ИВАН КОСТОВ: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Ние от Синята коалиция сме готови да подкрепим правителствения проект за бюджета поради редица причини, сред които искам да посоча следните.
Първо, това че като запазва макроикономическата стабилност на страната, бюджетът позволява страната да извърви пътя към влизане в зоната ERM ІІ с последващо въвеждане на еврото, което е една от най-важните стратегически цели, останали неизпълнени от предишния кабинет. Искам да напомня, че тя беше подписана в споразумение и сроковете бяха 2010 г. Ние всъщност следващата година трябваше да въведем еврото в България.
Второ, защото в бюджета са предвидени мерки за защита на енергийната сигурност на страната – електропроизводство с български суровини, прекратяване на държавните гаранции за АЕЦ „Белене“ и свързване на газовата ни мрежа със съдените страни като гаранция срещу евентуална газова криза.
Ние постигнахме споразумение за намаляване срока за връщане на данък добавена стойност и се надяваме, че това ще стане част от пакета законопроекти, които вървят заедно с бюджета. Това е другата причина, поради която считаме, че тази важна антикризисна мярка е необходима на страната. И виждаме, че въпреки изключително тежката ситуация, са намерени гаранции за изграждането на магистралите на страната, както беше обяснено, което също е изключително важна антикризисна мярка.
Виждаме следните рискове в изпълнението на бюджета. Тъй като тук ще има много критики отляво, аз искам да посоча тези рискове.
Прогнозите за размера на брутния вътрешен продукт за следващата година и оттам на данъчните приходи може да се окажат твърде оптимистични. Рецесията може да е по-дълбока през следващата година специално за България. Обявеното намерение за актуализиране на бюджета в средата на годината разколебава стабилността на финансовата политика на страната и намалява финансовата дисциплина, особено в бюджетната сфера. Грубо казано, появява се надежда, че финансовият министър в средата на годината ще даде пари. А ние се боим, че финансовият министър и кабинетът в средата на годината може да въведат допълнителни мерки за ограничаване на изпълнението. Защо? Защото не са отчетени задълженията на България да връща на Европейския съюз авансови плащания заради нарушения по много проекти.
Второ, защото няма обща оценка, сумарна за поетите в предишния мандат, тоест от предишното правителство задължения от бюджетните разпоредители при сключване на договори без финансов ресурс, което може да доведе до искове, дела и блокиране на сметки на общини, министерства и прочие.
Затова ние правим следните предложения: да се извършат икономии на бюджетни разходи чрез съкращаване, сливане и закриване на излишни институции, например Агенция за приватизация – Агенция за следприватизационен контрол; Държавна комисия за сигурността на информацията – ДАНС; Българската банка за развитие – Българска народна банка и т.н.
Президентът, парламентът и правителството да дадат пример с най-големи бюджетни икономии! Щом ще има икономии, трите най-важни институции да дадат пример.
Второ, да се намали навсякъде делът на общата администрация до 10-15 на сто от цялата и да се намалят ръководните длъжности чрез въвеждане на задължително съотношение между ръководители и изпълнители, особено в сектора на сигурността. Господин министър, при Вас са много лоши съотношенията, които трябва да бъдат поправени, както впрочем и в ДАНС.
Трето, да се реформира болничното здравеопазване, да се спрат злоупотребите с Националната здравноосигурителна каса. Аз с удовлетворение тук подчертавам, че ние преди малко постигнахме един меморандум за съгласие за тези политики. На тази основа виждаме начин да се тръгне към решаване на въпроса за политиката в здравеопазването.
Да се реформира сектора за ред и сигурност след приемането от парламента на нова стратегия за национална сигурност. Предлагаме, вече сме предложили, да се увеличи данъка за хазарта на 15 на сто вместо сегашните 10-12%. Благодаря за вниманието.
