Водещ Иво Инджев: Добър ден казвам на Константин Димитров. Той е член на националното ръководство на “Демократи за силна България”, депутат, бивш заместник-министър на външните работи и посланик в НАТО. Изреждам всичките тези качества, за да стане ясно защо съм го поканил по една тема, която на пръв поглед е външнополитическа, но има вътрешнополитически прочит – това е темата за “Петролгейт”. Ще стане дума и за други неща вероятно в нашия разговор.

Защо сме избрали тази тема? Защото е малко странно – оставки и политически скандали във връзка с публикувания официален, подчертавам, доклад на ООН за “Петролгейт” да има от Индия до Франция, а в България нищо да не се случва. Но като че ли вече започва да се случва нещо.

Само последна реплика във връзка с видеоматериала за Либия. Искам да кажа колко важно е хората да бъдат информирани, защото когато не са информирани, те наистина вярват, че едни медици могат целенасочено и поради своето изключително злодейство, и най-вече свързани с лоши международни сили, да заразят умишлено стотици деца. И те наистина вярват, че е така, защото това е прагът на тяхната информираност, както беше до голяма степен и в България, когато много хора вярваха, че режимът е изключително прав да бие и да изселва хора заради това, че не искат да си сменят имената. Наистина вярваха много хора за това, защото бяха толкова информирани, в кавички, така програмирани и… такива жертви на пропагандата.

За да не се случват подобни неща, е важно по неприятни поводи, какъвто е “Петролгейт” за България, да се говори. Като че ли логично е за това да говорят хората от опозицията, които имат и политически интерес, това не е тайна, тъй като опонентите, вашите опоненти от социалистическата партия, са посочени в този доклад, най-общо казано, като партия, която се е облагодетелствала. Случва ли се нещо ново по този въпрос, господин Димитров, у нас?

Константин Димитров: Надявам се, че се случва нещо ново, тъй като това не е въпрос на политически и опозиционни действия, а е едно общо усилие на всички честни българи, които искат да се изчисти това мазно петно от имиджа на България, тъй като социалистическата партия е партия, която участва в демократичния живот, която е днес на власт, и нейното свързване с престъпния режим на Саддам Хюсеин хвърля петно, поредното неприятно петно, върху репутацията на нашата демократична държава. В този смисъл на думата “Демократи за силна България” сме окуражени от намека на господин Станишев, че той лично подкрепя създаването на анкетна комисия в българския парламент…

Водещ: Значи все пак нещо ново се случва.

К. Димитров: Пак казвам – намек. В петък в парламента той каза, че ако има такава комисия, тя трябва да стигне до дъното, до цялата истина – нещо, което “Демократи за силна България” призовават неколкократно. И се надяваме, че чрез анонса от партийния лидер и министър-председател на социалистическата партия ние вървим към конституирането на тази комисия и към, което е много важно, към нейната ефективна работа впоследствие.

Водещ: Какъв е вашият отговор на твърденията, че когато ровите в този казус с “Петролгейт”, всъщност на гърба на България пада, ако направя аналогия с поговорката “волът рие, на гърба му пада”?

К. Димитров: Прикриването на истината, липсата на информираност, както вие сам посочвате във връзка с манипулациите спрямо либийското обществено мнение, това е големият проблем на всяко едно общество. Преди разкриването на истината това общество не може да стане истински свободно, с истинско самочувствие, за да може то да посрещне истината, да я прочете, а съответните допуснали нарушение, включително нарушение на българското законодателство за финансиране на политическите партии, да понесат своята отговорност, и след това нацията на тръгне напред със спокойствието на разтоварена от бремето на чуждите грехове, така да се каже.

Водещ: Поканил съм ви не случайно, вие сте, така, между не многото политици с експертен профил по отношение на онова, което конкретно правите в политиката, а именно познанията ви в международната област като бивш посланик в НАТО и заместник-министър на външните работи. Има ли опасност върху представата за България, за да избегна думата имидж, да бъде хвърлена сянка, меко казано, и вие забелязвате ли по-конкретно нещо подобно във вашите международни контакти именно поради отказа от разглеждане на случая с “Петролгейт” в България, в българския му контекст?

К. Димитров: Да, определено на този етап реакцията на институциите предизвиква недоумение в чуждестранните наблюдатели и чуждестранните дипломати. Прокуратурата би трябвало да се сезира във връзка с писмото, изпратено от председателя на “Демократи за силна България”, сезиране по повод сигналите, съдържащи се в този официален доклад. Впрочем дейността на комисията на господин Волкър е санкционирана от Съвета за сигурност, специална резолюция задължава държавите членки да съдействат на тази комисия и за доразследване, свързано с резултатите, констатациите в тази комисия. Ето защо сега е ред на парламента да поеме своята водеща роля. Надявам се, че Национално движение “Симеон Втори”, ДПС и, разбира се, самата социалистическа партия ще подкрепят създаването на такава комисия на паритетна основа. Ние имаме силното очакване, че тази комисия ще бъде оглавена от представител на опозицията. Освен това ние очакваме социалистическата партия да изпълни поетото публично задължение да изпрати писмо до министъра на външните работи господин Калфин, в което да поиска външно министерство на България да потърси всички базисни документи от Съединените щати, от Ирак, от други държави, въз основа на които ООН създава този доклад, в който социалистическата партия фигурира като облагодетелствала се от престъпните пари на Саддам Хюсеин.

Водещ: Добре, какво ново се случи, че отново се разклати, така, в пространството, в публичното пространство доверието спрямо онези, които се опитваха да минат под мотото “не ме занимавайте с глупости” за въпроса с “Петролгейт”? Защото най-напред един иракски вестник публикува списъка на фирми, облагодетелствани, там също се говореше това, което се каза в доклада на ООН. После казаха, че това е един ляв иракски вестник и че не е достоверно. Какво ново е станало, за да се разбунят духовете в международен план отново?

К. Димитров: Първо е характерът на самия доклад, неговата изчерпателност, неговата висока международна легитимация. Второ, там има данни, които не присъстваха в предходни доклади – било то на ЦРУ, било то данните на вестник, на иракския вестник, който вие цитирате…

Водещ:”Ал Мада”, да…

К. Димитров: … точно така, на вестник “Ал Мада”. Това ни задължава като държава. Тук не става дума за вътрешнопартийна политика, тук става дума за поведение на държава – член на Организацията на обединените нации. Нейните институции, а това са правителство, съдебна власт и парламент, трябва да поемат своята част от отговорността, произтичаща от резолюцията на Съвета за сигурност. Всеки отказ да се действа означава, че България не изпълнява задължения, свързани включително и със устава на ООН.

Водещ: Кой трябва да задава въпросите всъщност в България освен журналистите – прокуратурата или политиците? Защото във Франция например прокуратурата зададе едни въпроси на високопоставен френски чиновник и той в края на краищата си призна, че е взел над 160 хиляди долара подкупи от Саддам Хюсеин, като каза, че ги е направил от хуманност, тъй като по този начин е помагал да бъдат внасяни пари в иракския бюджет в полза на боледуващите деца.

К. Димитров: Вижте, това трябва да бъде съвместно усилие, първо, на прокуратурата, второ – на правителството, което трябва да инициира международната част от изясняването на истината. Трето – това трябва да бъде парламентарна комисия, създадена от българския парламент. И четвърто – ние, от “Демократи за силна България”, призовахме неправителствените организации, водещи организации, които разследват много успешно корупцията в нашата страна, да поемат свои собствени независими разследвания, за да може картината да стане по-пълна и действително нашето общество да бъде информирано, преди да се очертае отговорността на длъжности лица, на партийни лидери, на бивши завеждащи например международния отдел на социалистическата партия като господин Станишев и т.н., т.н., за да може България веднъж завинаги да се научи като една демократична еманципирана нация как се разглежда минала вина, как се изчиства петното от лицето на милионите невинни българи, по същия начин, както с убийството на Георги Марков или съмненията за съучастие в покушението срещу папата. Тези неща, които са част от едно комунистическо минало или от неговите посткомунистически метастази, трябва да бъдат изчистени, защото мнозинството от българите нямат абсолютно нищо общо. И гордото носене на името българин е свързано с изясняване на тези истини.

Водещ: Има ли нещо тревожно в сигналите, които идват напоследък от Брюксел, конкретно от НАТО, във връзка с, да кажем, забавянето в темповете на превъоръжаването на българската армия или въобще за ефективността на военната реформа? Съзирате ли в това оценка за общия политически процес в България?

К. Димитров: Безспорно оценката за състоянието на сектора за сигурност е доста тревожна – както по линия на Европейския съюз, съответните доклади на комисията, докладите на Европейския парламент, така и по линия на НАТО, по простата причина, че България не се държи адекватно във военнополитическата област, повтарям – не в политическата, а във военнополитическата и военнотехническата…

Водещ: В какво конкретно се изразява това неадекватно…

К. Димитров: Тази неадекватност се изразява в липсата на правителството на визия за това как България трябва да изпълнява конкретно поети съюзнически задължения. Например ние трябва да имаме 8 процента от всички активни сили непрекъснато в мисии, участващи в операции на НАТО извън географския обхват на този съюз. В българското правителство цари един голям хаос, тъй като различни политически съображения се бият непрекъснато и нацията не може да има представа дали кабинетът има виждане за това как България да бъде съюзник. Първо, какво може да направи, за къде нашите военнослужещи са най-подготвени, къде е нашият политически и икономически интерес от участие в операциите, какви са нуждите на съюза като цяло? И всичко това, свързано с необходимото финансово обезпечение както в краткосрочен, така и в средносрочен план. Съставянето на една коалиция, която е абсолютно хетерогенна, и това, което ги обединява е само присъствието във властта, пречи, пречи на сектора за сигурност, в частност на военния истаблишмънт, както се казва, на военните да имат онова мъдро, далновидно политическо ръководство, което да прави България един добър член на НАТО, което е свързано с голяма тежест в международните дела, и второ – с отстояването и преследването на конкретни икономически интереси.

Водещ: Лидерът на вашата партия Иван Костов прогнозира, че това правителство ще оцелее, най-общо казано, заради това, че има твърде много общи интереси да оцелее. Ако обаче от Европейския съюз публикуват негативен доклад за България, струва ми се през април трябва да бъде публикуван той…

К. Димитров: Да…

Водещ: … той е последният и окончателният преди определената дата за присъединяване от 1 януари следващата година, как би оцелял според вас този кабинет, който се нарича кабинет на европейската интеграция на България?

К. Димитров: Ако целта е да се присъства във властта и ако присъствието във властта е свързано с изнудване да не се напуска кабинетът от определени коалиционни партньори, естествено, че хора, вкопчени във властта на всяка цена, ще могат да продължат да създават това аритметично, но инак вътрешно доста деградирало мнозинство. Това е безспорен факт. Дали това ще стане? Трябва да изчакаме този доклад, трябва да видим реакцията на политиците, но така или иначе, така или иначе…

Водещ: Вие как разчитате, извинете, понеже много малко време остава, вие как разчетохте досегашните критики на Европейския съюз, конкретно последния доклад, който беше широко коментиран, но като представител на ДСБ?

К. Димитров: Аз бих ги разчел в две еднакво важни посоки, едната от които по-малко се коментира от наблюдателите. Едната е безспорно неизпълнени ангажименти в процеса до присъединяването. Но постепенно тежестта, особено в това, което акцентират господин Оли Рен и господин Ван Орден, са предупрежденията какво ще стане, ако България бъде приета и не бъде готова да използва пълноценно възможностите и респективно да изпълнява задължението на член. Санкциите, които биха могли да бъдат наложени върху страната, по мое мнение са еднакво опасни и нежелателни, както неизпълнението на предприсъединителните ангажименти.

Водещ: А възможно ли е, и това за финал, възможно ли е провалът на това правителство, примерно по линия на евроинтеграцията, да се окаже добра новина за опозиционните партии, в частност на вашата, която демонстрира потенциал, развиващ се на местните избори в София тази година?

К. Димитров: “Демократи за силна България” ще направят всичко, което е в рамките както на конструктивните предложения, така и на силния, ако щете, унищожителен натиск България да стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007 година. Ако това не стане, цялата отговорност трябва да бъде понесена от кабинета “Станишев”, а оттук нататък ние ще продължим своите усилия България да стане член на Европейския съюз възможно най-скоро. Това правителство трябва да си отиде не толкова защото няма да може да постигне приемане в Европейския съюз на 1 януари, колкото за това, че то е некомпетентно, слабо и раздирано от вътрешни котерийни интереси. Това правителство е лошо по тази причина много повече, отколкото за това дали ще може да изпълни тези ангажименти, които ние имаме към Европейския съюз.

Водещ: Каза Константин Димитров в нашето предаване. Каза неща, които са логични да прозвучат от устата на опозицията.