В началото на месеца, в момента, в който Министерството на външните работи успя с процедурен трик да върне в България една трета от дипломатите, обвързани с комунистическите тайни служби, Министерството на земеделието и храните “пусна” в българските гори агенти на бившата Държавна сигурност, които да се разпореждат с природното богатство на страната ни.
В шесте държавни горски предприятия половината назначени директори са сътрудничили на репресивните служби на бившия режим: Пейчо Върбанов е “агент Гора”, съдържател на явочна квартира, Юри Миков е принадлежал като агент “Румен” към ДС и УБО, а Иван Недков е бил щатен служител, разузнавач на УБО.
Останалите трима са също стари “горски разбойници”: Александър Йолев е шеф на “Озеленяване”по времето на Стефан Софиянски, уволнен и даден от Столичния общински съвет за разследване от Икономическа полиция. Ботьо Арабаджиев е освободен от ловно стопанство “Кормисош” заради злоупотреби, по които прокурорската преписка още не е приключена. Йордан Радославов е един от идеолозите на заменките, заместник на подсъдимия бивш шеф на агенцията по горите Стефан Юруков.
“Тези хора са от системата”- по думите на представител на МЗХ. Да, от “системата” са. Тези хора ще получат за управление от държавата активи от над 83 млн. лева и ще поемат цялата (горско- и ловно-) стопанска дейност в горите, приходите от която за миналата година са били 250 млн. лв. Те ще се разпореждат със сечта и лова, ще възлагат проектирането и строителството в горите и земите в държавните горски територии, ще отдават под наем поверените им движими вещи и недвижими имоти, ще сключват договорите за добив и продажба на дървесина.
И така, докато посланиците на българската държава, обвързани с минали зависимости, знаково се отзовават, за да не “ни излагат пред чужденците”, българската територия се разпределя между недобросъвестни стопани. Правителството на ГЕРБ се опитва да представи България пред външния свят като страна, освобождаваща се от комунистическото си минало, но държи самата България в плен на зависимостите от това минало. Тези, които са служели на репресивния орган на престъпен режим, ще съблюдават закона в новите държавни стопанства. Този, който е изсекъл Витоша, ще опазва горите на същата тази Витоша, и на Рила и на Пирин.
“Цветът на българската горска система и най-добрите кадри”нарече новообявените директори най-дискредитираният депутат от ГЕРБ,познатият лобист, ловджия, “тарикат и мераклия” Емил Димитров, заместник-председател на земеделската комисия и собственик на 20 хил. хектара гори в Етрополския Балкан.
Директорите с цветни псевдоними вместо да накарат да “цъфне” горското стопанство, ще го об -“вържат”със собствените си зависимости. Тези назначения за пореден път потвърждават връзката Държавна сигурност – организирана престъпност, в случая дървената и бракониерската мафия. Тези кадри са топла връзка към президента с псевдоним и пушка (близък съратник на “хората от системата”, получил вълчицата Зорница от Юри Миков в предишното му качеството на шеф на ловно стопанство “Витиня”), ДПС и Тройната коалиция.
Горите са най-голямото богатство на България. Те са огромен ресурс за българската икономика. Горите не са само дървесина. Те опазват водата, която пием, пречистват въздуха, който дишаме, спират ерозията и свлачищата, пазят от наводнения, суша и ветрове, даряват ни с дърва, гъби, билки и плодове, дават ни покой и закрила, обогатяват ни с безценно преживяване на живата природа. Те са основен образ в нашия фолклор – в народните песни, приказките, легендите, пословиците и поговорките, които създават националното ни чувство. Горите са символа на България.Тези, които пазят българските гори, са пазителите на България. Те не бива да са подвластни на сенките на миналото, а да осигуряват на страната ни устойчивостта на вековните дървета и да й дават перспектива за бъдеще, “да миришат на младост”.
