Нено Димов: Българските интереси по въпроса за Бургас-Александруполис не бяха отстоявани

Водещ Явор Дчков: Приятно ми е да кажа добър ден на г-н Нено Димов, член на Националното ръководство на ДСБ и народен представител, разбира се, от 40-тото Народно събрание, нали?
Нено Димов: Добър ден. Да, от 40-тото Народно събрание.
Водещ: Да, да започнем с различни теми, ще обсъждаме позицията на ДСБ, но първо със…, за да има връзка с това, което прочетох в началото, отношението на ДСБ към кандидатурата на Георги Константинов. Бяхте упрекнати от СДС и от Петър Стоянов за това, че не сте я подкрепили още в началото и редица интелектуалци или публични фигури се втурнаха да защитават, това е мое мнение, малко така на сляпо тази кандидатура. Може ли да чуем вашите аргументи?
Нено Димов: Ние имаме една много принципна позиция. Първо, бих искал да кажа, че безспорно личностите са важно нещо, но нашата принципна позиция е, че за да работи тази комисия и да няма никакви съмнения за манипулация, всички парламентарно представени партии трябва да имат свой представител и оставащите две места трябва да бъдат дадени на гражданското общество. Като дори е добре председателят на комисията да бъде от гражданското общество. Ако има такива консултации и се стигне до това решение, партиите ще могат да представят хора, които считат за най-подходящи и същевременно да носят цялата отговорност за тези хора. На мен лично много би ми се искало СДС да представи един десен човек в тази комисия, а не анархо-комунист, но когато говорим за защита, ние защитаваме кандидатите на ДСБ в тази комисия. И защитаваме принципа, с който косвено подкрепяме правото на СДС да има свой представител, за който, пак повтарям, да носи цялата отговорност.
Водещ: Да, по-скоро това е акцентът, че партията трябва сама да поеме отговорността за своя кандидат.
Нено Димов: Разбира се. Защото ние например сме излъчили кандидат, който е професионалист, който е работил по-голямата част от кариерата си в сферата на архивите, който е на първо място професионалист и на второ място демократ за силна България.
Водещ: Това означава ли, че сте против отказа на държавата да даде допуск, така да се каже, на г-н Константинов, процедурата, по която неговата кандидатура беше отхвърлена.
Нено Димов: Доколкото знам, тя не е още отхвърлена, защото тече обжалване на този отказ. В края на краищата държавата има право и ако даде своите мотиви, трябва да бъдем запознати. Но за мен тук е много важно и това беше предложение на ДСБ при гледането на закона – не някой от държавата да ни казва информацията, а документите за всички кандидати да бъдат на разположение на Комисията по вътрешна сигурност и ред и тази комисия да се запознае директно с източника на информация. Защото аз не мога да кажа, че в момента идва цялата информация, не само за г-н Константинов, за всички кандидати. Ние трябва да се запознаем с всички кандидати, за да може да ги подкрепим или съответно да не ги подкрепим при гласуването. Свидетели сме на изваждане на информация „на парче“, свидетели сме на укриване на информация. Затова отново защитавахме… не успяхме по време на гледане на закона, но го искаме и сега – нека информацията бъде предоставена. Ние ще се запознаем с нея и ще вземем конкретното си решение. Но пак казвам, първи принцип – всяка партия да има представителство и да носи отговорност за него, и второ – за всички кандидати народните представители да имат пряк достъп до информацията.
Водещ: Друга ситуация, свързана с отношенията СДС – ДСБ, този път бяха конфликтите, които г-н Стоянов предизвика с ЕНП. Преди предаването си припомнихме, че г-н Стоянов имаше идеи за „Третия път“, заедно с Тони Блеър и Клинтън, за либералния проект, след това твърдо влезе в ЕНП, разбира се, като част от СДС. Сега се обръща към Консервативната партия, издигайки анархокомунист за човек на комисията си. Ще защитите ли СДС в ЕНП? Как ще гласува ДСБ на предложението на политическото бюро на партията СДС да бъде изключена?
Нено Димов: За нас първо е изключително важно да видим какъв ще е резултатът, защото много от информацията ни липсва, какъв ще е резултатът от самия дебат вътре в СДС. Защото според Устава на СДС, те са членки на ЕНП и това не може да бъде променяно, поне Национален съвет трябва да се събере, да не кажа, че и Национална конференция трябва да има, за да се промени уставът. Тоест, не е ясно кой е упълномощил и с какъв мандат Петър Стоянов е положил подписа си под взаимоотношенията с консерваторите. Не е ясно въобще имал ли е такъв мандат. Не е ясно партията СДС как ще реагира на това нещо. До момента на практика имаме изявления на отделни лидери и най-вече на самия г-н Стоянов. От тази гледна точка, между другото разбрахме, че той е изпратил писма до членките на ЕНП, партиите-членки, но ДСБ не сме получили подобно писмо. При толкова много неизяснени неща ми е трудно да кажа…, да взема позиция въобще. На ДСБ ни е трудно да кажем каква ще бъде позицията. Разбира се, е хубаво членките на ЕНП, българските партии, да запазят своите позиции, но в края на краищата въпросът е и чисто идеологически. Вие споменахте за това лъкатушене от „Третият път“ до консерваторите. СДС трябва да се определи каква партия иска да бъде и самият Петър Стоянов какъв политик ще бъде.
Водещ: Г-н Стоянов казва, че това членство при консерваторите не означава, че той има намерение въобще да излиза от ЕНП.
Нено Димов: Вижте, това е двустранно. От една страна е въпрос дали Петър Стоянов и СД С имат намерение да излизат, от другата страна е ЕНП. Чисто в перспективите консерваторите от Англия и ЕНП имат коренно противоположна визия за бъдещето на Европа. Консерваторите са за икономическа общност и нищо повече, докато ЕНП е за засилваща се роля на ЕС като организация – политическа, икономическа и всякаква. Нещо повече, ще взема най-ясния пример – членството на Турция в ЕС. Консерваторите изцяло подкрепят членството на Турция, безусловно, докато ЕНП е на съвсем различно мнение. Между другото ДСБ много ясно сме казали, че за нас членството на Турция в момента е неприемливо, защото Турция изобщо не отговаря на политическите критерии, един от които е да се меси във вътрешната политика на България. Ние не можем да подкрепим продължаването на преговорите с една такава Турция. Ние искаме първо реформи. Каква ще е позицията на СДС? Ами по аграрната политика? Консерваторите са категорично против субсидиите в земеделието. Ние искаме ли българското земеделие днес на това ниво, на това, което е, да остане без субсидии. Защото, ако в Англия и Франция могат да си го позволят и в Германия, ние в България не може да си го позволим. Имаме нужда от извървяване на дълъг път, за да можем да си позволим подобно нещо. Така че не можеш да заемаш позицията на консерватор, без да отчиташ тези елементи, които са глобално различни от позицията на ЕНП, за нещо много важно в бъдещето, за бъдещето на ЕС.
Водещ: Друга тема от седмицата беше подписването на договора „Бургас – Александруполис“. Ние сме говорили много пъти и в това предаване, и на страниците на вестник „Гласове“ за този договор, който има може би 14-годишна предварително история. Трудно беше постигнато това споразумение. Добре ли е това за Българи или не, според вас?
Нено Димов: Това споразумение не беше постигнато трудно, трудно бяха отстоявани българските интереси в продължение на много години, за да се стигне до времето, в което Георги Първанов да договори, а Сергей Станишев да подпише договора за продажбата на този интерес. Две неща са в конкретните измерения. Първо, България беше договорила 33%, тоест трите страни – България, Гърция и Русия трябваше да имат равен брой дялове върху собствеността на газопровода. Сергей Станишев подписа 24. Тоест една трета от нашите дялове бяха подарени на руската държава. Буквално подарени, защото срещу това не се получават никакви пари. Нещо повече, досега в споразумението стоеше опцията, че всяка държава ще строи терминалите на своята територия, а в момента ние дадохме 51% от терминала на нашата територия, а в момента ние дадохме 51% от терминала на нашата територия на руснаците.
И третият елемент е, че в България тези акции се поделят по равно между две фирми, които утре ще бъдат купени, примерно от Русия, и Русия ще получи и техните дялове, докато в Гърция, които винаги са показвали, че знаят как да бранят своя интерес, държавата е запазила една решаваща акция. Какъв е негативът – това е чисто неотстояване, какво следва от това неотстояване? България ще получава може би от порядъка на 25 млн. долара годишно от транзит на този газ, въпреки сънищата,които се пуснаха в пространството за някакви милиарди, около 25 млн. ще бъде. Същевременно е застрашен туризма по южното Черноморие, а туризма в България носи 2,5 млрд. годишно. Срещу 25 млн. Застрашени са уникални природни обекти, които при развитието на екологичния туризъм могат да носят десетки пъти повече отколкото тези 25 млн. Т.е. ние застрашаваме най-голямата си индустрия – туризма, за да получим някакви жълти стотинки. На практика реките от петрол, за които говореха през тази седмица…
Водещ: Няма да ги има.
Нено Димов: Не ще ги има, но реките от петрол ще текат към Гърция, реките от долари ще текат към Русия, а в България ще остава само отпадъка.
Водещ: Да аз четох дори, че се търси, няма и толкова възможност за пълен капацитет на петрола, който се пренася по това, но да така е аз ви разбирах.
Нено Димов: Един технически много важен момент – самият терминал е от тип универсален, който е най-известен с разливите си. Това е технологично. И такива терминали се правят само на големи открити места в океаните, където има голямо течение за да може бързо един разлив да бъде отнесен. Бургаският залив е дълбок залив, с най-малката такава възможност, Черно море като цяло е малко море. Един такъв разлив ще убие туризмът за години по южното Черноморие. Това хората на место го знаят. Това ще спре приходите. Нещо повече – ако се наложи да се прави друг тръбопровод, който да е примерно от близкият изток, ще трябва друг терминал тъй като надали някой ще реши да минава през терминал, който е 51% собственост на прекия си конкурент и това очевидно е абсурд, икономически абсурд.
Водещ: Да ще продължим и тази тема и продължаваме с вас пък на други въпроси. В петък вие зададохте актуален въпрос на министър Пламен Орешарски относно данъчните оценки на недвижимите имоти. Кой провокира – по скоро можете да преразкажете и въпроса и отговора,който получихте и това което ми казахте в предварителния разговор, че не само не сте получили отговора, който сте чакали ами г-н министъра е излъгал относно начина по се образуват тези данъчни оценки.
Нено Димов: Не, не по образуването а по основанието.
Водещ: Основанието да.
Нено Димов: Значи по закон и то закон, който е приет от сегашното правителство, от сегашният парламент по предложение на този министър – на Пламен Орешарски, данъчните оценки могат да бъдат променяни само ако от последната им актуализация по данни на статистиката те са се променили с повече от 20% в плюс или в минус. Това не е на лице, защото последната промяна е от 01.01.2006 г. , към 01.01.2007 г. данъчните оценки са се променили по статистика с 14.7%. Т.е. много под 20%. В закона изрично е дадено 20% като основание. Въпреки това Пламен Орешарски предложи и парламентът прие промяна с нови 20% на данъчните оценки при положение, че те не изпълняват условието на закона. А аз му зададох точно този въпрос – защо нарушава закона, а той вместо да ми обясни защо нарушава закона от трибуната на парламента излъга, че данъчните оценки са променени с повече от 20% и това е записано в статистиката. Всеки който иска да отиде на www.nsi.bg може да види, че процентите са 14,7.
Водещ: Т.е. не са изпълнени необходимите условия.
Нено Димов: Не е изпълнено законовото условие. Няма основание да бъдат променяни. Но той не само не е изпълнил закона, но от трибуната на Народното събрание в прав текст заяви цифра, която не е вярна, за да оправдае тази своя дейност. Знаете ли един от големите проблеми е, че това трудно може да се атакува, защото примерно Конституционният съд не би взел решение, защото не е пряко свързано с Конституцията.
Водещ: А как това се отразява пряко на гражданите и на собствениците?
Нено Димов: Ами всеки ще плаща по-високи данъци. Това означава, че данък смет се променя, такса смет извинете, това означава, че данъка за сградите се променя, всичко се качва с 20% автоматично. За гражданите директно, за фирмите има по-дълъг списък от утежнения, защото те имат и допълнителни върху тези данъци такси, които плащат. На практика не стига, че се събират милиарди левове от излишъка, които се крадат т.е. не се крадат, но се изземат от българските граждани за да продължат да са бедни, ами сега се прави едно незаконно събиране на допълнителни средства. И за да завърша с „Бургас-Александруполис“ ще ви кажа, че основанието което всички хора са чули в България за това, че се изземат много средства е дефицита по текуща сметка. Този прословут дефицит от който международния валутен фонд се страхува. Само че малцина знаят, че дефицита се образува 80% от вноса на гориво от Русия. Т.е. в момента този дефицит се покачва не защото ние купуваме повече европейски стоки, а защото сключихме изгоден договор за газта. Какво се получава? Правителството води лоша политика и взима парите от хората да не могат да си купуват, за да плащаме ние за тяхната лоша политика. Защото дефицита не се прави от хладилника, не се прави от колата или от машината. Той се прави 80% и над от лошия договор. С „Бургас-Александруполис“ или с „АЕЦ Белене“ още повече ще се качи този проблем. Т.е. може би ние трябва да престанем въобще да купуваме каквото и да било, само да дишаме и да се надяваме на фотосинтеза, за да компенсираме лошата енергийна политика на правителството.
Водещ: А ДСБ и пенсиите? Аз зададох този въпрос на колегата ви Димитър Бъчваров – не е ли противоречие, че дясна партия се занимава със социалните въпроси. Той ми отговори във вестник гласове подробно, но да чуем вашия мотив за това как могат да бъдат повишени пенсиите.
Нено Димов: Значи да кажа, че няма нищо социално в това което си работил и си внасял в една солидарна система и си участвал, да получиш това, което ти се полага. Това изобщо не е социално – това е справедливо. А дясно и справедливо са ръка за ръка, а справедливостта е един от фундаментите на дясната идеология. Така, че нищо социално няма в това, че ние искаме пенсионерите, които заслужават, които са работили да имат по-добри пенсии. Във времето възможностите за това бяха различни. 1997 г. ще се върна, когато икономиката катастрофира, когато държавата катастрофира, тогава и пенсиите и заплатите бяха на нивото между 3 и 5 долара. Възможностите тогава бяха едни, възможностите 2001 г. бяха други, възможностите 2007 г. са трети. Искам да подчертая, че в периода от 2001 г. до сега покупателната способност на пенсионерите перманентно е намалявала и натрупаното намаление е около 10%, т.е. инфлацията е била повече от натрупването на пенсиите. Това трябва да се компенсира от гледна точка на справедливостта. Второто нещо, което е важно, хора с един и същ трудов стаж, с едни и същи вноски към системата, пенсионирали се преди или след приемането на Социалния кодекс, получават различни пенсии. В началото това беше така, защото нямаше достатъчно средства. Тези средства вече са налице, за да могат да бъдат преизчислявани всички пенсии, така че хора, при равни условия пенсионирани, само в различно време, да получават равни пенсии. Последният елемент е, че трябва да има по-голяма разлика между социалната пенсия, т.е., когато никога не си работил и не си участвал в солидарната система, и минималната пенсия за осигурителен стаж. Защото те в момента са много близки. Увеличавайки се тази разлика, примерно задържайки социалната пенсия и увеличавайки минималната пенсия, респективно по методологията ще се увеличат всички останали пенсии. И понеже веднага идва логичният въпрос откъде ще се вземат парите, искам да ви кажа, че перата са две, които са най-лесните за обяснение, има много повече икономически мерки, но няма да влизам в подробности. Първото е, че държавата като работодател в момента е в сивия сектор. Държавата не плаща осигуровките, които трябва да плаща на своите служители в голямата си степен. Изчисления на Търговската промишлена палта, ако не се лъжа, или Стопанска камара, на едно от двете беше, че в този сив сектор държавата дължи по този начин около 1.5 млрд. на НОИ. Ето 1.5 млрд., които директно ще влязат, ако държавата си плаща това, което по закон трябва да плаща. Около 30% е сивият сектор в България. Ако бъдат намелени общата осигурителна тежест на 27%, което предлагаше ДСБ в своята предизборна програма, ще стане по-скъпо да криеш осигуровки, отколкото да ги плащаш. Тогава от тези 30% сив сектор ще отидем на 10% сив сектор, но вноските в НОИ ще се увеличат. Шестте процента, с които правителството събра куража миналата година да направи, доведе не до спад, а до увеличение с 200 милиона на приходите на НОИ. Аз смятам, че още 6% намаление и стабилна тенденция в тази посока ще доведат до много по-голям приход в НОИ. Ето ви два от източниците за средствата.
Водещ: Искахте вот на недоверие за здравната реформа, което приключи общо взето, както го прогнозираха всички, дори и вие, но разбрах, че следващата седмица ще внасяте пакет от законопроекти, свързани с тази реформа. Какво накратко представлява той?
Нено Димов: Вотът показа безсилието на правителството. Между другото акцията с виден хирург от „Пирогов“, която се случва в момента, е точно правителствена акция да покаже, че лошите са лекарите, без да се дава сметка, че никъде по света един водещ хирург не получава 600 лева и един лекар на средно ниво не получава 300 или 400 лева. Между другото, потърпевши са и лекарите, и пациентите, защото пък пациентите си плащат осигуровките и отгоре на това трябва да плащат и под масата. Т.е държавата е оставила и лекари, и пациенти в една неравна битка, изтегляйки се, защото всъщност министъра на здравеопазването има много голям интерес в тази посока, за което след малко… Ние внасяме законопроект, защото се прозвуча от управляващите, че няма алтернатива. Алтернатива има. Ние внасяме всъщност шест законопроекта – за лечебните заведения, за здравното осигуряване, за здравето, за храните, за правата на пациента и за ДДС. Ще кажа нещо за ДДС, защото това директно става ясно как част от парите остават в здравеопазването. В момента всичко се облага с ДДС по пътя и 20% от парите за здравеопазване директно отиват в хазната на държавата, просто директно се прибират. Предложението, което ние правим, е , тези 20% да не се взимат, да бъдат възстановявани на болниците и по този начин имат от порядъка на 250 милиона директно оставащи пари повече за здравеопазването. Без други проблеми, просто директно.
Водещ: Мога да го разбера и всеки, който се занимава с ДСС, може да го разбере разумността на това предложение.
Нено Димов: Защо според мен обаче се провежда тази целенасочена политика? Защото министърът има много ясен интерес в няколко посоки. Първо притежавайки изключително модерна частна болница на стойност около 10 млн. лв.
Водещ: Негова?
Нено Димов: Негова. Той е участник с… може би има и други акционери в това, но той е.
Водещ: Коя е тази болница?
Нено Димов: Във Видин е болницата, не мога да ви кажа името. Във Видин е болницата, но без да е ясен произхода на тези 10 млн. лв. Знае се, че там има инвестиция от 5 млн.лв. направена от германска асоциация, което за мен също така е много странно как се правят 5 млн. дарение на министър и какво е поел като ангажимент този министър на среща, но наличието на тази болница е пряк стимул той да насочва повече платежоспособни хора извън солидарната система към системата на частното здравеопазване. Самият министър е бил директор на здравно осигурителен фонд т.е. частен разбира се. Т.е. той има много сериозен ангажимент към разрушаването на солидарната система за въвеждането на частната система. И аз тук искам да кажа, че ние не сме против частната система, но тя трябва да се въведе, когато има много ясно работеща солидарна система. Защото в противен случай ще се сбъдне казаното от социалистите и тук ще цитирам Петър Димитров председател на парламентарната комисия: „Парите убиват само този, който ги няма“. Един вид който не може да си плати в частното – на Гайдарски ще умре, защото държавното ще бъде разрушено. Такъв тип политика е недопустима, затова ние вкарваме тези шест законопроекта, които дават решение на проблемите и да видим как управляващите ще избягат от тях. Ето алтернативата, ето начинът по който пациентите ще бъдат доволни, защото ще получават услуга срещу парите, които плащат, лекарите ще бъдат доволни, защото ще получават заплащане достойно за труда им. Като говоря за лекарите имам в предвид не само разбира се лекарите и всички медицински работници, защото и труда на една сестра е достоен труд и труда на един санитар е достоен труд. Всеки труд е достоен и трябва да бъде възнаграден както подобава, а не по смешния начин както е в момента.
Водещ: И накрая тема свързана със следващия разговор по телефона който ще проведем с Михаил Константинов – през седмицата Христо Бисеров даде едно интервю за в. „Труд“ в което цинично казва, че е подвел вашите колеги от ДСБ и в комисията, а и вие сте се подвели в парламентарна зала и сте гласували текст в закона за избиране на евродепутати, който ви поставя в лоша ситуация, тъй като вероятността да преминете прага, който фактически от четири става на пет процента и повече, е много малка и ще останете извън парламента, Европейския парламент.
Нено Димов: Аз не знам кое ви изненадва – това, че той е циничен, или това, че са подведени колегите от ДСБ?
Водещ: Това, че са подведени колегите. Неговия цинизъм ми е ясен отдавна.
Нено Димов: Не сме подведени, ние сме наясно с неговото предложение, но то има логика. Ние сменихме с този закон системата Донт на Беърли Майер и този нов вид на изчисление макар и да ни поставя според него в по-неизгодна позиция, аз въобще не смятам, че сме в по-неизгодна позиция и ще кажа защо, по-справедливо е, аз пак казвам десницата иска справедливост – това е един от фундаментите. Справедливо е, когато нямаш мандат, да не участваш в разпределението на мандатите си, нямаш доверие за да участваш в това разпределение. Така, че от тази гледна точка при тази система това е нормално. Това, което аз съм убеден обаче, че Демокрация силна България имат мандата тъй като бариерата, която се поставя по този начин формално казано е 5,6% . Дори в момента социолозите, които смятат процентите, ако човек ги погледне на база активност – ние имаме над 6.5%, защото 1.5% от 6 млн. и половина е толкова хора, че при съответните 30% това прави преизчислено към 6,5%.
Водещ: Като сте толкова справедливи не смятате ли, че пък не е справедливо партия, която постига 6.5% при ниска избирателна активност, трябва да участва в парламента, не е ли по-справедливо тази партия да е, в този ред на мисли говоря, да получи повече гласове и тогава да участва в играта.
Нено Димов: Тези 6,5% са от порядъка на 120-130 хил. гласа. На последните парламентарни избори, когато ДСБ се яви получи два пъти повече. Така, че аз не виждам основание да не получим тези гласове. Аз само се връщам към това, което се публикува по медиите.
Водещ: Т.е. вие не сте изненадани от това решение и не ви е уплашило.
Нено Димов: Не ние бяхме наясно с това решение и сме го подкрепили във вида в който е. За нас беше много по-важно да се въведе принципа за уседналост за да се престане циничното от нещо, което е съвсем в реда на Христо Бисеров, циничното поведение на ДСБ да транспортира гласове въпреки, че президента помогна доколкото можа с отлагането на изборите максимално. Бях за въвеждането на тази система за пресмятане на гласовете, така че до голяма степен закона, който се прие е с предложенията на ДСБ вътре.
Водещ: И накрая, буквално за половин минута вие се връщате на събрание в НДК на което ще стане как ще бъде подредена листата.
Нено Димов: Да окончателното подреждане. Ами наистина ще се опитам за кратко, но то не е толкова кратко, защото за първи път в България се провежда толкова демократично подреждане на листа. На шест събрания в цялата страна от всички многомандатни региони делегати пряко избираха листата като имаха пълна преференциациална листа, в която можеха да дадат своите преференции между трима и петима кандидати и който събере най-много преференции – съответно ще оглави листата. Действително снощи мина последното събрание в Пловдив и днес тече в момента събранието в НДК, където са делегатите от София и от югозападна България. Където ще бъде оповестена окончателната подредба на листите. Аз мисля, че това показва как ние сме пионери в още нещо – гласува се на европейските избори да има частична преференция, ние бяхме за пълна преференция, показваме как пълната преференция може да работи на практика и се надяваме един ден да постигнем и този резултат в България да се гласува с пълни преференциални листи.