Намираме се в началото на най-важния парламентарен сезон

Уважаеми колеги народни представители,
Намираме се в началото на най-важния парламентарен сезон от много години насам. Най-важен, защото през 2014 година, България удари дъното на кризата на политическата система, институциите, финансите и правосъдието.
Ще си позволя да цитирам класиците: Политиците мислят за следващите избори, държавниците – за следващите поколения. Мнозина от нас са изкушени да мислят само за следващите избори – а те са много скоро. И тези след тях също. И ако мислим само за местните избори, а след тях – за президентските, рискуваме парламентарните да ги изпреварят…
Нашите приоритети през пролетната сесия на 43 НС нямат и не бива да имат нищо общо с изборите през есента. Не изборите са решение за спешните проблеми на българските граждани, макар може би да са решение за много партийни проблеми. Нашите приоритети имат далеч по-дългосрочен характер. Ние трябва да положим усилие, което да върне България на реформаторските релси и да облече в дела и резултати добрите обещания, които програмната декларация на мнозинството и програмата за управление на кабинета дават. Ще търпим критика, че в програмата ни липсват достатъчно срокове. Но това не е лошо – защото сроковете за повечето реформи бяха вчера. Каквото не започнем днес, няма да започнем и до края на управлението си.
1) Ние трябва веднага да приемем стратегията за реформа на правосъдието и да пристъпим към приемане на промени в Закона за съдебната власт и формиране на мнозинство за конституционни промени. Ако нашите следващи законодателни мерки не стъпват на категорична антикорупционна политика в съдебната система, сектор сигурност и цялата държавна администрация, те ще бъдат безплодни. Необходими са цялостни структурни промени в правосъдието, обвинението и сигурността, съчетани с персонални промени на най-високите управленски нива на системите. Липсата на персонални промени в ръководството на БНБ е показателна – блокирани са дейностите за събиране на кредитите на КТБ, блокирано е и общественото доверие в надзорните функции на Централната банка.
2) Реформите в здравеопазването, енергетиката и образованието не търпят отлагане. Министрите и техните екипи свършиха голямата част от своята работа – през близките седмици е време ние да свършим нашата. Отлагането на промяната и затъването в корупция в тези сфери се отразиха тежко на всяко българско семейство, на самата структура на българското общество, на целия български бизнес и, не на последно място, на бюджета – както на бюджета на гражданите и фирмите, така и на държавния бюджет. Стратегията за реформа в здравеопазването, Закона за здравното осигуряване, закона за здравето и закона за лекарствата ще бъдат депозирани пред нас тази пролет и трябва да бъдат сред приоритетите ни, наред със закона за предучилищното и училищно образование и стратегията за развитие на висшето образование, закона за енергетиката и новата държавна енергийна стратегия.
3) Същото се отнася и за инструментите за налагане на реформите – промените в администрацията, обществените поръчки и бюджетирането на държавните политики. Аз съм оптимист за законодателните приоритети, оптимист съм и за възстановяването на европейското финансиране – бързите успехи на правителството в тази сфера не могат да бъдат отречени с чисто сърце дори и от опозицията. Но ако тези политики не бъдат осъществени от честна, професионална и обърната към хората администрация, ако не бъдат програмно бюджетирани и ако не бъдат възложени с честни обществени поръчки, техният резултат няма да бъде положителен за отделния гражданин. Ползите няма да стигнат до него. И отново ще дам пример с КТБ. Ние тук решихме да има международно разследване – но на дело това не се е случило, и в обществото е споделена тревогата, че следите се замитат, а активите се разграбват.
4) Трябва да изпълним ангажимента си за трайна, обърната към бъдещето и приета с максимално съгласие от мнозинството, опозицията и социалните партньори еволюция на пенсионната система. Днешният модел е обречен да въвлече НОИ и държавния бюджет в тежки и непреодолими дефицити. Повечето изолирани решения на парче само засилиха тези рискове.
Изправени сме пред трудната задача да съчетаем спешни реформи с дългосрочна стратегия. На първо място, да си дадем сметка, че къща се гради от основите и да променим из корен правосъдието и системата за сигурност. Да гарантираме здравето и образованието на намаляващото българско население, както и пенсиите на днес работещите хора – само така можем да смекчим ефектите от неизбежната демографска криза и да мислим за преодоляването ѝ. Да си дадем сметка, че днешната численост и структура на държавната администрация и партийния характер на назначенията в нея са изгодни за управляващите партии, но не отговарят нито на нуждите, нито на бюджета на днешна България, а още по-малко – на шест милионна България утре.
И най-сетне – за да постигнем тези цели, трябва да укрепим духа на политическо смирение, градивен спор между управляващи и опозиция в търсене на обществения интерес и здравословен климат в управляващото мнозинство. Защото нито една реформа няма да донесе полза на хората, ако се налага като политика на Петър Москов, Христо Иванов, Владислав Горанов или Ивайло Калфин. Само общата политическа воля на мнозинството и правителството може да направи управлението реформаторско и полезно за българските граждани.
Българите нямат доверие на политиците и са винаги готови да ни накажат на следващите избори, независимо колко подготвени – финансово, организационно и политически – се явим на тях. Но ние можем да поискаме доверие като държавници, като докажем, че мислим за бъдещето на страната си.