Най-основателните причини срещу строителството на АЕЦ „Белене“ или защо да гласуваме с „НЕ“ на референдума насрочен за 27 януари 2013 г.

д-р Илко Семерджиев

1. Високата цена на тока: Цената на тока от АЕЦ „Белене“ ще е висока и обезсмисля този толкова скъп проект, който ще трябва да се изплаща от всички потребители. Експертна прогноза за цената на тока от АЕЦ „Белене“ е направена от английската банка HSBC по поръчка на българското правителство. Според HSBC цената на тока от АЕЦ „Белене“ ще е 75 евро за мегаватчас. Това са близо 150 лв., което е около четири пъти по-скъпо от цената на тока от АЕЦ „Козлодуй“. За сравнение енергията от вятър струва 140 лв. за 1 мегаватчас, а от слънце – 160 лв. за 1 мегаватчас. Стойността на проекта ще бъде около 22 млрд. лв. за нова АЕЦ в Белене. Тази стойност е непосилна за всеки инвеститор, затова ще легне и върху републиканския бюджет, тоест на джоба на българския данъкоплатец, каквито и съдружия да прави държавата с частни инвеститори – руски, американски, европейски или други. Ако пък бъдещата централа е изцяло частна, ползите ще бъдат за инвеститора, ядреният риск – за държавата и населението, изкупуването на тока – за всички нас като потребители.

2. Високата цена на проекта: От пълния доклад на банка HSBC (публикуван в BalkanLeaks), за който „Българският енергиен холдинг“ е платил около 2 млн. евро става ясно, че при най-оптимистичния сценарий за АЕЦ „Белене“ цената на ядрената централа ще е 10.353 млрд. евро или над 20 млрд. лв., а при най-добрите условия нейната електроенергия ще струва около 75 евро на мегаватчас. Според този доклад до 31.12.2011 г. по ядрения проект са фактурирани общо 837 810 224.26 евро без ДДС, от които са разплатени 678 089 125.89 евро без ДДС. От тази сума 368 912 466 евро е получил руският изпълнител на строежа „Атомстройекспорт“ (АСЕ). Според сключени допълнителни споразумения „Националната електрическа компания“ (НЕК) има да плаща още близо 134 млн. евро по изпълнени, приети и фактурирани поръчки на руската компания, която миналата година увеличи съдебния си иск към НЕК на над 1 млрд. евро заради спирането на проекта „Белене“. За консултантски услуги са платени 184 113 153 евро, което е над една пета от направените досега общи разходи по ядрения проект. От тях най-големият дял е взел инженеринговият консултант „Уорли Парсънс“. Дружеството (в което участва и „Риск Инженеринг“), е фактурирало 203 807 140.59 евро без ДДС, платени са 177 766 142.88 евро, а са дължими още над 26 млн. евро. Финансовият консултант „Делойт“ е получил всичко дължимо в размер на 2 885 754 евро без ДДС. „БНП-Париба“, освен че отпуска на НЕК 250 млн. евро заем за предпроектни проучвания по АЕЦ „Белене“, е взела за финансови съвети 2 941 585.69 евро без ДДС. Като консултант за АЕЦ „Белене“ се явява и „Български енергиен холдинг“(на собственото си дружество НЕК), като е получил близо 520 хиляди евро. По граждански договори на съветници са платени други близо 36 хил. евро без ДДС. За разрешения и проектиране на централата са платени малко над 2 млн. евро. Капитализираните разходи на „Предприятие АЕЦ Белене“ (което е дружество на бюджетна издръжка на НЕК и се занимава пряко със строежа на централата), възлизат на 20 215 238.99 евро без ДДС. Само за лихви по синдикирания от „БНП-Париба“ кредит и вътрешен заем от БЕХ за НЕК в размер на 100 млн. лв., са платени над 57.6 млн. евро без ДДС. В резултат на всичките направени плащания по реализацията на ядрения строеж има капитализирани дълготрайни активи на стойност едва 45 069 597.98 евро без ДДС, сочат справките на HSBC. Какви поръчки на АСЕ обаче са правени междувременно и каква е тяхната стойност, все още няма информация от българска страна. Единствено президентът на руската държавна корпорация „Росатом“ – Сергей Кириенко заявява след спирането на проекта през 2012 г., че е поръчано оборудване за близо 1 млрд. евро, на колкото възлиза и арбитражната претенция на „Атомстройекспорт“, която е дъщерна фирма на „Росатом“.

3. Повишаване на безработицата и негативен баланс на заетостта:Дори и да бъде построена, АЕЦ „Белене“ няма да създаде повече от 1 000 работни места (според документите на „Росатом“ в една бъдеща централа ще работят 960 души), но ще закрие около 10 000 работни места в Маришкия басейн.

4. Манипулации за недостиг на ток: Лъжа е, че без АЕЦ „Белене“ ще има недостиг на ток или, че токът ще поскъпне. Още когато се заговори за закриване на блокове 1 и 2 в Козлодуй, ядреното лоби заплаши, че ще има недостиг на ток, което се оказа лъжа. Когато по искане на Европейската комисия бяха закрити блокове 3 и 4, т.н. атомна мафия и политици лобисти заплашваха отново с недостиг на ток, което отново се оказа лъжа.

На графиката от сайта на АЕЦ „Козлодуй“, която показва годишното производство на ток в централата се вижда, че до 2002 г. са работили 6 блока, до 31 декември 2006 г. са работили 4 блока, а от 2007 г. до сега работят два блока. От данните се вижда, че АЕЦ „Козлодуй“ с двата блока 5 и 6 произвежда почти толкова ток годишно, колкото с общо шест блока в минали години. Тоест – енергийното лоби чрез лъжа се опитва да принуди държавата да строи големи мощности, за да плащат в голям размер доставки на горива, на техника, за персонал, за поддръжка, а те не се използват ефективно.

5. Годишно по 45 тона ядрени отпадъци се получават сега, а след 2014 г.? Всяка година от двата реактора на АЕЦ „Козлодуй“ се натрупват около 45 тона силно радиоактивно отработено ядрено гориво – нето тегло, без обвивката на касетите. В един тон отработено ядрено гориво има около 10 кг. плутоний и 30 кг. други силно радиоактивни изотопи. Останалите над 900 кг. са уран. Плутоният е елемент, който не съществува в природата, той е създаден от човека, добива се при изгарянето на горивото в АЕЦ. Плутоният има период на полуразпад 24 360 г. Една 27-милионна част от грам плутоний е достатъчна като се вдиша, да предизвика рак на белите дробове. Освен него в отработеното ядрено гориво има десетки силно радиоактивни изотопи, от които по-трайни са цезий 137 и стронций 90 (период на полуразпад 30 и 28 години). Преработеното ядрено гориво престоява за охлаждане в открит басейн в Козлодуй, след което се транспортира в Русия за преработка, но от 2014 г. ще остане у нас за постоянно. Преработеният отпадък ще идва от Русия в стъклени блокове. Става дума за общо около 2000 тона нето тегло без стъклото, които България трябва да приеме обратно от досега отработеното гориво, а в следващите години ще попълва колекцията с по още 45 тона годишно. За целта има спогодби с Русия и европейски изисквания в България да се построи ядрено хранилище. Къде? Кой български град ще приеме край него да се построи такова хранилище? Ако се построи АЕЦ „Белене“ този проблем практически ще се удвои! Всеки гражданин, който гласува „ЗА“ на референдума, гласува на практика ядрените отпадъци на една бъдеща АЕЦ „Белене“ да бъдат заровени там, където живее, без право на последващ протест.

6. Рискът от авария: В момента по света има над 400 работещи реактора. За период от 32 години са станали 3 тежки ядрени аварии – в САЩ (1979 г.), в СССР – Чернобил (1986 г.), в Япония – Фукушима (2011 г.). Те са станали в три различни държави, по три различни причини, в реактори с различни технологии и възраст (в САЩ и в СССР инцидентите са с нови реактори). Честотата, с която се случват инциденти при сравнително неголям брой ядрени реактори е обезпокоителна. Има и още няколко тежки и няколко по-леки инцидента, които са минали без огромни замърсявания и тежки последствия. Според досегашната история и нарасналия брой на реактори в света, процентът на вероятност да стане тежка ядрена авария в АЕЦ се оценява на около 5%. Това е твърде голям риск особено за страна като България, която няма огромния капацитет и ресурси на трите горецитирани държави, за да се справи по един задоволителен начин с евентуална кризисна ситуация в АЕЦ.

7. Докладите на руски и български сеизмолози от 80-те години на ХХ в., които разкриват рисковете от строежа на атомна централа край разлома Вранча: В доклада на БАН от 06.11.1984 г. за сеизмичната опасност на площадката на АЕЦ „Белене“ четем следното изречение – „През юни 1983 година съветската страна предложи да се изостави площадка АЕЦ „Белене“ заради високата сеизмичност и да се търси нова площадка независимо, че са изразходвани 13 милиона лева за строителство“. Важно е също така да се добави, че в последния доклад на руски сеизмолози от 2010 г. за сигурността на сградите в Москва се казва, че сериозен риск от срутване при земетресение крие вранчанския разлом, намиращ се на 1350 км. от руската столица.Днес БСП искат да строят централа на 4,5 км. от този разлом! БКП,които ни убеждаваха, че авария в Чернобил няма и изведоха децата ни на първомайски манифестации, въпреки всичко стартираха АЕЦ „Белене“, после депутатите на същата партия предложиха и НС прие прекратяването на проекта. НДСВ рестартираха проваления проект, за да се облагодетелстват от корупционния потенциал скрит в него и същевременно да оправдаят прибързаното и неоправдано спиране на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“. Тройната коалиция на БСП, НДСВ и ДПС реализираха този корупционен потенциал, направиха ни инструмент на руските интереси на Балканите, а ГЕРБ заедно с тях потрошиха общо около 1,8 млрд. лв. на българския данъкоплатец, преди премиера Борисов „гъвкаво“ да призове за три пъти „НЕ“ на АЕЦ „Белене“, въпреки че регистрираха инициативен комитет „ЗА“ нова ядрена централа.

8. Енергийната „политика“ на премиера Борисов и ГЕРБ за последните три години говори сама за себе си: „Замразяваме АЕЦ „Белене“(10.7.2009 г.); „Белене е икономически необоснован проект“(29.9.2009 г.); „Белене е висша форма на корупция“(2.3.2010 г.); „Белене е гьол, пълен с жаби за 800 млн. лв.“(10.3.2010 г.); „Белене ще спре или ще се строи с европари“(16.3.2010 г.); „Белене може да стартира още утре“(21.9.2010 г.); „Намерен е стратегически инвеститор за Белене“(25.10.2010 г.); „Белене е изключително важна за България“(1.11.2010 г.);“Бойко Борисов подкрепя с цялото си сърце проекта“АЕЦ Белене“(2.11.2010 г.); „На срещата с Путин няма да се говори за Белене“(12.11.2010 г.); „Бойко Борисов подкрепя АЕЦ Белене не „с цялото си сърце“, а с „прагматизъм“(5.11.2010 г.);“Борисов ще поиска твърда цена от Путин за Белене“(6.11.2010 г.); „Ако не започнем да строим Белене, след 15 г. икономиката на България ще банкрутира“(26.2.2011 г.); „Спираме окончателно Белене“(март 2012 г.); „На референдума за нова ядрена централа ГЕРБ ще гласува със „за“(декември 2012 г.); „На референдума за нова ядрена централа ГЕРБ ще гласува с „не“, „не“ и „не“(януари 2013 г.). Няма как да се има доверие на ГЕРБ при тези демонстрации на изкушеност, липса на стратегия, липса на отговорност и здрав разум вече повече от три години и половина. Това налага да се гласува на референдума с категорично „НЕ“, за да не се окаже, че „в името на националните интереси“ (а зад кадър в името на властта и парите) след известно време ГЕРБ отново ще преоцени позициите си и ще рестартира АЕЦ „Белене“. Този въпрос повече не бива да бъде оставян в ръцете на политиците, било то от БСП или ГЕРБ. Окончателното решение по него трябва да бъде взето на референдума с недвусмислено и категорично „НЕ“! С гласуване „за“, всички корупционни практики до момента ще бъдат политически легитимирани и с това референдума ще се превърне в своеобразна прошка на гражданите за похарчените 1.8 млрд. лв. от ядрената мафия и енергийните кръгове около БСП, НДСВ, ДПС и ГЕРБ, а в бъдеще въпросът отново ще бъде поставян на дневен ред с оправданието, че „такава е волята на народа“ изразена по време на референдума.

9. До голяма степен въпроса за референдума умишлено беше направен двусмислен, след като депутатите на ГЕРБ промениха въпроса на БСП, под който се подписаха над 500 хил. българи:Първоначално въпросът беше: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждане на атомна централа на площадката в Белене?“, но бе променен на: „Да развиваме ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала“.Новата формулировка на текста на въпроса е толкова двусмислена, че не е ясно как ще се разтълкува резултатът от гласуването – дали „за“ ядрената енергетика или „за“ Белене или „за“ нови мощности, различни от Белене. Има и хора, които са изобщо против ядрената енергетика и такива, които са „против“ Белене, но „за“ седми реактор на АЕЦ Козлодуй, например. Най-важното за един референдум е да има яснота какво следва от едното или от другото решение. Какво ще означава отговорът „да“ и какво „не“? „Не“ на ядрената енергетика изобщо или „не“ на нови мощности? „Да“ строеж на Белене ли означава или нови реактори в Козлодуй, или другаде? Всички тези неясноти правят референдума двусмислен, което показва, че подмяната на въпроса има една единствена цел – резултатите от референдума да бъдат тълкувани от заинтересованите политици така, както им е угодно. Това може да бъде избегнато само по един начин – с ясно и категорично, масово гласуване с „НЕ“. Всички, които призовават за бойкот имат една единствена цел – разбиване и размиване на ясният и категоричен вот, за да могат да тълкуват резултатите така, както им е изгодно, а липсата на категорично мнозинство ще върне въпроса за решаване отново в ръцете на заинтересованите политици.

Изброените причини и приведените към тях аргументи са непълни, но напълно достатъчни да гласувам с категорично „НЕ“ на референдума.

*За съставянето на Позицията е използвана информация от множество публикации на различни автори и публични източници.