Лявото и дясното идват, след като има държава

Водещ Бойко Василев:
Радан Кънев от Реформаторския блок, иначе председател на
„Демократи за силна България“. Припомням, днес Реформаторският
блок опита да реактивира конституционния казус „Пеевски“ като
внесе… като подготвя внасянето на повторно питане до Конституционния съд, здравейте.
Радан Кънев:
Здравейте.
Водещ:
Само този казус ли ви дава сила за политическия живот?
Р. Кънев:
Не, не, казусът „Пеевски“ много често между другото,
включително на улицата напоследък водим този разговор, а и
съвсем не само на улицата, и той е толкова ли е важен Делян
Пеевски. Най-вероятно господин Пеевски не е толкова важен,
въпреки че страстта, с която бива защитаван, изненадващите
ходове, с които получава различни назначения през кариерата си,
включително най-скандалното в ДАНС, начинът, по който раздели на
две равни части Конституционния съд в името на това да остане
депутат сякаш е изключително важно дали ще влезе следващият от
листата на ДПС от пазарджишкия район, или ще бъде лично той,
при положение че в миналият парламент той не е влизал в тази
сграда, така че надали е толкова важен за парламента, изглежда,
прави за управляващите неговата личност важна за нас, обаче
неговата личност не е важна.
Водещ:
Да, ама създава се впечатление като че ли и не може да
живеете без…
Р. Кънев:
Тази личност е явно важна и за БСП, много важна за ДПС дори
не ни интересува по каква причина. Това, което обаче нас ни
интересува и заради което той е важен, е на първо място именно
страстта, с която беше избран, очевидно скандално за шеф на
ДАНС, след като беше променен законът специално за него няколко
дена по-рано. Но нещо друго за мен лично, а вярвам и за повечето
хора, които мислят като мен, е най-важно – това е шеметното
кариерно развитие на този човек от неговото почти детство, което
развитие по странен начин синтезира в себе си всички пороци на
българската публична власт. Той заема изключително висок пост в
изпълнителната власт, преди да е висшист от… на 21 години, без
да има завършено образование, след което се оказва в борда на
Пристанище Варна, все още без образование. Незабавно след
завършването си той се оказва следовател, без да отговаря на
изискванията за стаж по един странен параграф за много особени
случаи, изключителни случаи. Незабавно след това се оказва
заместник-министър на… понеже той, аз знам, той е 5 години
по-малък от мен и много лесно ги смятам. Значи, той е бил някъде
на 25, може и под 25 години, заместник-министър, началник на
държавния резерв, отстранен от господин Станишев за корупция и
върнат 20 дена по-късно за разлика от всички други, които бяха
отстранени по съмнение и не бяха никога повече върнати. След
което се оказва, че той освен собственик или квазисобственик на
огромна медийна империя… народен представител, който не влиза
в парламента, но е много важно да стане шеф на ДАНС. Вижте,
вижте какво прозира в цялата тази работа. Тотална
шуробаджанащина и роднинство в назначенията в администрацията,
партийни назначения в ключови държавни предприятия. Пристанище
Варна е едно може би от трите най-важни държавни предприятия в
България, на 21 години някакво момче без образование се оказва
там като партийно назначение. Друг проблем – шуробаджанащина,
партийни назначения, роднинство и съмнителни назначения в
съдебната система. Начинът, по който той става следовател, и до
ден днешен е някакъв следовател в отпуска. Значи, не говоря за
личността му. Аз говоря за това как работи българската държавна
машина. Той се оказва по някакъв начин лице на всичко това.
Водещ:
Аз… аз обаче питам за вас, защото, говорейки всички тези
неща, това не е ли вашият ход в отговор на това, че протестите
позатихнаха?
Р. Кънев:
Не, това не е… не е нашият ход, защото ние поставяме тези
въпроси още от преди протестите да станат с десетки хиляди хора
и през цялото това време. Ние не говорим за Пеевски, не
говорим…
Водещ:
А чия беше грешката, че позатихнаха…
Р. Кънев:
…не говорим дори за Лютви Местан. Ние говорим за
правосъдието, говорим за администрацията, говорим за този тип
партийни назначения, които разбиват цялата българска икономика
по бордовете, по контролните органи, за корупцията в
правителството, за абсолютно недопустимата връзка между политика
и медийни империи, абсолютно пък още по-недопустимата връзка
между политика, медийни империи и Агенцията за национална
сигурност. Оставете настрана човека. За всички тези проблеми
отговор няма и това, че десетки хиляди хора са се уморили да
ходят на протестите и не могат вече да си го позволят чисто
физически, защото аз съм един от тях и мога да ви кажа, че
съвсем не съм разочарован от протестите, но съм човек с бизнес,
със социални ангажименти, със семейство и с дете и в един момент
започвам да ходя един път седмично, защото буквално нямам сили
за повече, и за огромна част от хората това се отнася…
Водещ:
Това не е ли декларация за поражение, г-н Кънев?
Р. Кънев:
…само че… Не е, защото проблемите са там и проблемите по
принцип имат само политически решения.
Водещ:
Да, ама…
Р. Кънев:
Протестът може да отстрани кабинета „Орешарски“, който между
другото дали някой ще го отстрани или не… той не управлява
така и така. Това протестът може да направи, но отговор на тези
проблеми може да направи политическа сила, така че ние в момента
си вършим нашата работа и доста добре я вършим.
Водещ:
Какво можете обаче да кажете вие от жълтите павета на
„Другата България“ и искате ли въобще да говорите с нея?
Р. Кънев:
Първо, това разграничение е некоректно. Аз самият въобще не
се чувствам като човек от жълтите павета. Моята работа повече в
професионалния ми опит, отколкото в политиката, ме е сблъсквала
с всички низини на българското общество. Познавам хората, които
са били най-затруднени, работил съм години наред по-пробоно
проекти на различни неправителствени организации, работил съм
десетилетия от живота си като доброволец на високи нива в
младежкия Червен кръст в България и през цялото това време съм
работил с хора без родители, с хора, израснали в домове, с
майки, които проституират, за да могат да оглеждат децата си,
така че чудесно познавам тази тъкан на българското общество,
която не се асоциира публично с жълтите павета.
Водещ:
Добре, обаче…
Р. Кънев:
Вярвам, че това се отнася за всеки отговорен политик в
българската десница и център.
Водещ:
…все пак признайте, че от Брюксел и от Фейсбук животът
изглежда малко по-розов и вашата кауза изглежда доста по-лесна,
отколкото действително се оказа. Не може да не признаете, че
някой сбърка.
Р. Кънев:
Ако някой прави грешката да оценява каузата си през това,
което вижда във Фейсбук, разбира се, че ще бъде разочарован. Аз
не правя тази грешка, за миг не съм си мислил, че ни предстои
някакъв лесен път политически и че промяната в България ще дойде
лесно, защото отново в голяма степен благодарение на
професионалния си живот аз познавам и това, което се случва в
българското правосъдие, и това, което става в българската
администрация. И говорим за огромни проблеми, в по-голямата част
от тях зародени още в началото на 80-те години. Аз никак не
обичам мантрата за 20 и еди-колко си години преход, защото
българското правосъдие е пробити много отпреди 10 ноември. А
българската администрация е пробита от началото на 80-те години,
а може би от доста по-рано. Роднинството, шуробаджанащината са
били водещи в България за съжаление и преди 100 години. Така че
ние сме изправени пред вековни язви на българското общество.
Много засилени напоследък, с едно фактическо превземане на
държавата от мафиотски кръгове. И ако някой си е мислел, че тази
борба може да бъде лесна, че тя може да бъде спечелена на едни
избори или за един мандат, то очевидно този човек се лъже, но не
съм аз.
Водещ:
Десница на площадите, това не е ли странно? Или вие не сте
десница, или мястото ви не е на площада.
Р. Кънев:
Разговорът за правосъдието разговор ляво и дясно ли е?
Връщам въпрос – лявото и дясното идват, след като има държава.
Държавата… вижте, то е много просто, държавата исторически са
три неща – съд, полиция, армия. Впоследствие става и някаква
регулация на икономиката и някаква социална политика. Там,
където няма държава, там, където води корупцията, няма дори
правосъдие, няма дори МВР, няма фактически противоборство между
ляво и дясно. Нашата борба е да заработят тези институции, да
има тази държава, за да го има спора за лявото и дясното. Няма
ляво правителство в Европа или лявоцентристко, което да казва
„ние искаме икономика, която да не е конкурентна, ами едни
обръчи около управляващата партия да взимат 90 процента от
обществените поръчки“. Нито левицата го иска, нито десницата.
Водещ:
Знаете ли, забелязвам, че бягате от дясното сякаш като
определение. От няколко ваши публични изяви виждам това. Дали
разбрахте най-накрая, че въпросът, че вашият електорат не може
да бъде наречен в строгия смисъл на думата десен?
Р. Кънев:
Първо, първо не обичам да гледам на избирателите като на
някакви фиксирани групи – нашия електорат и вашия електорат. На
последните избори благодарение на поредица от слабости в
десницата един много широк кръг хора с по-скоро десни убеждения
подкрепиха БСП, защото бяха силно разочаровани от управлението
на ГЕРБ. Така че наш и ваш електорат в една такава динамична
ситуация няма. Между другото хора с моите убеждения също в
обвинителен тон ми казват, че бягам от дясното, а това не е
вярно. Моите убеждения не са променени и убежденията и позициите
на „Демократи за силна България“ като партия на умерения
консерватизъм в никакъв случай не са променени. Но аз пак
казвам, ние се сблъскваме с въпроси, които трябва да бъдат
решени в това общество, да я има държавата, за да го има и
дясното.
Водещ:
Ето, например икономическата ви програма – не признавате ли с
нея, че десницата сбърка, като по време на прехода удари
махалото силно надясно в либертарианския, как да кажа, отказ от
всичко, което е държава и общество?
Р. Кънев:
Нещо друго се случи в България и надали отговорността за него е
на десницата, защото българската десница е управлявала на
практика един мандат – от 1997 до 2001 година, през който
изгради българските държавни институции като структура, като
законодателство, като позиции такива, каквито са днес. Те имаха
нужда да се развиват много, но никой не ги разви след това. Ако
имаме държава изобщо, то е благодарение на управлението на ОДС,
защото то завари през 1996-1997 година абсолютен разпад. Преди
това беше Беровото правителство, в което държавата официално
отсъстваше за сметка на групировките, което страшно много
напомня днешното българско правителство, в което държавата
официално отсъства за сметка на групировките. Ако някой напълно,
извинете ме за израза, разкости институционалната рамка, т.е.
отне правилата, за да говоря на прост език от ежедневието ни,
каза ни, че в България се живее през правила, това, първо, беше
измисленият свят на последните години, на така наречения късен
соц, в който единственият начина да забогатееш беше като
заобиколиш правилата. Единственият начин да построиш вила беше,
като откраднеш тухлите, а и впоследствие това донякъде официално
вече демонтиране на тези правила и създаване на един официален
хаос, за който в никакъв случай десницата, която в първите
години на прехода не е била във властта, не може да отговаря,
създаде тези уродливи феномени като така наречения успял мъж
Делян Пеевски, който не знам защо е успял според собствените си
думи на 33, след като той е работил почти изцяло държавна
работа. Как е успял? Аз съм бил 10-11 години в една много
успешна адвокатска кариера, 5 години по-голям съм от него,
предполагам, че по данъчни декларации съм плащал повече данъци,
само че не ме вози кавалкада от черни джипове и не мога да се
изтапаня и да казвам „аз съм успял“, защото имам още дълъг път
да вървя. Успял съм да си плащам ипотеката, толкова съм успял. И
хората полудяват, когато виждат тази наглост, но тя не е
продукт на реформаторското в България, тя е продукт на
статуквото.
Водещ:
Добре. Благодаря ви.