ДСБ – “Средец” подкрепяме гражданската инициатива за демонтиране на паметника на Съветската армия. Хората, които живеем в “неговото подножие” припознаваме тази кауза като своя. Искаме жизненото си пространство свободно от символите на терора и пропагандата.
Създаването на подписка в интернет срещна силен отпор от БСП по големите медии в лицето на бивши номенклатурчици и млади партийци, включително с реплики като “трябваше да ви доубием на 9-и септември” и “най-добре танковете да дойдат”. Комунистите и техните наследници черпят идентитет от символиката на паметника и реториката на потисничеството. За тях е важно знаковият паметник да остане в същия си вид и със същия надпис като символ на “Големия брат” и смазаната съпротива срещу комунистическия режим в България. “Освободителката”, узурпирала общото ни споделено пространство, е послание към техните избиратели, гласящо: “Ние още сме тук, в сърцето на “европейска” София, стъпили сме здраво, имаме подкрепата на огромната руска страна.” И: “Още живеем в “нашия свят” или поне в неговата мегаломанска сянка.”
Тоталитарните системи подменят историята в опит да контролират всяко личностно преживяване на действителността. Както в Оруеловата 1984 се унищожават документи и се манипулират спомените, така в днешен Беларус Лукашенко променя рождената си дата (за да съвпада с тази на най-малкия му син), а официалните власти убеждават народа, че датата в биографията му никога не е била друга. В днешна България с подновени букви се изписва, че окупаторът е освободител. Сякаш още не сме свободни да изкажем истината такава, каквато е в документите, каквато е в спомените на съвремениците.
Призивите за запазване на паметника на Съветската армия, “защото това е било, това е историята”, подменят смисъла на понятието за история, на понятието “паметник”. Те са призив към поддържане фалшифицирането на историята. Призив за поддържане на илюзия, че демократичните промени не са се случили: съвременна България почита армията на несъществуваща вече тоталитарна държава. Съвременна България възвеличава сила, докарала на власт режим, който в демократично време е обявен за престъпен.
Фигурата на съветския войник трябва да се демонтира. Нека бъде изрязана до коленете символично като на паметника на Сталин в Будапеща. Тогава този паметник ще изпълни значението си на поменик за миналото, за да не се повтаря това минало, за да бъдат почетени неговите жертви.
Постаментът може да остане. Нека бъде достъпен за графити, концерти, екстремни спортове. Пространството му да бъде възвърнато и “очовечено”, да се преобразува в топос на младостта и креативността. Ние преживяхме Съветската армия. Надживяхме Съветския съюз. Градското пространство принадлежи на символиката на нашата свобода.
