От известно време изпитвам нужда да споделя няколко неща с вас и да се извиня.
Дължа Ви извинение за всеки един пропуснат коментар, забравен отговор или забавена реакция.
Дължа Ви извинение за това, че времето не ми стига да разкажа повече за това как протичат работните ми дни – какви са проблемите, които решавам, кои са тези, в които се блъскам като в стена.
Дължа Ви обяснение за това, защо за седми пореден път търся Вашето доверие.
Дължа обяснение и защо изобщо се стига до тези абсурди, защото те са такива – един порочен кръг, в който се въртим от избори на избори, без правителство, без реално работещ парламент и без да сме свършили задачите и изпълнили заявките, които сами сме дали пред Вас.
Можем дълго да обсъждаме причините за тежката политическа криза, но по-важният разговор в момента е как можем да излезем от нея.
И вместо да се спъваме за пореден път в същия камък, просто да го преместим, за да можем да продължим по пътя напред.
Моята основна вина към Вас обаче е в най-прозаичния и неоправдателен мотив – липсата на време.
Липса на време и да довърша докрай работата си, но и да разкажа навреме за нея.
Не Ви разказах за свършеното и незапочнатото. Дори за част от плановете.
Не Ви разказах, че от месеци насам се боря да “притисна” МВР да ускорят дейностите по доизграждането на стадион Раковски. Не Ви разказах, че водя разговори с Министерство на младежта и спорта по отношение на онези изцяло платени, но неизградени физкултурни салони в над 20 български училища. Не Ви разказах за опитите ми да накарам администрацията на Министерски съвет да се отнесе с нужната сериозност по отношение на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие, защото битката с тази епидемия далеч не свършва с приемането на законодателните промени!
Не Ви разказах за всички злоупотреби с българско гражданство, не само по отношение на мнимите спортисти, но и изобщо за продажбата на българска идентичност, както и за идеите ми за промени в закона, така че да се пресекат тези порочни практики и да не се затруднява получаването на гражданство на лица с българско самосъзнание и произход.
Не Ви разказах за апатичното отношение на Министерство на младежта и спорта към дейността на спортните федерации, тяхната отчетност и работа. Не Ви и разказах за това как в МОН има държавен служител, който одитира дъщеря си и разбира се – не открива злоупотреби с държавни средства!
Не Ви разказах за животните, за райския газ, за безумните популистки промени в закона за предучилищното и училищно образование, нито за онези две седмици, в които се занимавахме със “смяната на пола” при деца. Тема, толкова близка до реалността, колкото и нападенята от извънземни. И още, и още, и още разкази от Алиса в страната на чудесата.
Докато пиша това, осъзнавам колко още малки и големи теми са минали през ръцете ми, но в динамиката на работата са останали единствено в тефтера и лаптопа ми. Защото в забързания график – от заседание, в заседание; от преговори, в преговори и от срещи в срещи – стигаме до тези редове. Сега отново сме в предизборна кампания и аз отново ще търся Вашата подкрепа в 25 МИР – София (районите Банкя, Връбница, Илинден, Красна поляна, Люлин, Надежда, Нови Искър и Овча Купел) с бюлетина 26 и преференция 102, като заставам пред Вас с лицето, думите и делата си.
Сега, за седми пореден път, няма да Ви обещая нищо повече от това да бъда честна, открита и да работя с мисъл за утрешния ден.
В следващите дни ми предстоят десетки срещи и събития, за които ще Ви споделям, но паралелно с това ще Ви разкажа за част от приоритети и заявките ми в следващото Народно събрание.