Между столицата и провинцията зее пропаст

-ГЕРБ представи програма за нова административна реформа, която предвижда намаляване на броя на общините и областите. Като бивш министър на регионалното развитие и благоустрояването, смятате ли че е нужно това, г-н Чачев?
– Вече 15 години говорим за промяна, но на практика се връщаме назад. Смятам, че първото нещо, което управляващите трябва да направят, е незабавно да спрат тиранията на държавните монополи. Да положат усилия за прекратяване на злоупотребата с обществените поръчки и европейските фондове. БСК изнесе данни за жестоки злоупотреби от над 10 милиарда лева от обществените поръчки. И после поетапно да се правят подобрения и трансформация на администрацията. Тя наистина вече е прекалено тромава. Например когато бях министър на МРРБ, там работеха 360 души, а в момента са над 600. Даже направиха и Министерство на инвестиционното развитие. И, ей Богу, никой в държавата не може да каже защо е това второ министерство, след като в момента държавата ни губи инвестиции.
– Конкретно какво може да се направи и как?
– Нужно е да разделим администрацията от политическите функции на всички равнища на държавното и общинското управ ление. Това е напълно възможно и осъществимо. Трябва да се спазват политически неутралитет и безпристрастност. В момента на практика администрацията няма отношение нито към бизнеса, нито към гражданите.
– Нормално ли е от 1934 г. досега през десет години да се правят някакви реформи на парче в администрацията?
– Не е нормално, още повече ако се върнем още по-назад – през турско време, ще се види, че има една относителна устойчивост на администрацията и на териториалното деление на страната. Ние само губим от всичко това. Реформата трябва да е цялостна, а не да се прави само териториално преструктуриране на общините и областите. В момента като членове на ЕС ние получаваме средства, които са предназначени за сегашните региони. В програмния период, който вече тече и е до 2020 г., България ще получи над 10 милиарда евро – изключително голям финансов ресурс. Тяхното правилно насочване в териториите е важно за преодоляване на проблемите там.
– Трябва ли да се категоризират общините?
– Зависи с каква цел се прави. Практически и сега има нещо такова, направено на база числеността на населението в тях. Ако дадем по-голяма възможност на малките и бедните общини да се развиват, това ще бъде в интерес на националната икономика. Защото в селските райони, които дават голям процент от БВП на страната, населението не живее добре. Нужно е с помощта на ЕС и държавата ни тези места да бъдат стимулирани. Това е възможност те да живнат.
– Няма приемственост в управлението. Какво се случи с онази ваша програма, която щеше да намалява разслоението на обществото ни на много бед ни хора и малко супербогаташи?
– Тази програма потъна в забвение. Тя беше направена от наши експерти по онова време с най-добри намерения, но се оказа много трудна за реализация. Спомнете си първия план за икономическо и за регионално развитие. Основна цел бе да се изравнят диспропорциите в развитието на България. На практика обаче тези диспропорции не само не се преодоляха, но дори се задълбочиха. Днес обществото ни е съставено наистина от много бедни българи, малко богати и това е валидно и за общините. Има населени места, в които няма никакъв живот.
– Излиза, че сте безгрешни, хвърляте вината на други, защо не сте самокритични? Вие чувствате ли вина?
– Безгрешни не сме и никога не съм твърдял това. Опитвам се само да припомням нещата, които реално започнахме, но нямахме време да довършим. Това са факти, които никой не може да отрече. Аз лично не бягам от отговорност и никога не съм го правил. Ние тогава направихме и много грешки, които са общоизвестни и платихме цената за тях. Но хората не ни дадоха възможност да ги поправим, не ни се довериха. И все пак съм категоричен, че не само нашето правителство носи вина и отговорност за това, че България днес е в катастрофално положение.
– Кой я доведе до това положение?
– БКП и нейният правоприемник БСП. Защото на практика те създадоха олигархичното управление в България. И не само че го създадоха, но и пуснаха във властта хора без компетенции, без ценз и респект. Това се възприе и от останалите партии и вече стана традиционно да говорим за „калинките“. БСП не можа да се отърси от комунистическото си минало. Има модерни социалистически партии, но другаде. Порочният модел, за който говорим, тръгна още от края на управлението на Тодор Живков, когато лансираха подхода социалистическата собственост да се дава в ръцете на трудовите колективи. Това не се състоя, но беше направена крачка към порочната приватизация. Сега всички хвърлят вината на Иван Костов, че бил разпродал България. Но фактите сочат, че много преди той да дойде на власт, бе направена масовата приватизация. Безхаберието на управляващите у нас доведе до тежката демографска криза. Сега говорим с вас за ново административно и териториално управление, но аз смятам, че то трябва да се направи след референдум – да се чуе гласът на хората.
– В задълженията ви като министър влизаше и отговорността за търговете. Трябва ли да отпадне условието да печели онзи, който предлага най-ниска цена?
Необходимо е преди всичко да се коригира Законът за обществените поръчки (ЗОП). Когато бяхме в управлението на страната, си спомням съветите на тогавашния комисар Мишел Гарние, който по-късно бе външен министър на Франция, комисар по селското стопанство и разширяването. Той ни посъветва при търговете винаги да отпадат най-високата и най-ниската оферта.
– Защо?
– Защото са нереалистични.
– Твърдят, че по ваше време започна опорочаването на обществените поръчки. За 2013 г. например има данни, че 60 на сто от тях са били компрометирани.
– По наше време не е имало опорочени търгове в строителството. После настъпиха сериозни промени. Управляващите непрекъснато променят законодателството и то не е стабилно. ЗОП пак ще бъде променян. Законът за устройство на териториите пък бе стотици пъти ремонтиран и стана като врата в полето. За съжаление такива врати в нашето законодателство вече има много.
– Какво се случи с водната стратегия? Как така в ХХI век, докато някои вещаят, че ще се водят войни за вода, ние се давим в потопи?
– Моят приемник Константин Паскалев, когато си подаваше оставката от правителството на Симеон Сакскобургготски, каза, че е изпълнявал плана на правителството на Иван Костов за водната стратегия и за изграждането на пътната инфраструктура. Тази стратегия винаги е била номер едно за нас. Тя изискваше много малък финансов ресурс. Основната й цел бе да подсигури България с питейна вода за десетилетия напред, и то по елементарен начин. Има 11 започнати и изградени близо 60% язовири за питейна вода, за които в онези години, когато започнахме да работим, ни бяха необходими около 150 млн. лв. Ако министрите Валентин Церовски, Асен Гагаузов, Росен Плевнелиев и Лиляна Павлова бяха продължили да изпълняват тази стратегия, сега нямаше да имаме тези проблеми с наводненията. Впрочем след година-две ще ни захванат сухите периоди. Затова и много анализатори твърдят, че следващата световна война ще е за вода. България е на четвърто място отзад напред в ЕС по водни ресурси за питейно водоснабдяване. Т.е. положението ни никак не е добро. Покрай водната стратегия беше изоставено и управлението на риска – програмата „Управление на България 2000“. Тя бе предназначена за борба със свлачищата и водната ерозия. Тогава получихме от ЕС 40 млн. екю, защото все още нямаше евро. Но през годините всичко беше занемарено и изоставено. Сега ми е много болно, като минавам през Варна, Златни пясъци и др. и виждам какво става там. Тъжна работа.
– Има ли надежда за сплотеност на десните политически сили, г-н Чачев, и какъв е пътят за нейната реализация?
– Има надежда. Смятам, че след един тежък период дясното в България ще започне да се съживява. У Радан Кънев виждам човека, който се е нагърбил това да се случи и да обедини хора като мен с младите, които в никакъв случай не искат евразийски път за България. И които с всеки изминал ден започват да навлизат в проблемите на българското общество. За мен има реални условия на изборите РБ да получи съществен резултат. Защо не от над 500 000 гласа и присъствие от 35-40 души в следващия парламент. Едва ли обаче това Народно събрание, което предстои да избираме, ще просъществува повече от две години.
– Как ще коментирате скандала между блока и Зелените, които казват, че са им искали 70 000 лв. за второ място в листите?
– Нормално е в коалиция партиите да съфинансират кампанията си. Но не вярвам, че някой е искал конкретна сума за място в листата.
– Моля ви, преди Надежда Нейнски призна, че Иван Костов й е поискал 1 млн. лв. за изборите.
– Тя твърди така, но Иван Костов подробно обясни ситуацията, като каза, че конкретна сума не са обсъждали, а са говорили за това колко пари въобще са нужни за кампанията. Въпрос на личен избор е човек на кого да се довери. Кой може да твърди със сигурност какво са си казали двамата на четири очи. Смятам, че подобни скандали възникват поради липса на партийни субсидии за някои партии. Добре е сега Зелените да бъдат коректни към своите партньори, независимо кои са те. Защото идеята, заради която искат да участват в изборите, не се купува с пари.
– Има ли опасност партиите в блока да се изпокарат при реденето на листите?
– Нищо фатално няма да се случи. Пък и преференциалното гласуване помага и мотивира повече хора да отидат до урните. Смятам, че гражданите искат да гласуват за личности. Всичко се решава от Негово величество избирателя.