КРИЗА В КРИЗАТА – Димитър Бъчваров, в. „Седем“

Точно в най-студените зимни дни Путин спря подаването на газ през Украйна. Секна 80% от руското синьо гориво за Европа. Снабдяването средно за ЕС намаля с около 25%. За България газът спря напълно. За този шок няма никакви природни или технически причини. Той е изцяло резултат от политическо решение. Няма как да повярваме, че Русия реагира спонтанно срещу „кражби“ на газ от Украйна, защото разправиите между двете страни са от години насам. Ударът отново е нанесен в разгара на зимата, а не през лятото, когато би могъл да бъде разрешен по-спокойно и с по-малко загуби за всички, включително и за Русия. Целта очевидно е да „боли“ максимално. Не само в Украйна, но и в цяла Европа. Съжаляваме, казват от Кремъл. Това е самозащита срещу кражбите от страна на европейски и натовски ориентираните ни съседи. Ще стоите на студено, докато комисия на ЕС с руско участие докаже, че в Украйна изчезва част от транзитирания газ. От Киев яростно отричат обвиненията. Подготвени са за конфликта с достатъчно запаси от синьото гориво и ще бранят докрай своите интереси. ЕС също може да понесе руското газово ембарго дълго време, така както е възможно на голяма височина да се живее в разреден въздух. България е най-зле от всички. Имаме нищожни запаси и никакви алтернативни източници. Буферният газов резерв в Чирен може да дава до 40% от нормалното потребление и то за броени дни. Без да „дишат“, стотици големи предприятия са обречени на скорошна гибел. Само за първите пет дена след спирането на доставките български фирми са заявили пред Министерството на икономиката и енергетиката преки загуби от 70 млн. лева. Косвените загуби и пропуснатите ползи са многократно повече. Щетите за гражданите, образователната система, здравеопазването и другите институциите са не по-малки от тези на икономиката. Москва ни докара нова остра криза в кризата, която и без това завлича надолу неустойчивата ни икономика. За пръв път българското правителство се сблъска с реалните резултати от своята енергийна политика и угодничеството си към Путинова Русия Станишев и Овчаров до вчера обясняваха, че в края на 2006 г. са прекратили изгодния за България договор за доставка на руски газ и са завишили 1.5 пъти средните цени в полза на „Газпром“ само защото това гарантирало безпрецедентна сигурност на доставките до 2030 г. И от любов към пазарните принципи, разбира се. Никой не видя дори един документ, който да дава каквато и да е гаранция за руските доставки, да не говорим за безпрецедентна сигурност. Пазарните принципи при доставки по тръба от глобален монополист пък са басня за наивници. В крайна сметка загубихме много пари и останахме цяла седмица посред зима без капка газ. Десетки училища са във ваканция, стотици предприятия спряха работа, в хиляди домове е студено. Въпреки че България не дължи нито цент, а предплаща доставките на синьото гориво по едни от най-високите цени в Европа.
България – енергиен център на Балканите. Това е мотото на енергийната стратегия на президента Първанов и премиера Станишев. Преди две години в Москва заедно с тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров те договориха три исторически междудържавни споразумения
за петролопровода, руска собственост на българска територия, „Бургас-Александруполис“, за газопровода, руска собственост на българска територия, „Южен поток“ и за новата атомна централа в Белене, строена от руска фирма с руски кредити, руска технология и руско ядрено гориво. Зад всички проекти стои „Газпром“. Така, казват те, се гарантира пълната енергийна независимост на България. С тези проекти балканските страни ще зависят от България, Европа ще зависи от България и дори Русия ще зависи от България. Много напомня на една реч на литературния герой Остап Бендер, но е реален цитат от Р. Овчаров. Осъществяването на „Южен поток“ означава край на проекта „Набуко“ (започнат от ОДС през 1999 г.), който наистина може да осигури на България доставки от алтернативен на Русия източник. Днес виждаме нещо съвсем логично, банално и очевидно. Всички са зависими от монополния доставчик, който може да завърти крана и да спре горивото. Газ, петрол, или ядрени касети -все едно. Тръбите, една или повече, пълни или празни, няма да ни направят независими, ако съдържанието на всички тях зависи от един самодържец, бил той в Русия, Азия, или Африка. Затова
стратегията на Първанов, Станишев и Овчаров е изначално погрешна и вредна за България. Тяхното усърдие пред Москва вчера е явен позор днес. Цялата вина и отговорност за случилото е тяхна, независимо дали е прав Путин или Юшченко. Защото още след първия руско-украински конфликт от 2006 г. управляващите бяха длъжни да предвидят това, което стана, и да осигурят резервни източници за доставки на газ. За три години можеше да се договори и да се изгради терминал за доставки на втечнен газ по море в Гърция, да се построи връзката Димитровград-Комотини, да се свържем на няколко места с Румъния, да превърнем изчерпаното находище в Галата в резервно хранилище, да увеличим капацитета на Чирен и т.н.
Интересна е и възможността за осигуряване на реверсивен режим на работа на газопровода към Турция. Признанията на Станишев на шестия ден от кризата, че Русия не е надежден доставчик, а Украйна не е надеждно трасе, са закъснели и неискрени. Закъснели, защото след януари 2006 г. правителството имаше и финансовите възможности, и европейската подкрепа да реализира всички резервни варианти и да намали енергийната зависимост на страната от „Газпром“. Вместо това премиерът асистираше на Първанов в Москва за окончателно превръщане на България в плацдарм на руските геостратегически проекти и троянски кон на Русия в ЕС. Неискрени, защото на 12 януари т.г. от трибуната на Народното събрание премиерът заяви, че всички спогодби от „големия шлем“ на Първанов остават приоритети на неговия кабинет. Да се твърди, че руският енергиен транзит през българска територия прави от страната ни енергиен център, е толкова нелепо, колкото да се твърди, че транзитният превоз на германски автомобили от БДЖ прави България център на автомобилостроенето. Дали Станишев не може да разбере, или той и партията му имат нечисти изгоди от отказа да признаят очевидната нелепост на подобна теза? Всъщност днешната криза показва, че сме имали късмет. Изпълнението на „Южен поток“ няма да се осъществи, защото „Газпром“ губи финансова мощ с всеки изминал ден. През лятото цените на газа ще паднат драстично. Те ще се изчисляват през цените на петрола от деветмесечен период, които са над три пъти по-ниски. От друга страна, добивът от сегашните находища на „Газпром“ намалява, разходите за него се увеличават, а разработването на източниците отвъд Полярния кръг изисква колосални инвестиции. През следващите години „Газпром“ трябва да продава все по-малко газ на все по-високи цени. Русия би могла да избегне опасността от колапс на „Газпром“, ако привлече западни инвеститори. Това обаче противоречи на доктрината на Путин. Инвестициите в нови трасета при намаляващи добиви на газ са очевидно несъстоятелни. Вместо „Южен поток“ „Газпром“ залага всичко на спечелването на „газовата“ война за трасето през Украйна. Всъщност въпросът за „крадения“ газ е само повод, при това твърде съмнителен. Войната е за нови цени. Не само за Украйна, но и за цяла Европа. От спрения транзит Русия губи по 120 млн. долара дневно. От двойно по-високите цени пък Украйна може да загуби всичко. Залозите са толкова големи, че дори транзитът да бъде възобновен, ако „Газпром“ не постигне максимални цени, ще се намери повод за ново газово ембарго. България е най-уязвима от подобна перспектива. Следователно тя трябва да бъде най-изобретателна и решителна в ЕС за намиране на изход от новия източен въпрос на 21 век. На фона на тази свръхзадача днешната криза изобличава опасната неспособност на управляващите да вземат дори най-елементарните решения и мерки в кризисни ситуации. Например те не са осигурили 15-дневни запаси и готовност за незабавно преминаване към резервно гориво на топлофикациите и локалните котли, както изисква Законът за енергетиката и енергийната ефективност. В страната няма запаси от течни горива за 70 дни, както изисква договорът за присъединяване към ЕС. Държавният резерв е източен и окраден още преди години и по това нищо не е направено и до днес. Дипломатическите мисии проспаха неизбежния енергиен конфликт между Русия и Украйна и спирането на газовия транзит. Разузнавателните служби пък не смеят да погледнат към Русия. Кой ще плати сметката за умишлените и неволните вреди, нанесени на страната, е друг въпрос с предизвестен лош отговор. От руска страна вместо обезщетение ни отпъдиха да сме търсили неустойки от Украйна, която дори не е страна в договорите за доставка на газ у нас. От ДСБ предложиха да се наложи запор върху активите и сметките на дъщерните дружества н а „Газпром “ в България като обезпечение на бъдещи искове за нанесени щети. Правителството отказа. От Русия Станишев не смее да иска нищо. Дори руският държавен дълг към България отпреди 15 години още не е платен. Това, което е останало от него след серията отписвания (опрощавания) на суми от последните две правителства, е колкото неустойките за недоставения газ за последната седмица – около 35 млн. долара. Нито едното, нито другото безспорно руско задължение ще бъде платено. Станишев също няма да плати. За разлика от Путин той няма да плати за щетите от руското газово ембарго не на чужденците, а на българите. Кабинетът отказа да обяви официално, че страната е в криза, за да не даде дължимите помощи на пострадалите граждани и фирми. От друга страна, обяви, че ще поиска компенсации от ЕС заради загубите, свързани със спрения газ от Москва. Традицията е спазена. След Лукановата зима България започна да получава помощи от Запада и финансиране от международните финансови институции. След Виденовата зима това се повтори в по-голям мащаб. Заради политиката на сегашния президент и премиер днес преживяваме „Станишевата“ зима. Нищо ново. Пак икономическа криза и студ. Проблемите отново са от Изток, а очакваната помощ – от Запад. Истинското решение обаче зависи само от нас, българите. Идват избори.