Все по-често ми задават въпроса: “Как е възможно британските консерватори да припознаят Яне Янев за свой идеен партньор?” Преди време същото нескрито разочарование срещна сред традиционните десни подкрепата за ГЕРБ от Европейската народна партия. Обяснения на тези политически знаци могат да се търсят в няколко посоки.
Има и друго. След Студената война на Запад значително намаля задълбоченият политически поглед върху бившия източен блок. Общото впечатление, което българските политически нрави оставят у външния наблюдател, е пълна липса на традиция, безпринципни мимикрии и лесно преминаване от една партия в друга, изключително ниско качество на хората в Народното събрание и управлението и повсеместна корупция. При това бивши членове на БКП и сътрудници на ДС има във всички партии на прехода. Затова не бива да се учудваме, че европейските политици не гледат сериозно на идейните различия между българските партии, а ги използват просто като пълнеж от гласове – евролибералите припознават етномафията ДПС, европейските социалисти – бившата тоталитарна БКП, а ЕНП – все още неясната ГЕРБ.
Консерваторите са в процес на отделяне от ЕНП и водят борба за утвърждаване и собствена идентичност. Ключов фактор за успеха на това начинане е намирането на партньори от всички държави. Доколкото традиционната българска десница на този етап е твърдо обвързана с ЕНП, за екипа Дейвид Камерън и Джефри ван Орден партията на Яне Янев се явява възможното решение, макар и много компромисно. Все пак тъкмо британските консерватори формулираха максимата, че в политиката няма приятели, а интереси. Усилията на ДСБ да задава високия стандарт в българската политика ще срещнат международно уважение и признание едва тогава, когато партията присъства в Европейския парламент. Тогава на формацията на бившия премиер реформатор ще се погледне със съвсем друго око. Затова предстоящите евроизбори са важна възможност за качествено израстване на ДСБ.
