В началото на 2011 година в нашите разговори наред с репликата “това не е за по телефона” се завърна “фолклорът”от времето на комунистическия режим, зареден с нови митологични и хумористични елементи. В този смисъл Бойко Борисов твърде скромно се омаловажава при сравнението си с Тодор Живков. Той замества доста добре комунистическия диктатор в колективното съзнание на българите, използвайки същите методи за тотален контрол над всички сфери на живота. БСП с присъщата си циничност се опитва да засили страховете и мнителността на хората, уличавайки управляващите в подходи и средства, които изконно й принадлежат. Този път не из се получава – и на едните и на другите. Подслушващите се оказаха подслушвани и разкрити, а гражданите, макар и с още живи стари рефлекси спрямо нахлуването на държавата в личното им пространство, реагират с хумор и ирония, наместо със страх и автоцензура.
Въпреки общите черти, вече не живеем в тоталитаризъм, и връщане към него не може да има. Парадоксално – при опита за контрол на личната комуникация, съществува допустимост да кажеш всичко в публичното пространство (призиви за саморазправа, насилие, отровителство) без никакви последствия. Включително без последствия остават и станалите публични “недопустими “разговори на властта.
Бойко Борисов следи. Той следи министрите си, може би следи престъпниците, може би и обикновените граждани, но следи и нещо много важно – пулса на обществото. Като истински популист той се съобразява с обществените настроения и затова често променя курса си. Политически аргументи, които получават активна гражданска подкрепа и гражданска активност, която получава политическа подкрепа, често биват “чути” от управляващите. При това управление понятието “коректив” има (имаше?) смисъл.
Със скандалните си изказвания за управлението на Тодор Живков , Бойко Борисов, подушил нездравата носталгия в част от обществото, потърси недоволните от БСП леви привърженици.
Днес той се разграничава от бившия режим с “нито сме взривявали църкви, нито сме трепали хора по лагери”, обявява се срещу всички служители на репресивния апарат на комунистическите тайни служби, за да стигне пак до “защо сте утрепали дядо ми” като полагащ го в политическото пространство рефрен. Днес той отново прави заявка за гласовете! на демократичномислещите българи. Автентичната десница е в много трудна ситуация при шизофреничното поведение на спечелилите народното доверие “Граждани за европейско развитие на България”. Има битки, в които трябва да подкрепим усилията им. Но също така трябва да убедим избирателите (тези на ГЕРБ) и нашите, че имат възможност без да се примиряват с живковизма заради декомунизацията (?!), да разпознаят в нас безкомпромисната ценност на свободата и антикомунизма.

в-к “Седем”