Марта Георгиева – Кой владее Силата

Формално погледнато, резултатът от първичните избори между ДСБ и СДС миналата неделя само потвърди логиката, която споделяха почти всички сини привърженици: общият кандидат за кмет на Синята коалиция да бъде посочен от ДСБ, а този за президент – от СДС. Партиите стигнаха до съвсем същия извод след два вида избори: вътрешен вот за кандидат-кмет в ДСБ-София и предварителни отворени избори за кмет и президент между ДСБ и СДС , които костваха тежка организационна работа по подготовката, популяризирането и провеждането им в цялата страна. Формално изглежда така. А по същество дясното пространство се промени след тези избори:

Демократи за силна България не се подадохме на вътрешнопартийни договорки и се обърнахме към „нашите хора“ – членовете и симпатизантите на партията, за да излъчим кандидата си за кмет, който да премери сили с този на СДС. Така Прошко Прошков стана „нашият кандидат“, ние го въоръжихме с най-голямата сила – доверието на собствената общност. С този заразителен заряд той застана пред всички гласоподаватели в София, за да поиска да бъде избран пред посочения от СДС-София Владимир Кисьов, към когото немалко от старите демократи имат сантимент. Спечели София безапелационно с 3 към 1. Постигна и нещо повече: накара ни да си припомним какво е да си победител и какво е да преживяваме битката на партията си като своя, лична, съкровена битка. Миналата неделя, шест години след създаването си, ДСБ преутвърди основанието си за съществуване – да бъде изборът на демократично мислещите софиянци, както и на варненци, габровци, благоевградчани, добричлии…. „Да имаме за кого да гласуваме“, както казваме ние.

Румен Христов от СДС, които стана общата кандидатура на Синята коалиция за президент на България, има да спечели на своя страна демократите, подкрепили ДСБ – да разсее лошия спомен, който навя неговата победа, за малките населени места и купения вот, заради които демокрацията в България все губеше.

След двата вида избори имаме кандидат за кмет, с който демократите се идентифицират. Това дава възможност на Прошков да каже: „Няма по-силен кандидат от мен в София“. Още по-обнадеждаващо е, че той е кандидат , който не се (и няма да) „се икономисва“ и кара и нас да сме такива, прави денощна кампания и се бори за всеки глас, за всеки „малък“ хорски проблем.

В лицето на Прошко Прошков София избра промяната, избра духа в старите сгради и дъха в зеленината на парковете и градинките, избра чистотата и компетентността за София.

Моята гордост е, че резулатите на ДСБ-Средец са най-силните в София, в сърцето на столицата ни излязоха да гласуват най-много хора и победихме най-убедително. С тази сила може и паметника на Съветската армия да преместим скоро.