На 10.12.2016 г. в София се проведе Кръгла маса, иницииранa и организиранa от Национален клуб на жените към ДСБ. Експерти и граждански организации обсъждаха и предлагаха решения по темата за опазването на културно-историческото наследство.
Целта на срещата бе да обедини и насочи експертизата и енергията на всички заинтересовани към осъзнаване на стойността и значението на културно-историческото наследство и формиране на нов интегриран подход в политиките за неговото опазване.
В дискусията се включиха народният представител проф. Вили Лилков, почетният председател на ИКОМОС проф. арх. Тодор Кръстев, скулптурите проф. Велислав Минеков и Андрей Врабчев, представители на Форум “Културно наследство”, както и водещи експерти в областта на архитектурата и реставрацията, представители на НИНКН, общински съветници и граждански организации.
Всички експерти бяха единодушни, че системата се нуждае от съществени реформи, като се дадоха примери за неефективна нормативна уредба. Проф. Кръстев синтезира основните недостатъци и дефекти в настоящата уредба, които са причина за плачевното състояние на недвижимото кълтурно наследство в България. На първо място той говори за липсата на стратегия, която да дефинира националния интерес и да задава визията и посоката на развитие. Системата е силно амортизирана и неефективна, като експертното начало е подценено, а решенията са дилетантски и по-скоро политически. Единственият експертен орган е в процес на деградация, лишен от експерти и от реалната възможност да върши работата си. Законът за културното наследство е рестриктивен и лишен от стимули, режимите на опазване не функционират, липсват работещи планове за опазване и съхранение, насоки и правила. Изтъкна се и необходимостта от създаване на единен, национален, общодостъпен регистър на паметниците, които са културно- историческо наследство, както и актуална база данни на собствениците на тези обекти. Резултатът от всички изброени дефекти на системата е физическа деградация на културното наследство, поразена автентичност и подмяна на кустурно-историческото наследство.
От позицията на изпълнител с голям опит в областта на възстановяването на паметници на културата, арх. Константин Пеев наблегна на липсата на експертиза и на недостига на квалифицирани реставратори в България. Той посочи още, че дори малкото успешни примери често биват компроментирани поради липсата на поддръжка след възстановяването.
Скулпорът Андрей Врабчев обърна специално внимание на отношението на хората и на отсъствието на просветни кампании, изграждащи култура и идентичност.По негови думи малко от българите се припознаваме в това, което притежаваме. В този смисъл той дефинира крещящата нужда от възпитание и образование, като основна стъпка за промени в културната среда.
Във втория панел на срещата бяха разгледани и обсъдени конккретни примери – дворецът в Евксиноград, сградата на Военноморския клуб във Варна, къщата на Пейо Яворов, Тютюневите складове в Пловдив, лятната вила на фабриканта Пенчо Семов край Габрово. Специално внимание беше отделено на проекта на Столична община, минералните бани “Овча купел” и “Горна баня” да се превърнат в научни центрове, първата за върхови постижения в балнеологията, втората в център по музеология. В дискусията бе представена и гледната точка на граждански комитет Термално-Нормално, които настояват баните да се реставрират и да заработят като модерни комплекси с минерална вода за рехабилитация, здравна превенция и релакс. Всички участници във форума единодушно бяха на мнение, че е необходимо да се проведе широка обществена дискусия за бъдещето на минералните извори и бани на София, както и че желанието и стремежът на централната и местната власт за бързо усвояване на европейски средства поставя в конфликт на интереси и в риск опазването на културните паметници в България.
В резултат на срещата бе постигнато съгласие за съвместна работа по предложение за политическа рамка, която да съдържа както промени в нормативната и институционална уредба, така и дългосрочна стратегия с консенсусна визия за бъдещето на културно-историческото наследство в България. Според участниците, политиката за опазване и използване на културното наследство трябва да включва както идентификация, популяризиране и съхраняване на културните ценности като невъзвратим и постоянно застрашен ресурс, така и използването на този ресурс за нуждите на съвременния живот без рискове за неговата стойност.
С цел успешно прилагане на горното бе предложено и създаването на национален фонд, който да подпомага собствениците на сгради-паметници на културата.
Национален клуб на жените се ангажира да организира и проведе срещи по темата в областните градове на страната, с цел да се включи експертизата и опита на по-широк кръг специалисти, но и да се даде повече гласност и публичност на проблемите в опазването на културно-историческото наследство. В началото на следващата година ще бъдат поканени работни групи по отделните теми, които да разработят и предложат конкретни планове за действие, мерки и конкретни предложения. По инициатива на проф. Вили Лилков през м. февруари Национален клуб на жените ще организира публични срещи-дискусии по темите “Софийските минерални извори” и “Наследство в риск”.
“Национален клуб на жените” към ПП ДСБ
