Марта Георгиева: Да убиеш ягуар

За тези от нас, които като деца са преживeли комунизма, най-лесният начин да се върнат в детството е да посетят българска зоологическа градина, най-добре в провинциален град. Независимо от положителните емоции, които в екзистенциален смисъл едно връщане във времето може да донесе, повечето от нас, които сме способни поне на базисно съчувствие, повече не желаем да стъпим в тези заведения, които представляват не друго, а „концлагери за животни“.
За съжаление, въпреки че се опитваме да ги забравим, те продължават да съществуват, напълно неуместни в съвременния свят, в който живата природа е огромна ценност, и нахлуват в настоящето ни с инциденти с отрова и убийства по границите си.
Те са тук и ни показват, че още не сме се справили с наследството на комунизма. Той нарече българските затвори за животни, тези бетонни чудовища – градини (зоопаркове?!), така както през 1944 нарече окупатора „освободител“ и ние продължаваме да ги наричаме така, все едно още сме несвободни да назовем истината.
През 1982 откриването на новия Софийски зоопарк на сегашното му място става под егидата на Пенчо Кубадински – комунистическия първенец, известен със стрелбата си по опитомени и пленени диви животни. Днес, 2014 година, кметът на Ловеч, Минчо „по традиция“, според собствените му думи, събира ловната дружинка, за да се справи с роден в клетка ягуар – един от последните в света! Сталинистки принцип в действие. Начинът на мислене на човека, който стопанисва зоологическата градина, не допуска наличието на разписани правила и процедури за подобни случаи. Осем часа – толкова трае дебненето на излезлия от клетката ягуар – самодържецът на Ловеч не се сеща за наличието на други инстанции освен себе си. Не само не се обръща към неправителствените организации, които в днешно време имат по-добро оборудване от общината, той изолира самото екологично министерство, което отговаря за зоопарковете и ги контролира. Сякаш няма разделение на властите, няма гражданско общество, има еднолични смъртни присъди.
В българските зоопаркове живее комунизмът – грандоманщината, мизерията, некадърността, безхаберието, жестокостта, безнаказаността. Чудовищни конструкции, които са напълно физически и морално остарели, продължават да гълат огромен общински ресурс. Нямат никакъв принос за образованието на децата, напротив, създават им изкривена и вредна представа за животните и природата. Нямат никакъв принос за опазването на видовете, напротив, безценни екземпляри се подлагат на противоестествено мъчително съществуване и унищожават без опит да бъдат спасени. Безсмислени и ненужни, българските зоологически градини нямат основание за съществуването си като такива, доколкото не отговарят не само на условията, но и на мисията на една истинска зоологическа граднина – да опазва живата природа и да възпитава уважение към живота.
Българските зоопаркове са паметници на репресията – отнемането на свободата, сломяването на духа, униженото достойнство, изолацията, липсата, напразната и ненавременна смърт. И като паметници, те продължават да нанасят страдание на животните, гниещи в сивите клетки и на хората, които ги обичат.