Водеща Лили Маринкова: Нено Димов, който бе свързан с екологията като администратор, има реплика по повод на положението, което изживяваме. Нено Димов: Това въобще не е реплика, а то е нещо, което мисля, че трябва спешно да се направи, защото до този момент не е направено. Тук косвено ще отговоря и на проф. Кръстьо Петков къде трябва да бъде министър-председателят в този момент. Впечатленията са, че всеки се спасява кой както може, самостоятелно, няма общи координирани усилия на държавата, за да се преодолее кризата. Не е свикан Съветът по сигурност към Министерския съвет до момента. Няма кризисен щаб, национален кризисен щаб, който би трябвало да се ръководи от заместник министър-председател, за да се координират всички министерства и ведомства, които имат отношение към случая. А това са много, започвайки от Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването и стигайки до областните управители. Кризисният щаб трябва да събира обща информация за състоянието. На база на тази обща информация експертите към този щаб трябва да казват конкретни мерки. Вицепремиерът, който координира този щаб, трябва да говори от името на правителството и да дава проверена, ясна информация за състоянието и за мерките, които се приемат. Това до момента не се прави. Областните щабове, които са направени, на практика са направени на място, те не се координират отникъде и затова е това впечатление за общ хаос. На практика информацията, която достига до всички граждани, достига от медиите. Разбира се, в това няма нищо лошо, но по този начин може да се създаде паника, може да се създаде хаос, което допълнително да усложни ситуацията. Така че в момента, чухме и в Пазарджик, мисля, че вчера чух и в Пловдив, кметовете са оставени да се справят сами. Ресурсът на един кмет е много по-малък от ресурсите на една област. Като говоря за ресурс, нямам предвид пари в случая изобщо – става дума за техника, става дума за хора, става дума за материали. Те трябва да бъдат мобилизирани, трябва да има, нещо повече, има специализирани звена в армията, които са обучени точно да се справят в такива ситуации – да издигат диги, да правят мостове. Те трябва да бъдат също включени, но ето преди малко чухме една община се е обърнала към армията, друга община се е обърнала към президента. Този хаос не помага за решаването на проблема. И затова аз искам да се обърна оттук към председателя на Народното събрание г-н Пирински. Явно правителството не е в състояние да се справи, трябва да се свика Народното събрание да упражни контрол и да изиска от правителството да вземе тези мерки, за да може да се координират действията по намаляване на щетите от кризата. Просто хаосът в момента трябва да престане. Много по-малко ще са щетите, ако бъде координирано действието. На практика това, което в момента прави Сакскобургготски, той оставя гражданите на засегнатите райони, както Софиянски на практика остави София по време на кризата с отпадъците. Водеща: Ще отговори Николай Василев, но преди това нека да чуем репортаж от Ихтиман. х х х Водеща: Продължаваме с коментарите в студиото. Имате да отговорите, г-н Василев. Николай Василев: Най-напред бих приел някои от вижданията на г-н Димов, който казва, че със сигурност държавата трябва да прави повече и трябва да вземе повече дългосрочни и стратегически мерки. От друга страна, според мен не е полезно да изпадаме в другата крайност, като че ли държава изобщо няма в момента и абсолютно нищо не се прави, защото това все пак не е така. И дори днес в това студио изброихме над 10 институции, които в момента работят. Всяка изпълнява своите задължения за облекчаване на последствията от бедствията. И според мен тук не толкова голямата показност, примерно да се обяви, думата кризисен щаб или да се направи някакво. . . пред камерите някакво голямо заседание и т.н., не тези неща имат в крайна сметка значение, а имат значение реалните действия. И тук например ще припомня, че в четвъртък Министерският съвет след заседанието си имаше специално оперативно заседание, където обсъдихме ситуацията с бедствията. Това беше още на по-ранния етап, преди най-големите наводнения, и бяха набелязани някои конкретни мерки. След това организирано вчера министър-председателят лично и няколко министри тръгнаха в различни посоки, за да вземат мерки по места. Ако върнем обратно часовника на предишните наводнения, те започнаха, по мои спомени, около 2 юли и още на 3 юли, понеделник сутринта, в Министерството на транспорта свикахме такъв кризисен щаб, който работеше през целия период на юлските наводнения. Говорейки за боклука например, тук няма да отварям една съвсем отделна, вече малко приключила тема, но Министерският съвет все пак взе отношение по въпроса за боклука. Казвам го, защото тогава на мен се падна малко неприятната задача да председателствам това тежко заседание на Министерския съвет, и както виждате, боклук в София няма в момента, т.е. . . Водеща: Благодаря. Това. . . Да, след малко ще се включи и Любен Дилов, който е в студиото, Нено Димов, разбира се. . . Н.Димов: Само че една реплика искам да кажа. Тук не става дума за това как работят институцията, а за това, че те нямат координацията. И днес сутринта по-рано г-н Василев обясни, че няма достатъчно техника. Може би в страната има достатъчно техника, но ако имаше централно координирани действия, тази техника можеше да бъде прехвърлена там, където не достига. Ако имаше централно координирани действия, може би голяма част от щетите щяха да бъдат предотвратени. Едно заседание в четвъртък на Министерския съвет не е достатъчно в ситуация на криза. В кризисния щаб нещата се променят от минута на минута и трябва адекватни действия от минута на минута. Наличието на обща информация къде какво има, къде какво се случва, обявяването на тази информация и взимане на адекватни мерки е това, което твърдя, че в момента правителството не осигури. А това, че Симеон Сакскобургготски отишъл на БТР някъде, той със сигурност не е пълнил чували с пясък. Много по-важно е там да имаше чували с пясък, докарани от друга област, в която няма наводнения в момента. Липсата на координация увеличи щетите за съжаление. И аз мисля, че трябва в момента, въпреки че вълната преминава, да се вземат тези мерки, макар и късно да се направят тези стъпки, за да може поне последните няколко дни да се вземат адекватни мерки. Водеща: Любен Дилов. Кажете? Любен Дилов: Аз много бих се радвал, ако г-н Димов със същия патос защитаваше тази позиция, когато беше и дебатът в парламента. Само ще ви припомня, преди три седмици беше този дебат. Тогава ОДС настояваше да се обяви кризисно положение, независимо че наводненията изглеждаха като минали, основавайки се на няколко довода, важни. Първите доводи бяха, че някак си не звучи сериозно да искаме помощ от Европейския съюз, когато дори не сме обявили истинските размери на бедствието по повод постъпките на Милен Велчев. Второто беше, че ние така и не можем да разберем как действа законът за управление на кризи. Имахме много конкретни примери. Примерно г-жа Елеонора Николова обясняваше как три дена след наводнението изведнъж приижда двуметрова вълна, а тя не може да разбере кой й дава нареждане като кметица на Русе действаща да се изпускат води или да се правят пробиви по дигите покрай Дунав. Тогава обаче имаше едно печално гласуване, в което това не се възприе. И НДСВ, и БСП, ДПС основателно, ние искахме и да има. . . комисията, която беше създадена и да разследва точно как са похарчени парите, знаете. Най-малкото да свали подозренията, че предимствено в смесените райони са отишли помощи. Мисля, че тогава, ако. . . неприятни пророци, не искам да бъда със задна дата, но тогава, ако бяха взети тези мерки сега много по-лесно щеше да бъде. Може би наистина сега трябва да бъде направено това, най-малкото за да се създаде тази координация. Водеща: Благодаря.