Мартин Заимов: Моята задача е да бъда добър кмет на София

Водеща Лили Маринкова:Мартин Заимов, който ще пристъпи към своя брифинг с журналисти днес по обяд, към 11.30 часа, нали така?

Мартин Заимов: Да.

Водеща: Би трябвало да лансира някои от идеите, които го водят, за да поема тази кампания. Както знаете, в България СДС и ДСБ се обединиха за вашата кандидатура. Разбира се, би трябвало да кажем, че г-н Заимов е познат като бивш подуправител на БНБ и човек, който оглавяваше борда, валутния борд, в неговото въвеждане. Все пак има нещо много особено в ролята, която поемате, че трябва да споите тези две десни партии.

М.Заимов: Не, аз нямам роля да споявам десните партии. Аз имам задача да бъда кмет на София.

Само да ви попитам, г-жо Маринкова, има ли някаква причина да не кажете, че и г-н Константинов е с нас тук?

Водеща: Напротив, това е част от следващите диалози и г-н Георги Константинов, който е познат на нашите слушатели като човек, отхвърлен от комисията по досиетата, ще участва в дискусията около оповестяването на досиетата на народните представители през седмицата. Няма никаква причина да укриваме неговото гостуване тук. Ако той ви помага с нещо с присъстивето си, моля, може да контактувате.

М.Заимов: Не, не, ние не се… познаваме се визуално. Може би да сме говорили веднъж-два пъти, но не сме близки.

Водеща: Исках да кажа за тази особена отговорност, която ляга върху плещите ви от гледна точка на това по какъв начин ще се представите. Ако не успеете, може ли двете партии да превърнат това в проблем?

М.Заимов: Вижте, това е въпрос на двете партии. Аз ви казвам наново, моята задача е да бъда добър кмет на София в продължение на 4 години.

Водещ: Как се случи, че възприехте тази задача? Къде ви завари поканата?

М.Заимов: Аз работя в София със, занимавам се с инвестиции в области, които, как да кажа, са зависими от общината, и съм общувал с много, първо съм се сблъсквал с много от проблемите в тези области и второ, съм общувал с много от хората в администрацията на общината, които трябва да ги решават. И виждайки колко е сложно, многократно съм дискутирал с тях защо има такива проблеми. И някои от тях в един момент, които са с по-ясна политическа позиция, ми намекнаха, че би било добре да съм кандидат на София. След което, това е нещо като лавина в политиката, хората говорят помежду си и в един добър момент някой ви се обажда и казва: абе, Мартине, би ли поел това нещо. Това е.

Водеща: Не трябваше много време, за да ви убеждават? Лесно ли приехте?

М.Заимов: Напротив, не беше лесно да ме убедят.

Водеща: Какви аргументи бяха необходими?

М.Заимов: Вижте, най-големият аргумент, даже не и аргумент, то си е вътрешна моя нагласа, това е чувството за дълг. Това беше, това беше.

И ще ви дам и нещо друго, което не знам дали е свързано с чувството за дълг. Ето, сега се видяхме с г-н Константинов пред вратата и той е малко по-възрастен човек, и очевидно има затруднения да се качва по стълбите, а вие нямате асансьор. И аз го питах: добре де, два етажа, нали, качихме се на първия етаж и изведнъж се оказа, че трябва още втория етаж г-н Константинов да качи. Казвам, какво е това нещо, какво е това нещо? Сериозно го казах, в смисъл… и няма никаква връзка. Ние се видяхме на вратата, т.е. това не е нагласено нещо.

Водеща: Пак ми го обяснете.

М.Заимов: И някой ми отговори… ще ви го обясня, ще завърша. И някой ми отговори: ами това е паметник на културата. Ама, чакайте, има закон, с който хората с увреждания трябва да могат да се придвижват в сградите, нали, а вие нямате. Това е държавна институция, нали е държавно радио.

Водеща: Това е много печално, че даваме такъв пример. Разбира се…

М.Заимов: Не, г-жо Маринкова, аз неслучайно го давам, защото това ми хрумва. Аз, за да ви обясня вътрешната си мотивация.

Водеща: Далеч нямам нищо общо с инвестициите в радиото и с начина, по който се извършват ремонтите. Даже ми се струва, че това беше един ключов момент, за да се кандрува в радиото в един… Но това са стари спомени. Бих искала да ви попитам, г-н Заимов…

М.Заимов: Не, не, да ви обясня, аз това го казах не за да разказвам случката, тя не е интересна за никого, а за да обясня своята мотивация.

Водеща: Да.

М.Заимов: Това е една такава случка от хиляди, хиляди, хиляди случки на ден. На мен ми се е случвало, аз от 15 години се опитвам да подобря тази държава, 17 години се опитвам да подобря тази държава.

Водеща: Кога за пръв път ви осени тази мисъл, че може да подобрите държавата?

М.Заимов: Е как кога? Аз съм ангажиран обществено от самото начало. Аз се върнах в България 1989 г. Така че за осеняването, то си е от самото начало. А инак ангажираността е от 1994 г., когато станах член на Демократическата партия. След което вече практически в продължение на повече от 6 години бях във висшата държавна администрация, както знаете.

Водеща: Тоест във вашата глава има някакви правила на технократ, на един съвременен човек, който вижда, че примитивизмът, с който се борави в администрацята в България, може да бъде преодолян.

М.Заимов: Разбира се, че може да бъде преодолян.

Водеща: Но вие винаги сте смятал, че носите тези превъзхождащи качества, че може да повлияете на действителността.

М.Заимов: Вижте, човек предполага, а Господ разполага, честно казано. В смисъл, нали, надявам се, че ще бъдат оценени моите възможности, и аз за себе си съм напълно сигурен, че…

Водеща: Разкажете ни малко повече. Какво се случи, след като вие престанахте да бъдете в администрацията на България, след напускането ви на борда или там в позицията, в която бяхте, какво се случи?

М.Заимов: Бях банкер в продължение на една година, след което инвеститор в различни дейностти. Едната е това, което на английски се казва private equity и на български – инвестиции в дялове на дружества. Другото е недвижимости.

Водеща: А къде работихте напоследък?

М.Заимов: В компании, хора, с които съм партньор, и собствена компания имам, даже две.

Водеща: Ама къде живеехте?

М.Заимов: В България.

Водеща: Има ли нещо, което трябва да, така, да отложите и да рискувате във вашия бизнес, да зарежете, докато правите кампанията си?

М.Заимов: Е, има си хас, значи, има си хас. Значи, аз освен всичко друго, освен много тежките проекти, с които съм се захванал от името на инвеститори, не непременно с мои средства, имам и собствени средства инвестирани, разбира се, т.е. нося риск лично аз в инвестициите си. Освен това преди няколко месеца на нова сметка ме поканиха да бъда банкер, т.е как да кажа, така, както беше 1997 г., по същия начин рискувам и сега. Даже 1997 г. възнаграждението ми намаля, г-жо Маринкова, от един ден до друг не два пъти, не три пъти, не пет пъти, а десет пъти.

Водеща: Заради това, че поехте да бъдете председател на борда, така ли?

М.Заимов: Да. И то тогава изборът ми беше номинален, в смисъл аз съм политически ангажиран. Първо бях в продължение на няколко месеца в Министерство на търговията и отговарях за либерализация на пазара и за приватизация. След което в правителството на, т.е. не, прощавайте, не в правителството на г-н Костов, но по-скоро болшинството, което беше формирано тогава, прецени, че аз съм подходящ за шеф на валутния борд. Значи, тези неща бяха доста рискови тогава.

Водеща: А сега какво рискувате, да пази Господ?

М.Заимов: Сега рискът очевидно е дори по-голям. Значи, съвсем очевидно е, аз в продължение два месеца възнагражденията ми ще бъдат нула. Така че, нали разбирате, даже не 1 към 10.

Водеща: Да се пита човек защо го правите.

М.Заимов: Казах ви вече.

Водеща: Само че би трябвало да кажем, че има и други рискове. Те са от гледна точка на личната свобода. Една кампания означава много, нали? То е един малък ад. Телефонът непрекъснато звъни. Трябва непрестанно да се срещате с хора, да ги убеждавате във вашите предимства. Също така да търпите политически и партиен натиск. И дори човек не може да си представи какво представлява една кампания. В крайна сметка обаче опасността е да не би да ви нарани една загуба.

М.Заимов: Нищо не може да ме нарани, г-жо Маринкова, нищо.

Водеща: Може би живеете с някаква доста реалистична представа за нещата.

М.Заимов: Абсолютно реалистична представа имам, но също така имам реалистична представа за…

Водеща: Може да си позволите да спечелите, може да си позволите да загубите, както се казва класически.

М.Заимов: Аз не мога да загубя. В този случай няма да загубя.

Водеща: Защото ще, да кажем, определено количество съветници ще могат да влязат в общинския съвет. Това ли имате предвид?

М.Заимов: Разбира се.

Водеща: А иначе коя е програмата ви максимум от гледна точка на действителността? Какво не ви харесва и какво ви кара да бъдете така категоричен?

М.Заимов: Не, не, аз съм категоричен за това, че има неща за правене и че аз мога да ги направя. А това, което не ми харесва, е толкова много, че честно казано, ми се завива свят. Нищо не ми харесва, нищо не ми харесва. Кажете ми вие, г-жо Маринкова, кажете ми едно нещо в София, което е уредено. Едно ми кажете. И аз ще ви кажа – добре, доволен съм.

Водеща: Мисля, че става дума за идеализъм, а един идеалист винаги гледа във висотата на хоризонта.

М. Заимов: Г-жо Маринкова, вие сте пътувала по света, нали? Нали може да сравните…

Водеща: Може би не толкова, колкото вас.

М. Заимов: Не знам. Но може да сравните София с други градове. Нали можете? Била сте в други градове и сте видели уредени неща, някакви, примерно градинки, рекичка с корабчета, как да кажа, пешеходни зони. Някакви неща, които доставят удоволствие, които са приятни за хората. Кажете ми едно в София.

Водеща: Всъщност не мисля…

М. Заимов: Не, г-жо Маринкова, моля да ми отговорите.

Водеща: Не мисля за материалната част на нещата от гледна точка на това чувство, че действително нещата около нас по някакъв път вървят, материално се преобразяват, но мисля за уродливите неща на обществото и на администрацията.

М. Заимов: Не, кажете какво се…

Водеща: Мисля за безобразията на потиснатите граждани.

М. Заимов: Това е безобразие, разбира се, но вие ми кажете, ето, вие не сте потиснат гражданин. Аз не съм потиснат гражданин. Кажете ми какво е уредено. Значи, на потиснатите граждани животът е още по-лош. Нашият не е добър, г-жо Маринкова. Аз ви питам сериозно, кажете ми едно, това не е провокативен въпрос. Кажете ми едно уредено нещо. Едно ми кажете и спирам, няма да ви мъча повече.

Водеща: А вие ще бъдете измъчен, ако трябва 100 процента да преобразявате.

М. Заимов: Очевидно е, че не мога 100 процента да…

Водеща: А какво?

М. Заимов: Трябва нещо…

Водеща: А какво, колко процента?

М. Заимов: Трябва нещо да се преобрази, аз затова ви питам какво е уредено, да не се занимавам с него. Ще избера нещо, което може да стане за 4 години. Много такива неща има. Има много неща, които могат да станат за 2 години.

Водеща: Политическата система е прекрасна, не смятате ли?

М. Заимов: Вижте, трябва да се почне отнякъде. Значи, нека всеки път като трябва нещо да се прави, имаме тенденция и ние по много исторически причини, българите, веднага да търсим… неслучайно Константинопол се е казвал Цариград, нали, царят е бил в Константинопол, извън България, говоря както за Османската империя, така говоря и за Византия, нали? Тоест ние веднага отиваме да оправим горе някъде, царят да го оправим. Права сте. Има много дефекти в политиката, разбира се, но да се почне отнякъде. Има неща направени. Не ви попитах за държавата, попитах ви за София. Ако ви попитам за държавата има няколко неща, които ще кажете…

Водеща: Защо пък трябва да си блъскам аз главата върху това? Това е ваш проблем. Би трябвало да ви кажа, че много ме интересува вашето мнение за вашите съперници от гледна точка на това…

М. Заимов: Г-жо Маринкова, извинявам се…

Водеща: …кое е различието ви.

М. Заимов: Извинявайте, че ви прекъсвам, не е редно и… не е редно. Не е мой проблем. Това е ваш проблем. Аз разчитам на вас за вашето гласуване. Мой проблем ще стане, когато съм кмет на София.

Водеща: Искате ли да видите какво мислят гражданите по този въпрос?

М. Заимов: Много, да.

Водеща: Може да пуснем телефона, нали?

М. Заимов: Разбира се.

Водеща: Сега ще ни го кажат, за да чуете гражданите, те са далеч по-интересни от една водеща в националното радио. Би трябвало да ви попитам обаче какво мислите за вашите съперници от гледна точка на техните шансове? Какво е различието, което искате да им противопоставите?

М. Заимов: Аз също съм спортист и общо взето, не се коментират съперниците, когато си спортист.

Водеща: Те са проява на какво? Техният избор на какво е функция? Важно е, нали? Говори се за този военно… щях да кажа полеви момент, милиционерски момент.

М. Заимов: Това е въпрос на софиянци да го преценят.

Водеща: Не се ли възприемате като един вид човек, който е продукт на мислене, че вие сте възможният идеал за дясна София?

М. Заимов: Прощавайте, не разбирам въпроса. Извинете.

Водеща: Искам да кажа, че когато са конструирали вашето участие, са си мислели, че вие може да очаровате дясна София, че вие сте нещо като идеал на десните в София, ако ги познавате.

М. Заимов: Честно казано, това е много ласкаещо. Нямам нужда от ласкателства, но отговорът е същият. Това е, изборите за кмет на София не са, не зависят само от десните избиратели. Те зависят от всички избиратели. Това мисля, че е правилният отговор, така че надявам се да бъда идеал за всички.

Водеща: Доколко вие въобще вярвате на това разделение – дясно и ляво в България, и в София специално?

М. Заимов: Винаги има идеологическо разделение навсякъде, не само в България. В противен случай няма политика. А липсата на…

Водеща: Идеологическо?

М. Заимов: …да, да, винаги съществува един или друг вид идеологическо разделение. Ако няма такова, няма политика. Ако няма политика, се връщаме на вашия въпрос, който аз отговорих конкретно за България, но навсякъде по света хората в един момент са недоволни от политиците. И решението на този въпрос е именно да има противопоставяне и да може някой друг да се заеме с тази задача. Но за да може да има противопоставяне, трябва да има идеология. Така че аз, занимавайки се с това, с което се занимавам, публичният живот за мен означава, че трябва да има разделение, а вече дали това е правилното, вярното и т.н., това е въпрос на хората, които са по-активни до момента в политиката от мен.

Водеща: Какво е състоянието на българското общество, достатъчно идеологизирано ли е според вас?

М. Заимов: Зависи от момента. Имам моменти, в които примерно в София, бих казал, недостатъчно. Защото ако беше достатъчно идеологизирано, щяха да бъдат решени тези неща, които дискутирахме.

Водеща: Значи вие си представяте това като едно непрестанно противодействие на социални класи в България?

М. Заимов: Не, социални класи е марксическо понятие.

Водеща: Да кажем, на…

М. Заимов: На хора с различна представа, за хора, които имат различна представа за това какъв искат да бъде животът им. Ще ви дам един пример – автомобилистите и пешеходците. Те леви и десни ли са? Те са автомобилисти и пешеходци. Има хора като мен, които не обичат да се возят в кола, има хора, които обичат, най-различни. Дори има и не много заможни хора, които искат да се возят в кола. Тези хора са в противостоене. Това противостоене аз го наричам идеологическо, защото е различна представа за света, за живота и така. Това политиците трябва да го решат, ето.

Водеща: Десни ли са вашите приятели?

М. Заимов: Да.

Водеща: Вие в дясно обкръжение ли се намирате?

М. Заимов: Да.

Водеща: А не е ли прекалено фин един банкер, за да се занимава с грубиянската действителност в София, от която вие безспорно сте недоволен? Няма ли тук прекалено…

М. Заимов: Г-жо Маринкова, не спряхте да ме ласкаете, много благодаря. Не искам да…

Водеща: …много прозаични конфликти? Да бъде плашило на фирмите, да ги глобява или пък, така да се каже, да извършва действия, които са доста прозаични? Банкерите, както се казва, са по-фини.

М. Заимов: Ами така си мислите. Понеже ги познавам, ще ви кажа, че не са.

Водеща: Те са в състояние да извършат тези страховити действия, които изобразява настоящият кмет…

М. Заимов: Банкерите са в състояние да извършват доста сериозни неща, които да са добри, разбира се, и лоши за хората.

Водеща: Обикновено се смята, господстваща представа, ще ви кажа също като човек, за който се осведомявате какви мисли има. Хората смятат, че се влиза във властта, за да направиш от настоящите си пари повече пари. В този смисъл вие няма защо да страдате за загубите, които ще претърпите като банкер.

М. Заимов: В българската политика съм се учил от много хора, разбира се, но най-вече от един човек, който казваше: не е задължително политиката да бъде мръсно нещо. Сещате ли се за кого говоря? Даже твърдеше категорично. Аз не приемам, че българската политика трябва и може да бъде… от 1989 година господин, който създаде, как да кажа, много сериозно политическо представителство и беше много…, един от най-изтъкнатите български политици. Не се сещате, така ли?

Водеща: Напротив, ако говорите за вашия патрон в политическия смисъл, вие сте бил в Демократическата партия, нали така?

М. Заимов: Да, значи щом той го твърдеше и го можеше, значи и други хора могат да го твърдят и да го могат.

Водеща: А вие възкресихте паметта за Стефан Савов, нали така?

М. Заимов: Да.

Водеща: Бивш председател на Народното събрание.

М. Заимов: Да, разбира се.

Водеща: Но какво имате там вземане-даване с Праматарски сега и той иска нещо да ви компрометира? Какво да се очаква? Нещо се заплаши в публичното пространство? Нямате представа.

М. Заимов: Нямам, не, казвам ви съвсем искрено, нямам представа.

Водеща: Какво би могло да бъде? Може би става дума просто за ревност, защото те предложиха свой кандидат. Но какво ви накара да се изтеглите от тяхната партия…

М. Заимов: Не съм се изтеглил.

Водеща: …на господата Савов и Праматарски?

М. Заимов: Не съм се изтеглил, аз съм от Демократическата партия.

Водеща: Ако се слуша Праматарски, вие не сте в тяхната партия.

М. Заимов: Ами, какво да кажа? Г-н Праматарски смята, че не съм. Значи, утре ще попитаме членовете на Демократическата партия и те ще кажат.

Водеща: Добре, това не е толкова важно, разбира се. Безспорно най-важно би било как ще проведете вашата кампания?

М. Заимов: В смисъл?

Водеща: Какви средства ще вложите в нея? Тя ще бъде ли скъпа или евтина?

М. Заимов: Нито скъпа,нито евтина. Такава, каквато е на всички кандидати.

Водеща: От какво има нужда човек, за да проведе една кампания?

М. Заимов: Най-вече от приятели.

Водеща: Има ли сега доверчивост към вашата личност от гледна точка на това, че трябва да обхванете и други структури, да кажем, на СДС, на ДСБ? Как се държат?

М. Заимов: Не, г-жо Маринкова, вие не ме разбрахте по-рано. Аз ви казах, аз не се занимавам с това нещо. А как се държат – много добре, много добре. Защото казахте – трябва да обхванете, ако смятате, че трябва да се занимавам с някакво обхващане сега, очевидно, че за 2 месеца нищо не мога да обхвана, просто трябва да се работи.

Водеща: Коя е причината за историческия провал на дясното?

М. Заимов: Къде е този провал?

Водеща: От гледна точка на неговите постоянни загуби на избори.

М. Заимов: Последните няколко години. Г-жо Маринкова, нека да се върнем 17 години назад. Противникът ни е силен, но ние сме си живи и здрави, и ще бъдем винаги живи и здрави.

Водеща: Какви ще бъдат вашите претенции към екипа, който евентуално трябва да ръководите? Какви хора?

М. Заимов: Като мен.

Водеща: Толкова високо?

М. Заимов: Ама пак… не сме събрали тук да… какво значи – толкова високо? Казвам – като мен.

Водеща: Г-н Заимов, как се отнасяте към това, че медиите започват да нищят вашето потекло? Опитват се да ви разпънат на кръст от гледна точка на историята на вашите предци.

М. Заимов: Е, разпъването на кръст има съвсем ясен смисъл, нали, това е Христос. В момента вие три пъти ме… как да кажа, не ми е удобно даже, но много добри неща казахте за мен. До момента не виждам нищо лошо казано за потеклото ми, но аз ви отговорих индиректно на този въпрос. Нямам никакво притеснение от това да бъде гледано не потеклото ми, не кътните ми зъби, който каквото иска, да гледа за мен. Никакво притеснение. Това за мен не е разпъване на кръст, това е, как да кажа, някаква тежест, която върви заедно с дълга.

Водеща: Не е нещо, което би могло да ви нарани или да огорчи хората, ако имате предвид публикациите?

М. Заимов: Ама, казах ви, че нищо не може да ме нарани.

Водеща: Добре, това представлява доста добра декларация от гледна точка на медиите. Сега би трябвало да кажем, че вие ги очаквате на вашия брифинг в 11.30. Къде ще бъде той?

М. Заимов: В „Синият лъв“.

Водеща: Имате доста време дотогава. Щом като добавихте в нашия разговор г-н Константинов, може би той иска да се обърне към вас с някакъв въпрос.

Имате ли нещо, което можете да… с което да дадете път на пожеланията към г-н Заимов?

Георги Константинов: Моята концепция за обществено устройство е антипод на тази на г-н Заимов и не бих могъл да му дам никакви съвети. Но му пожелавам успех, кавалерството задължава.

Водеща: От гледна точка на това, че вие не приемате социалната му теория ли, неговата философия за сблъсъка в обществото ли?

Г. Константинов:Нито неговата, нито на така наречената левица, защото тези понятия у нас ми се струва, че са направо преобърнати.

Водеща: Добре, но все пак…

Г. Константинов: Така наречената левица е всъщност капиталистическата класа, ако си служим с тази терминология. И г-н Заимов сигурно би имал по-голям успех, ако се адресира към поне 90 на сто, които са вън от номенклатурата, вън от тези, които имат богатствата и които владеят всички сектори на света.

Водещ:Каква симптоматика в обществото, ако да кажем, кандидатстват генерали и банкери за кметския пост? Това какво говори за състоянието на базата, както се казва?

Г. Константинов: Говори по всяка вероятност за едно споразумение между елитите, водещо до изключване на плебса от политическия живот, социалния и икономическия.

Водеща: Може ли, г-н Заимов, да кажете на какъв процент се надявате да успеете? Вярвате ли, че ще стигнете до балотаж?

М. Заимов: Естествено. Само, ако ми позволите, искам да кажа само една дума на г-н Константинов. Първо, аз смятам, че вие сте от елита, това първо. И второ, нямам приятели в тези десет процента, нито един.

Г. Константинов: Предполагам.

М. Заимов: Така че…

Г. Константинов: Предполагам, но всъщност те са десницата, реалната десница у нас. Ако щете, ще отида по-далеч, те са и фашизмът.

Водеща: Кого нарекохте така?

Г. Константинов: Тези, които говорят, че са левици.

М. Заимов: Значи, ние, приемам, че сме близки сега поне, г-н Константинов. И двамата искаме аз да стана кмет, така че оттук нататък…

Водеща: И така, г-н Заимов, пожелавам ви успех. Открихме нещо общо в нашия разговор, то е, че ако има нещо, което да блести, това са мечтите ни. Благодаря ви за участието и разбира се, пак заповядайте.

М. Заимов: И аз много благодаря.