В България едва 15 години след приемането на конституцията стана ясно, че проблемът е в съдебната власт

Светослав Малинов е роден на 19 януари 1968 година в град Дупница. Завършва Английска езикова гимназия в Бургас и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1993 година. Специализира в политическа теория в Осло и Ню Йорк, а през 1995 година получава магистърска степен по политическа философия от университета в Йорк, Великобритания. Женен, с три деца – две дъщери и един син. Владее английски и немски език. Той прави първите преводи на български на някои книги на Джон Лок, Едмънд Бърк и Френсис Бейкън. За преводите си на Лок получава награда на Съюза на българските преводачи.

Светослав Малинов е депутат в Народното събрание през 2005-2009 година (член на Комисията по гражданското общество и медии) и в Европейския парламент (член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешен ред, заместник в Комисията по заетост и социални въпроси, член на Делегацията за връзки с Арабския полуостров) от 2009 година, излъчен от листата на Синята коалиция. Заместник-председател е на ДСБ и университетски преподавател по Политология, един от най-­големите български теоретици на политическия консерватизъм.

Интервю на Румяна ЕМАНУИЛИДУ

– Г-н Малинов, смятате ли, че заради растящото напрежение в арабските страни, може да се повиши опасността от терористични атаки?

– От тази гледна точка мисля, че крайният резултат от арабските революции, както те ги наричат, ще бъде едно омиротворяване, по-малка заплаха за останалия свят, притискане на терористите и всички останали екстремисти. В лошия случай – никой не смее да го изрече, както и аз. Всеки демократичен процес, ако наистина е демократичен, има голяма степен на непредвидимост. За онези страни на диктатура обаче всичко беше ясно – предвидимост в най-голяма степен. Има хора, които тъгуват за онази стабилност и предвидимост, но това не са гражданите на тези страни, а хора, правили външна политика със съответните държави. Какво ще излезе от тези събития, коя държава ще бъде добра, коя – лоша, дали изобщо ще се стигне до такива крайности, никой не може да каже.

Кой можеше да предвиди българският политически процес? Едва в средата на прехода членството в ЕС и НАТО стана част от мнозинството, а това ни стабилизира и инициира вътрешните сили да изградят демокрация и да я поддържат оттук-нататък.

Повечето арабски страни, които тръгват да правят конституции, се придържат към принципите на европейския конституционализъм, защитават правата на религиозните малцинства, но въпросът е – какво от това ще се спазва след приемането на конституцията. Какъв ще е проблемът на арабските конституции – къде ще избият екстремистките възгледи; дали ще могат християните да строят храмове, когато пожелаят; дали ще бъдат представени в държавната администрация, ще имат ли министри и ще могат ли свободно да изразяват по телевизията своите възгледи – това е истината за конституциите, а не писмената част. Кое ще се окаже непредвидено – това може да се разбере след време.

В България едва 15 години след приемането на конституцията стана ясно, че проблемът е в съдебната власт.

– Атентатът в Бургас се разследва от юли т.г. и не само че никоя групировка не се олицетвори с него, но и няма посочени като атентатори. Какво е вашето мнение?

– Въздържам се от коментари, защото не знам повече от хората, които се занимават с това.

– Заради арабските революции се засили и бежанската вълна. Всеки ден почти на границата на България има бежански групи, а в източната част, където е и Бургаска област, няма бежански център?

– В комисията, на която съм член, се обсъждат новите правила за бежанците. Европа има много специално разпределение. Към България засега няма голям поток, но доколкото тези процеси няма скоро да престанат и да бъдат разрешени, българската държава многократно е предупреждавана, че такава възможност има и че трябва да вземе съответните мерки, както за спокойствието на собствените си граждани, така и за да изпълни задълженията си на държава-членка на ЕС. Тези задължения са разписани. Бежанските лагери, правата и начините, по които трябва да се третират тези хора – за всичко това отдавна сме информирани. Какво ще стане обаче, ако започне да нараства бежанската бройка, никой не знае. Все пак от нас никой не изисква нищо повече от това, което други държави правят всекидневно, както, например, в Гърция. Освен другите проблеми, на нашата съседка се струпа и този – бежанска вълна от десетки хиляди хора. Тези, които напускат Сирия, се стремят към сигурна територия.

Засега потокът се насочва директно към Италия и Малта. Всички твърдят, че ако нещата продължават, бежанската вълна ще достигне и България. Готовността за това е част от вътрешната политика.

– А каква е социалната политика на Европа към признато бедните държави като България?

– Парадокс е, но положението ни на бедна държава ни поставя в привилегировано положение спрямо бюджета на ЕС и кохезионните фондове, които представляват солидарната част на бюджета. Никой не може засега да ни измести по бедност, по лоша инфраструктура. Самият факт, че нямаме метро и магистрала, която да пресича цялата ни територия, ни дава страхотни „привилегии“ и ние още дълго време ще сме редовни бенефициенти на кохезионните фондове.

От нас се иска само да не ни хващат в корупция. Парите, които се дават, са холандски, немски и много нищожна част – български. Ние наистина печелим от членството във всяко отношение. Когато не печелим, т.е. ако вноската ни се окаже колкото парите, които сме получили – това се дължи само на некадърност и некомпетентност. Парите, които бихме могли да получим и възможностите, които ни се дават, винаги са повече от вноските.

Други са държавите, които още от момента на вноската знаят, че няма да получат обратно пари. Германия, например, не може да се пребори за кохезионни фондове, тя просто няма такива региони.

– Как биха се отразили анализите за високата степен на корупция в България? Какъв е вашият коментар за корупцията в нашата страна и анализът на „Транспаренси Интернешънъл“ за това?

– Изразходването на европейски пари се следи на други нива. Това е грешката на предишните управляващи – че третираха парите като свои и се стигна до спиране на фондове.

Беше казано от ОЛАФ, че е нужна такава институция, която да оправомощава и бих казал – окуражава, главните прокурори на отделните страни.

Твърде вероятно е държавите-членки да искат да имат някакви магистрати във всяка държава, които да бъдат обучени, финансирани и много добре платени, за да не им пука от управляващата партия, от президент и премиер. Германците биха искали да назначат те главния прокурор, примерно, на Гърция.

Това е универсален модел, който многократно е доказвал своя смисъл, когато става дума за корупция в големи мащаби. Трябва да се намерят смели, абсолютно независими финансово или фанатично предани на някаква идея, хора, за да се скъса тази връзка. Вие сами виждате, че един главен прокурор, дори да е честен, не може да бъде истински смел обвинител от името на българските граждани, ако е тежко, примерно – семейно, обвързан, какъвто беше Борис Велчев. Не можеш да съдиш хората, които са те държали на коленете си.
Неслучайно на форум в Европейския парламент директорът на ОЛАФ посочи България като лош пример за противодействие на злоупотребите с еврофондове. Припомняйки случая „Николов-Стойков“, при който фалшивите фактури са издадени от германски фирми, той коментира “ В Германия по случая са осъдени двама участници, а в България двама не са“.

Нещо повече, като преподавател аз се срещам непрекъснато с млади хора. Убеден съм, че това, което гони младите хора от България не е ниският стандарт на живот в страната, а липсата на правила и усещането за безнаказаност на закононарушителите.