„И тъмна, и прашна, и мръсна, и страшна, ….ти, София моя…“ След 8- годишно управление на града ни Стефан Софиянски се кандидатира за трети път като използва този референ от популярната песен за лайтмотив в кампанията си (съвсем сериозно). Само до средата на мандата той надмина себе си и обещанието си – закри Витоша с планините от боклук, в които изостави София. Красноречивият завършек на това управление не сложи край на модела, по който Софиянски управляваше и чрез който беляза София с името си. Неговият модел е „всички на трапезата“ за сметка на гражданите. Неслучайно служителят на комунистическото Първо главно управление на ДС Минко Герджиков беше заместник (и изпълняващ длъжността кмет) и на Софиянски, и на Борисов, и на Фандъкова.

Наскоро лицето на корупцията се усмихна от нафталина. Опитва се да отрови атмосферата на отворените изборни процеси в Синята коалиция. Неговата цел е да внесе раздор или по-скоро да върне спомена за роенето на дясното политическо пространство и да отврати демократично мислещите избиратели. Не му се получава. Появата му образно ни напомни, че изстраданите от нас разделения бяха необходим оздравителен процес за пречистване на автентичната десница от ченгета и „шлейф от клиентела“. Понастоящем ДСБ и СДС участват заедно в политическо съревнование и дават възможност на хората да изберат кои да бъдат десните кандидати, за да не гласуваме повече никога „с отвращение“.

Появата на Стефан Софиянски ни помогна да отграничим автентичния десен кандидат за кмет. Той не е загнил от дълъг престои на общинската трапеза. Той е този, който може да промени модела .

Има две неща, които са ми достатъчни, за да избера своя кандидат – запазването на духа на София в старите сгради в културно- историческия център и свободния дъх в зеленината на парковете и градинките. Витоша все ще наднича на моята улица, както казва песента на Богдана Карадочева, но тя може и да е чиста и светла, когато името на София не се свързва с „модели“, а възвърне смисъла си на Премъдрост Божия.