Mарта Георгиева е общински съветник от ДСБ, който следи от началото процедурата по изготвяне на Подробния устройствен план (ПУП) на Борисовата градина. През февруари 2018 г. тя отправя поредните писмени въпроси към кмета Йорданка Фандъкова по повод ново строителство в парка, прикрито като “възстановяване на архитектурни обеми”, в проекта за ПУП. Общественото обсъждане на готовия проект за ПУП с автор чл.-кор. арх. Атанас Ковачев, започва на 5 юни от 17:30 часа в Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Г-жо
Георгиева, кметът Фандъкова заяви на последната сесия на общинския
съвет, че твърденията за застрояване в Борисовата градина са
манипулация?
– Опитът ми с кмета Фандъкова ме е
научил да не се доверявам на заявленията й, а да следя внимателно
документите, които в доста случаи казват точно обратното. В самия проект
за ПУП има цяла глава “Ново застрояване”. В нея откриваме, че ще се
строи музей “Зелена памет на София”, който ще е между Розариума и бул.
“Драган Цанков”. Дадена е максимална застроена площ 540 кв.м и
максимална височина 10 м, което значи, че тази сграда може да има три
етажа и разгърната застроена площ 1620 кв.м.
Други обекти за строителство са обвързани с “възстановяване на
изчезнали архитектурни обеми по архивни данни”. Това е чисто ново
застрояване – “изчезнали обеми”, в момента ги няма, но се иска
възстановяването им. Такъв обект е така нареченото Климатично училище,
което според проекта на ПУП ще се строи на място, където сега има гора,
тоест изисква и голяма сеч. Предвижда се строеж не на една, а на три
сгради на Климатичното училище, всяка от които е по два етажа, а общата
им разгърната застроена площ е 980 кв.м (според графичната част на
проекта). Скандалното е, че това строителство е предвидено в
резерватната част на парка и върху имот с неустановена собственост.
Тоест дава се възможност на някой, неизвестен публично засега, да строи в
резервата.
В ПУП-а за това училище се казва, че ще се
възстанови само при безспорно установени архивни данни. Значи може и да
не се построи?
– Да, но в следващия момент в проекта
за плана се казва “при липса на архивни данни допуска създаване на нова
паркова композиция в стила на останалата част”. Което ще рече: и да не
намерим следи какво точно е било някога там, пак ще си построим три
сгради.
Климатичното училище не е било знакова част от
Борисовата градина и всички хора от района, до които се допитах, не си
го спомнят. Сякаш проектантите са се чудели на какво основание да
измислят някъде да се строи в парка.
На друго място в плана е
отбелязано, че това “училище” спада към обектите за ограничено
обществено ползване и ще се “загражда с ажурна ограда”. Разбирате ли –
то няма да е за ползване от хората, земята там е с неизвестен
собственик, но за тях е важно да се допусне строителство на три сгради
без абсолютно никаква необходимост.
Казвате “за тях”. Кого имате предвид? Пред общинския съвет Фандъкова каза: “Това е проект на проектанта, не е мнението на Столичната община.”
–
Кметът Фандъкова, ако искаше в плана за Борисовата градина да няма ново
строителство, трябваше да го разпише ясно още в Заданието, което
нейният служител Петър Диков (бившият главен архитект на София) изготви
през 2015 г. Тя не го е направила. В свой писмен отговор от 13 юни 2018
г. по повод мое питане за този ПУП тя казва, че всички препоръки от
експертния съвет към проектанта, изготвящ ПУП-а, първо ще бъдат
“одобрени от мен” и тогава ще му бъдат пратени. След това проектът ще
бъде предоставен за обществено обсъждане. Сиреч, след като Фандъкова си
даде нейните забележки, тогава ще се появи този проект за ПУП за
обществено обсъждане. Това значи, че тя не е имала забележки срещу
застрояването, защото сега то стои в плана, който ще се обсъжда на 5
юни. Излиза, че не е имала забележки и срещу изсичането, и срещу новите
алеи и обекти и т.н.. Проектантът не е виновен – той се шири според
чергата.
Един архитект е естествено да иска нови алеи и
паркови оси, но възложителят, Столичната община, трябва предварително да
му е казал, че това е недопустимо. Те – управляващите Столичната община
и общинския съвет – не само не са му казали, а изглежда като че ли
тайно са му възложили: “Измисли начин с изчезнали в миналото сгради,
така че да има възможности за строителство на нови сгради!”
Със
същия мотив за “възстановяване на изчезнали архитектурни обеми” ще се
строи на мястото на изгорелия ресторант “Тенекиите” на площад “Велчова
завера” с разгъната застроена площ 765 кв.м. Не е ли ново строителство
изграждането на нова конна база до Ловния парк? Или преместването на
игрищата на “Спортна София”? Сега софиянци ги ползват, но се планира да
ги разрушат, което е строителна дейност – ще влиза тежка техника в
парка, ще се запрашава. А на гара “Пионер” ще се строят отново игрища,
съблекални, зали с обща разгърната застроена площ 2781 кв.м.
Дотук звучи доста притеснително. Има ли още?
–
Уви, да. Цитираното до тук строителство не включва паркингите, не
включва нови административни сгради до стадион “Юнак” и до музея
“Зелената памет на София”, не включва изграждането на нови тоалетни.
Последните са безспорно необходими, но, забележете, предвидени са на
места, където няма инфраструктура. Тоест ще строим тоалетни, а после ще
правим алеи и пътеки до тях, за които ще трябва да се сече растителност,
дървета. Предвижда се и “нова композиционна ос” към Братската могила.
Това ще е огромна, предполагам асфалтова, алея на мястото, където в
момента е поляна!
Но проектантът на ПУП-а арх. Атанас Ковачев, заяви, че никакъв асфалт няма да допусне в парка?
–
Арх. Ковачев казва, че “възстановява алеята между езерото с лилиите и
обелиска”, защото е принос на онзи период към композицията на парка. А
тогава, през комунизма, там е имало не една, а две огромни алеи с
асфалт. Отделен въпрос е, че премахва конната база, пък не премахва
Братската могила – паметник, който не е свойствен за парка, каквато е
конната база.
Има опасения, че в лесопарковата част на
Борисовата градина, която е източно от “Алея Яворов”, дърветата не са
картотекирани и това крие риск от безконтролно изсичане?
–
Предполагам, че целта в дългосрочен план е лесопарковата част да
започне да прилича на парковата (от Орлов мост до Алея Яворов) – ще се
правят алеи там, после заведения, а защо не и строителство след няколко
години? Имаше изследване на лесопарковата част на Борисовата градина от
Лесотехническия университет, което даде препоръки, но те са за стопанска
гора.
Просто грешно беше заданието, което Столичната община
направи към университета – все едно ги питаха “как да изкараме от тая
гора повече дървен материал”. И отговорът беше, че част от гората трябва
да се прочисти с интензивност 15-20%. Не да се гледа кое дърво е болно
или сухо, а да се сече, докато се достигне процента: “дървостроят се
отсича постепенно под формата на прозорци, които се разширяват”. Моите
настоявания и натискът от гражданите доведоха до това кметът Фандъкова и
Лорита Радева (председател на общинската комисия по околна среда) да се
откажат да секат така масово и да отсекат само дърветата покрай алеите,
и то като ги оценяват едно по едно. Така засега поне спасихме дърветата
отвъд алеите.
Не можете да отречете, че в ПУП-а е
наложена категорична забрана за разширяване на стадионите “Васил
Левски”, “Българска армия” и “Юнак”?
– В някакъв
смисъл спортният министър Красен Кралев е прав да негодува. След като се
допуска толкова много ново строителство в парка, е логично той да
попита: “Защо не давате да се обновят стадионите?”
Според мен
темата за стадионите е изкуствено създаден спор между Столичната община и
държавата – Министерството на младежта и спорта, които се управляват от
една и съща политическа сила и могат да си го разрешат, без да ни
намесват в него.
Спорът е, за да се създаде шум в системата и да се осъществят другите цели в парка. Сега заради стадионите могат да обжалват ПУП-а и той да падне в съда в тази си част. А те в това време ще си строят там, където хората не са съгласни да се строи, защото просто покрай темата за стадионите ще бъде убит дебатът по същество за Борисовата градина.
