ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Защо се дава субсидия на партия? Оттам трябва да започнем, за да дадем отговорите. Аз помня дебата, когато започна да се дава това решение. Направи се, за да може да се освободят партиите, да зависят единствено от дарения, да могат да …

Много Ви се моля, господин председател, докато някой говори, да не се подвиква отдолу за други процедури, защото изяжда времето.

Направи се, за да не може да е зависима една партия само от дарения, които идват от различни лица – било то физически, и юридически. Тоест това беше едно антикорупционно действие за защита на партиите от дарения, които са нередни.

Какво се случва сега с този текст, който имаме? Всъщност този текст, който съществува, около който дебатираме днес да бъде променен, направи така, че започва да се корумпира вътре в парламента.

Защото, вижте какво се случва: някой влиза с вота на българския избирател, който е определен брой гласове. След това един, двама, трима, няма значение колко народни представители, решават да напуснат тази политическа сила. Това е тяхно право, това наистина е тяхно право! Но това не значи, че те вървят с парите от държавната субсидия на данъкоплатеца със себе си и ги получават сами, защото и това се чу в изказванията днес: „Защо да се дават на лидерите, а да не се дават на депутатите?“. Ако логиката на закона беше такава, то всеки един от нас, народните представители в този парламент, независимо от това дали сме в парламентарна група, или сме напуснали тази парламентарна група, щеше да си ходи с едни пари – 15-20 хиляди на месец. Но нали това не е така за тези, които сме в парламентарни групи, нали се дават на партиите, за да развиват политическа дейност? Именно това трябва да се поправи и да се унищожи този порок, който има в закона. Затова аз ще подкрепя внесения законопроект.

Второто нещо, което ме накара да взема думата, е темата за свободния мандат. Уважаеми колеги, държавната субсидия няма нищо общо със свободния мандат. Много ви се моля, чели сме учебници и ние! Свободният мандат е нещо друго. Свободният мандат е да мога да говоря това, което мисля, без да трябва да ходя да питам всеки път избирателя си какво да кажа и как да гласувам. Това е свободният мандат! Второто, което е свободният мандат – да не може да ме отзовават. Това е свободният мандат! И няма нищо общо с парите. Нека тук не подвеждаме, че има конституционна тема със свободния мандат. Държавната субсидия и свободният мандат са коренно различни теми. Коренно различни! Да не подвеждаме, който не знае! Много ви се моля, друга е историята на свободния мандат – в историята се е случило, знаем защо се е случило, нека не опорочаваме нещата! Затова, ако искаме Народното събрание да излезе с чест от тази ситуация, в която се намира, нека подкрепим на първо четене този законопроект, след което дефектите, които има и които трябва да се оправят – това е решимо между първо и второ четене, но другото лепва петно на българския парламент.

Нещо повече, слушайки преди малко, че не може да се получи информация за това кой къде се е определил, се запитах: със СРС-та ли трябва да получим информация кой коя партия харесва? Извинявайте, ставаме смешни! Това е абсурд – народни представители да не се знае към коя политическа сила са се определили! Какъв е този абсурд? Ако това казваме на българските граждани, ние им казваме: „За вас важат правилата за прозрачност, но за нас народните представители – не. Ние можем да си крием нещата. Можем да си крием нещата: може веднъж едно да харесвам, може друг път друго да харесвам – вие няма да знаете!“ Това им казваме: „Няма да ви кажем!“.

Това е срамно! Това е срамно наистина! Трябва да дадем отговор. Трябва да се знае кой къде принадлежи. Иначе какви народни представители сме? Крием информация от хората – от тези, които са ни пратили! Наистина е недостойно.

Аз се надявам да подкрепите законопроекта и да отстраним този дефект.