– Г-н Кънев, каква е равносметката ви за 2013-а?

– 2013-а е година, в която недоверието на българите в институциите стигна до точката на компрометиране на демокрацията. Видяхме непрекъснати протести и избори, на които гласуваха много малко хора и възпроизведоха статуквото. Всичко, срещу което хората гласуваха, се оказа в Народното събрание в абсурдната комбинация от различни партии. За Реформаторския блок (РБ) това беше година, в която процесите на загуба на доверие и разделение достигнаха своята кулминация с явяването ни на изборите с 4-5 различни листи и общия неуспех, с който оставихме непредставени стотици хиляди, които гласуваха, и още толкова, които не отидоха до урните, защото не видяха сериозен и единен субект, който да им даде алтернатива.

Кризата е толкова тежка в българската политика, че нямаме право да седим и гледаме в миналото, а трябва да поправяме грешките. Но не мога да оценявам само негативно 2013 г., тъй като партиите в РБ показаха, че могат да работят много бързо и да правят компромиси. Успяхме да подпишем политически съюз на първата дата, която обещахме.

– Не ви ли опровергава отцепването на „Синьо единство“ (СЕ)?

– Никой не може да се отцепи преди съюзът да е създаден. Две от партиите, с които започнахме в началото – „Зелените“ и СЕ, прецениха да не влизат в политически съюз, тъй като това не отговаря на техния политически интерес. Ние се отнасяме към тях с приятелство и уважение и вярваме, че имаме едни и същи цели в политиката оттук нататък. За себе си съм убеден, че направиха грешка, но всеки сам взима своите решения.

– Каква беше причината за оттеглянето на СЕ – личен конфликт, политическото наследство, което имате или нещо друго?

– Моето впечатление е, че колегите от СЕ избраха да останат в миналото. Техните обяснения защо не влязоха в съюза, който в голяма степен отговаря на очакванията им за единна формация, са между 1999 и 2003 г., а това е период, който отстои на десетилетия. Огромна част от избирателите, към които се насочваме, дори не го помнят, трябва да гледаме напред.

– Много пъти вие и ваши колеги казаха, че нямате проблеми с новите лидери в СЕ, а със старите. Кой управлява в крайна сметка сините партии – старите или новите лидери?

– Към Надежда Нейнски не изпитвам нищо друго освен възхищение. Преди това ние преговаряхме с нея и за Синята коалиция, която не успя да се случи. Тя е човек с минало, който ме е мотивирал да участвам в политиката. Тя беше външен министър в момента на падането на визите и днешното й поведение в ЕП също буди възхищение. За конфликт не може да става дума, а и ние сме от различни поколения, за да има конфликт. По-скоро стана едно голямо разминаване, през последните 10 г. поредица от тежки грешки доведоха до разделението ни и за да продължим, то трябва да бъде преодоляно. Тя обаче дава други сигнали в своите интервюта. Колкото до това, кой управлява, аз мога да отговарям само за ДСБ – при нас решенията се взимат от новото ръководство и отговорността се носи от новия председател.

– Очаквате ли РБ да продължи без нови конфликти, може ли да има обединено дясно?

– Вярвам, че много хора не само в дясното, но и дясно-център трябва и могат да се обединят, защото България се нуждае от това, за да се извършат критичните промени. Минахме през трудни моменти, а такива има и в единните партии – виждаме, че сега ГЕРБ са в такъв. Трудни моменти ще има и занапред, но показахме завидна способност бързо и категорично да разрешаваме проблемите си, и то без да ги правим достояние на публиката, защото никой не обича кухненски скандали. Няма да допуснем това и в бъдеще.

– Демократично ли е това – мълчим, докато не вземем решение?

– Това беше целта, така се прави политика, всичко друго са оправдания, че не можеш да запазиш проблемите си.

– Сега обаче предстоят още по-тежки моменти – редене на евролисти, избор на управленски състав, това няма ли да доведе до нови сътресения?

– Искрено се надявам, че и парламентарни листи ще редим скоро. Мисля, че сме подготвени и за това изпитание. Не виждам проблеми, защото показахме, че можем да работим заедно и си имаме доверие. Вярвам, че както и за излъчването на говорител на блока, който ще е пръв между равни, така и по отношение на европейската листа, ще постъпим така, че да печелим най-много доверие.

– Кой ще бъде „пръв сред равни“?

– Не е взето това решение, след като излъчим Изпълнителен съвет, той ще посочи говорителя. Изпълнителният съвет ще представи и листите пред Гражданския съвет.

– Кои са номинациите на ДСБ за евролистата?

– Още не сме обсъждали формално този въпрос, но няма причина да крия мнението си, че Светослав Малинов е изключително успешен евродепутат и очаквам той да бъде нашата номинация с пожелание и за мандат в ЕП.

– Меглена Кунева ще води ли листата?

– Доколкото знам това е решение, което тя лично и партията й още не са взели. Аз обаче не мога да скрия, че бих се радвал, ако г-жа Кунева е кандидат за евродепутат, защото България има малко хора, които наистина са допринесли за европейското й членство. Ние го считаме за даденост, но това беше една огромна борба, която нямаше предизвестен край. Зад тези успехи на българската политика стоят малцина и те понесоха големи атаки и платиха огромна политическа цена – на първо място това са Иван Костов и Надежда Нейнски, а от следващото правителство без съмнение човекът, който понесе огромната тежест, е Меглена Кунева. Не е случайно, че за разлика от много от колегите си тя, подобно на старите лидери на СДС, понесе уникална медийна помия заради това, че заведе България в ЕС въпреки волята на българската мафия и огромните й икономически интереси. С политик от ранга на Меглена Кунева в европейската листа аз мисля, че едно ново поколение в българската политика, което представлявам, ще даде ясен сигнал, че оценява направеното, за да влезе България в Европа и е готово да понесе същите жертви, когато се наложат. Ако някой си мисли, че нашите предложения за реформа в съдебната система ще останат без последствия, се заблуждава – всеки трябва да е готов да понесе своя дял от помията, когато му дойде часът.

– Анализатори предричат, че ще имате един евродепутат, а управляващите ще увеличат своите, съгласен ли сте?

– Това е напълно произволна логика. Шансът да имаме само един депутат е минимален, аз смятам, че има обективни причини, които показват, че ще имаме най-малко двама. Оттук нататък доверието в нас започва да расте.

– Смятате ли, че партията Николай Бареков ще вземе място в ЕП и в кое европейско семейство я виждате?

– В семейството на политическите клонинги. Те нямат семейство, защото там нещата се раждат по естествен начин, а при клонирането не е така, както и в „Междузвездни войни“. Има характерни белези на клонирането в българската политика, това е пряко свързано със силните на деня, с наличието на огромен финансов и медиен ресурс. Преди повече от 4 г. г-н Бареков участва в създаването на Яне Янев и г-н Овчаров тогава призна, че то е плод на БСП. Днес гледаме втора серия, но г-н Бареков вече не е в ролята на медиен, а на политически инструмент. Ние работа с него нямаме, защото атакуваме модела, който създава подобни продукти, и за нас няма значение дали ще влезе в ЕП. Дори и да отиде там, то ще е с парите и гласовете на БСП и ДПС.

– Има ли място за съюз с ГЕРБ с приближаването на изборите за ЕП?

– Не, нито от наша страна, нито от ГЕРБ има такова желание. Никой от избирателите ни не иска това. Нещата трябва да са ясни. Това, което се случва с избора на главен съдебен инспектор, е много показателно. След промените в конституцията през 2007 г. това е най-важната длъжност в съдебната система, структурирана като начин на избор и правомощия под силен европейски натиск. Тя е плод на европейския натиск България да бъде малко повече европейска държава и да има малко повече европейско правосъдие. Под европейски натиск се взе решението и главният съдебен инспектор да се избира с 2/3, а не с обикновено мнозинство от депутатите. В момента обаче тече една свръхпорочна процедура, при която срокът за номинация изтече между Коледа и Нова година. Затова ние се обърнахме към ГЕРБ да блокират тази процедура и тя да започне отначало с дълъг срок и номинации от граждански организации. След това на кандидатите да се провери имуществото от Комисията за конфликт на интереси, от прокуратурата, от НАП, но г-н Борисов каза, че не е запознат с темата и това е тревожно.

Аз гледам изцяло напред и РБ е поставил много ясно своите изисквания за бъдещето – първо трябва да се променят правилата в администрацията, защото сега там има башибозушко нашествие. В момента се продават всякакви постове, както в най-тежките години на Османската империя.

– Защо смятате, че 2014-а ще бъде година и на парламентарни избори, протестите стихват?

– Дори, когато в София бяхме десетки хиляди по площадите, не съм мислил, че протестите могат да свалят правителството. То се сваля от собствените си провали и протестите бяха вследствие на тях. Недоверието към него обаче се задълбочава и не позволява на политическата система и пазара да функционират. Управляващите не могат да съберат дори данъците, вместо това вземат дългове и прехвърлят тежестта за връщането им на следващите поколения. Сигурен съм, че ако не под гражданския натиск, те ще паднат под силата на икономическия си провал.

– Орешарски каза, че ще подаде оставка само, ако бъде бламиран от своите, очаквате ли това да стане?

– Има два сценария – единият е управляващите да проявят разум и, като видят какво причиняват на хората, да подадат оставка през февруари и да позволят да направим избори „2 в 1“. Другият е да си тръгнат по силата на много силно поражение на европейските избори. Гаранцията за предсрочни избори е силното представяне на РБ на европейските. Нашият план в 6 стъпки за излизане от кризата и създаването на краткосрочно правителство показва, че има алтернатива и идеи отвъд „Оставката“.

– БСП и ДПС не могат ли да развалят отношенията помежду си преждевременно?

– Отношенията помежду им са много обтегнати и то във връзка с тези башибозушки назначения. Навсякъде в страната се води война чий човек да се сложи, както вътре в БСП, така и между БСП и ДПС. На места войната е стигнала дотам, че и чистачките се назначават по партийни квоти.

– Ще извървите ли пътя до създаването на единна партия?

– Да, това е записано дори в нашето политическо споразумение. Но мисля, че то преминава и през промени в закона, който да допусне едно по-федеративно съществуване поне в първия вариант. ДСБ е обединена около платформа и ценности, които не се споделят на 100% от другите партии. Едва ли би било полезно да се претопим изведнъж. Докато създаването на един траен Християн-демократически съюз, какъвто има в Германия, или партията на Копе и Саркози във Франция, на Народната партия в Испания, са добър пример. Такъв съюз ще стане РБ и ще управлява самостоятелно България.

– Кога?

– Подобни обединения са вследствие на успехи, ако се представим силно на европейските избори, това може да стане още през 2014 г. Междувременно вратата ни е отворена за всички.