КС да отмени решението на НС

Документ може да видите тук

Радан Кънев: Здравейте. Днес НР на ДСБ обсъди най-актуалния в момента политически въпрос, а именно решението на българския президент да внесе в КС повторно питане по казуса “Пеевски” и медийната атака срещу него, като ние пряко свързваме тези два факта. Ще ви припомня, че на 11 октомври тази година партиите от РБ внесоха в деловодството на президентската институция подробни мотиви за повторно питане в КС с основен въпрос: ” Може ли НС да отмени своето решение за избор на председател на ДАНС?” Ние изразяваме нашето удовлетворение, че президентската институция е реагирала на този документ и ще внесе такъв въпрос. Същевременно изразяваме огорчението си, че нито една от другите институции, в които сме ги внесли, не е реагирала. Това е както главният прокурор, така и НС, където опозиционната партия ГЕРБ има предостатъчно депутати, за да внесе такъв въпрос. Но това не е направено. Убедени сме, че привидно личната атака срещу президента Плевнелиев всъщност представлява институционална клеветническа кампания именно по повод неговото решение да внесе второ питане до КС. В този смисъл е и нашата позиция. Смятаме, че възможността подобни кампании многократно в българската история да бъдат режисирани от едни и същи среди, винаги свързани с днес управляващата коалиция БСП и ДПС, може да бъде пресечена единствено чрез изцяло нова медийна регулация, както относно собствеността на медиите, така и относно концентрацията на медийния пазар. Под концентрация включваме и вертикалната концентрация, т.е включено издаване, печат и разпространение в рамките на едни и същи структури, което очевидно в България трябва да бъде забранено, тъй като имаме тежки прецеденти. Но в този смисъл след броени седмици партиите от блока ще имат подробна позиция със своите предложения за промени в медийната среда и гражданското участие. На разположение сме за въпроси.

Въпрос: Мислите ли, че решението този път ще бъде различно? Трябва ли да се свиква КСНС? И смятате ли, че 6 млн. евро са достатъчни за бежанския проблем? Бихте ли подкрепили ГЕРБ като парламентарна опозиция при вот на недоверие към правителството по въпроса с бежанците?

Радан Кънев: Ще отговоря на част от въпросите. По отношение на позицията за бежанците ще отговори г-н Борис Станимиров. Първо за КС – въпросът е различен. Ако конституционните съдии, които бяха в мнозинство и отхвърлиха искането за обявяване на несъвместимост са верни на мотивите си, то те трябва да се съобразят и да отговорят, че НС няма право да отменя своите актове, защото това е в техните мотиви. Това между другото е и в мотивите на въздържалия се съдия. Така че ако конституционните съдии държат на правните си аргументи, би трябвало решението да е различно, защото въпросът е различен. Толкова по този въпрос. По отношение на вот на недоверие ще отговоря – вот на недоверие с аргумент на Атака, представляващ опит тази партия да бъде реанимирана след предателството към избирателите си, категорично не можем да подкрепим. Въпреки че това ще бъде тепърва обсъждано след като видим мотивите.

Борис Станимиров: Кризата с бежанците безспорно поражда рискове, които са рискове за националната сигурност. Хаосът, който се създава и липсата, усещането в обществото за всякаква липса на стратегия на българското правителство да се справи с тази тежка ситуация. КСНС има за функция да търси широк обществен и институционален консенсус за решаването на такива кризи. Обикновено той би трябвало да стъпи върху стратегия, изработена от правителството. Ние нямаме такава стратегия и това е най-тревожното. Т.е. да – той трябва да бъде свикан, но се опасяваме, че при положение, че няма достатъчно адекватни реакции от страна на правителството, рискът да се изроди в говорилня е много висок. Горе долу същият е и отговорът ми на въпроса дали са достатъчни тези 6 млн. евро. Можем да кажем дали са достатъчни, ако имаме ясна стратегия и план за какво те ще бъдат харчени. Ако има някакви параметри, в рамките, на които тези пари да бъдат или да не бъдат достатъчни. Ние в момента имаме една констатация от хора от правителството, включително и от ресорни министри, че най-различни хора минават през границата безпрепятствено и безконтролно. Вярно, те ги залавят и ги слагат в някакви центрове, сега ще направят центровете от затворен тип, т.е. тези хора ще ги затворят в някакви клетки да не могат да излизат, но това все още по никакъв начин не изглежда кохерентна, сериозна стратегия за справяне с кризата. И когато няма такава стратегия 6 млн. може да не са достатъчни, може и 12 да не са. Така че критиката е срещу правителството, тя е тежка, това е тежко предизвикателство с потенциални големи рискове и КСНС е само един от механизмите да се говори за тези рискове.

Въпрос: Как оценявате мерките, които ще предприеме правителството?
Борис Станимиров: Те не са представени в рамките на някаква стратегия. Поне с обществото такава не се комуникира. Говори се отделни, откъслeчни действия. Ще направим центрове, ще ги оградим, ще сложим 30 километра мрежа по границата. Все пак отговор на въпроса колко бежанци очакваме да влезнат в България, колко България има готовност и смята, че е редно да приеме и какви условия ще им осигури за нормална интеграция, как ще отсее тези, които са бежанци от войната и тези, които използват ситуацията с някакви други цели – това нещо не сме го чули. А се вижда, че не се справят.
Радан Кънев: На въпроса за парите съвсем накратко – има един прост принцип и той е, че когато харчиш без предварителен бюджет, те никога не стигат. Така че наистина, когато не знаем за какво правителството ще харчи тези пари, няма как да са достатъчни. Иначе може да са предостатъчни.
Въпрос: Вие смятате ли, че образа на Делян Пеевски е демонизиран и какво ще направите за добруването на хората?
Радан Кънев: Аз вече отговорих на този въпрос, ще отговоря много ясно именно с това нещо – не демонизираме личности, демонизираме проблеми. В случая говорим за проблемите с медийните монополи и медийната концентрация. Той е огромен, принципен, подлежи на решаване с политически мерки. Такива политически мерки не са предприемани нито от Tройната коалиция, нито от ГЕРБ, нито от днешното правителство. Напротив – проблема е насърчаван. Очевидно е необходимо в НС да влязат достатъчен брой политици, които не са от ГЕРБ и Tройната коалиция, за да приложат тези мерки. Чисто политически въпрос.
Въпрос: Преди години г-н Костов затвори границата за косовските бежанци. Вие бихте ли го направили?
Радан Кънев: Да не използваме погрешна терминология. Не е затварял границата, той отказа заселването в България на определен брой чрез международно посредничество бежанци от косовската криза. Не е затварял границата, но не е и управлявал държавата безхаберно, за да не се знае кой излиза и кой влиза. Това е съвсем отделен въпрос. Сега, 14 години по-късно България не е бедстващата страна, току що излязла от хиперинфлация и криза, в която няма брашно и хляб по магазините. България е член на НАТО и ЕС, с нови международни ангажименти. Ние можем да поемем ангажимент, за разлика от България през 1999г. В рамките на сериозно съгласуване в отношенията между Турция и ЕС, в интерес на непосредствено граничещите държави. Защото в момента ние освен безхаберно отношение на България, имаме и явни дефицити в поведението на ЕС, от които страдат неговите страни – членки, граничещи с Турция – България и Гърция. Г-н Йовчев прави сметки на база на собствената си абдикация като вътрешен министър, на абдикацията на правителството, от което е част от това да си изпълнява функциите. Между другото в поредица от техните задължения са не само това. Ако той смята, че две години може да управлява едно абдикирало правителство, ние не смятаме така. Така че сметките му са грешни.
Въпрос: Смятате ли, че е морално да атакувате едни медийни монополи от позицията на други медийни монополи? Все пак и по времето на управлението на ОДС имаше медиен монопол.
Радан Кънев: Разбрах въпроса, нямам никаква причина да отказвам да го коментирам. Нашата позиция не е свързана с никакви медийни монополи, а и ние не приемаме никакви медийни монополи. Така че от тази гледна точка сме напълно чисти, няма форма на концентрация, изобщо на икономическа власт, която да приемаме. В случая с медиите тя е особено тревожна. По отношение за това, което казвате за период от 12-13 години, то просто е драматично невярно. Истината е, че кабинета на Иван Костов напусна властта в България след двугодишна тежка кампания на повечето водещи медии срещу него, което донякъде в демократична държава е нормално. Т.е. преди сме били доста по-демократична държава отсега. Благодаря ви.

Споделяне: 

Facebook

Последни Новини

Стоян Михалев: Трябва ни реформаторско програмно правителство с...
ПП-ДБ няма да направи компромис и да участва в управление, в което е ДПС...
Атанас Атанасов: Има риск под давление на Пеевски...
"Служебната власт е изключително удобна на статуквото. Но основният въпрос на тези избори е...
Свободата е ценност, за която е наша отговорност...
Да гласуваме преди бандата, която управлява България, да стане мафия. Ярки гласове на демократичната...
20 години Клуб “Лучников”
Националния клуб за демокрация "Светослав Лучников" отбеляза 20 години от създаването си. 20 години...
Йордан Иванов: Иска ли (може ли) Борисов да...
Нескрит принцип е, че политиците говорят пред медиите това, което искат да се чуе....