– Тъжен извод – след резултатите от изборите синята идея май трябва да бъде I опакована и сложена в музея, г-н Москов.

– Опаковането е вид изкуство. Но синята идея трябва отново да стъпи на краката си.

– Да се възроди? Как?!

– На изборите от ДСБ бяхме последните носители на това, което наричате синя идея. И въпреки усилията ни паднахме. Под краката ни има здрава почва вече. Единственото, което може да се случи оттук нататък, е да продължаваме напред с друга структурна, организационна, комуникационна стратегия. На изборите никой не посмя да спори с нас за идеите за излизане от кризата. Не посмя, защото няма аргументи.

“ На полето на решенията ние победихме. Загубихме на полето на доверието, което е политически избор. Промяната е нужна, за да могат решенията, които предлагаме, да се превърнат в публично доверие.

– Но след думи като „ние сме последните носители на синята идея“ останалите десни отново ще скочат срещу вас. А вие разочаровахте точно с това – с разединението, с непрекъснатите кавги.

– Със сигурност сме разочаровали много хора с разединението. Съмнявам се обаче, че ще очароваме някого с математическо обединение. Чета и слушам хора като Мартин Димитров, които обясняват точно това – че ако се съберем всички добри същества, ще минем 4-процентната бариера. Моля за извинение за силните думи, но ако някой има в акъла си идеята, че трябва да се събираме заради 4%, той живее в паралелна реалност. На българската десница й предстои да се бори за 51%. Затова трябва да има организационно, комуникационно, персонално обновяване.

– Персоналното обновяване започна с лавина от оставки. Вие дълго ли мислихте, преди да хвърлите своята?

– Не. За мен това е джентълменски акт. От това не следва драма, криза или отказ да се занимавам с политика. Надеждите, които са били свързани с моето присъствие в националното ръководство, не са оправдани. И е въпрос на възможност за ново доверие да продължим напред.

– Ако на конгреса ви помолят да се върнете, ще го направите ли?

– С разум и тихо ще решим как да изглежда ДСБ. Не харесвам наизлезлите политици, представящи се за десни, които постфактум правят анализи и дават акъл. В Русе един мъдър човек ми каза: „Докторе, сега трябва спокойствие и разум. След дъжд и след избори първо излизат охлювите.“

– През 2005 г. ДСБ имаше над 200 хиляди гласа и се очакваше, че ще тръгне напред. Случи се обратното. Защо? Защото се затворихте? Ако останалите десни партии се разпуснат сега, за да направят нов десен проект, ДСБ ще участва ли?

– Ако идеята е да се съберем и да започнем да се обичаме заради някакви 4%, аз такава игра няма да играя. Хоризонтът на модерния проект на България е да има собствено мнозинство в парламента.

– Смята се, че оставката на Иван Костов отпушва пътя на преговорите. Така ли е?

– Оставката на Иван Костов е лоша новина за много хора извън ДСБ.

– Защо?

– Защото огромно количество хора, които се самоопределяха като десни, разказваха собствената си политическа импотентност през Костов. Хубаво. Сега Костов го няма. Лошата новина за всички некадърници е, че ще трябва да се погледнат в огле-

далото. Проблемът е във всеки един от нас, не е в Костов.

– Във фейсбук ли видяхте обръщението на Иван Костов?

– Да.

– Какво изпитахте?

– Тъга и гордост.

– Смятате ли, че решението на Иван Костов е окончателно?

-Да.

– Оглеждате ли се за нов лидер?

– Това са част от нещата, които в ДСБ заедно и разумно ще решим в следващия месец.

– Но сега сте без субсидия, вероятно без централа, без лидер.

– С оттеглянето на последния лидерски колос в българската

политика е време за друг начин на правене на политика и на политически организации. Борисов и ГЕРБ са фарс на лидерска партия. Политиката трябва да престане да бъде разказвана от пластмасови лица с лидерска амбиция по телевизията, а да бъде на една плоскост с ежедневния живот на хора като мен, като вас, като вашите читатели.

С вота си българските граждани ясно казаха, че по стария начин партиите няма да могат да функционират. По същество избирателите дадоха доверие на една йерархична военизирана структура със стопански интереси, каквато е ГЕРБ, и на една ретроградна партия от кланов характер, каквато е БСП. Изключвам златотърсачите и етническия вот. Това не е политически избор. Това е избор от страх. Новата десница, за която приканват различни хора, трябва да бъде формулирана около съпричастност, като правене на политика на една плоскост с всекидневния проблем.

– Независимо дали ни харесват резултатите или не, това е вотът на народа. Вашите оставки не блокират ли преговорите за съставяне на ново правителство? БСП каза, че ще покани всички, включително извънпарламентарните партии. Вие ще преговаряте ли?

– Кого ще кани БСП, е работа на БСП. Суверенът – българският народ, трябва да се научи, и всички ние трябва да се научим, че от действията ни има последствия. Последствието от нашето действие на 12 май е тази конфигурация на парламента. Всички сме си я забъркали и сега трябва да си я изсърбаме. Когато БСП и ДПС или ГЕРБ и „Атака“ имат волята на суверена да управляват, нека това да се случи.

Аз не зная какво значи извънпарламентарна подкрепа за едно правителство. Говори се за програмен кабинет. Въпросът е каква програма изпълнява. Ако е програмата на БСП, на ГЕРБ или на „Атака“, аз нямам място там. Аз съм много „за“ минималната заплата да стане 1000 лева. Впрочем през управлението на Виденов моята заплата беше 10 хиляди, 50 хиляди, 60 хиляди. Ако това е идеята, да действат. Само че хората, които направиха този избор, трябва да си дадат сметка, че този път нямат алиби. Вече и Костов не е алиби. Номинираният за премиер от БСП Пламен Орешарски бе зам.-председател на СДС. Нямате ли доверие в него?

– Орешарски е човек без идеология.

– А бихте ли седнали на една маса с Меглена Кунева? Не е ли време партии, които имат допирни точки, да намерят общ език в името на България?

– На една маса, за да разменим идеи, бих седнал с много хора. Но модерно дясно решение за България не би могло да се случва през формално прегръщане в хотелско фоайе. Това е процес, който изисква структурите на преговарящите партии да променят собствения си поглед към света.

– Съжалявате ли, че подкрепяхте ГЕРБ в първите му стъпки?

– Подкрепяхме ГЕРБ точно и само в първите му стъпки. През 2011 г. заявихме, че сваляме доверието си от г-н Цветан Цветанов. Тогавашното СДС, не знам сега на какъв акъл е, избра да остане зад Цветанов. Нека всеки от вашите читатели, на фона на случилото се през последните месеци, прецени кой е бил прав.

– Не е ли парадокс, че с ГЕРБ членувате заедно в ЕНП, а имате непреодолими противоречия?

– Не съм от дипломатите в ДСБ и ще поема риска да кажа нещо политически некоректно – мнението на ЕНП отдавна е

престанало да ме интересува. След като ЕНП счита, че може да подкрепя това, което е ГЕРБ, желая успех на цялото ЕНП.

– Нови избори биха били катастрофа. Все пак какво правителство да направим сега?

– Пред България, абе, какво пред България, пред нас като хора предстоят изключително тежки месеци. Ние сме на ръба на катастрофа! Отдръпването от катастрофата изискваше и продължава да изисква мнозинство, формирано около идея и решения. Мнозинство, което стои волево зад правителство, готово да вземе тежките решения. Такова мнозинство няма и не може да има. Ще се получи мнозинство не по силата на идейни общности, а на математическа възможност. Това не предвещава нищо добро.

– ДСБ готови ли сте за нови избори?

– Винаги сме готови отново да потърсим доверие за идеите си. Но организационно не сме готови за избори, които да дадат коренно различен резултат.

– Обезпокоиха ли ви 350-те хиляди бюлетини, отпечатани в повече?

– Кого не са обезпокоили? Ще видим какво ще покаже разследването. Но е страшно, че не срещнах нито един човек, който да изпитваше съмнение, че ГЕРБ могат да направят това. Хората в България са убедени, че изборите могат да се фалшифицират.

В обществото вече няма рефер, няма морална посока, няма добро и лошо. В съда наказват вменяемите, които могат да правят разлика между добро и лошо. Българското общество според мен на тези избори беше политически невменяемо.

– На онзи исторически син митинг през 1990 г. сте били на 20 години. Помните ли го?

– Бях малко под завоя за алея „Яворов“. Емоцията бе неповторима. А и на следващия ден трябваше да отида на изпит в Медицинска академия и имах дълбокото усещане, че не съм подготвен. В кампанията сега обаче осъзнах кога човек трябва да се захване с политика – когато в себе си намери рационален смисъл за това занимание.

– Какъв е вашият смисъл днес?

– Че съм баща на малко момче. Искам след години да мога да го погледна в очите и да му кажа, че съм го оставил в подредена държава.

– Ще бъде трудно.

– Със сигурност. Но трябва, въпреки трудностите.

Петър Москов е роден на 17 декември 1970 г. в София. Завършил е Медицинския университет в София. Специализирал е във Франция, Великобритания, Испания и САЩ. Работи в УМБАЛ „Св. Анна“ АД в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение. Учредител на Демократи 3а силна България. От 2007г. е член на националното ръководство на АСБ. След загубата на 12 май подаде оставка. Беше водач на листата на АСБ-БАФ в Русе. Син на Емма Москова, лшнистър на културата в кабинета „Костов“. Семеен, с едно дете.