Кръгла маса – “Стара София”, паметници на културата

На 10.12.2016 г. в София се проведе Кръгла маса, иницииранa и организиранa от Национален клуб на жените към ДСБ. Експерти и граждански организации обсъждаха и предлагаха решения по темата за опазването на културно-историческото наследство.

Целта на срещата бе да обедини и насочи експертизата и енергията на всички заинтересовани към осъзнаване на стойността и значението на културно-историческото наследство и формиране на нов интегриран подход в политиките за неговото опазване.

В дискусията се включиха народният представител проф. Вили Лилков, почетният председател на ИКОМОС проф. арх. Тодор Кръстев, скулптурите проф. Велислав Минеков и Андрей Врабчев, представители на Форум “Културно наследство”, както и водещи експерти в областта на архитектурата и реставрацията, представители на НИНКН, общински съветници и граждански организации.

Всички експерти бяха единодушни, че системата се нуждае от съществени реформи, като се дадоха примери за неефективна нормативна уредба. Проф. Кръстев синтезира основните недостатъци и дефекти в настоящата уредба, които са причина за плачевното състояние на недвижимото кълтурно наследство в България. На първо място той говори за липсата на стратегия, която да дефинира националния интерес и да задава визията и посоката на развитие. Системата е силно амортизирана и неефективна, като експертното начало е подценено, а решенията са дилетантски и по-скоро политически. Единственият експертен орган е в процес на деградация, лишен от експерти и от реалната възможност да върши работата си. Законът за културното наследство е рестриктивен и лишен от стимули, режимите на опазване не функционират, липсват работещи планове за опазване и съхранение, насоки и правила. Изтъкна се и необходимостта от създаване на единен, национален, общодостъпен регистър на паметниците, които са културно- историческо наследство, както и актуална база данни на собствениците на тези обекти. Резултатът от всички изброени дефекти на системата е физическа деградация на културното наследство, поразена автентичност и подмяна на кустурно-историческото наследство.

От позицията на изпълнител с голям опит в областта на възстановяването на паметници на културата, арх. Константин Пеев наблегна на липсата на експертиза и на недостига на квалифицирани реставратори в България. Той посочи още, че дори малкото успешни примери често биват компроментирани поради липсата на поддръжка след възстановяването.

Скулпорът Андрей Врабчев обърна специално внимание на отношението на хората и на отсъствието на просветни кампании, изграждащи култура и идентичност.По негови думи малко от българите се припознаваме в това, което притежаваме. В този смисъл той дефинира крещящата нужда от възпитание и образование, като основна стъпка за промени в културната среда.

Във втория панел на срещата бяха разгледани и обсъдени конккретни примери – дворецът в Евксиноград, сградата на Военноморския клуб във Варна, къщата на Пейо Яворов, Тютюневите складове в Пловдив, лятната вила на фабриканта Пенчо Семов край Габрово. Специално внимание беше отделено на проекта на Столична община, минералните бани “Овча купел” и “Горна баня” да се превърнат в научни центрове, първата за върхови постижения в балнеологията, втората в център по музеология. В дискусията бе представена и гледната точка на граждански комитет Термално-Нормално, които настояват баните да се реставрират и да заработят като модерни комплекси с минерална вода за рехабилитация, здравна превенция и релакс. Всички участници във форума единодушно бяха на мнение, че е необходимо да се проведе широка обществена дискусия за бъдещето на минералните извори и бани на София, както и че желанието и стремежът на централната и местната власт за бързо усвояване на европейски средства поставя в конфликт на интереси и в риск опазването на културните паметници в България.

В резултат на срещата бе постигнато съгласие за съвместна работа по предложение за политическа рамка, която да съдържа както промени в нормативната и институционална уредба, така и дългосрочна стратегия с консенсусна визия за бъдещето на културно-историческото наследство в България. Според участниците, политиката за опазване и използване на културното наследство трябва да включва както идентификация, популяризиране и съхраняване на културните ценности като невъзвратим и постоянно застрашен ресурс, така и използването на този ресурс за нуждите на съвременния живот без рискове за неговата стойност.

С цел успешно прилагане на горното бе предложено и създаването на национален фонд, който да подпомага собствениците на сгради-паметници на културата.

Национален клуб на жените се ангажира да организира и проведе срещи по темата в областните градове на страната, с цел да се включи експертизата и опита на по-широк кръг специалисти, но и да се даде повече гласност и публичност на проблемите в опазването на културно-историческото наследство. В началото на следващата година ще бъдат поканени работни групи по отделните теми, които да разработят и предложат конкретни планове за действие, мерки и конкретни предложения. По инициатива на проф. Вили Лилков през м. февруари Национален клуб на жените ще организира публични срещи-дискусии по темите “Софийските минерални извори” и “Наследство в риск”.

“Национален клуб на жените” към ПП ДСБ

Споделяне: 

Facebook

Последни Новини

Катя Панева: Професор Хинков получава нашата подкрепа в...
Злоупотребите в доклада за "Пирогов" трябва да бъдат разследвани. Тя коментира обществените поръчки в...
Резолюция на Изпълнителния съвет на ДСБ, ...
1. Изказва своята благодарност на всички български граждани за дадената подкрепа на местните избори...
Георги Ганев: Бюджет 2024 не пречи за влизането...
Единственото продължаващо препятствие за еврозоната е инфлацията и предложеният бюджет за 2024 г. не...
Людмила Илиева: Съдебната реформа е най-важната част от...
За промените в Конституцията тя посочи, че на 8-и декември предстои т.нар. второ първо...
Ивайло Митковски: Скандалите са в НС и ...
Депутатите поругават парламента. Някои явно не отчитат нивото, за което са избрани. Парламентът е най-висшият...