Нашата правота е проста – ние сме вадили България два пъти от криза, да видим другите какво казват!

Г-н Костов, президентът не беше длъжен по конституция третия мандат да го връчи на третата по големина политическа сила, но връчи мандата на ДПС. Според Вас защо?

Ние поискахме президентът да не връчва днес (5 март – б. а.) мандата на ДПС, за да направи последно усилие да състави програмен кабинет, който да даде възможност на Народното събрание да работи, както искат протестиращите в цялата страна. Направихме го точно защото както Вие казвате – той не е задължен да го връчи на ДПС. Той трябваше да проведе по-широки консултации, да го връчи, използвайки последната възможност да се изпробва дали парламентът няма да излъчи правителство преди да го разпусне. Той трябваше да се убеди, че парламентът е напълно безпомощен пред задачата си да излъчи правителство, което му е основна задача.

Връчвайки мандата на ДПС, какво означава за президента?

Фактически той слага точка на този парламент и изпраща страната на предсрочни избори, което не е това, което искат хората. Ако хората искат антимонополна политика и намаляване на сметките за ток, за гориво и всичко останало, ще го получат, и то несигурно, най-рано след половин година. А може и въобще да не го получат, в зависимост от това кой ще доминира в парламента.

Нямаше ли логика БСП да приеме мандата, нали те през цялото време казваха, че има опасност да се проведат нечестни избори?

Да, излиза, че биха могли, но тяхната идея е, че протестиращите искат предсрочни избори. Те превърнаха исканията на хората в искане за избори, а не в искане за по-ниски сметки, по-евтини лекарства и т. н. А сега протестиращите искат да работи парламентът. Тоест, те искат едно, а получават друго.

Но излиза, че има и разлика между думи и дела?

Това е много сериозно, но при тях често се случва да има разлика между думи и дела.

Ако беше връчен мандатът на Синята коалиция, какво щеше да стане?

Щяхме да опитаме програмно правителство, да предложим състава на това правителство, което президентът определи с консултации и щяхме да го изгласуваме заедно с ГЕРБ. Ключът към програмното правителство и към работещия парламент не е в нашата неготовност, а в нежеланието на ГЕРБ. ГЕРБ фактически прие ултиматума на БСП и ДПС и отива на избори. Страхът на ГЕРБ е, че пропадат много бързо и губят доверие. Заради това искат бързи избори. Това е единственото обяснение. Те не си дадоха и все още не си дават сметка, че ако овладеят тази криза, ще имат актив за следващите избори, а сега ще отидат само с пасиви.

Ако бяха дали мандата на вас и бяхте съставили правителство, беше ли възможно то да получи подкрепата на парламента, имайки предвид, че ще го предложите Вие?

Аз нямаше да предложа правителството. Процедурата е следната – парламентарната група на Синята коалиция излъчва мандатоносител. А мандатоносителят е бъдещият министър-председател на програмното правителство. Ние нямаше да излъчим мандатоносител измежду нас, а този, който посочи президентът. И той щеше да предложи своя кабинет с реален мандатоносител, бъдещ министър председател – компромисна, консенсусна фигура на експерт.

Това ли е работещата формула?

Разбира се. То не е с цел Иван Костов да застане пред прожекторите, а е реално решение на проблема в момента. Ако това е доводът, той просто е неоснователен. В смисъл, че някой от нас ще направи политически авторитет. Става въпрос за експерти. Щеше да бъде авторитетен експерт, какъвто вероятно ще оглави служебното правителство. Просто щеше да стане сега министър-председател и да започне антимонополната битка.

Колко му е дълъг животът на такова правителство?

До 7 юли е максималният срок, но ако си изпълни по-бързо задачите, може и по-рано.

Не намирате ли истина в думите на Лютви Местан, че този парламент е вече с изчерпано народно доверие и няма начин той да измисли формула за спасение на страната?

Това е вярно дотолкова, доколкото е вярно едно заклинание. Парламентът има авторитет, ако излъчва правителство. Ако той не може да излъчи правителство, няма право да съществува, не само че няма авторитет. Лютви Местан, произнасяйки това заклинание срещу парламента, на практика му казва: „Не, не, никой не може да излъчи правителство“. А парламентът би си възстановил частично доверието, ако хората отвън искат той да работи. Освен това става въпрос само за два-три месеца.

А как приехте думите на Сергей Станишев, че ако те спечелят изборите, той не би бил премиер?

Първо, като признание, че има вина задето не е взел навреме мерки България да не изпадне в кризата по начина, по който се случи. Второ, като убеденост, че не знае как да изведе страната от кризата. Той си дава сметка, че няма управленски и политически потенциал да приложи мерки за излизане от кризата. Да не го упреквам управленски, но политически той не може да разчита на силите на БСП да подкрепи антикризисни действия, както беше навремето Жан Виденов. БСП такава политика не могат да подкрепят. Те се разпадат. Веднага се разцепват. БСП никога не е извеждала страната от криза. Те приемат идеята за програмно правителство, но искат да стане след изборите. Тогава биха искали и от нас да подкрепяме такова програмно правителство. На мен ми беше зададен въпрос от ваш колега: „Вие ще подкрепите ли такова правителство?“, след това ме питаха в парламента. И аз казах, че правителство на Отечествения фронт с БСП не можем да подкрепим, защото диаметрално се различаваме по начините, по които считаме, че България може да излезе от кризата.

А как тълкувате онзи глас от улицата: „Искаме нов модел на управление“?

Това може да е много опасен глас, в зависимост от това какъв смисъл се влага в този израз, а може да е и много положителна енергия. Ако положителната енергия е да бъдат отстранени всички дълбоки пороци на политическата система, тя да престане да бъде фасадна демокрация, зад която се прикрива срастването на политици с монополи, с мафия и с олигархия. Тогава е добре. Това е обръщението на Демократи за силна България от 1999 г. Ние сме първите, които сме заговорили за това. Тогава ни гледаха като че ли сме паднали от някъде, извънземни. Но ако се говори да се сменя политическата система, да няма партии, да няма европейска демокрация в България, това означава призив да се установи режимът на Кремъл в България. Това е някаква форма на диктатура, прикрита с демокрация, командна демокрация – с този термин я определят западните политолози. Да няма партии, да няма силни представителства на хората, улицата да взема решенията. А какви решения може да взема улицата!? Тя може да иска права, контрол, много по-силно да присъства, да ограничи политиците да не се корумпират, да изисква управление в интерес на хората, но да управлява самата улица би било хаос.

Ние като нация като че ли свикнахме преди избори да се появи рицар на бял кон, който да ни спасява. Но сега ситуацията е различна – мощни протести от една страна и политически партии, които вече са управлявали, от друга. Съществува ли изход от тази кризисна ситуация в България?

Разбира се, че съществува. Както сме излезли от кризата след Луканов и след Жан Виденов, така можем да излезем от кризата и след Бойко Борисов.

Вие да не би да сте оптимист?

Разбира се. Аз знам, че има изход. Просто трябва да се намери някой също като нас, който знае и да има куража да го приложи. Но и да събере народната ненавист след това, защото обществото много мрази този, който ги е извадил от кризата. Повярвайте ми! От собствен опит го казвам. Аз съм претърпял ненавистта на хората.

Затова ли замълчахте в края на управлението си?

Не за това. А защото хората не виждат ефекта. Те забравят резултата. Считат, че положителното, което се е случило, е станало от самосебе си някак, по заслуги. Това, че са излезли от кризата, едва ли не им се полага и го забравят веднага. Помнят само усилието и цената, която са платили. Но това не е само моята съдба. Навсякъде е така. Всеки, който вади обществото от кризата, след това получава неговата омраза.

И колко кураж се иска след това да излезеш и да поискаш доверието им отново?

Защото знам как да изведа България от криза, защото хората, с които съм работил и на които знам възможностите, са около мен. Вярно, някои се поотказаха. А колко кураж – колкото се иска, явно го имам, щом заставам пред хората.

Хората с дясно мислене очакваха всички десни да се обедините, това възможно или е?

Не, това никъде не става. Казвате кураж – то е да осъзнаеш необходимостта страната да излезе от кризата и да стане операция върху болен. За да спасиш болния, да му дадеш бъдеще, просто трябва да извършиш определени болезнени неща, да бъдеш смел, да боравиш със скалпела. И след това, ако човекът запомни само болката и страданието, ще бъде неблагодарен пациент. Но обществото по принцип запомня само болката и страданието. Ето защо десните не могат да се обединят – СДС обявиха това, че сме спасили България от кризата по времето на Жан Виденов за най-големия провал на прехода. Стигнаха дотам – обявиха прехода за криминален, приватизацията – за криминална. Нещо, с което ние категорично не можем да се съгласим. Всеки човек, който има желание да бъде оценен по достойнство, си държи на положителните неща. В този смисъл СДС изцяло дезертира от собственото си управление. Всъщност това не са хората, които са били в това управление – нито са го правили, нито са го бранили. Затова така лесно го предадоха на ГЕРБ и допускат груба подмяна на историята на българския преход. Не се съпротивляват. 23 години в България нищо не се случи – как да не се случи!? Демокрацията кога дойде, а кога станахме членове на ЕС и на НАТО!? Откога имаме стабилните пари, които сега не достигат!? И те ли не са добро дело!? Вижте какви разговори се водят между десни хора! Аз в Смолян чух много силни думи между десните. Това, което ме впечатли – ние трябва да сме вече помъдрели с побелелите си коси, които бяхме на барикадите през 1990-та и 1996-та. И ако сме помъдрели, значи сме си простили думите, казани накриво и чутите от други. Приели сме ги за нещо, което съпътства живота. И сега се събираме за най-важното – да защитим изминатия път. Нали виждате как през цялото време ни разказват, че комунизмът бил мъртъв в България. Е, мъртъв ли е, когато улицата иска национализация и да няма европейска демокрация и когато горят българската конституция и европейските знамена!? Мъртъв ли е комунизмът!? Кого лъжеха през цялото време!? Да не се окаже мъртва демокрацията в България!? И кой е този, който има куража да каже „Не“ на това!? Нали пак сме ние!? Като сме десните – хайде да се съберем заради онова, заради което излязохме тогава, сега възкръсна пред очите ни като кафява опасност, като националкомунизъм. Кой ще го спре – тия с побелелите коси, дето сме помъдрелите. Аз за себе си мога да кажа, че имам сили.

Какво имате срещу себе си?

Едни смешници, които се правят на националкомунисти с руски рубли.

А какво намерихте, идвайки в Смолян?

Мъдри хора, с които имаме какво да си кажем, да си простим и да застанем да спираме това чудо, което сега отново възкръсна и се изпречи срещу нас.

Как очаквате да се води предстоящата изборна битка – всички партии срещу ГЕРБ или всяка за себе си?

Първо всички срещу ГЕРБ, защото се очаква ГЕРБ с колосални ресурси да злоупотребят на изборите, да купуват избирателите, да натискат, да мачкат. Те са заели позиции за фалшификация на изборите. И ако президентът, новият финансов министър, вътрешният министър и служебното правителство не вземат убедителни мерки, ние всички трябва да защитим честността на изборите. Всеки сам поотделно не може, но заедно можем да ги защитим. От друга страна всеки ще се опита да убеди в правотата си. Само че къде е правотата на другите, питам аз!? Нашата правота е проста – ние сме вадили България два пъти от криза. Да видим другите какво казват!

Дали ще се появи алтернатива на политическите партии от този народен глас?

Мисля, че съвършено съзнателно ГЕРБ и БСП пречат да се сформира каквото и да било, отивайки на бързи избори. Така те правят невъзможно хората да се организират и да се представят на изборите като алтернативна политика примерно на БСП, да я заобиколят отляво.

Каква държава оставя след себе си Бойко Борисов?

Държава в социална, политическа и икономическа криза, а я пое навлизаща в икономическа криза. И оставя много лошо наследство – вероятна бъдеща политическа дестабилизация. Такава, каквато следваше падането на Берлинската стена – 7 години нетрайно управление, чести смени на правителства, нестабилни институции, незащитена демокрация, голям грабеж.

Защо според Вас ЕНП – членове на която сте и ДСБ, и ГЕРБ, не се намеси навреме, а постоянно ръкопляскаха на Борисов, когато той ни стягаше и стягаше коланите, когато замрази доходите, а цените растяха?

От европейска гледна точка, от толкова далече стягането на коланите и финансовата стабилност им изглеждат добре. Изглежда им дясна политика. Елементарен повърхностен поглед.

Защо ЕС продължава да гледа на България като на доведено дете – за Гърция винаги има грижа, когато те са в трудна ситуация, а България е отритната?

Не искам да обяснявам поведение, което не разбирам. Не го приемам като нормално европейско поведение. Аз не съм искал да влезем в такава организация, която да ни дели като европейци на две качества – първо качество: гърци, второ качество: българи. Не. Но то е и въпрос на поведение на правителството на Република България. Ако имаме силно правителство, ако може да удари по масата, ако може да си отстоява интересите, ще бъде друго. Ако министър-председателят ходи и гледа как гласува Меркел и гласува по нея. И тя ако каже: „Той изрежда азбуката да се кара на колегите си“, какво ще получи България!? Ето, получава едно голямо „Не“ за Шенген от вътрешния министър на Германия. Защото няма благодарни за такова поведение на блюдолизци. Това не е черта, която се насърчава от европейските лидери.

Може ли да посочите фаталната грешка на вашето управление, на управлението на Царя, на Тройната коалиция, на Бойко Борисов?

Аз не съм правил фатални грешки. И това не е самочувствие. Ако бях направил фатални грешки при политическата, икономическа и социалната криза през 96-та, щях да добавя и още някаква, нали? Щом съм ги решил тези въпроси, каква фатална грешка!? Къде да я търсим!? Симеон Сакскобургготски дойде с измама. Излъга хората, че за 800 дни ще ги направи европейци. А за 800 дни си прибави имоти, които не са негови. Но той никога не е имал и идея да обслужва общото благо. Човекът дойде да оправи себе си и своите придворни. И се оправиха. Неговата фатална грешка е пълната безчувственост към проблемите на хората. Фаталната грешка на Станишев е, че направи правителство заедно с ДПС и Симеон Сакскобургготски. Те гледаха на страната като на нещо за консумация, като на баница, която трябва да разделят помежду си. И отслабиха институциите, омаломощиха ги докрай. Защото това са институции с трима господари – над Станишев имаше Сакскобургготски и Доган. Нали си спомняте!? Няма такава фигура в конституцията – троен съвет, който да управлява институциите на България. Този съвет натвори безобразия. „Цанков камък“ е типично явление. Тук има една фатална грешка на избирателя, но да я прескочим нея. А фаталната грешка на Бойко Борисов е, че въобще не разчете икономическата криза, възможността тя да се мултиплицира в социална криза. И не очакваше неговата собствена безпомощност да породи политическа криза. Това е абсолютно лишено от предвидливост и компетентност управление. Не говорим за другите му качества, в които е обвиняван. Но това е фатално – не можеш да режеш ленти и да не виждаш, че зреят страшни въпроси сред хората.

Има ли период в управлението, в който сетивата са будни, а по някое време се приспиват и вече управляващите не виждат и не чувстват какво се случва с хората?

Аз всичко съм виждал винаги, защото съм човек, който познава из основи тази държава. Бил съм всякакъв в нея и знам как тя се управлява, знам какво става в нея. Аз съм си със същия трезв поглед. Ако мислите, че нещо се замъглява по време на управлението, не е така. Придобива се известна арогантност. Така е. И по-голямата част от политиците, които са в управление, стават демагози. Но това може би е характерно за целия свят. Но ако питате за човек като Симеон Сакскобургготски какво му се е замъглило – той въобще не е знаел къде се намира, идея е нямал за парламентарната демокрация и го показа. На Станишев какво да му се замъгли, като онези отгоре или тези до него от тройния съвет са решавали нещата по някакви аритметични формули: 3-5-8. Той това вижда, какво друго да види!? Би било много странно, ако виждаше нещо повече. Той си има коалиционен съвет, между другото абсолютно ненужен. Доган беше ненужен, той беше петото колело на каруцата. Защо това колело изобщо се търкаляше!? А какво затъмнение на Бойко Борисов – ако кажем, че сега му се е замъглил погледът, в самото начало беше с още по-замъглен според мен. Какво да види той – 4 години нищо не видя.

Какво е нужно най-напред да направи следващото правителство, за да стабилизира България, има ли верен път?

Има верен път, но няма формула. И не може да се разкаже в едно интервю. Все едно да питате един хирург, който 4 години ще оперира един пациент – как ще го оперирате. Той взима много от решенията в момента на операцията. Да не плашим хората с операция, но който и да е голям проект, той така се развива. Грубата грешка на част от хората на улицата е, че като дойдат някои от тях да управляват, ще управляват по-добре от последните три правителства. Ами те нали всичките бяха нови хора. Нали НДСВ бяха нови, след това пак бяха нови и след това Бойко – и той нов. И тия, новите, какво направиха 12 години!? Къде пише на новите, че са компетентни, че са смели, че са решителни и че са непробиваеми за корупцията!? От какво точно се разбира!? Много неща трябва да се премислят. И пак в Смолян чух една мъдра мисъл – много е лесно да разбереш срещу какво си, но много голямо усилие изисква да кажеш за какво си. Хората трябва да кажат за какво са, а не срещу какво са.