В този бюджет няма визия, още по-малко мерки за излизане от кризата. Никакви реформи. Залага се единствено на СТАТУКВОТО … към съществителното статукво с право може да се добави прилагателното ПАГУБНО.

През последните седмици отново сме свидетели на бурни емоции, които са на път окончателно да стресират целокупното ни общество. Синдикати, работодатели, правителство, политически сили, неправителствени организации, видни общественици и т.н., и т.н. Искат или не искат, Заплашват или се съгласяват. Приемат или не приемат. После се отмятат. Една напред – две назад. И всичко това на фона на продължаващата и задълбочаваща се криза. На фона на задаващата се тежка зима в буквален и преносен смисъл. Масови емоции и масово оглупяване.
Да вземем например проектобюджета на страната за 2011 година. На пръв поглед – “бюджет слънце”. Икономически растеж от 3.6%, инфлация от 2.6%, приходи 25.8 млрд. лв. (1.3млрд. лв. повече от т.г.), разходи 27.8 млрд. лв. (колкото очакваните за т.г.), дефицит от 2 млрд. лв. (2.5% от БВП). В условията на икономическа криза и в сравнение с другите страни от ЕС проектобюджетът е съблазнително приемлив. Стига да се изпълни. Нека не бъда лош пророк, дано не съм прав, но той няма да се изпълни, защото:
1. Правителството провъзгласи за основополагащ принцип запазването на данъчната тежест на нивото на тази година.
Ако преглътнем увеличаването на някои акцизи с обяснението за изпълнение на европейските директиви, то завишениетб на социалните вноски с 1.8 процентни пункта, както и обсъжданото увеличение на местните данъци и такси не само компрометират “основополагащия” принцип, но представляват директна заплаха върху приходната част на бюджета. Защото вдигането на данъците в условия на криза винаги е водило до по-ниски приходи. Плюс редица други скрити негативи – намален брой работни места, увеличена сива икономика и т.н.
2. Размерът на бюджетните приходи в голяма степен е функция на икономическия растеж/спад. За миналата 2009 година България реализира икономически спад от -4.9%. През първото полугодие на тази година спадът е -2.5%. Тук е мястото да разсеем спекулацията, че през второ тримесечие на тази година е реализиран икономически растеж от 0.5% и да поохладим бодряшкия възглас, че рецесията свърши. Този растеж го има, но спрямо първото тримесечие на т.г. Само че това е верижен индекс, който е допълнителен, помощен показател. Базовият начин за изчисляване на икономическия растеж/спад обаче е съпоставка със съответното тримесечие от предходната година – статистиката показва икономически спад за същото второ тримесечие от-1.4%.
За следващата 2011 година е заложен икономически растеж от 3.6%, Според мен е свръхоптимистичен, защото:
– ЕС прогнозира забавяне на растежа за т.г. и очаква растеж за 2011 година от 1.7%, което явно не ни безпокои, защото залагаме повече от два пъти по-висок растеж
– Износът е изведен като основен двигател на икономическия растеж за следващата година. Ние обаче изнасяме предимно за ЕС, което е основателна причина да приемем, че този двигател е с далеч по-скромни възможности
– Другият основен фактор на растежа – преките чуждестранни инвестиции, също бележи чувствителен спад – за 2011 г. се очакват инвестиции под 2 млрд. евро при 3.2 млрд. евро за миналата година. След безпрецедентния призив за национализация на големи предприятия на водещи чуждестранни инвеститори по-скоро може да се очаква допълнителен отлив на преките чуждестранни инвестиции.
С една дума, в приходната част – нищо успокоително.

3. Разходната част на проектобюджета предвижда разходите да се задържат на нивото на актуализирания бюджет за т.г. За съжаление налице са видими индикации, че разходите ще бъдат “пробити” още тази година. Най-остри са проблемите в здравеопазването, образованието, социалното осигуряване, общинските бюджети. Свидетели сме на ескалиращ натиск от професионалните общности и синдикати за увеличаване на разходите и безпринципно отстъпление на правителството пред тези искания. Наблюдават се също така опити някои разходи да се прехвърлят за следващата година, което няма да помогне – ще облекчи изкуствено тази година, но ще утежни следващата. Това бе играно миналата година и резултатите бяха плачевни.
Ако не се удържат разходите за т.г., няма как те да се удържат и за следващата. Ще се формира по-висок бюджетен дефицит, ще се похарчат спестените пари и ще се търси допълнително финансиране чрез увеличаване на държавния дълг. Нова актуализация, европейски санкции, заплаха за финансовата стабилност и валутния борд.
С една дума – и в разходната част нищо успокоително.
Като минахме през количествените параметри на приходната и разходната част на бюджет 2011, редно е да споменем й качествените му измерения. Най-краткото определение е – липсват качествени измерения. В този бюджет няма визия, още по-малко мерки и действия за изход от кризата. Никакви реформи. Залага се единствено на СТАТУКВОТО. В състояние на дълбока и продължителна икономическа криза и възможността поради бездействие да стигнем и до финансова криза към съществителното статукво с право може да се добави прилагателното ПАГУБНО.
Какво прави правителството, изправено пред тази нерадостна картина? Разбира ли сериозността и най-вече неизбежността на онова, което се случва и което предстои да се случва? От действията му не личи да разбира. За сметка на това обещава. И дава. Стига, разбира се, да си поискаш “нещото” достатъчно силно, заплашително и ултимативно. Обещава и дава, надявайки се да се случи някакво чудо. Например изведнъж износът да се увеличи с 2-3 пъти или да се изсипят отнякъде 5-6 млрд. евро чуждестранни инвестиции. За жалост в икономиката чудесата не се случват като на сън, а са резултат на продължителни и тежки усилия в правилната посока. Точно от това се страхува правителството ни. От тежките реформи, защото са болезнени, и от спасителните мерки, защото са непопулярни и мъчителни. Не разбира, че те са неизбежни. Та не вижда ли какво правят в цяла Европа? Дори най-големите икономики като Германия, Англия, Франция. Свиват публичните си разходи чрез тежки и болезнени реформи, а не чрез механично орязва-не или преразпределяне на едни или други разходи. Вероятно и ние ще го направим, но по всичко личи, след като се обърне каруцата. Само че тогава ще платим двойно и тройно. И нека не се заблуждаваме – това, което правителството представя за реформа, са празни приказки.
Например пенсионната реформа. Ще направим поетапно болезнени стъпки, но не сега, а ще започнем от 2015 година. Сега обаче ще увеличим осигурителната вноска, та парите да влязат още през 2011 година, и ще национализираме първосигнално частните пенсионни фондове, без да имаме и най-бегла представа до какво ще доведе това поредно безумие.
Или реформата в здравеопазването. Видно е, че системата е на прага на разпада си. Въпреки това всички разговори се свеждат само до пари. Липсва яснота, липсва стратегия за промяна, лисват стъпки, времево и финансово обезпечени, за постигане на тази промяна.
Добре е най-после да се разбере, че да даваш пари или да отнемаш пари това не е реформа. Това е лавиране. Или отлагане, но не решаване на проблемите. Истинската реформа е съществена промяна в съдържанието, в същността, в организацията, в структурата на системата. И то така, че всеки лев на входа да води до по-добър и по-качествен резултат на изхода.
Днес на врата на българския данъкоплатец са увиснали тежки, тромави, дълбоко нереформирани системи. Колкото и пари да налееш в тях, те потъват. Системата ги поглъща и след това иска още повече пари при запазване, дори влошаване на качеството на публичните услуги, за които е създадена.
Накрая да кажем и за плаващите пясъци. Известно е, че когато попаднеш на плаващи пясъци, всяко излишно движение води до по-бързо потъване. Това се отнася и за българското правителство. Отговорността за решенията й за това, което се случва или не се случва, си е изцяло негова. Достатъчно време бе загубено да се търси консенсус между субекти с диаметрално противоположни интереси.
За да спре потъването, са необходими решителни и незабавни действия. И по-малко излишни движения. Само бързите, жизнено необходими реформи ще ни извадят от кризата по-бързо и на по-ниска цена.