– Г-н Костов, поздравихте правителството за започнатата „война“ срещу „ЛУКойл“. Защо война, не трябва ли държавата и бизнесът да са партньори?

– Не. На терена на защита на конкуренцията и на потребителите не са партньори. На този терен държавата защитава интересите на крайния потребител. А те са нарушени. Воюва се, за да се наложи определен интерес. Това, че Ваньо Танов нещо е подписал, е само началото, оттук нататък битката ще се комплицира. Това е много тежък сблъсък, който трябва да завърши с намаляване на цената. Защото има установена монополно висока цена на производител и тя е защитена чрез монополно контролирания внос.

– Защо говорите за монопол? Вярно е, че „ЛУКойл“ е единствен производител у нас, но нали сме либерализиран пазар и всеки може да внесе и да продава бензин и дизел в България?

– Точното понятие е злоупотреба с господстващо положение. „ЛУКойл“ има господстващо положение по отношение на вноса, съхранението и продажбата на горива.

– Не разбирам. Министър Дянков казва, че има над 400 други вносители освен фирмите от групата „ЛУКойл“?

– Има, но те са с малки складове. Огромната част от складовете се контролират от „ЛУКойл“. Не се подвеждайте от броя фирми, гледайте капацитета на складовете. И аз утре мога да закопая една цистерна, да сложа датчик, но това не ме прави сериозен конкурент на големите.

– Нали знаете, че Вас упрекват за господството на „ЛУКойл“ – Вашето правителство приватизира „Нефтохим Бургас“?

– Европейското антимонополно законодателство не забранява и не преследва господстващото положение, а злоупотребата с него, когато се вреди на интересите на потребителите. Европа е гигантски пазар, там има много по-големи производители от „ЛУКойл“, има голяма конкуренция. ЕК защитава тази голяма конкуренция през възможността да има конкурентен внос, свободно движение на стоки, нали. Това регулира цените в ЕС. Ако това не помага в България, има Комисия за защита на конкуренцията, която трябва да се намеси. Защото има злоупотреба, когато се ощетяват потребителите. И има категорични доказателства, че „ЛУКойл“ го прави. Заводската цена на „ЛУКойл“ е с около 18% по-висока от тази, по която конкурентният внос би влязъл в България по мои приблизителни сметки. Това трябва да бъде преустановено. Целта на тази война е монополистът да бъде принуден да спре да злоупотребява с господстващото си положение – тоест цената от 1.30 да стане 1.10.

– Не схващам логиката ви, затова ще обърна така въпроса си. „Екопетролеум“ има бензиностанции у нас, има си и рафинерии в Гърция. Защо тогава не внася и не продава бензин и дизел по-евтино от „ЛУКойл“ с 3 ст. например? Или пък ОМВ, или „Ромпетрол“, които също внасят горива от рафинерии в съседни страни?

– Когато има някой с господстващо положение на пазара и започне да диктува цените, останалите го следват, защото те също извличат печалби от монополната цена. Той повлича целия пазар след себе си.

– Това също е нарушение по антимонополния закон – съгласуване на цени?

– Точно така, това е картелиране. И Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отдавна трябваше се намеси. Те са се картелирали около господстващия производител и притежател на складове. Това е цялата работа.

– Но защо КЗК не забелязва това, за което вие говорите?

– Защото е комисия за защита на монопола. Нито един път досега не се е намесила, за да приложи закона. Освен това самият закон е написан зле. В ДСБ направихме група, която ще изработи и предложи промени и допълнения, така че да съкратим максимално способността на КЗК да тълкува закона. А знаете ли, че в нашия закон не са внедрени всички европейски дефиниции?

– Какво липсва например?

– Липсва нещо много просто и важно – че веднага следва автоматична санкция, ако се отнеме лиценз. Защото отнемането на лиценз е доказателство, че фирмата е злоупотребила с господстващо положение. И затова санкцията трябва да е много мощна. Така е по европейските правила. Това, че „Нефтохим“ е отказал да спази законовите срокове и да монтира датчици, на практика е отказ за предоставяне на информация.

– Опитали са се да злоупотребят с това, че са прекалено важен играч на пазара. Колко важен е всъщност бургаският „Нефтохим“ за бюджета, за икономиката?

– Има много голямо значение. Данъци, заплати, цялата инфраструктура, която работи около „Нефтохим Бургас“. Разбира се, че рафинерията е много важна. Но и законите трябва да се спазват.

„ЛУКойл“ си има много ясен бизнес план и бизнес перспектива. Самата схема на нефтохима в Бургас е много добре измислена. В затвореното море не се плащат такси за влизане, излизане, за проливите. „ЛУКойл“ печели, защото продава на цена средиземноморски пристанища, а не на цена Черно море, което е затворено море и би трябвало цената да е по-ниска. Петролът се преработва до най-различни продукти, които после лесно се превозват по вътрешен тръбопровод, които транспортира всички продукти до вътрешността на страната. Нека печелят, но нека да не е чрез злоупотреба с господстващото положение.

Това, което толкова затруднява „ЛУКойл“, инсталирането на датчици, свързването им с интернет и подаването на информацията, което да позволи да се осъществява контрол, това е проста работа, която може да се свърши от всяка логистична компания, и то не за 12 милиона лева или долара, а за 500 хиляди. Това са 6 датчика – на входа, където пристига нефтът, и на тръбите, през които горивата се товарят.

– Съзирате ли някакви театрални или циркови моменти – мнозина подозират, че двама приятели – премиерът Борисов и бизнесменът Валентин Златев, действат по договорен сценарий?

– Като паднат завесите, ще знаем дали е било театър или истина. По цените ще познаем. Но в такива войни общественото мнение не може да бъде излъгано, затова се радвам, че започна тази битка, тя не може да спре по средата. Ако българското правителство не извърви целия път, ще е доказателство за безпомощност, за подчиняване. А ако не отстъпи, правителството ще ни убеди, че има министри, че има доблестни хора, които защитават обществения интерес.

– А възможно ли е според вас да става дума и за геополитически игри, за някакъв опит на българското правителство да покаже на Москва мускули и зъби? Някои намериха връзка между споровете около АЕЦ „Белене“ и руския иск срещу нашата НЕК, други намесиха и петролния проект Бургас – Александруполис?

– Не мисля. А и не виждам мускули – нито от българска, нито от руска страна. А това беше смайващо – да дойде тук някакъв руски чиновник и да обяснява как ще теглят 12 млн. кредит, за да купят 6-7 датчика… Това е патернализъм, това е геополитика. Посланието е – вие в България ще правите, каквото кажем ние – това е патернализъм.

– А какво ще се случи според вас с цените на горивата, ако в следващите седмици „ЛУКойл“ не успее да се оборудва и да върне лицензите си и нормалния си работен ритъм?

– Очаквам да се окажат благоразумни и максимално бързо да монтират уредите и да осигурят подаването на информация към агенция „Митници“. Да станат наистина „законопослушни“ след тази санкция. Защото досега явно не са допускали, че някой може да ги накаже така.

– Никой не допускаше. Виждате ли сблъсък на лобита около отнемането на лиценза на „ЛУКойл Нефтохим“?

– Има всякакви интерпретации. Аз желая да виждам положителния смисъл и ще бъде убеден, че интересът е защитен, ако паднат цените – когато „ЛУКойл“ бъде принуден да отстъпи. Ако отстъпи правителството, ще бъде ощетен директно интересът на българския потребител. „ЛУКойл“ трябва да загуби тази война, да влезе в рамките, поставени от държавата.

– Може ли да отстъпи правителството?

– Може, ако се разколебае, ако се уплаши, ако не бъде подкрепено от КЗК, ако не бъде подкрепено от българския съд – първо касационния, след това административния.