Муравей Радев: Животът назаем не може да продължава вечно

От година и половина България се намира в тежка криза, негативите от която се усещат все по-осезаемо. Какво прави правителството, как ще излезем от кризата и кога – това са въпроси, които си задаваме всеки ден. Ясно е едно – предстоят тежки дни и трудни решения. За нас и за правителството, което е длъжно да извърши тежките и болезнени действия, които са неизбежни. И да не се надява на пълен консенсус, защото няма да го получи. Негово е задължението и отговорността да оцени и подбере подходящия за ситуацията пакет от реформи, мерки и действия и незабавно да го приложи.
Казвам това, защото нещо подобно преживях през 1997 година – тогава като финансов министър. Спомнете си банкрута на банковата система, огромните дефицити, хиперинфлацията, която стопяваше доходите за броени часове, срива на брутния вътрешен продукт с минус седем процента и т.н. И тежките, болезнени реформи и мерки, които правителството приложи без колебание и без особен консенсус.
За да се справят успешно с днешната криза, управляващите трябва да си дадат сметка за някои нейни характерни особености.
Първо, от няколко месеца сме на дъното на кризата. На въпроса колко ще стоим на дъното бих отговорил – зависи от Европа и от нашето правителство. Ако Европа тръгне нагоре и регистрира устойчив икономически растеж, 3 до 5 месеца след нея ще дръпнем и ние. От действията на правителството пък зависи с каква скорост и колко по-безболезнено ще излезем от кризата.
Второ – кризата в България е икономическа. Тя е в реалния сектор на икономиката. Постепенно обхваща и бюджетния сектор, който се издържа от реалния. Продължителната икономическа криза води след себе си социална криза, а двете заедно – до финансова криза. Което е много опасно, защото финансовата криза е пряка заплаха за валутния борд и е най-късият път до гръцкия сценарий.
От началото на тази година сме свидетели на тревожно спадане на приходите в бюджета и на неприемливо високо ниво на бюджетния дефицит, което е предвестник на финансова криза. Разбирам опасенията на финансовия министър и оправдавам усилията му за преодоляване преимуществено на тази непосредствена заплаха.
Тежката обстановка изпари оптимизма, с който бе изработен бюджетът за 2010 г. Прогнозите се оказаха нереални и стигнахме до неизбежната актуализация на държавния бюджет. Нова прогноза и ремонтиран бюджет.
Скъсахме ли обаче окончателно с безпочвения оптимизъм? Според мен не! Актуализацията фактически узаконява съществуващата ситуация в момента. И отново прибързано разчита на скорошен икономически растеж.
Очертават се две основни заплахи които са много тревожни.
Първо, това е изразходването на голяма част от фискалния резерв, за да се финансират увеличени (вместо намалени) разходи и свиването на резерва до санитарния минимум. Самият санитарен минимум всъщност се определя от размера на целевите средства в резерва. Това са парите на НОИ, здравната каса, Сребърния фонд, целеви извънбюджетни фондове и т.н., които могат да се изразходват единствено за целите, за които са събрани. Средствата над този санитарен минимум, около 2 млрд. лева, са пари на правителството, които то може да изразходва за финансиране на бюджетния дефицит, но е акт, който рефлектира върху финансовата стабилност на държавата и намалява доверието към нея. Освен това с тях ще се финансират разходи, които с актуализацията се завишават спрямо равнището им в досегашния бюджет. Антиикономическа логика – при рязък спад на приходите, да увеличиш разходите и да изхарчиш, резерва. Това вече е много опасно.
Втората основна заплаха е високият размер на бюджетния дефицит – близо 5% на касова (по българския стандарт) основа и 3.8% на начислена (по европейския стандарт) основа.
Малко или много е това? На фона на правителствените стремежи за нулев дефицит това е неприемливо висок дефицит. Говори за изначално грешни прогнози и грешни разчети. На фона на жестоката криза и на значително по-високия средноевропейски дефицит сякаш е по-приемлив. Което, разбира се, не го прави по-малко опасен – опасен за финансовата стабилност, за валутния борд, за държавата като цяло. Още повече че когато го допуснеш един път, много трудно можеш да го спреш и обикновено се стига до спирала на постоянно увеличаващ са дефицит, което наблюдаваме в Гърция, а и не само там.
В крайна сметка, ако Народното събрание приеме актуализацията на бюджета в предложения вид, аз виждам два възможни сценария.
По-оптимистичният сценарий е този, на който залага сегашният финансов министър Симеон Дянков. Силно желая той да е прав. Дянков залага на 1% икономически растеж през тази година. И ако това се случи, наистина да тръгне икономиката нагоре – тогава всички тези черни краски, за които говорим, ще изглеждат по по-приемлив начин. Тогава със сигурност ще има и средства за попълване на фискалния резерв, със сигурност бюджетният дефицит няма да прескочи 3% и т.н.
Вторият сценарий е противоположен на този. Аз като умерен песимист смятам че той е по-вероятен. При този сценарий България още дълго време ще лежи на дъното на кризата където е сега. През тази година не вярвам да се постигне положителен икономически растеж. Аргументите за това са, че първото тримесечие имаме много висок отрицателен растеж от минус 4%. И за годината аз не виждам как той ще се компенсира, за да стане положителен. От друга страна, цялата южна дъга на ЕС е болна. Тя забавя излизането на ЕС от икономическата криза, а това пряко влияе върху България. Защото ако се оживят европейските пазари, България ще дръпне – ще има къде да продава своята продукция. България и Европа са скачени съдове. Само че Европа забавя своето излизане от кризата благодарение на тези няколко държави, които я дърпат назад. Това означава, че на някакъв висок оптимизъм за България до края на годината не може да се разчита. Което означава, че при този сценарий ще продължат негативите на България, ще има още фалити на предприятия, икономиката ще продължава да стагнира, няма да може да плаща данъци на държавата, защото няма производство. Безработицата ще се увеличава, ще пада жизненият стандарт и жизненото равнище на хората. Кризата продължава – лежим на дъното с всички негативни последствия от това. Само че продължителното лежане на дъното води до много неприятни последици върху икономиката. И тогава вече от икономическа кризата ще стане финансова. Което означава срив на финансите, много висок бюджетен дефицит, заплаха за финансовата стабилност и за валутния борд. След което ни чакат много тежки години. Така че ако този сценарии се случи, през зимата ще се окажем в една по-тежка ситуация от днешната. Тогава трябва да има нова актуализация на бюджета с много по-горчиви мерки. Вероятно с вдигане на данъци в големи размери, намаляване на заплати и доходи, което ще бъде изключително тежко, непопулярно и болезнено. Защото ако не направим днес това, което е необходимо, ще бъдем принудени да го направим през зимата, само че ще платим два три пъти по-висока цена. Повече усилия, повече труд за същия резултат.
Какво можем да направим, за да избегнем този сценарий?
На първо място, веднага неотложни реформи.
Неотложни, болезнени реформи – веднага.
Това е пенсионна реформа, това е реформа в здравеопазването, реформа в силовите министерства, реформа в публичната администрация. Реформи и съкращаване на разходи. Но не рязане на десет или двадесет процента от глава на населението – това не е реформа. Реформа означава промяна на структурата, промяна на функциите, промяна на дейността на една или друга бюджетна сфера с цел подобряване на ефективността им. Това е първото. То ще доведе до промяна на публичния сектор в България като цяло.
Второ, драстично намаляване на разходите в държавния бюджет. Но намаляване като резултат от реформи и мерки, а не пропорционално орязване на разходи при запазване на формата и съдържанието на системите. За съжаление беше загубено много време. Вместо шест месеца да съгласуваме със синдикати, с работодатели, със Светия синод и с кого ли не още… трябваше тези мерки и реформи да стартират още през януари, февруари.
Третото, нещо, което трябва да се направи, това е привличане на евтин финансов ресурс отвън. Ако в края на годината се окаже, че фискалният резерв е изчерпан до санитарния минимум и няма други възможности за финансиране на разходите в България, тогава трябва да дойдат МВФ и Световната банка – техният ресурс е най-евтин. Но той е съпроводен с реформи – същите, за които казвам, че ако сега не ги направим доброволно, ще ги направим принудително през декември, януари догодина. И то със споразумения с тези финансови институции, които ще бъдат с много по-тежки условия. Ще бъде вече много късно, защото каруцата се е обърнала. Като в Гърция.
Кой път ще избере България зависи от нейното правителство. И от всички нас.
Добре е да помним, че сме редовен член на ЕС. А ЕС е ДОБ¬РОВОЛЕН съюз на държави с висока степен на икономическа и социална интеграция. Общност, уеднаквила основните правила на обществено икономическото си развитие. В тази общност всеки член е приел доброволно да спазва определени ключови норми и параметри, които правят ЕС място на реда, сигурността и стабилността.
Като говорим за Гърция и кризата, трябва да отбележим, че точно в резултат на кризата проличаха две основни слабости на съюза.
Първо – липса на своевременна информация за недопустими отклонения от основни параметри, задължителни за страните от ЕС и особено за тези от еврозоната (размер на държавния дълг, размер на бюджетния дефицит и т.н.)
Второ – липса на ефикасни инструменти за контрол и въздействие върху страните членки, допуснали тези отклонения.
Сега на закъсалите страни им даваме пари – много пари, и ги задължаваме да правят реформи. Но каруцата вече се е обърнала.
И заплахите както върху ЕС като цяло, така и върху еврото като общностна валута са съвсем реални.
Защото не може години наред да трупаш високи дефицити, да увеличаваш държавния дълг до размери, невъзможни за обслужване без външна помощ. Не може да живееш с четиринадесет работни заплати на година, а икономиката ти да създава продукт, който не генерира и осем заплати, а разликата до четиринадесет да покриваш с външни заеми. Това е живот назаем и той не може да продължава вечно.
Идва денят X и те принуждават да плащаш сметките си с лихвите. И настъпват тежки и горчиви месеци и години. Но си създал заплаха за себе си, заплаха и за ЕС.
Големият въпрос е може ли ЕС да се предпази от подобни заплахи и рискове в бъдеще.
Може и съм сигурен, че след това, което се случи в Гърция, ЕС ще изгради собствен защитен механизъм. Вече има различни идеи в тази насока.
Струва ми се, че ще е правилно преди приемането на годишните бюджети на отделните страни в Европейската комисия да постъпва пълна информация за всички показатели, които ЕС наблюдава и за които има определени съответни тавани. При отклонение от приетите норми: санкции и пакет от мерки да преодоляване на причините за тези отклонения:
След изтичане на бюджетната година в Европейската комисия да постъпват отчетите за изпълнението на бюджета и те да се съпоставят с предварително приетите бюджети. При изпълнение под нормите на ЕС – отново санкции и пакет от задължителни мерки.
При видима невъзможност на някоя страна да покрива нормите на ЕС, които тя доброволно е приела да изпълнява – години наред не се справя, може би е разумно, и справедливо да се изработи механизъм за замразяване на членството й или дори за изваждането и от ЕС.
Такива или подобни мерки ЕС със сигурност ще предприеме.
Пред България стои изборът – да тръгне по пътя на Естония или по този на Гърция.
На ход е правителството.