Политическа оценка на раздел „Младежки политики“ от правителствената програма на кабинета “Радев”
Разделът съдържа редица правилни принципни постановки. Преминаване от пасивно получаване на услуги към реално участие на младите хора във вземането на решения, подкрепа за младежките съвети, насърчаване на доброволчеството, развитие на младежката работа и устойчива подкрепа за младежките центрове.
Основният дефицит е липсата на нормативни гаранции, отсъствието на конкретни институционални ангажименти и разминаването между декларативните намерения и реалните процеси на терен.
Доброволчество без нов нормативен ангажимент
Мярката за „подкрепа за доброволчеството“ пропуска конкретен ангажимент за приемане на Закон за доброволчеството. Темата не тръгва от нулата. Министерството на младежта и спорта (ММС) вече изготви концепция през 2023 г. и проект на закон през 2024 г. Липсата на срокове, отговорни институции и краен резултат е сериозен пропуск, защото гражданската активност не може да се развива устойчиво без нормативна регулация на доброволците.
Устойчивост на младежките центрове
Заложената „подкрепа за дейността на младежките центрове“ не адресира модела за функциониране след изтичане на проектното финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Изграждането на инфраструктура е само първа стъпка. Липсват национален стандарт за младежка работа, устойчив модел за публично финансиране и ясни критерии за качество. Общото понятие „подкрепа“ носи риск инфраструктурата да се превърне в нефункциониращ сграден фонд.
Младежки съвети без гаранции за представителност
Мярката за „подкрепа за младежките съвети“ не съдържа правни и процедурни гаранции, че тези органи ще бъдат реален инструмент за консултиране, а не формални структури. Липсват ангажименти относно процедурите за избор, прякото участие на младите хора, мандатността, публичността на решенията и задължителните консултации от общините. Липсата на рамкови правила вече води до кризи на местно ниво, каквито се наблюдават в Карлово и Варна, където механизмите за участие се променят едностранно.
Липса на мониторинг и оценка
Програмата измерва младежката политика през количествени показатели, а не през реалния ефект върху гражданското участие. Липсват отговори какъв е механизмът на ММС за контрол върху функционирането на съветите и центровете, как държавата реагира при нарушения от местните власти, и по какви критерии след две години ще се оцени реално увеличение на гражданската активност.
Оценка и необходими корекции
Програмата залага правилни насоки, но остава декларативна и изолирана от реалните проблеми на сектора. Като конструктивна опозиция настояваме за приемане на Закон за доброволчеството и законова регламентация на младежката работа, национален стандарт за младежките центрове и модел за пост проектно финансиране, ясни правила за състава и функциите на общинските младежки съвети, и публични критерии за мониторинг и парламентарен контрол.
Въпросът към управляващите е дали имат волята да създадат трайни гаранции за реално участие на младите хора във вземането на решения.
