Какво казаха избирателите на политиците с гласуването си на евроизборите ?
– Избирателите в Европа като цяло казаха, че очакват много повече от ЕП и от паневропейските партии, за да се заинтересуват изобщо от тези избори. Не случайно много висок резултат получиха партиите, които са “против” Европа, защото те все пак имат кауза в тези избори, каквато трудно намираме тези, които сме “за”. В тази връзка първия сигнал при нас е, че това не е така. В България, тези които сме “за”, разбраха важността на изборите и донякъде по тази причина активността беше по-висока от очакваната, а резултатът на партии, които се заиграха с антиевропейската тема, беше погром.
Ако търсим извода от тези избори в голямата картина, той е в тези две посоки – българите категорично повърдиха политическия си избор на проевропейска нация и на хора, които искат да бъдат пълноценни в Европейския съюз. От друга страна, вътрешнополитически много тежко наказаха основната управляваща партия, което не е никаква изненада.
Разбраха ли това управляващите?
– Мисля, че до толкова и Сергей Станишев разбра.
Приемате ли тезата, че резултатът от вота е излъчил нова формация в политическия център – ББЦ на Николай Бареков, без която в следващия парламент няма да може да се състави правителство нито вляво, нито вдясно?
– Не. Първо ефектът на корпоративния вот, свързан с всички системи на застъпници, наблюдатели, има толкова голяма тежест в резултата от изборите на Николай Бареков, че трябва да го видим при реалната активност на реални избори. Мисля, че присъствието му в момента в българската политика е силно надценено. На второ място, българските политици, тези които ще бъдем представени в следващия парламент, трябва да преценим може ли проекцията на политическата мафия да ни бъде партньор или не може. Нямам съмнение, че за БСП може. За тях това е нещо обичайно. На практика този тип инженерни образувания са винаги техен продукт. Няма никакво съмнение, че за Реформаторския блок (РБ) не може. Така че голямата тежест ще падне върху ГЕРБ в следващия парламент. ГЕРБ трябва да покажат те къде стоят спрямо политическата мафия, защото има много въпросителни по този въпрос.
Каква според вас е целта на този проект?
– Още през февруари казах, че партията на Николай Бареков е опит на управляващата мафия да създаде собствената си алтернатива. Това е нещо, което в Русия, Беларус, в средноазиатските републики се случва непрекъснато. И за да бъда по-конкретен, ще кажа още нещо, което съм казвал многократно – нелегитимната връзка между медийна, политическа и финансова власт, нещо напълно забранено в Европа, наричам без колебание политическа мафия. Проектът на Николай Бареков е отражение на това нещо. Още в първите два дни след изборите стана ясно, че този проект е създаден с цел да бъде готов за съюз с всеки. В рамките на ден и половина Николай Бареков и антуражът му казаха, че са готови да управляват с БСП и с ГЕРБ. Казаха и че предпочитат сегашния си партньор БСП, което също не е изненада. Във всичко това трябва да търсим икономическите интереси, които стоят отзад и за които в момента БСП е по-привлекателна.
Кои са тези икономически интереси?
– Разполагаме с немалко данни, че цялата икономическа империя, свързана с банкера Цветан Василев, стои зад проекта на Николай Бареков. Но това е въпрос на журналистически разследвания, а във връзка с големите съмнения как се финансира партията е работа и на прокуратурата. Но тук стигаме до вечния разговор за прокуратурата в България, който е основен и за РБ.
Изключихте възможността за партьорство с партията на Бареков, ДПС, БСП и допуснахте сътрудничество само в две формации – “Зелените” и ГЕРБ. При какви условия и на каква цена ще продължите да си сътрудничите с формацията на Бойко Борисов?
– Към момента сътрудничеството ни с ГЕРБ има съвсем ясен предмет и това е отстраняването на управляващите от властта. Това е национален свръхприоритет. Това се превръща в икономически приоритет на нацията. Така че нямаме никакви скрупули да си сътрудничим в тази сфера с ГЕРБ. От друга страна, ясно е, че ще има предсрочни избори, но нека да видим кога ще бъдат те. Защото разликите между Реформаторския блок и ГЕРБ съвсем не са намалели в начина, по който гледаме на политиката. Така че нашето битие на политически конкуренти също е непроменено. Имаме подчертани различия в сферата на енергетиката. Различаваме се и във вижданията си за държавната администрация и по какъв начин тя трябва да бъде структурирана. Трябва ли в нея да има партийни назначения или не трябва. Различаваме се в разбирането ни за обществените поръчки като основен източник за финансиране за фирмите и в още много сфери. Така че ние с ГЕРБ ще бъдем конкуренти. Задачата на Реформаторския блок оттук нататък не е да гради следващи мнозинства. Това се прави, когато имаме парламент и когато в този парламент вече мнозинството е видимо. Нашата задача в момента е да покажем да българските граждани и на хората, които плахо ни се довериха на тези избори, че има кой да отговори на очакванията им за политиката. А хората, които ни подкрепиха са младите и активните българи от големите градски центрове, хората с независим икономически живот. Очакванията им към нас са много високи и ние не трябва да си правим илюзията, че в момента сме им отговорили. Ние трябва да им покажем че говорим техния език, че разбираме техните проблеми, че можем да дадем решенията за най-тежките икономически проблеми. Това ни е работата оттук до изборите, а съвсем не да правим сметки кой с кого ще управлява.
Този въпрос обаче стои пред избирателите ви, а има разделение по него и сред членовете ви.
– Мисля, че всякакви колебания, които биха се явили пред избирателите ни са изчистени. Казали сме, че с ГЕРБ сме конкуренти и че нашата цел след парламентарни избори е България да има реформаторско мнозинство вдясно от центъра. Цел, която на тези европейски избори не е постигната.
Спечелихте един евродепутатски мандат, но отчитате загуба от около 150 хиляди гласа в сравнение с резултата на отделните пет партии от Реформаторския блок на парламентарните избори. На какво се дължи този спад ?
– Трябва първо да отчетем, че дори ДПС губи на европейските избори чисти гласове. Съвсем нормално е да има по-ниска мобилизация. Но не трябва и да се крием зад това, защото фактите, за които говорите, също са налице. При нас се случиха две неща. Едното е, че след тежката загуба на парламенраните избори отделните партии, които формират РБ, са загубили сериозна подкрепа. Избирателите ни са в различна степен мобилизирани, но няма партия, която да не е загубила подкрепа. От друга страна, анализът ни показва, че ние сме привлекли широк кръг нови гласоподаватели и сме се отворили към нов тип избиратели – хора, за които старите партии от десницата бяха затворени. Така че първият извод е, че блокът вече е нов политически субект. Като такъв той е преминал успешно първите си избори. Европейските избори поради изключително високия праг от 6% са най-тежкият тест в българската политика. От тях си проличава кой влиза в А група. Така че Реформаторският блок е нова политическа сила в елита. А грешки за анализиране има толкова много, че трябва да посветим едно интервю само на това. Хубавото е, че след изборите всички си даваме сметка за тях.
Все пак да посочите някои от основните грешки
– Няма никакво съмнение, че през целия период от създаването й до последните десетина дни може би преди изборите, ние реагирахме бавно на важни за нашите избиратели обществени теми. Често пъти дори пропускахме реакция. Вътрешната координация с областните структури и дори на национално ниво беше и за момента остава слаба. Медийната ни политика остава трудна и мудна.
Има ли опасност напрежението покрай преференциалното гласуване и отиването на Светослав Малинов в ЕП вместо водача на листата Меглена Кунева да доведе до по-сериозни процеси на разцепление вътре в Реформаторския блок?
– В политиката напрежение няма само в политическите гробища. Който е активен и успешен, винаги е под напрежение. Защото съсредоточава в себе си огромни очаквания и интересите на хората, които са вътре в структурата. Няма съмнение, че промяната в подреждането на листата за евродепутати предизвиква напрежение в една политическа коалиция. Това е кризисна ситуация, която ние трябва да използваме, за да открием нови пътища пред себе си, а не за да вървим надолу. Вярвам, че такава ще бъде и посоката.
От ДБГ изразиха недоволство от факта, че бившият лидер на ДСБ Иван Костов открито призоваваше симпатизантите на партията да гласуват в полза на Светослав Малинов. Каква е ролята на Иван Костов във ДСБ, след като той напусна политиката?
– Да се приписва вотът на 40 хиляди души на едно телевизионно изказване на Иван Костов е много тежко подценяване на тези 40 хиляди избиратели. Аз никога не бих си го позволил, защото това са страшно много хора. Избирателите, особено тези на Реформаторския блок, са хора които правят много осъзнат и рационален избор. Те са избрали не Иван Костов, те са избрали промяна. Светослав Малинов не е Иван Костов. Той е ново поколение в българската политика. Така че не трябва да си правим тези изводи и да се ровим в миналото. Между другото едно от нещата, в които съм крайно последователен и ни най-малко няма да се променя, е, че няма да обръщам поглед назад към миналото, към последните много тъжни 12-13 години на българската десница. Моята задача не е тази, не за това са ми гласували доверие в ДСБ и избирателите, които сега подкрепиха блока.
На практика обаче се получава, че отново кухнята на междупартийните отношения, отново излиза на преден план, както преди време беше в СДС и впоследствие в “Синята коалиция”.
– Многократно съм казвал, че целта ми е скъсване с миналото, а днес мога да кажа, че съм успял. Ситуацията в РБ е съвсем различна. Огромната част от хората, които са гласували на последните избори, са гласували за блока като нова политическа сила. И точно това е успехът. Едно е да говориш, че ще скъсаш с миналото, а друго е да се явиш на избори и да го постигнеш. Големият извод не е, че все още има някакви напрежения между партиите, което е най-естественото, а че има мнозинство избиратели, които гласуват за блока, а не за една отделна партия. Става въпрос за над 40 000 души, които не са гласували за нашите партии на предишни избори. Това при ниската активност е голяма бройка и огромен шанс за бъдещето. Всеки човек, който разбира от политика, вижда, че насочването на енергията във всяка друга посока е категорично грешно. Имаме големи възможности за трупане на ново доверие и в сегашната ситуация, ако правилно разберем това нещо, ние нямаме таван на следващи и последващи избори.
От ДБГ поискаха преструктуриране на блока и избирането на лидер. В споразумението сте заложили възможността блокът да прерастне в партия, а казвате, че има немалка група хора, които са ви подкрепили, защото сте се обединили. Как трябва в бъдеще да се развива политическият съюз?
– Нямаме данни дали тези, които са гласували за нас на предишни избори, биха повторили вота си, ако бяхме разделени. Моето категорично мнение е, че не, не биха повторили отново такъв разочароващ вот. Бъдещето на блока е към по-голямо единство във възможно най-бързите темпове. Напълно подкрепям идеята на ДБГ, че е нужно по-ясно изразено лидерство. Винаги съм казвал, че лидерството е функция на политическите успехи, така че след извоюване на един успешен резултат напълно е нормално да тръгнем и към по-ясно лидерство. Тук значение ще има и мнението на останалите партии в рамките на Реформаторския блок и на Гражданския съвет, който се изказа в посока за повече консолидация. Това донякъде ще бъде наложено и от външни фактори, защото ние не знаем кога ще са парламемнтарните избори, но трябва да сме готови за тях.
Казвате, че около 40 000 души са гласували заради обединението. Приемате ли това като кредит на доверие?
– Всеки вот е кредит на доверие. България е в толкова дълбока политическа криза, защото това доверие никога не е било оправдано. Или поне така се чувстват българските граждани. Тук въпросът е кредит на доверие за какво. Как оправдаваме това доверие. Моето твърдо убеждение е, че това е кредит на доверие, защото РБ е нещо ново за българската политика. Че не е сглобяване за оцеляване и че може да предложи голяма промяна както вътрешна, така и външна, т.е. нов модел на политическа сила и правене на политика. До влизането ни в управлението има някакво време, така че в момента трябва да върнем този кредит, като покажем, че действително сме нова политическа сила, която по нов начин прави политика и взема решения.
От РБ казвате, че ни очаква “гръцкият вариант” и че държавата е пред фалит. Какви са основанията ви за тези твърдения?
– Виждаме няколко паралелни процеса, които съвместно наистина водят към много опасни сценарии. Първият е пробиването на бюджета още през първото тримесечие, през което натрупа много повече от половината от предвидения дефицит, с много по-големи разходи от предвидените. При БСП това се случва винаги преди избори, но са събрани много по-малко приходи от предвидените. Това нещо върви успоредно с едно системно обезкуражаване на българите да произвеждат, да рискуват, да се заемат с някакъв вид икономическа активност. Всичко това са знаци на напълно загубено доверие на гражданите и на инвеститорите в държавата. Последиците са задълбочаване на бездруго тежката и трайна икономическа криза. Успоредно с това в момента упорството на управляващите да откраднат едни 2.5 млрд. лв. от проекта “Южен поток” ни вкарва постъпателно в криза с еврофондовете, която може наистина да ни затрие икономически. Защото, ако има нещо, което успява да върже двата края на България, то е благодарение именно на непрекъснатите постъпления от европейските фондове. Така че перспективите са много неприятни и очевидно е нужна много бърза промяна.
“Южен поток” ли е цената на продължаването на агонията на провителството?
– Възможностите са две. Най-вероятно и двете едновременно. Едната е “Южен поток” и този огромен залог от 2.5 млрд. лв. Необясним разход, чиста кражба, които са в бюджета на този проект. Той не случайно се провежда без обществена поръчка. За да могат тези пари да бъдат откраднати от мафията. А другото е необходимостта от партийно трудоустрояване на другаря Станишев. Това е човек, който друго освен партийно назначение в живота си не е работил и в момента явно отчаяно търси следващото. И ние като нация, всички ние се превръщаме в заложници на факта, че един човек няма квалификация да си намери работа.
