Лъжата „Белене“ вдигна цената на тока с 13%

Лидерът на ДСБ Иван Костов не намира икономическа логика за въвеждането на данъка върху лихвите на депозитите.

Първо, защото това противоречи на политическата логика и предзиброните обещания на ГЕРБ. Второ, защото в България инфлацията е сравнително висока. Доходът от лихвата не се превръща в чист нетен доход, а една част от него компенсира високата инфлация, каза той в предаването „12+3“.

Иван Костов обясни, че 90 процента от депозитите са до 1000 лева.

Става въпрос за облагане на пари на 90 процента от вложителите, които са си запазили „бели пари за черни дни“. Това ще бъде нов удар върху хората. 175 милиона лева доход на домакинствата и фирмите ще се отнеме. Това ще намали потребителското търсене, ще ограничи възможностите им. Става въпрос за повторно облагане на доходи, които вече са обложени. Тези пари не са инвестиционни пари в смисъла, в който очаква Менда Стоянова.

Водеща Снежана Иванова: Добър ден на лидера на „Демократи за силна България“ Иван Костов, здравейте.

Иван Костов: Здравейте.

Водеща: Да започнем с вас с новия данък, за който вчера разбрахме, че ще бъде въведен от следващата година, данък върху лихвите от депозитите. Какво мислите? Намирате ли икономическата логика?

И. Костов: Не, никаква. Не намирам икономическа логика, първо, защото това противоречи на политическата логика, на предизборните обещания на ГЕРБ, че няма да се вдигат данъци, а това си е вдигане на данъци, второ, защото в България инфлацията е сравнително висока и до голям степен компрометира дохода от лихва. Той не се превръща в чист нетен доход, а една част от него компенсира високата инфлация. Например, ако вие имате срещу пет процента лихва депозит и през годината инфлацията е четири процента и шест десети, вие имате на практика запазен дохода и имате само 0,4 процента, 0 цяло, нали, 4 процента от лихвата ви е нарастване, така да се каже, на парите.

Водеща: Симеон Дянков твърди, че възстановява една несправедливост, за която преди месеци е разбрал.

И. Костов: Каква е точно несправедливостта?

Водеща: Ами, че това е доход, който не е обложен.

И. Костов: Вижте, 90 процента от депозитите, за които става въпрос, те са 33 милиарда вероятно от 42 общо на населението, са до 1000 лева, тоест става въпрос за облагане на пари на 95… 90 процента от вложителите, които са отделили бели пари за черни дни, за да си ги запазят, за да могат да купят нещо. Така е в България. Аз не казвам как е в другите страни. Може да е друго…

Водеща: Да, защото пък той изтъква аргумента, в Европа почти във всички страни има такъв въведен данък, защо не е у нас?

И. Костов: Да, но има страни, в които няма такъв въведен данък.

Водеща Какви ще са последствията от това, от въвеждането…

И. Костов: … ако, може ли още съображения. Последиците ще бъдат на пръв поглед нов удар върху хората. Просто ще им се отнеме част от дохода. Значи, става въпрос за отнемане на около 175 милиона по моя преценка, минимум 175 милиона лева доход на домакинствата и на фирмите, които са направили своите депозити. За това става въпрос. Просто това е един допълнителен данък. Сега, това ще намали тяхното потребителско търсене, ще ограничи възможностите им и това в някакъв смисъл противоречи на политиката уж на стимулиране на потреблението.

Водеща: А как гледате на логиката, която изтъкна и госпожа Менда Стоянова тази сутрин, че всъщност по този начин хората ще бъдат, как да кажа, стимулирани да извадят парите си от банките, да ги вложат в икономиката, което ще бъде добре за самата икономика?

И. Костов: Няма такава… такова въздействие няма да се получи.

Водеща: Ако хората сметнат, че всъщност в банките им е по-неизгодно, отколкото да инвестират в нещо?

И. Костов: Те ще ги… те са внесени тези пари в банката не за рисков бизнес доход, а за доход, свързан с покриване на семейни или фирмени сметки. Това е смисълът на този доход. Тези пари не са инвестиционни пари в смисъла, в който очаква Менда Стоянова.

Водеща: Не смятате, че ще се провокира такова мислене сред населението, дори хората, които са закъсали сега…

И. Костов: Не, то от спестители да се превърне в инвеститори, защото е подгонено с камшика на новия данък, едва ли. Не вярвам това, защото, за да станеш инвеститор, се искат съвършено други неща.

Водеща: Добре. Смятате ли, че всъщност тази идея ще мине през парламента, или ще се случи както с диференцираната минимална работна заплата, която също обсъждахме няколко дни и впоследствие се оказа просто хвърлена идея?

Ив. Костов: Вижте, тази непоследователност на ГЕРБ, която въздържа „Демократи за силна България“ да изразят отношение към бюджета на страната, тя е… тя спира едва като се гласува законът, нали, какво ще се случи дотогава ние не знаем. Но аз искам да наблегна върху това: става въпрос за повторно облагане на доходи, които вече са обложени. Ако това са доходи от капитал, те са обложени веднъж с 10 процента данък върху печалбата и след това с 5 процента данък върху дивидента. Тоест има едно 15-процентно облагане. Впоследствие тези доходи се подлагат отново на облагане…

Водеща: Чакайте. Защо облагаме тези доходи, ние облагаме лихвата?

Ив. Костов: Ние облагаме лихвата, но лихвата е върху тези пари, които хората са спестили…

Водеща: Да, но самата лихва е допълнителен доход, който ние имаме.

Ив. Костов: Не. Това, това дали е доход, аз отговорих в самото начало, нали, и то е доход или не…

Водеща: Да, да…

Ив. Костов: …в зависимост от интензивността на инфлацията…

Водеща: Да, да…

Ив. Костов: … в зависимост от това какви са вашите конкретни условия. Вие трябва да знаете например, че 5.5 процента например, което средно може да вземе един човек с достатъчно голям депозит, е непостижимо за фирма и е непостижимо за хората с малките доходи. В този смисъл всички тези 90 процента от хората, те отиват там, на границата, на която на практика инфлацията им яде спестяванията и ние облагаме практически инфлационно.

Водеща: Добре. Да ви…

Ив. Костов: Такава е структурата на депозитите. Така че… А тези депозити, моята логика е друга, тези депозити са образувани от пари, по които хората са платили данъци. Те са или спестени от заплата, или спестени от доходи от бизнес начинание. И в двата случая тези доходи са преди това обложени веднъж. Тоест ние върху обложени пари, които са влезли в патримониума на хората, ние налагаме нов данък. Това е…

Водеща: По-добре ли беше данъкът върху транзакциите, така както предлагат синдикатите?

Ив. Костов: Ами, то това на практика е едно от най-сериозните транзакции, финансови.

Водеща: Добре. Бюджет 2013 година…

Ив. Костов: Аз не коментирам държавните активности на синдикатите. Вижте, това е дълбоко порочно. Аз не знам откъде синдикатите накъде взимат отношение по тези въпроси, защото преувеличават правомощията, които са им дадени, консултативни, в тристранната комисия. Откъде идват тези идеи и какви са тези неща, защо играят ролята на политици, това остава много неясно за мен.

Водеща: От вашата група…

Ив. Костов: Поради усещаната огромна идейна слабост на самото управление, но… Както и да е, но тези идеи не са, даже не бива да се коментират от мен.

Водеща: Нарекохте от вашата група бюджета 2013, проектобюджета, бюджет на будната кома. Направете, моля ви, анализ какви са предимствата, какви са недостатъците, силните, слабите страни на този документ, изключително важен за страната?… Чуваме ли се, г-н Костов? Г-н Костов, чуваме ли се? Очевидно връзката е прекъснала. Ще се опитаме да я възстановим.

Водеща: Надявам се вече връзката да е по-добра с лидера на „Демократи за силна България“ Иван Костов.

Ив. Костов: Да.

Водеща: Стигнахме до това какъв е анализът, който правите на проектобюджета за следващата година?

Ив. Костов: Да. И аз ви отказах да го разглеждам от гледна точка на силни и слаби страни, защото не съм представител на неправителствена организация, нито макроикономист, а съм политик. Затова политическата характеристика на бюджета е следната: Този бюджет е бюджет на същата…

Водеща: И все пак сте били премиер и министър, така че имате поглед и в това естество, да.

Ив. Костов: Да. Този бюджет е със същите бюджетни разходи, каквито тройната коалиция извършваше в продължение на нейния мандат. Това е бюджетна политика, водена от тройната коалиция, с доверието обаче на десните избиратели. Това е този бюджет. Три години никаква реформа, никакви реформи срещу кризата. Абсолютно запазване на всички структури, включително на крайно непродуктивните, както казва господин Бойко Борисов, чантаджиите в МВР са повече, отколкото полицаите, което е вярно, но нищо не е направено. Не са затворени огромните пробойни, през които изтичат парите на данъкоплатеца, като например за лекарства, където са скочили 4 пъти цените и където въобще не се знае кой се лекува и какви са ефектите от това лечение …

Водеща: Вие говорите за реформи. Да, такива няма, но при условие че.

Ив. Костов: И сега казвам така. Това е същата политика на тройната коалиция, плащана обаче и провеждана с доверието на десния избирател, защото той е гласувал за господин Бойко Борисов. И дано тия думи събудят у десния избирател, у десния, у демократа събудят отговорност към собственото му поведение, защото какъв смисъл има да се избира Бойко Борисов, който да води същата политика, която водеше Станишев и Доган. Това е простият въпрос …

Водеща: Добре. По конкретните цифри ръста, прогнозата за приходите, дефицита…

Ив. Костов: Прогнозата за приходите ние считаме, че е дадена с розови очила. Тоест много неща, които са сериозни съображения, подсказващи, че няма да се достигнат тези приходи, не са взети предвид. Министерството на финансите нарочно си затваря очите пред някои реалности, които аз не мога да кажа сега набързо.

Второ, подценени са в разходната си част ангажиментите на бюджета, особено в сферата на пенсионното осигуряване. Там продължават да бъдат много тежки проблемите. Както каза сегашният председател на Националния осигурителен институт, за да излезем в стабилно положение като осигурителен институт, трябва да увеличим двойно осигурителните вноски. Това беше неговият поглед върху нещата, тоест много такива неща в бюджета започват да се проявяват вече с изключителна острота, защото един бюджет, който се опитва да прави реформи, ограничавайки навсякъде разходите, а непостигайки намаление на разходите и увеличаване на ефикасността на държавата през реформата, на практика започва да унищожава изобщо потенциала на определени институции да си вършат работата. Като пример пак ще дам Министерството на вътрешните работи: ако чантаджиите са повече от полицаите, това означава, че поне половината чантаджии могат да бъдат освободени и ефект няма да има никакъв върху противодействието на престъпността.

Водеща: Между първо и второ четене може ли, очаквате ли да се случи нещо по-добро за следващата година?

Ив. Костов: Вижте, да бъдем откровени напълно към хората. За да се направят реформите, са необходими сериозни законодателни промени, структурни промени, закриване на излишна администрация, въвеждане на електронни системи, които да поемат обслужването на населението и контрола върху администраторите, да ускорят силно възможността на държавата да произвежда услуги от широкия спектър публични услуги, които тя произвежда за хората. Едва тогава е възможно да се говори за друг бюджет, но времето е пропуснато и сега, ако ние кажем това, ГЕРБ ще каже: кой прави реформи преди избори?

Водеща: Изводът е, че ще бъдем толкова бедни, колкото и през тази година, и следващата.

Ив. Костов: Лошото е, че хората стават все по-бедни, това не достига до хората, и знаете ли къде е основната причина? Връщам ви върху една атакувана много отдавна от нас тема, тя е, че цените, които растат в България най-вече и които нанасят ударите върху домакинските бюджети и върху фирмите, са цени на фирми, които злоупотребяват с господстващо положение. Тези фирми обаче изнасят дохода, които получават от по-високите цени, тоест изнасят така наречената монополна печалба в чужбина, тя отива там, от където са монополите, най често в Русия. Така че тези пари, тези цени, колкото и да се вдигат, те нанасят удар върху българското потребление и извличат български пари извън границата. Това става на практика и поради това хората стават по-бедни, защото правителството и институциите на държавата не противодействат на злоупотребите с господстващо положение. Няма значение къде са – дали са в горивата, в газа, в тока, лекарствата, захарта, олиото, няма значение. Важно е, че това се случва, разбирате ли. На България й се пресушава потреблението от тези монополно високи цени, те измъкват пари и те не се връщат обратно в нашата страна, те напускат пределите на страната, Така че няма как да се стимулира потреблението и поради това голямото залагане, което е направил бюджетът, че ще се увеличи потреблението и оттам нещата ще се случват по добрия начин, ще бъде опровергано.

Водеща: Последен въпрос. Утре започват консултации между парламентарните групи и президента. ДСБ, когато отиде на среща с президента за това какъв да е въпросът за референдума за АЕЦ „Белене“, каква позиция ще изтъкне?

Ив. Костов: Нашата позиция е, че референдум за изграждането на АЕЦ“Белене“ е противоконституционен и незаконен, освен това е безпредметен.

Водеща: Няма да плащате за него.

Ив. Костов: И след… о, моля ви, това пък е съвсем незаконно говорене. В смисъл няма законови основания за такова нещо.

Водеща: И предложение на управляващите.

Ив. Костов: Не, не, ние категорично считаме, че това е една много лоша игра, която водят вече три правителства от Симеон Сакскобургготски насам, и на гърба на хората. Оттам изтекоха стотици милиони левове и всичко това се записа на наш гръб като увеличение на цената с 13 процента.

Водеща: Благодаря ви. Иван Костов.