Красноречието на един празен стол

Срещата на 10 ноември е признание, че СДС си търси мястото в про-правителствена десница, но пак ще се спъне в лидерския проблем
Демократи за силна България няма да участва в срещата на 10 ноември. Това не е изненада за никого. Изненада около срещата обаче има и тя е свързана с неочакваната комбинация от поканените участници, която задължително трябва да бъде коментирана. Списъкът на почетените от СДС формации поражда усещането, че след като синята партия се освободи от принципите и идентичността си, тя вече преминава на някаква следваща фаза, в която се опитва да се освободи и от здравия си разум – засега доста успешно. Ако решим да използваме дипломатичен език, то бихме казали, че списъкът с поканените „повдига някои въпроси“. Ако решим обаче да си говорим честно, то би трябвало да признаем, че той поражда онова недоумение и възмущение, задължително придружени с подигравателна усмивка и с думите „всичко сме очаквали, но чак пък толкова…“
Как успя домакинът да надмине всички очаквания? Да се вгледаме в две абревиатури от списъка на поканените – ССД и ОДА. Лидерът на първата е Стефан Софиянски – най-верният и категоричен (друг е въпросът дали и от кого е вземан насериозно) поддръжник на тезата за коалиране с НДСВ по всяко време и от всяко положение. Имаме всички основания да го провъзгласим за най-коалиционния български политик. Тази позиция софийският кмет поддържа без отклонение повече от три години. В това отношение той е смайващо последователен.
Зад абревиатурата ОДА се крие Обединение „Демократична алтернатива“, приютило девет партии, измежду които е Български демократичен съюз „Радикали“ с лидер Евгений Бакърджиев. Да припомним – Бакърджиев бе изгонен от СДС по времето, когато лидер бе Екатерина Михайлова заради своите действия, систематично уронващи престижа на организацията. Не е тук мястото да напомняме в символ на какво се превърна г-н Бакърджиев през годините и в каква степен дискредитира управлението на ОДС.
Част от ОДА е и партията Българска евродесница, чиито членове са Алеко Кюркчиев и Камен Влахов – депутати от парламентарната група на НДСВ. Заедно с Диляна Грозданова (НДСВ, но и ССД) управляващото мнозинство е солидно представено с трима свои членове. Предлагам да се въздържим от коментар. Празният стол на ДСБ може спокойно да бъде зает от НДСВ. На всички ще им олекне.
Някои все още се опитват да задават въпроса защо ДСБ няма да откликне на такава сърдечна покана. Ще им отговорим, че в порядъчните среди многословните обяснения на очевидното са признак на лошо възпитание.
Тъжната истина е, че една година преди изборите в българската десница вече са оформени два ярко очертани политически блока – про-правителствен и опозиционен. С начина, по който подходи към тази среща, СДС даде силна заявка за лидерство сред проправителствено настроените формации. Това поражда редица любопитни въпроси, сочещи към новата интрига кой ще бъде лидер на правителствената десница – Надежда Михайлова, Стефан Софиянски или самият Петър Стоянов. Ето това е наистина труден въпрос; колкото труден, толкова и безсмислен за тези, които мислят, чувстват и действат като опозиция на днешното правителство, чиято осезаема, видима, безспорна част е БСП.
Естествен лидер на българската опозиционна десница е ДСБ; нейни естествени съюзници са както всички десни формации, които, независимо дали във или извън парламента, са били в опозиция на днешното правителство, така и мислещите български граждани. Изходът е в честна и убедителна покана тъкмо към тях в името на нова гражданска коалиция, която да отхвърли настоящото управление, а заедно с него и лъжливата алтернатива на прилепилата се към него левица. Убеден съм, че демократичните инстинкти на българския десен избирател ще се окажат по-здрави от тънките сметки на някои политически лидери.