Уважаеми г-н Шердюлт,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Скъпи гости,
В един телевизионен репортаж пред избирателен пункт в град Берн, Швейцария репортерът попита семейство на средна възраст, ако трябва да избират, от кой национален символ биха се лишили – от референдумите, от часовниците, от кравите…? „Никога от референдумите! Без тях няма да имаме нито крави, нито часовници“, отговориха те. Така че не Швейцария прави референдуми, а референдумите правят Швейцария. И ако искаме да стигнем швейцарците, имаме много дълъг и труден път да извървим.
Само няколко красноречиви цифри:
От 1848 г. насам в Швейцария са се провели над 600 допитвания до народа, повече отколкото Европа и Америка взети заедно.
В България от 1879 г. имаме само 5 допитвания, на които казваме референдуми, но всъщност повечето са плебисцити, защото са инициирани от управляващите, за да получат определени техни решения по-голяма легитимност.
За сравнение – в Швейцария никога не се организират плебисцити. Както знаете, плебисцитът е допитване, инициирано от властта, за да й се даде легитимност, докато референдумът дава сила на гражданите, защото именно те определят темите му. Най-голямото постижение на пряката демокрация, което швейцарците възприемат като част от националната идентичност, е именно т.нар. гражданска инициатива.
И още един, малко комичен факт от нашата история – след 9 септември 1944 г. възможност за местни референдуми съществува единствено в Закона за намаляване на броя на кръчмите и ограничаване на пиянството. Според него Общинският съвет или 1/3 от избирателите могат да организират допитване за затваряне на кръчмите. Ако 60% от подадените гласове са „за“, кръчмите в общината се затварят. За съжаление, не намерих статистика дали и колко пъти това право е използвано и с какъв резултат.
В Швейцария допитванията се организират бързо, по ясни правила, без излишни усложнения като прагове за валидност. У нас, за съжаление, ограниченията са повече от правата. И е истинско чудо, че гражданите все пак успяват да се организират, да съберат нужните подписи и да преодолеят всички препятствия, за да си кажат мнението. Затова всички въпроси, които са подкрепени от достатъчно брой граждани, трябва да бъдат подлагани на гласуване. Без редакция, във вида, в който са формулирани. Защото, ако хората се убедят, че тяхното мнение има значение и може да повлияе върху вземането на едно решение, те ще гласуват отговорно и разумно. Отново ще дам пример с Швейцария – там много малка част от въпросите, които се подлагат на гласуване, получават подкрепа. Дори да са много съблазнителни като например да има ли гарантиран минимален базов доход, по-ниски данъци или по-дълга отпуска.
Защо обаче пестеливите и свръхпрактични швейцарци упорито отделят време и гласуват? Защото са осъзнали ползите от референдума. Защото всички печелят, когато обществото обръща поглед към незабелязани, пренебрегвани или направо нежелани от политиците проблеми и тенденции.
Смешен е плачът и за некомпетентността на хората да решават важни проблеми – ако беше така, Швейцария отдавна щеше да е рухнала, защото там няма неприкосновени за гражданското мнение теми. Там всяка промяна в конституцията подлежи на всенародно одобрение. Нито един закон не влиза в сила, ако до 100 дни от приемането му 50 хил. с право на глас поискат референдум по него.
У нас парламентът има права да дискутира, преформулира или направо елиминира въпросите, които са заинтересували гражданите. Не намирам това за правилно! 240 депутати по-умни ли са от 500 000 граждани? Не мисля. И не мога да приема, че гражданите са компетентни, когато избират депутати, президент или кмет, а стане ли въпрос за референдум, те стават аутсайдери, неспособни да преценят кое е за тяхно добро.
Но дори гражданите да грешат, те имат това право. Политиците не можем да им го откажем! Народите се учат само от грешките си. Защото най-важният урок ще е, че с референдумите гражданите имат лост не само да държат под око всички органи на властта, но и във всеки момент да я „удрят през ръцете“. Те ще имат самочувствието на действителен суверен, който никога не може да бъде поставен пред свършен факт. А народните избраници от всички нива винаги имат едно наум, че решенията им са предпоследни, и се стремят да не произвеждат злепоставящи ги недомислени или неприемливи за обществения интерес закони.
Статистиката в Швейцария е категорична – колкото повече референдуми са проведени в дадена община по въпроси на обществените финанси например, толкова по-добро е състоянието им.
Така че пътят към доброто управление минава през по-голяма синергия между гражданите и политиците, които вземат решенията.
Затова, искрено се надявам, че днешната кръгла маса на тема „Избори и референдуми в дигиталната епоха. Казусът Швейцария“, ще е много полезна за нас.
Изказване на народния представител Гроздан Караджов.
