Любка Дойнска: Съдбата на десницата е да се осмелява

– Защо въпреки изцепките и провалите на тройната коалиция опозицията все не успява да разшири влиянието си и да постигне прелом на общественото мнение в своя полза?
– Ако под „опозиция“ разбирате десница, темата е дълга и сложна. Тя е свързана с политическите процеси у нас от много години насам. Най-елементарният отговор е, че опозицията е неадекватна и немощна. Това е отговорът на онези, които от дълго време се опитват да унищожат истинската десница в България. За съжаление това се насажда и в съзнанието на много демократично мислещи хора. Демократите у нас подкрепяме и одобряваме действията на опозицията в Русия, въпреки слабостта й, но нима и тук няма сходни процеси. Все пак аз имам надежда, че в България все още тези процеси са обратими и вярвам, че съдбата на десницата е да управлява, да реформира, да се осмелява, да може, тогава когато другите не могат.
– Защо преди вота на недоверие между опозиционните партии сякаш нямаше никакво взаимодействие, а само надпревара в „опозиционност“?
– Този вот не беше като предишните, той трябваше да очертае разделителна линия между мафията и обществото, трябваше да се вземе страна. Като че ли имаше една страхливост от страна на част от опозицията да се определи, да изрече имена на босове и групировки. Не мисля, че имаше надпревара, а наваксване, стремеж да се догони ДСБ. Но това не е нещо лошо.
– Има ли някакво сближаване между ДСБ и СДС? На какво равнище се осъществява? Докъде може да стигне според вас?
– Сближаване се случи на местите избори, и то в определени общини. Там нашите местни структури прецениха, че са необходими общи действия на двете партии и в много случаи постигнаха успех. Разбира се, има и общи действия в парламента. Колкото до сближаване във връзка с предстоящите парламентарни избори, не мисля, че такова съществува днес. Лично аз съм доста объркана по отношение действията и посланията на лидера на СДС. Например първо казва, че СДС трябва да стане консервативна партия, а след това, че няма ляво и дясно. Когато държавата се тресе от скандали в МВР, спрени пари от Европа и в навечерието на дебатите по вота на недоверие, той иска президентът да упражни натиск върху тройната коалиция, която сам създаде, да се реформира. Но СДС си има път и трябва да си го извърви, както и ние.
– При какви условия и обстоятелства ДСБ биха могли да взаимодействат с ГЕРБ? Има ли въобще такива условия и обстоятелства?
– Може би знаете, че ще има частични местни избори в общините Сандански, Роман и Казанлък. Аз и други мои колеги ходихме миналата седмица в тези градове, за да окажем подкрепа на нашите организации там в предстоящата кампания. Аз бях в Роман, където имаме двама общински съветници, а разликата между нас и ГЕРБ е около 6% в тяхна полза. Ще бъде трудно ние или те сами да попречат на комунистите да си върнат общината. Сандански е град, превзет от мутрите. И ето как от едната страна са мутрите и комунистите, а от другата – всички останали. При тази ситуация ГЕРБ отказва сътрудничество. Вие ми кажете тогава от коя страна застават, какви са им приоритетите. Всъщност, аз не съм изненадана.
Личното ми мнение е, че ГЕРБ не е част от десницата, дори не е част от опозицията, докато в нея преобладаващ е мутренско-милиционерският състав. Това я прави партия без управленски и държавничеки потенциал, която ако спечели изборите, ще донесе много беди на България. И това е най-мекият начин, по който мога да се изразя.
– Посочете три основни начала (принципи), от които ДСБ няма да отстъпи, ако й се наложи да участва в коалиционно управление.
– Да участваш в коалиционно управление в България не е като да правиш коалиция в Германия, Англия или друга нормална европейска държава. Тук изобщо не става дума за „три основни начала (принципи)“, а за това дали ще има десница в България, за това дали е възможна „друга България“ и ако залогът е този, то аз предпочитам да съм в опозиция. Не мисля, че управление на ГЕРБ означава „друга България“.
– Посочете три основни начала (принципи), от които ДСБ все пак биха отстъпили заради участие в коалиционно управление.
– Мисля, че вече отговорих на този въпрос.
– Кои опозиционни партии, ако дойдат на власт, биха направили най-добрата за България коалиция? Коалицията между кои опозиционни партии е най-вероятна, след възможно спечелване на изборите от опозицията?
– Това е въпрос, чийто отговор ще даде избирателят. Голямата отговорност за следващото правителство е на българските граждани. Това, което ние ще направим, е да им дадем достатъчно основания да гласуват за нас. Разговорите за коалиции за управление смятам за излишни все още.
– Какво е според вас бъдещето на ДСБ – малка партия, която твърдо държи на своите виждания, или партия, която се стреми да увеличи влиянието си с цената на някои отстъпки?
– Колко добре звучи „някои отстъпки“, колко просто и естествено за нашата родна среда. Чудя се кога стана нормално и даже модерно да се правят Днякои отстъпки“ и кога стана вредно, даже грешно да имаш позиции за отстояване. В тази връзка не виждам бъдещето на ДСБ обвързано с подобен избор.
– Според вас трябва ли ДСБ да поддържа образа си на „костовистка партия“ или би било по-добре да избегне от личностното си отъждествяване?
– ДСБ поддържа образа си на последователна, отговорна, компетентна, предвидима дясна партия, която е алтернатива на социално-либералното управление и на популистките набези. А и кой днес говори за „костовистка партия“ освен шепа хора със сериозни комплекси, които разбираемо се изострят в присъствието на Костов…
– Кажете три или четири основни послания на ДСБ към избирателите.
– Това е въпрос на политически маркетинг и екипна работа, но аз мисля, че може да се работи около следните ключови понятия: Война на мафията, Духовност, Справедливост, Лично благополучие.
– Според вас има ли опасност ДСБ да не прескочи изборната бариера или тази опасност се преувеличава от медиите и социолозите?
– Твърдо вярвам, че ДСБ ще влезе в следващия парламент.
Разбира се, обратното методично ще се насажда в съзнанието на избирателите, за да им бъде отнета мотивацията да гласуват за ДСБ. С това ни плашат и чужди и наши и аз понякога виждам страх у хората, с които се срещам и разговарям, страх да не загубят своето представителство. Би било безотговорно да проявяваме безразличие към тези опасения, особено ако се покачи изборната бариера, но страхът никога не може да е по-голям от целите, от дълга, който имаме, от отговорността да представляваме десницата.
– Има ли стремежи към обновление в ДСБ? В какво се изразява то, ако го има? Вие смятате ли, че ДСБ имат нужда от обновление? От какво точно?
– Стремежът за обновление и развитие е в основата на всеки успех. Това не е еднократно действие и усилие, а процес, който отдавна тече в ДСБ. Под обновление аз не разбирам смяната на един човек с друг, въпреки че понякога и от това има нужда. Важното е да преодоляваме дистанцията между нас и гражданите, да бъдем разбрани, да ни повярват повече хора. Ние смятаме, че да сме близо до хората, да слушаме, вместо само да говорим, да действаме, вместо само да изразяваме намерения, ще бъде много важно занапред. Обръщаме много сериозно внимание на професионалната подготовка на хората си, на това да им дадем лично поле за изява и реализация. Отворени са вратите за общи действия и политики с обществени организации, граждани и други политически партии. Ще използваме позициите, които вече имаме в местната власт, за да решаваме или поне да поставяме в центъра на дискусията огромните проблеми, които съществуват в общините. Не е лесно, но ще продължаваме да показваме смелост, решителност и отговорност, така както обещахме на своите избиратели и под което се подписахме през 2005 г.