заедно с вноската за ЕС. Но при наличието на 2.1 млрд. лв. излишък към края на септември тази година няма проблем вноската за евробюджета да бъде калкулирана в тази сума, вместо допълнително да се натоварват гражданите. Това всъщност показва, че политиката на правителството е изцяло лява. А всички твърдения, че има тенденции, заимствани от десните политики, са несъстоятелни. Защото “дясното” предполага намаляване на общото данъчно бреме, докато тук то се увеличава – до 41.7 процента.
Има и друг проблем. В обяснителната записка към бюджет 2007 е записано, че се предвижда излишък от 0.8 процента. Докато в самия проектозакон за бюджета се говори, че ще има излишък от 2 процента. Това става ясно от чл.5, ал.4, в който се казва, че бюджетните ведомства ще могат да изразходват до 90 на сто от бюджета си до момента, в който излишъкът на хазната стане 2 процента. Нека го кажем направо – това е един доста нескопосан начин да се скрият намеренията за трупане на пари в хазната.
– Но политиката за трупане на бюджетни излишъци не е от вчера, а и не е само български патент. Така че уместно ли е сега да виним правителството за това, че проявява предпазливост във фискалната си политика?
– Не виждам какъв е проблемът да се заяви открито: “Целта е да не можете да купувате вносни стоки заради растящия дефицит по текущата сметка на платежния баланс – затова трупаме излишъци!” Но след като влизаме в ЕС и вносни стоки няма да има, тъй като падат границите, как ще се калкулира въпросният дефицит. Защо се смята, че тогава българите няма да могат да си купуват вносни стоки? Очевидно, че трупането на излишъци не е идеалното решение. Защото спирачките, които се набиват на българската икономика по този начин, всъщност са борба със следствието, а не с причината.
– И коя е причината за това икономическо кретане, според вас?
– От една страна, това е неконкурентната икономика на вътрешния и на външния пазар. И от друга – липсата на реален стимул към тази икономика. Десетте процента корпоративен данък наистина са някаква крачка към по-добро, но проблемът с квалифицираната работна ръка виси със страшна сила. Никой не може да бъде конкурентен със знанията си отпреди 50 години….
– Като говорим за данъци, стана ясно, че догодина отново ще има увеличение на някои акцизи, т.е. оскъпяване на стоките за крайния потребител, и същевременно повече приходи в бюджета. Смятате ли, че европейската интеграция на страната оправдава поредното повишение на ставките?
– Разбира се, че качването на акцизите има отношение към напомпването на приходната част на бюджета. Но за мен възмутителното е облагането с акциз на тока, защото той не е луксозна стока. Наистина в Европейския съюз има изискване за акциз върху тока. Но там има силно газифициране на икономиките и алтернативност на горивата, т.е. всеки може да избира каква енергия да ползва, след като си направи сметката колко ще плаща за нея. В България това го няма. И затова европейските мерки не могат да се пренасят на сляпо. Ако ще следваме правилата на акцизната политика на ЕС, то би трябвало и инфраструктурно да решим проблемите с енергийните източници. Иначе сега се прави следното – обявяваме тока за луксозна стока, облагаме я с акциз и не правим никаква компенсация насреща.
Има и друга “подробност” – изпреварващото увеличаване на акцизите през 2006 г. беше фиаско. Това става ясно от бюджета за 2007 г, тъй като в него отново има скок на ставките. Излиза, че гражданите просто са плащали по-високи акцизи цяла година, без обаче да има каквито и да било резултати за фиска. Твърдя, че точно тази политика ще ни попречи да изпълним критериите за присъединяване към еврото през 2010 година.
– Тоест няма да покрием критериите за инфлация на Маастрихт в трите години преди влизането в еврозоната?
– България няма да успее да изтегли инфлацията, а жертвите, които сега правят хората, като купуват скъпи стоки, няма да бъдат оправдани след 2-2.5 години. Първо, самото евро има обективна инфлация от около 2% годишно. Но самият факт, че правителството залага над 4% годишна инфлация в тригодишната си бюджетна прогноза до 2009 г., показва, че самото то знае, че не може да се справи на ниво евроинфлация. Тоест левът ще продължи да има по-висока инфлация от еврото, независимо от по-високите акцизи. Това е така заради структурните проблеми на българската икономика. Колкото и да изтегляме във времето акцизите и данъците, това не помага на бъдещата инфлация.
– Споменахте, че догодина ще има голямо увеличение на външния дълг на държавата. На какво почиват тези прогнози?
– В параграф 19 на преходните и заключителните разпоредби на проекта за бюджет е дадено правото: максималното увеличение на директния външен дълг да бъде 4 млрд. лв., т.е. да може да се сключват договори за външен дълг до тази стойност. Отделно са държавно гарантираните заеми, които също са с тежест на дълг. За сравнение, през 2006 г. разрешеният дълг възлизаше на 2.6 млрд. лева. По този начин директният дълг на България ще скочи на 14 млрд. лв., тъй като в момента той е около 10 млрд. лева. Никъде обаче в доклада към бюджета няма дадено обяснение защо се налага толкова да увеличаваме външния дълг. Мисля си, че скритият подтекст е строителството на АЕЦ “Белене”, което пък показва, че то е икономически неизгодно и ще трябва да се финансира с държавни пари. Това пък означава, че нямаме нужда от него, но държавата е решила да го направи и затова ще ни зароби с 4 млрд. лв. нов енергиен дълг. Оставям настрана енергийното робство, което предстои на България.
– От бюджета за 2007 г. става ясно също, че Министерството на финансите иска да увеличи неприкосновената част от фискалния резерв от 2.5 млрд. на 3.5 млрд. лева. Какво е възможното обяснение за това?
– В момента България има натрупан фискален резерв от порядъка на 6 млрд. лева. Преди пет-шест години с Международния валутен фонд беше договорено, че 2.5 млрд. лв. от него трябва да бъдат неприкосновени, защото тогава съотношението външен дълг/ брутен вътрешен продукт беше с около 35% по-лошо, отколкото е днес. По тази логика, ако днес се правят промени, то въпросните 2.5 млрд. лв. трябва да бъдат намалени.
От друга страна, правителството обяви, че ще иска догодина да се приеме нов устройствен закон за бюджета. Така че може би тяхното намерение е да предпазят фискалния резерв. Но защо тогава неприкосновената част, т.е. летвата, под която не трябва да се харчи, не се качи до 5 млрд. лева? Защото иначе това междинно положение, в което се замразяват само 3.5 млрд. лв., си е само имитиране на политика.
– Нека да обобщим кои според вас са приоритетите на бюджет 2007, според правителствените разчети за догодина?
– Спортът, религията, строителството на жилища… Така излиза от представените сметки на кабинета. Интересно е сравнението между разпределението на разходите като абсолютни суми по пера през 2006 г. и 2007 година. Общото увеличение на харчовете за догодина е с 13 процента. При това положение в сферите, в които нарастването на разходите е над 13 на сто, могат да се определят като приоритетни за правителството. И обратното. Парите за някои сфери нарастват напълно основателно – примерно “Полиция и вътрешен ред” (+ 22.5) и “Съдебна власт” (17.8%). Разбира се, не е ясно дали тези пари ще стигнат, тъй като няма обосновка за разходите. Но защо за “спорта, религията и др.”, каквото и да означава това “др.”, е предвидено скок на парите с 31.5 процента? Още no-фрапиращ е случаят с “жилищното строителство и благоустройството” – там нарастването е 39.7 процента. Иначе парите за “образование” се увеличават само с 11.6%, за “здравеопазване” – с 9.8%, за “социално осигуряване, подпомагане и грижи” – със 7.7 процента. Както се казва, когато числата говорят…