Ден след 1 Април – патронния празник на Паметника на Съветската армия, непримиримите с неистината български граждани се събраха в “под-ножието” на Монументалната лъжа, за да преобразят градското пространство в свободно от лъжи. В слънчевия пролетен ден инициативата за демонтиране паметника на Съветската армия в София превърна “окупираното”от чужда военна сила пространството в концертна зала и изпълни парка с празнична симфонична музика. Ансамбълът за електроакустична музика на Христо Петков (син и продължител на делото на големия български диригент Добрин Петков) изнесе невиждан (нечуван) досега концерт. Вокал, 4 клавира, флейта, цигулка, чело и електронни инструменти, създаващи оркестрова картина, разтресоха монумента и огласиха центъра на столицата с музиката наБетовен, Бах, Вивалди, Рахманинов, Прокофиев, Шостакович, Владигеров…
Седмица преди самото събитие, само за няколко часа, инициативата (по призив на Иво Инджев) събра по интернет средствата, необходими за озвучаване на проявата, и показа, че и българите сме способни да се самоорганизираме заради кауза без обвързване със спонсори и рекламодатели. Това беше безценното участие на хората, намиращи се извън София и страната, които нямаха физическата възможност да присъстват на безпрецедентното събитие. С нас, няколкото стотин свободолюбиви граждани, бяха, по думите на Милен Радев (самият той специално пристигнал от Берлин с послание от немския историк Хубертус Кнабе, директор на берлинския музей в памет на жертвите на комунизма в затвора на ЩАЗИ) “върволица от нашите предшественици, които не можаха да доживеят този ден, не можаха да доживеят 1989 година…” . “Тези хора, които не са вече сред нас, те се намират зад всеки от нас и ние сме тези, които даваме глас днес тук и на техните надежди”.
Димитър Велинов, председател на организация “Горяни” беше гласът на горяните – непримиримите и смелите, “изгоряли” в борбата срещу издевателски наложения с помощта на Съветската армия комунистически режим.
Специален гост на събитието беше дисидентът от руски произход, журналист, защитник на свободата на словото и човешките права Олег Панфилов, оцелял след опит за убийството му от таджикистанските тайни служби в Москва. Панфилов, който е затварян по времето на комунизма за политическите си възгледи, чиито баща е бил в сталински концлагер, а дядо му – разстрелян при репресиите 1937 г., дойде от Грузия, за да се солидаризира с протестиращите срещу лъжата и да ги направи част от предаването “Територия на демокрацията”, което води по грузинската телевизия: “Докато стои този паметник, с когото мамеха вас, с когото мамят вашите деца и искат да продължат да мамят вашите внуци, обществото няма да се излекува от тежката болест на комунизма.” . Журналистът се обърна към тези хора, които не дойдоха да подкрепят протеста: “Вие никога не бихте закачили във вашата къща портрет на убиеца на вашия баща, никога не бихте закачили портрет на онзи, който е ограбил дома ви.” Още една проява на солидарност: момиче и момче дойдоха с грузинското и българското знаме и плакат “Не искаме паметник на окупатори” .
От името на всички присъстващи Иво Инджев призова българския премиер “г-н Борисов преместете този паметник, махнете нашата Берлинска стена!” Той нарече Джордж Оруел “преписвач” на българската реалност. На паметника на Съветската армия в София пише това, което Оруел описва 4 години по-късно в знаменитата си “1984”. “Това, което за него е утопия, за нас е действителност.”На нашия паметник пише, че окупацията на България е освобождение. Робството е свобода, налагането на диктатура е свобода и целият български народ е благодарен за това.
Иво Инджев разобличи тези, които имат за какво да са благодарни на Големия брат: По повод деня на Червената армия, който понастоящем се води ден на защитниците на Отечеството (?!), от българска страна венци пред Паметника на чуждата армия поставят съвременните наши потисници “Топенержи” и “Газпром”. ..Тези хора не представляват българския народ.
Проф. Пламен Цветков беше влязъл в словесна битка с журналистка, “пропита от комунистически идеи”. Когато й казал, че е комунистка, тя почти изпаднала в истерия. “Докога ще търпим влиянието и управлението на хора, които се срамуват от това, което са?!” попита той.
Анахронизмът на студения, мъртъв монумент, представляващ несъществуващата армия на “разпадналия се, разгнилия се Съветски съюз”(Милен Радев) противостоеше нелепо на живеца и креативността на Стоян Михалев и неговите песни, изразяващи вълненията и стремежите на младите хора.
Демократи за силна България – район “Средец” отново бяхме символични домакини на пролетното събитие. Благодарение на всички, които се отзоваха на поканата на инициаторите да празнуваме градско пространство свободно от лъжи, показахме на света (чрез предаването на Олег Панфилов “Територия на демокрацията”), че сърцето на София е “територия на демокрацията” . По призива на Иво Инджев донесохме столчета за концерта (ние от партийната организация и една госпожа- всички други бяха решили, че са твърде млади, за да стоят седнали). Преди да започне музиката по стар руски обичай да се присяда преди път – всички седнахме. Така символично казахме на паметника на лъжата: Сбогом и прав ти път към бунището на историята. И символът на потисничеството отстъпи място на класиката, на пролетта, веселието и младостта, на “Одата на радостта”, химн на обединена Европа.
