Мандатът на ГЕРБ повтори тройната коалиция

(видео)

Димитър Бъчваров: Здравейте дами и господа. Темата на днешната ни пресконференция ще бъде прочита на проектобюджета на правителството за 2013г. Това разбира се е най-популярната тема в момента. Ние ви обещахме, че ще направим един подробен прочит, ще дадем едно политическо становище и с уговорката, че все пак това е предварителен проект, че най-вероятно в окончателния вариант след въздействието на тристранната комисия, след обсъждането в парламента, той ще претърпи някакви промени. Нашето становище е следното: Първото, което прави впечатление в този бюджет, е вече натрапчивата, устойчива традиция бюджетът да не предвижда никакви политики срещу кризата. Всъщност имаше една програма, ако си спомняте още 2009г. на правителството, която то изостави веднага. В този смисъл, бюджетът се обляга, наследява и възпроизвежда изцяло политиките на тройната коалиция, защото той е съобразен с данъчната рамка, завещана от тройната коалиция, данъчните закони, съобразен е разбира се със структурата на държавата и нейните подструктури и на трите власти, съобразен е с организационната среда, която завеща тройната коалиция. На практика тук няма никакви промени. С изключение на няколко, по-скоро в рамките на комичното, опити да се разхвърлят различни ведомства по провинцията, едни такива решения, които се взимат днес и се отлагат за утре. Това разбира се не е сериозно. Ето защо и бюджетът не може да бъде много по-различен от предишните. За четвърта година ние виждаме бюджет, който следва политиките на тройната коалиция, такъв беше и първият бюджет, след изоставената програма за реформи. Най-лошото в цялата работа е, че този бюджет формално харчи най-много пари от началото на прехода, но най-голямата разходна част почива на една значителна приходна част, която е дълбоко необоснована. Почти всички разчети за повишаване на приходите от ДДС, от акцизи, от данък върху доходите, не са реалистични с оглед на съдържащите се в самия доклад към бюджета оценки, че всъщност се предвижда, забележете най-мощният синтетичен показател – заетостта, не само, че няма да се подобри, но и ще се влоши през 2013г. Основните двигатели на икономиката поне до 2009г. продължават да са в задълбочаваща се рецесия. Преди всичко строителството, което осигурява най-голяма част вътрешно потребление от всички видове индустрии. Самият доклад към бюджета казва, че очакванията на бизнеса се влошават и на фона на това изведнъж предвижда един ръст на облагаемите парични доходи на домакинствата около 12,5 на сто. Това е направено, само и само да се обоснове по-високата разходна част. Да се обосноват парите за повишаването на пенсиите като реалистични. Не, не са реалистични. В този смисъл бюджетът има много големи рискове в приходната част, съответно рискове за невъзможност да се изпълни разходната част. Какво още се възпроизвежда, наследено от тройната коалиция и то в по-лош вариант? В края на мандата ще се вдигнат пенсиите, само че тройната коалиция предвиди вдигане от следващото правителство, а тук разликата е три месеца. Това е единствената разлика. В този смисъл, нищо по-добро. Изобщо логиката на целия бюджет е „ако спечелим изборите няма да ни търсят сметка, ако пък ги загубим – да му мислят следващите.“ Това не е сериозен подход. Няма как да се прикрие безсилието на управляващите, което се вижда през този бюджет. Това е бюджет на несвършената работа. Това е сметката на несвършената работа – най-високи разходи, никакъв ефект. И това няма как да се прикрие с твърдението, че едва ли не всичко в България, икономическото оживление, зависи само от външни фактори и от пазарите в ЕС. Това се прокрадва като една червена нишка в доклада. Това не е вярно. Защото около нас има страни, дори не членки на ЕС, които се развиват с много бързи темпове дори по време на криза. За съжаление дори една съседна Турция. И обратно – една Гърция пропада с много бързи темпове. Апропо, не са разгледани рисковете, които произтичат от драстичния икономически спад в Гърция, от нерешените въпроси и евентуалната военна развръзка на кризата в Сирия, и съвсем умишлено и невярно се предвижда някакво икономическо оживление през второто шестмесечие на 2013г. в ЕС. Напротив, всички прогнози са коригирани надолу в основните европейски икономики. Като се започне от Германия, Италия, Испания, Великобритания и напоследък Франция. Ето на тези фалшиви основания ни се предлага един турбо бюджет, но не е въпрос само в самия бюджет и в числата, подготвени сме много дълго да водим дебат по несъответствията, непълнотите и неточностите на този документ. Основният извод от този документ е, че правителството няма да избегне възпроизводството в 2013г. на всички вътрешни причини за кризата в България. Това са слабата икономика, безсилната правоприлагаща система на вътрешна сигурност, корупцията, беззаконието, неефективните социални системи – здравеопазване и пенсионно осигуряване. Нито една от тези системи няма да бъде доведена до качествено подобрение, няма да предложи на обществото някакъв положителен резултат през 2013г. Затова ние бихме обобщили образно бюджета за 2013г. като бюджет на държава в „будна кома“. „Будна кома“, защото на пръв поглед всички системи, всички структури са финансово обезпечени и нито една от тези структури няма да доведе жизнеспособното действие, което обществото очаква. Ще дам думата сега на г-н Москов да илюстрира това, което говорим с някои примери в една от най-чувствителните системи – тази на здравеопазването.

Петър Москов: Добър ден и от мен. Всъщност знаете ли какво е „будна кома“? „Будна кома“ е състояние, в което кората на мозъка Ви не работи. Ние сме живи, но не можем да бъдем реактивни адекватно на околната среда. Затова казваме, че това е бюджет на правителство в „будна кома“. Защото то вижда всичко, което се случва, но не може да реагира. Много може да се говори за макро рамката на бюджета. За мен прочитът на бюджета трябва да бъде през възможността на всеки един от нас като данъкоплатци какво различно ще получим през следващата година. Като ползватели, като финансиращи системите за сигурност, за образование, за здравеопазване. Ще имаме ли достъп до тези системи, какъвто в момента нямаме – нещо, което няма да отречете. Не, няма да имаме и ще ви разкажа защо. Ще чуете много разкази за това дали има 50 милиона повече тук или там. Не, няма, но не това е важното. Ще се опитам да ви дам конкретен пример от областта на здравеопазването, от което мисля, че разбирам нещо, за да ви илюстрирам защо финансирането на липсата на реформи води до обедняване на всички нас. Лекарстводен е всяко едно нещо, което се използва в болница спрямо пациент – от марля, благ мехлем, до най-скъпи и тежки антибиотици. Средният лекарстводен в Университетската болница в Стара Загора, една от големите ни болници, е 16лв. на ден. Всички медикаменти, консумативи хирургически и т.н., струват 16лв. средно на ден на тази болница. Средният престой на пациент по клинична пътека в България е между три и пет дни. Нека да кажем, че е пет. Пет дни, умножено по 16лв. лекарство, прави 80лв. Толкова изразходва една от огромните български болници, университетска, за медикаменти и консумативи за лечение. А сега ще ви кажа колко е средната цена, по която касата плаща на преминал болен клинична пътека – над 1000лв.

Петър Москов: Когато за медикаменти и консумативи голяма българска болница, това е за всички, Стара Загора просто го давам като пример, използва по-малко от 10% от това, което ние като общество влагаме в здравеопазването, това означава, че ние с парите си през този бюджет, който сега ще има допълнителни още доходи за населението и т.н., през този бюджет ние финансираме една система, която си е самодостатъчна. Тя няма отношение към нашите нужди, нашето здраве, към нашето излекуване. Тя има отношение към парното, тока си, към търговете и различни далавери. Има отношение към високите цени на лекарствата, в които различни части от тази мафия успяват да съществуват. Това нали вече на този фон, на този пример, не е интересен разказът дали ще има 50 млн. повече или по-малко за здравеопазването. Защото това няма значение. Има значение това, че тези пари се харчат, за да се финансира система, която няма отношение към нашата болка и здраве. Има отношение сама към себе си и към това да се възпроизвежда. Огромният проблем на този бюджет е, че продължава този път много по-флагрантно да се товари малка група от активното население с допълнителни задължения да финансира тези нереформирани системи. Това става през вдигането на осигурителните доходи и през вдигането на минималната работна заплата. Оттам, от нас, хората със средна заплата, със средни заплати, да финансираме безумието, което току-що ви разказах.

Димитър Бъчваров: Добре, въпроси относно казаното дотук? Готови сме с много отговори.

Въпрос: Как гледате на идеята за диференцирана работна заплата? Необходимо ли е? Има ли нужда?

Димитър Бъчваров: Аз лично мисля, че не е оправдано. България нито е толкова голяма държава, нито има федеративен принцип, нито има исторически наследени базисни различия, за да се приеме едно такова нещо. Не може политиката да върви след деградацията, следствие на предходна лоша политика или настояща лоша политика. Това, че северозападна България е напълно изоставена, икономически дезинтегрирана от останалата част на България, не е повод хората там да бъдат наказвани допълнително по този начин. Абсурден е аргументът, че ако там минималната заплата бъде направена по-малко, то видите ли някой щял да тръгне да разкрива работни места. Изобщо тезата, че работните места зависят от минималната заплата е верен в много ограничен аспект. Нали затова беше цялата реформа, нали затова сменихме обществения строй, за да имаме ефективно, частно управление на икономиката. Ако приемем, че има такава зависимост, това значи, че работодателите държат по милост някакви работни места. Не, никой работодател не го прави това. Независимо колко е ниска или висока минималната работна заплата. Това важи разбира се за някои много малки фирми, самонаети, където допълнително биха могли да бъдат натоварени членове на семейството за сметка на външно привлечени членове. Това е фалшив аргумент. Освен това, този подход би имал много сериозни конституционни проблеми. Има един принцип, че за равен труд трябва да има равна заплата или ако приемем, че това диференцирано заплащане, би означавало и диференциран труд. Тогава ще влезем в една много опасна зона и територия. Аз бих риторично запитал хората, в чиито глави се е родила тази идея – Ами тогава не трябва ли да диференцираме всичко – да диференцираме данъците, да диференцираме всички останали неща? Защото там в Европа, където има такава диференциация, там цялата система е различна. Не можем да имаме единни данъци и акцизи, и изведнъж различни защитни прагове. Защото минималната работна заплата е социално – защитен праг, а не някаква приумица за пълнене на бюджета или нещо друго. Ако някой използва минималната заплата това, което г-н Москов каза, за да върже предизборния бюджет, който предвижда някакви „обезболяващи“ плащания, да се прикрие провала от един застой през целите 4 години, то това е друг въпрос.

Въпрос: Имате ли информация в бюджета да има заделени пари за „Белене“?

Димитър Бъчваров: Бюджетът не съдържа пари за „Белене“. Но той не е отчел рисковете, свързани с претенциите за „Белене“, макар и те формално да бъдат насочени към НЕК. Косвено такива едни рискове съдържат голяма опасност за националния бюджет. Има една латентна формалност, която не е спомената никъде на чисто формално основание, а това е, че както в предишната пресконференция обяснихме, трите най-големи структурно – икономически държавни предприятия, НЕК, БДЖ и Булгаргаз, са изправени пред фалит. Ето и този риск, макар и фирмен, който има косвено отношение към общата финансова стабилност в страната, не е отчетен. Няма буфери в бюджета. Оперативните буфери са само 50млн лв. Т.е. острата предизборна насоченост, пропагандната му форма, може да изиграе много лоша шега не толкова и не само на управляващите, а и на всички нас като данъкоплатци.

Въпрос: Нали г-н Дянков беше един от одобряваните министри. Ценяхте го като десен политик. Защо сега така се получава?

Петър Москов: Знаете ли, няма нищо предизборно. Опитахме се да ви обясним защо за нас този бюджет всъщност представлява плащане на сметката за 4 години бездействие. Ако се върнем към метафората, с която описваме този бюджет за „будната кома“, „будната кома“ е състояние на смърт на мозъчната кора. Дали има отделен жив неврон там и дали вие го ще наричате г-н Дянков, това няма значение за системата. Благодаря ви.