КРИЗАТА – Димитър Бъчваров

Постоянно задължение на всяка държавна власт е да предотвратява и преодолява кризите в обществото. Ако едно правителство не се справя с тази задача, то самото става източник на кризи. Такова е положението в България от доста време. Днешното управление системно създаваше условия за трайна икономическа криза, но нейните първи прояви по една случайност съвпаднаха с външната финансова криза. Сами по себе си монетарните дефицити на глобалната криза биха навредили много по-малко на България, отколкото пораженията върху организационно-икономическата среда в страната, причинени от управлението на БСП, ДПС и НДСВ.

Вътрешната криза

причинена от сегашното правителство могат да се очертаят така:

1. Криза на сигурността.

България днес е опасно и несигурно място за не само за своите граждани, но и за всеки бизнес. Не става въпрос за градивната несигурност идваща от конкуренцията на пазара, а за опасността от измами, кражби и насилие. Властите тук не уличиха нито един престъпник злоупотребил с европейски пари и не наказаха нито един такъв разкрит от службите на други страни от ЕС. Тройната коалиция не намали корупцията, организираната престъпност и сивата икономика, а им придаде нови форми и съдържание. Иначе легалните способи за инвестиране на публични ресурси като обществените поръчките, публично-частните партньорства и концесиите, у нас са превърнати в инструменти за узаконена кражба. Пазарът е парцелиран и се контролира от олигархично-партийни кланове и обръчи от фирми. Цели градове и територии са под контрола на престъпни кланове. Държавни органи се използват за репресии над политически противници и бизнес-конкуренти. Не посочвам известните примери зад тези констатации, защото става въпрос за масови практики, а не само за медийно отразените отделни случаи.

2. Криза на доверието.

Каква е чувствителността на различните видове инвеститори към негативите на българската среда? Колкото и да е странно, този изключително важен въпрос не е анализиран нито от правителството, нито от която и да е друга институция. По принцип обаче спекулативните инвестиции (покупката на имоти с цел препродажба, банковите влогове от чуждестранни депозитори заради печалбите от лихвения диференциал и др.) се влияят по-слабо от беззаконието, бюрокрацията и корупцията. Те се нуждаят единствено от ниски данъци и условия за пране на пари. Бившето и сегашното правителства бяха последователни в насърчаването на точно този тип спекулативно, а често и откровено престъпно инвестиране. През 2004 г. със специален закон фирмите специализирани в сделки с имоти (т. н. „дружествата със специална инвестиционна цел“), бяха напълно освободени от корпоративен данък. След въвеждането на „плоските“ данъци през 2007 г., България има пределно ниски корпоративен и подоходен данъци от 10 %, високо облагане на потреблението чрез ДДС и акцизите и още по-високо облагане на заетостта чрез социалните осигуровки. Подобен данъчен „пейзаж“ е типичен за офшорните зони. Превръщането на България в квазиофшорна зона с висока организирана престъпност и корупция породи безпрецедентна криза на доверието към нашата държава. Спрените безвъзмездни помощи от ЕС са тежък удар върху модернизацията на страната. Още по-лошо отражение имат публикациите в най-авторитетните западни бизнес издания. Единственият извод от тях е, „Не инвестирайте в България!“.

3. Криза на човешкия капитал.

Единствено офшорният тип икономика не изисква инвестиции в здравеопазването, науката и образованието. И единствено българското правителство измежду новоприетите страни в ЕС четири години подред подготвя бюджети които не предвиждат финансиране на належащите реформи в тези сфери. Тази политика води до деградация на човешкия капитал. Затова са блокирани перспективите ни за дългосрочни инвестиции и развитие на високо-технологични производства. В България няма скоро да бъдат построени заводи за автомобили и електроника. Това означава, че все повече ще изоставаме в световното състезание за просперитет.

Както се вижда и по трите си направления вътрешната криза е причинена единствено от политиката на правителството. Тя може да се развие много дълбоко и трайно, защото най-големият недостатък на офшорния тип икономика, е нейната неустойчивост. Бързото и масирано изтегляне от страната на спекулативните вложения в ликвиден вид и лесното замразяване на бизнеса с недвижими имоти, стават с много малки разходи и практически без загуба на пазарни позиции. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) започнаха да намаляват (спрямо 2007 г.) няколко месеца преди фалита на „Лемън брадърс“ и старта на световната финансова криза. Същото се отнася и за изтичането на български капитали в чужбина, което рязко нарасна от началото на 2008г. Продажбите на ваканционни имоти по черноморието и планинските курорти пък започнаха трайно да спадат още от средата на 2007 г. До момента ПЧИ са намалели спрямо предходната година с над 1300 млн. лева, а бягството на български капитали зад граница се е увеличило с над 600 млн. лева. Платежният баланс е утежнен общо с 1900 млн. лева. Това е сериозен признак, че под пресата на двете кризи – вътрешната и външната, нещата може да се развият бързо и драматично.

Външната криза.

Глобалната финансова криза ни удря на първо място чрез рязкото повишаване на търговските лихви на банките. Заради оскъпяването на кредитите, през 2009 г. фирмите и гражданите ще изплатят над 1200 млн. лева повече за лихви, отколкото биха платили преди кризата. От тях под 400 млн. лева се падат на домакинствата, които ще ограничат своето потребление заради тази допълнителна тежест. Същевременно рецесията в ЕС ще доведе до снижение на българския износ, съкращение на работни места и увеличение на безработицата. Освен Кремиковци, са застрашени всички металургични предприятия, химическата индустрия, земеделието и туризма. Процесът на спиране на производства и на съкращения набира скорост. Уволненията на наши гастарбайтери в Европа пък ще увеличи безработицата у нас, защото част от тях ще се върнат тук. Всичко това би трябвало да намали търсенето на стоки и да снижи инфлацията. Най-вероятно е обаче да стане обратното, защото фирмите ще калкулират в цените на своята продукция над 800 млн. лева от завишените лихвени разходи. Освен това те ще повишат цените на складовите си наличности и на незавършеното производство, защото в противен случай ще претърпят загуби при следващото зареждане със стоки и суровини. Така на практика завишените лихви ще предизвикат инфлационна вълна от двойно по-голяма сума – около 1600 млн. лева, което е 2.2% от БВП. Ще бъдем изправени пред инфлация причинена от оскъпеното производство, съчетана със свито вътрешно търсене поради намалените доходи. Това е типична предпоставка за най-лошия икономически сценарий – едновременна стагнация и висока инфлация, известна още като „стагфлация“. Никой няма да остане незасегнат. Голям брой фирми и бизнеси ще фалират. Много източници на доходи като наеми, допълнителна работа и др. ще намалеят значително. Спестяванията ще се топят бързо. Работа ще се намира все по-трудно. Световният мащаб на кризата ще ограничи роднинската финансова помощ отвън

Като вторичен ефект от високите лихви и оскъпеното производство може да се очаква редица български стоки със сезонно потребление (дрехи, обувки и др.), да бъдат изместени от пазара. Евтиният внос (включително контрабанден) от Китай и други азиатски производители ще бъде без конкуренция по време на кризата. По същият начин стоят нещата и с голяма част от земеделската продукция. След един пълен сезонен цикъл (една година) много наши фирми ще са фалирали. Тогава цените на по-евтините до вчера вносните изделия рязко ще скочат. Заместването на местните стоки с вносни ще увеличи дефицита по текущата сметка и ще застраши платежния баланс на страната. Затова основните антикризисни мерки предприети от САЩ и страните от Европа са насочени към намаляване на лихвите по кредитите.

Как се отразява валутният борд?

Високите лихви ще намалят търсенето на кредити. Това от своя страна ще намали притока на външно финансиране от чуждестранните централи на тукашните банки и съответно ще се намали валутата осигуряваща съществена част от положителния платежен баланс. Ако този процес се задълбочи и от друга страна нарасне и дефицита по текущата сметка (заради фалирали български производители и занижен износ), рано или късно ще се стигне до намаляване на валутните резерви на БНБ и съответно до свиване на парите в обръщение. От тази точка нататък цялата икономика може да колабира за броени месеци.

Какво предвижда правителството.

Единственият официален правителствен документ в който се споменава глобалната финансова криза, е докладът към проектобюджета за 2009 г. Удивителното в него е, че не са очертани последствията от свиване на преките чуждестранни инвестиции, износа на капитали от страната и опасността от намаляване на валутните резерви. Не са прогнозирани опасностите от срива в основни отрасли, които още отсега имат негативни индикации, например строителството, металургията и туризма. Не са предвидени тежестите от кризата върху хората с ниски доходи, дребните инвеститори на борсата и вложителите в пенсионните фондове. „Мерките“ срещу кризата са 15 на брой, но всички се свеждат до три подхода – подържане на висок бюджетен излишък, повишаване на публичните инвестиции и финансови облекчения за някои типове бизнес. Те са палиативни и противоречиви защото:

– Високият бюджетният излишък (3 % от БВП) по принцип е спирачка за икономиката и действа в една посока с кризата, а не срещу нея;

– Увеличените публични инвестиции имат ефект на „изкуствено дишане“. Те временно могат да спасят една икономика от рецесия, но не създават нито търгуеми, нито експортируеми активи. Тази мярка действа в противовес с високия бюджетен излишък. Най-важното обаче е, че ще се налеят предизборно над 6 млрд. лева в правителствената машина за корупция и кражби. Този механизъм ще остане непокътнат, защото точно той ще пренесе тройната коалиция през целия мандат на това управление.

– Финансовите помощи за един или друг тип и мащаб бизнеси не решават икономическите проблеми по време на криза, защото не повишават конкурентоспособността на субсидираните фирми. Политическата мимикрия в случая особено ярко се вижда в намерението държавата да строи бизнес паркове неизвестно за какво, от които ще се възползват неизвестно кои по несъществуващи правила. В същото време се запазва напълно необоснованата тежест от 15 % данък върху дребния бизнес на едноличните търговци при 10 %-на ставка за всички останали. Впрочем тези допълнителни 5% данък са повече от парите в цялата програма за подпомагане на същия този дребен бизнес, от който те са отнети.

Трудно е за вярване, но в момента в който най-мощните държави в света приемат изцяло антикризисни бюджети, българското правителство внесе в Парламента буквално копие на бюджета от миналата година (ако се изключат противоречивите намерения, коментирани по-горе).

Какво трябва да се направи.

От ключово значение е последователността и бързината на действие. Незабавно трябва да се предприеме:

1. Радикално подобряване на противодействието на корупцията и организираната престъпност и отваряне на европейското безвъзмездно финансиране;

2. Гарантиране на сигурността и повишаване на доверието на чуждестранните инвеститори, за да се осигури положителен платежен баланс, през постигането на първия приоритет;

3. Подготвяне на проекти, организиране възлагането на публични инвестиции по европейски правила и преминаване към незабавното им изпълнение след постигането на първите два приоритета;

4. Съкращаване на разходите в публичната сфера чрез премахване на дублиращи се и неефективни администрации;

5. Финансиране на реформите в съдебната система, образованието, здравеопазването и армията, за да се осигури траен ефект от изпълнението на предходните приоритети;

6. Мобилизиране на всички ресурси на БНБ и на правителството за снижение на търговските лихви на банките.

Очевидно е, че посочените по-горе мерки са изцяло политически. Във всички сфери свързани с тях, правителството е претърпяло провал. Затова преди всичко трябва да се гласува, да се отстрани всяка следа от сегашното негодно управление, да се изберат тези, които са доказали че могат да се справят с проблеми от подобен род и мащаб.