На четири очи с Иван Костов /II част/

Водеща: Не, не съм. Аз бях и на протеста онази сутрин, когато разбрахме, че все пак ще остане затворена една част от това общество между 70 и 200 човека. Но, господин Костов, споделяйки този патос, който вие имате, или мнение, или емоция, или не знам, както искате го наречете…

Ив. Костов: При мен е позиция.

Водеща: При вас е позиция. При мен очевидно е малко по-емоционално. Та въпросът ми е следният най-логичният въпрос е защо, господин Костов, след като бяхте 4 години премиер на страната, а между другото имахте едно от най-истинските мнозинства, защото въобще не ви се налагаше кой знае колко да се съобразявате с коалиционни партньори, с други хора, неслучайно тогава ви нарекоха и Командира, нали, помните, не е тайна за вас. И аз, когато съм ви задавала този въпрос, и на мен сте ми отговаряли, но съм слушала и внимателно и когато други мои колеги ви питат – защо не ги отворихте тези досиета, аз навързах три горе-долу обяснения от вас. Първата е, че ви е пречило едно решение на Конституционния съд, което…

Ив. Костов: Това обяснява защо първоначално…

Водеща: …тези с картончета бяха…

Ив. Костов:… да, тези с картончетата не са били обявени, а иначе е щяло да бъдат обявени, ако не е имало това решение на Конституционния съд.

Водеща: Второто обяснение, което чух от вас, е защото правителството на господин Сакскобургготски е закрило Комисията „Андреев“ и третото, само да ги изброя, вие може да ги коментирате. И третото обяснение, което чух, е, че щом и досега досиетата на ЩАЗИ и архивите на ЩАЗИ чак досега… излизат, защо сте очаквали аз за 4 години да реша този проблем. Сега, прекалено много обяснения за това, че вие не отворихте досиетата.

Ив. Костов: Това не е вярно.

Водеща: Кое не е вярно?

Ив. Костов: Че не сме отворили досиетата. Знаете ли, ще ви поканя всички. Надявам се, че ще дойдете и ще дам последното интервю на тази тема и ще отговоря за последен път на този въпрос пред запечатаните врати на офиса, на офисите на Комисията „Андреев“, които и сега си стоят запечатани, и зад вратите има необявени 500 или 550 досиета. Това е само през 2002 година през април – това запечатване. И когато видите запечатаните врати, тогава вече предполагам, че ще спрете да ме питате защо не сте отворили досиетата.

Водеща: Тоест…

Ив. Костов: Защото е имало процес, имало е процес…

Водеща: …било е на една крачка, нали, така ли е?

Водеща: Т.е. било е на една крачка, нали, така ли?

Ив. Костов: Защото е имало процес и процесът е вървял, много досиета са отворени. Хиляди хора, десетки хиляди прочетоха своите дела в този период, когато бяха отворени. Списъци бяха прочетени, депутати бяха показани като бивши сътрудници и този процес щеше да продължи. Ще ви кажа защо процесът продължава и в Германия. Защото страната променя състава на ръководни органи и позициите, политическите и обществените, се менят, хора различни стават начело на определени обществени или политически организации. Във всеки случай, когато се появи човек, примерно на позицията кандидат за президент на страната, се налага да се провери дали е съпричастен, дали е сътрудничел към бившата ДС. Ако този човек сега не е кандидат за президент и няма тази амбиция, той не се проверява. Ако на следващите президентски избори стане кандидат за президент, е редно да бъде проверен, т.е…

Водеща: Сега, аз ви разбрах много добре, предполагам и нашите зрители.

Ив. Костов: Т.е. досиетата, когато са отворени, те хвърлят светлина към определени позиции…

Водеща: Към определени моменти, към определени… Но, г-н Костов…

Ив. Костов: …не, и към определени позиции в обществото. Те са винаги осветени тези позиции.

Водеща: Но аз съм дълбоко уверена, предполагам, че ще излезе истината наяве, надявам се, ако не сега, малко по-късно, че всъщност хора, които и тогава бяха в обществения фокус и бяха дори и депутати от вашата парламентарна група, не са били осветени. А не са новите хора, които сега са дошли, но нека, ще продължим този разговор. Какво да правя, че нашите… моите събеседници често ви опонират. Нека да чуем последно…

Ив. Костов: Това едва ли можете да твърдите, че новите не са. Защото

ето, новият, например новият ни стар президент, той сам призна,

че е сътрудничил на ДС.

Водеща: Добре де, тогава защо не отворихте вие това досие, защо не го отворихте?

Ив. Костов: Ще дам още един път обяснение защо не е отворено досието.

Водеща: Ами, дайте го.

Ив. Костов: Защото по силата на решението на Конституционния съд досието на г-н Първанов се водеше досие с картонче. Т.е. нямаше друго свидетелство, примерно писмен материал от него в папката му, не е имало и документ, че е получил възнаграждение. Какво остана…

Водеща: Ами това е, което казва и самият г-н Първанов.

Ив. Костов: Да, но в тази година, която мина, след атаките, проведени върху него, и то от страна на ДСБ, той спомена…

Водеща: Безспорно от ДСБ.

Ив. Костов: …той призна, че е вземал пари срещу това, което е вършел за Първо главно управление. По този начин със собственото си признание и с досието той вече е, така да се каже, легитимно да бъде обявен като сътрудник, защото той не отрича.

Водеща: Вижте, обаче и сега, г-н Костов, стои това решение на Конституционния съд и то не е отменено. Значи ако сте имали волята, как сега…

Ив. Костов: Но самият той свидетелства, че е взел пари.

Водеща: Добре, но сега как ще отворят досиетата въпреки това решение на Конституционния съд и обещават, че и хората с картончета ще излязат. Ако сте били толкова мотивирани, щяхте да пренапишете закона.

Ив. Костов: Ние го пренаписахме. Този закон, който беше отменен през 2002 година, той беше пренаписан, беше приет отново, беше създадена отново комисията. Всъщност две комисии са работили между 1997 и 2001 година. Първата комисия беше на г-н Богомил Бонев.

Водеща: Да, помня.

Ив. Костов: Втората беше на Методи Андреев.

Водеща: И това помня.

Ив. Костов: Значи, той е пренаписан законът.

Водеща: Добре, нека да чуем Татяна Дончева какво каза. Имат склонност моите събеседници да ви опонират от, нека да чуем какво казва по повод на ДСБ и вашата позиция.

/запис/

Татяна Дончева: За десницата се твърдеше, че те са априори чистосърдечно за отваряне на досиета, и това горе-долу битуваше до 2001 година, когато правителството на Костов сложи новата редакция на закона за досиетата. И тогава си дадохме сметка, че те са прикрили част от действащите политици под рубриката реактивирани агенти. Тоест, че те са започнали да отварят досиета, натъквайки се на 96 картотекирани от 240 народни представители…

Водеща: 96 от 240?

Т. Дончева: Да, 1997 година в онова Народно събрание при пълно мнозинство на СДС…

Водеща: Това е цял…/не се разбира – бел.ред./… на ДС.

Т. Дончева: …абсолютно, те ги свеждат до двадесет и няколко, като голямата част от тях са членове на ДПС. Това е направено с едни доверителни доклади, които обясняват, че вие и аз сме едни супер ценни агенти и че отново ни връщат на активно сътрудничество или просто продължаваме активното си сътрудничество, което е започнало преди 10 ноември. Мисля, че ще наближи времето, когато самият г-н Костов трябва да обясни защо е съхранил част от тези хора, включително и до днешната си парламентарна група.

/край на записа/

Водеща: Г-н Костов, мисля, че по-добре беше да чуете от нея, вместо аз да перифразирам…

Ив. Костов: Г-жа Татяна Дончева смесва две неща. Наистина имаше подготвени за обявяване осемдесет и няколко души, не 96, но 80, 90, няма значение, и не бяха обявени, защото се изчака решението на Конституционния съд. Когато решението на Конституционния съд забрани да се обявяват хора с картончета, част от тези хора всъщност бяха с картончета. И основната причина да не бъдат обявени беше, че Конституционният съд просто ги изведе от списъка със своето решение. Една малка част действащи, не реактивирани, а действащи сътрудници като… вече известен е един такъв пример, това е г-н Каракачанов, на базата на това, че и в момента е действащ, в закона така беше записано, че действащи не се разкриват, не бяха обявени точно поради тази причина – че са действащи и по силата на закона не могат да бъдат обявени. Така се получи тази бройка, за която тя казва. В Националната разузнавателна служба няма нито един реактивиран агент, нито един през 1997-2001 година. Терминът „реактивиран“ е на БСП…

Водеща: Вие го гарантирате това.

Ив. Костов: … да, терминът е на БСП и нищо не означава. Той е пропагандно клише, няма такова нещо реактивиран агент.

Водеща: Ами например, ако човекът е работил до 1991, отказал се и 1997 година иска да стане много ваш депутат, да оглави някоя ваша комисия или нещо подобно…

Ив. Костов: Няма такъв реактивиран.

Водеща: … и се връща там.

Ив. Костов: Няма такъв реактивиран агент, няма такъв.

Водеща: Няма как да споря, очевидно това са неща, от които не разбирам и нямам инструмент как да проверя, но е достатъчно, че го казвате.

Ив. Костов: Аз обясних кои хора са излезли извън списъка поради какви причини.

Водеща: И сега според вас?

Ив. Костов: Сега според вас да давам ли за последен път интервю пред запечатаните офиси на Методи Андреев.

Водеща: Вие си преценете, никога няма да престанат въпросите към вас, защото сте бил министър-председател 4 години на страната ни и виждам, че и въпросите, и гневът, и любопитството към вас продължават. Така че вие си решете.

Ив. Костов: Процесът на разкриване на досиетата трябва да бъде перманентен, трябва да съпровожда пречистването на обществото и извеждането му от състояние на зависимост от бившия репресивен апарат на обществото, през ключовите позиции в медиите, в администрацията, в политиката на хора, които са зависими. Това е простата логика. Трябва да се осветят тези позиции. Там трябва, който застава предварително да прецени дали може да бъде дипломат и бивш и настоящ сътрудник, и да избере едното. Ако иска да бъде дипломат, просто не може да бъде сътрудник на ДС. Щом е бил, да не става дипломат. Ето такива разделения трябва да спасяват българското общество в бъдеще. Много е проста логиката, но това е процес, който ще продължи.

Водеща: А вие смятате, че няма нито един служител на тайните служби на която и да било натовска страна, който е и дипломат у нас, примерно говоря. Мислите ли, че така е решен проблемът в световен мащаб, нито един дипломат не е сътрудник на която и да било тайна служба на запад?

Ив. Костов: Ние излизаме от тоталитарна система, в която специалните служби и армията бяха извън закона. Бяха над закона, бяха апарат на доминиращата, на господстващата комунистическа партия. Това е ситуация, от която трябва да се лекуваме дълго време.

Водеща: Разбрах.

Ив. Костов:Това е наследство, което моите колеги в Европейската народна партия от Източна Европа наричат посткомунистическо наследство, с което трябва да се борим.

Водеща: Разбрах ви, но понеже има още няколко въпроса, които много искам да ви задам, ще прекъснем донякъде тази тема, тя е център вече няколко предавания, да не кажа, че почти 7 години винаги и периодично е ставала център в нашето предаване.

Ив. Костов: Не трябва да отслабва желанието на хората да има светлина върху всички, които заемат публични и обществени позиции, от които зависи движението на страната ни напред.

Водеща: Понеже казахте за светлина върху всички публични личности, вие също сте говорили много пъти по тази тема, но напоследък също се опитаха да хвърлят светлина върху вас някои ваши бивши съратници, колеги от СДС. Аз съм записала хиляди въпроси, които са се появили от различни интервюта и изявления. Нали сме за това, да си хвърляме светлина. Сега, искали сте да работите за Луканов, той обаче ви бил разпределил в СДС. Луджев пък ви бил изгонил. После сте отишли в КНСБ. искали сте заплащане да консултирате икономически СДС и т.н. Ние говорим за светлината на публични фигури…

Ив. Костов: Аз съм отговарял много пъти, това са информации, които нямат отношение към истината.

Водеща: Вие сте автентичен седесар?

Ив. Костов: Аз съм автентичен седесар, влязъл съм и съм станал народен представител, така да се каже, по една трагична случайност. Почина този човек, който беше мажоритарният кандидат за народен представител в Южен Пловдив, в „Кичук Париж“ и аз го заместих. Това стана през пролетта на 1990 година. А не съм бил на кръглата маса. Погледнете…

Водеща: Не ви е бил

Ив. Костов: Ами погледнете, има…

Водеща: А като експерт дали не сте били? Има кадри, да, знам.

Ив. Костов: Да, има кадри, прегледайте кадрите…

Водеща: На кадрите ви няма. Обаче като експерт някъде отзад?

Ив. Костов:И отзад трябва някъде да се мерна. Не съм участвал въобще в кръглата маса, точно защото изпитвах недоверие към тези хора, които сега говорят тези неща.

Водеща: Само последен въпрос по тази тема, разрешете ми. Познавахте ли Андрей Луканов, преди да станете член… депутат във Великото народно събрание?

Ив. Костов:Не, откъде накъде? Как можете да си представите, че един преподавател във ВУЗ ще познава един от най-големите политици на БКП. Къде е той, къде съм аз бил по това време.

Водеща: Добре. Имате още една страна идея, аз така я определям, моля да ме извините, ако ви обиждам.

Ив. Костов: А защо трябва да се оправдавам в това предаване.

Водеща: Нали говорим за светлина, г-н Костов, на…

Ив. Костов: Да.

Водеща: Ами, появиха се хиляди текстове, които…

Ив. Костов: Аз, да ви кажа по-директно, това са лъжи, недоказуеми.

Водеща: Ето това исках да ви попитам, лъжа ли…

Ив. Костов: Лъжи са, недоказуеми.

Водеща: Разбрах ви.

Ив. Костов: Или някаква частица от истината, която е интерпретирана по най-злонамерения начин. Имаше такъв разговор с Желю Желев навремето, в който аз му казах ако ще правим сериозна политика, трябва някой сериозно да се занимава с нея. Някой трябва да анализира, да произвежда препоръки, позиции по всеки въпрос. Трябва някой непрекъснато да работи за това трябва или… тъй като не виждам хора, трябва някой да подпомогне това нещо икономически. Трябва някак си това нещо да заработи, както в момента работят всичките икономически аналитични центрове. Всички те работят с някакво заплащане, това съм казал. Не съм искал пари от Желю Желев, аз всичко това, което съм правил в онези години…

Водеща: А сте искали за други експерти.

Ив. Костов: … съм го правил сам. Никой не се…

Водеща: Този разговор се отнася не за вас, а за експертите на СДС по принцип, така ли?

Ив. Костов: Никой не е претендирал още да се подпише под която и да е моя парламентарна реч, в която аз съм анализирал и критикувал поведението и решенията на БКП, никога.

Водеща: Това е била принципна позиция заради другите експерти, а не заради вас, така ли?

Ив. Костов: Разбира се. И единственият документ между другото, който беше произведен, една либерална платформа на СДС, пак стана, пак някой я подпомогна, ама не си спомням вече как стана, откъде се появиха възможностите. Но се издаде една книжка, хората получиха някакви пари за усилията. Те бяха доста голям екип. Между другото доста приличен анализ и добри препоръки бяха дадени за онова време.

Водеща: Много въпроси ми останаха към вас, насъбрали се, отдавна не сте ми гостували. Но сега последна идея, много странна беше, вие поискахте българското правителство да настоява пред ЕС да спре преговорите за бъдещо членство на Турция в ЕС. Вие казвате, че доктрината Йозал, която предвижда, най-общо според вас, икономически и политически, и пропагандни влияния върху…

Ив. Костов: Пропагандни и политически, използване на външните турци, както…

Водеща: Точно така, или вие както сте се изразили на едно място, в границата на бившата Османска империя.

Ив. Костов: Точно така.

Водеща: Казахте г-н Желев, аз четох днес или вчера беше едно интервю, много остро възрази срещу това, което вие казвате. Наистина не е ли игра с огъня с една съседска държава да предлагате прекратяване на разговорите?

Ив. Костов: Разговорите трябва да бъдат прекратени, защото, и те са замразени на практика, не са прекратени, но са замразени, защото при началото на преговорите с Турция се подписа Анкарския протокол. Той е нещо като врата за започване на преговорите с Турция. Турция не изпълни Анкарския протокол. Вярно е, ще каже някой в България, но това не засяга въобще България, това засяга друга страна и т.н. Всъщност засяга ни всичко, което е свързано с европейските правила.

Водеща: Дали обаче от нас трябва да дойде? Ние сме съседи, г-н Костов.

Ив. Костов: Да, точно защото сме съседи. Точно защото сме съседи и защото…

Водеща: Всеки момент ще ни спрат предаването, защото изчерпахме времето.

Ив. Костов: …и защото в секция в Измит са гласували 2550 души, при положение че за да гласува един човек, му трябваха повече от една минута. Т.е. над 40 часа трябва тази секция в Измит, а и с нея още десетки секции са гласували над 2000 души. Това е невъзможно. Някой е накарал тези хора да гласуват. Защо от 700 хиляди души българи, които живеят извън България, в Турция гласуват 55 хиляди и 15 хиляди във всички останали страни, членове на ЕС? Защото…

Водеща: За съжаление, благодаря ви за това участие. Просто ни свърши времето, ще ни прекъснат. Благодаря ви, че отново избрахте нас.