Константин Димитров: Правителството не осигурява прозрачност около споразумението със САЩ

Водещ Асен Григоров: …Разбира се, основна политическа новина днес е началото на неформалната среща на външните министри от страните – членки на НАТО. Това ще е и първата тема в нашето предаване. Мои гости са Константин Димитров, член на националното ръководство на ДСБ, депутат в Народното събрание, и Ангел Найденов, който е председател на Комисията по отбрана.

ХХХ

Водещ: Сега добро утро на моите събеседници, които… ви казах кои са – Константин Димитров и Ангел Найденов. Да поговорим малко за политическия контекст, в който се провежда тази среща. Всъщност, доколко България има общо със самата среща като съдържание?

Ангел Найденов: Без съмнение, г-н Григоров, срещата, която се провежда в София, е едно от най-значимите, защо да не кажем, няма да бъде пресилено, и най-значимото политическо събитие, което се провежда през тази година в България. Това е среща, която поставя България в центъра на световното внимание, среща, която не се свежда само до мерките за сигурност. Междувпрочем, отварям само една скоба, за да кажа, че със сигурност за столичани…

Водещ: Обаче, те понеже са прекалени, винаги стават основна новина.

А. Найденов: Емерките за сигурност пораждат доста неудобства и те едва ли са щастливи от това, но се надявам, че основната част проявяват разбиране към необходимостта да се гарантира сигурността на гостуващите делегации.

Струва ми се, че е оправдан интересът, който се проявява към срещата на външните министри и в рамките на НАТО, и в тази уникална по своя характер, както твърдят наблюдателите, трансатлантическа вечеря с участието на външните министрите на страните членуващи в ЕС, но нечленуващи в НАТО. Очевидно е, че и вниманието, и интересът са насочени и към дневния ред през двата дни на форума и към темите, които ще се обсъждат. А самата среща е натоварена с огромни очаквания. Без съмнения провеждането на форума в България е едно признание и израз на доверие към България, към нашия принос и в рамките на НАТО, участието на България във военните операции. Разбира се, що се отнася до всички военно-технически аспекти по темата свързана с трансформацията в НАТО, признание и за реформата и преструктурирането на българските Въоръжени сили.

Водещ: Така ли четете вие събитието, г-н Димитров?

Константин Димитров: Позволете да го прочета по малко по-различен начин. Не трябва да се надценява стойността на тази среща. Всяка държава членка на НАТО, ще бъде домакин по съответен ротационен принцип на подобни срещи. Идеята е как българското правителство, българските институции ще се възползват от това, дали те ще участват активно във формирането на дневния ред и какви позиции българското правителство ще формира, за да даде тон на своите колеги от НАТО с оглед вземане на важни решения, например, за статута на Косово, например, за подхода на международната общност към мисиите на НАТО извън границите на този съюз…

Водещ: Извън зоната на…

К. Димитров: …например, за ролята на НАТО в Близкия изток, например за ролята на международната общност в Ирак. И, разбира се, основният проблем, който аз съзирам в тази среща, и около нейната организация и значение за българските граждани, са две неща липсата на каквато и да е прозрачност около темата, която съпътства срещата, именно подписване споразумението между България и САЩ за взаимното ползване на български военни съоръжения, и, разбира се, това, какво точно, какво точно е направила България в реформата на своите Въоръжени сили, в своята модернизация, така че да бъде член на НАТО, така че да може да участва наравно с други държави членки в съществуването и действието на тази важна международна организация.

Водещ: Вие не сте ли член на Комисията по отбрана?

К. Димитров: Не, не съм член на Комисията по отбрана, но мои колеги, които участват, изразяват силни резерви към капацитета на българските държавни институции да направят такъв тип модернизация, такъв тип реформа, която да отговаря, първо, на интересите на българските граждани, второ, разбира се, да дава качествен принос към участието на България в рамките на своя национален интерес, разбира се, в операции на алианса.

Водещ: А защо смятате, че е непрозрачно споразумението за военните бази?

К. Димитров: До този момент никой от парламентарната опозиция, включително „Демократи за силна България“, не са виждали проекта за документ, който трябва да бъде подписан от г-жа Райс и г-н Калфин утре. Тепърва ще предстои разглеждането и може би ратификацията на този документ. Проблемът се състои в това, че БСП, ДПС и НДСВ, с изключение на г-н Ангел Найденов, който достойно върши своята работа, отказва да обясни на българското общество какво е съдържанието на този документ по една проста причина тези три партии…

Водещ: Найденов все пак е говорител на БСП, освен че е председател на…

К. Димитров: Единственият говорител, защото всички други се крият, бих казал, по тодорживковски се снишават, защото тази тема е неудобна за техните избиратели, тъй като те искат да чуят посланията по отношение на това споразумение, както ги говори техният съюзник Волен Сидеров, имам предвид в този геополитически контекст. Това е големият проблем. Българските управляващи не могат да обяснят дали и защо е необходимо това споразумение на българското общество, на българската нация, на българския национален интерес. Това е голямата тема, която фактически води и до компрометиране донякъде на имиджа на срещата в София.

Водещ: Ето, сега няма нужда да ви задавам въпрос, г-н Найденов.

А. Найденов: Разбира се, че не бих се съгласил с упреците на г-н Димитров, и не заради факта, че сме представители на различни по своя характер парламентарни групи, но ще подчертая, че в една поредица от изявления, от изслушвания на съвместни заседания на Комисията по отбрана и на Комисията по външна политика имаше достатъчно представена информация, както от страна на преговарящия екип, начело с посланик Любомир Иванов, така и от страна на министър Калфин, министър Близнаков, на представители на Генералния щаб на Българската армия. Всъщност, става дума за информация, която се предоставя от началото на преговорите в края на месец октомври – нещо повече, имаше един…

Водещ: До каква степен е класифицирана и до каква степен е открита информацията към вас?

А. Найденов: Нека да завърша. Имаше един прецедент в преговорния процес, когато министър Калфин беше изслушан също на съвместно заседание на Комисията по отбрана и на Комисията по външна политика по позициите, които българското правителство защитава в хода на преговорите, и то преди приключването на преговорите в края на месец март. Съвсем ясно е, и г-н Димитров разбира като дипломат, че след приключване на преговорите има един процес, в рамките на който трябва да бъдат сверени преводите, съответно използваните понятия в двата текста, на български и на английски, след което, разбира се, че предстои ратификация в Народното събрание на това споразумение, след неговото подписване утре и след внасянето му в Народното събрание. В този случай текстът на споразумението ще бъде напълно открит и всеки един ще може да се запознае с клаузите и съответно с намерените в рамките на преговорния процес решения. Аз смея да твърдя, че българският преговорен екип се справи много добре с една изключително трудна задача в рамките на един продължителен преговорен процес…

Водещ: Това е вашата оценка.

А. Найденов: …в който бяха намерени удовлетворителните за българската страна решения – удовлетворителни от гледна точка на българския национален интерес.

Водещ: Само да направя една бележка, че доста се коментира въпросът в медиите, предполагам, че още повече се е коментирал в политическите среди – сега, въпросът е доколко се е влязло в дълбочина по това споразумение?

К. Димитров: В никаква дълбочина не са влезли преговарящите, респективно политиците от мнозинството в българското общество, що се отнася до разбирането на българските граждани какво стои вътре в споразумението. А господин Калфин и господата от Министерството на отбраната бяха безспорно в комисиите, за които спомена господин Найденов, но на равни етапи от преговорите. Така наречените най-сложни и деликатни въпроси, както те се изразиха, бяха уточнявани в последните седмици и месеци и ние не знаем какво точно те са се споразумели.

Водещ: А кои са от гледна точка на консултациите тези въпроси?

К. Димитров: Освен това, извинете, да допълня нещо има една много голяма грешка във воденето на преговорите. Преговорите бяха водени от опитни дипломати, но без да се знае политическата позиция априори на партиите, които трябва да дадат политическа благословия на това споразумение. В случая говоря за социалистическата партия основно, където и до ден днешен има силно раздвоение във връзка с подкрепата на това споразумение, и, разбира се, това има своето въздействие и върху начина, по който са водени преговорите. Ако един преговорен екип не разчита на силна политическа подкрепа, той не би могъл в такава степен точно да отстоява многопластово българския национален интерес. Така че ние просто не знаем какво точно е преговорено, какво точно е договорено и всъщност дали не са пропуснати допълнителни възможности за реализация на многопластовите ползи, които би имало едно такова споразумение, и, разбира се, не дай си, Боже, не трябва да са допуснати такива елементи в преговорния процес, които да водят до ощетяване на българския национален интерес, намаляване на сигурността на българските граждани – неща, които имат голямо значение за нас, „Демократи за силна България“.

Водещ: Има ли готовност българското правителство, българската страна, и двамата ви питам, според вас, да заяви ясна позиция по косовския въпрос, тъй като това във всички случаи ще бъде една от сериозните теми, които ще се дискутират на тази двудневна среща.

А. Найденов: Първо, преди да отговоря на въпроса ви, позволете ми да кажа, че е трогателна тази загриженост на господин Димитров за БСП и за отношението ни към създаването на военните обекти. Има съответното решение на Висшия съвет на 15 април. То беше огласено, съответно имаше пресконференция и представени аргументите, които мога да кажа, че се разположени в няколко групи аргументи в подкрепа на споразумението от стратегически, политически, икономически, военен и военнотехнически характер. Всъщност на съвместното заседание Висшият съвет и парламентарната група изразиха позитивната си оценка за постигнатите договорености, а Висшият съвет даде мандат на парламентарната група да подкрепи ратификацията на споразумението.

Що се отнася до вашия въпрос по отношение готовността на българското правителство да заяви позиция по Косово, моят кратък отговор е да, българското правителство…

Водещ: Каква е, каква е позицията?

А. Найденов: …има такава готовност и тя беше представена също от министър Калфин в рамките на изслушване в Комисията по външна политика.

К. Димитров: Ако позволите отново да уточня, с цялото ми уважение към господин Найденов, господин външният министър не представи никаква ясна българска позиция по въпроса за статута на Косово. Това, което той каза, включително в отговор на мое питане в парламента, беше, че българската позиция ще бъде пряко синхронизирана с позицията на Европейския съюз и международната общност нещо, което означава, че този кабинет не осъзнава националния интерес в изработване на специфична българска позиция, която постепенно да се превърне в позиция на всички регионални държави, независимо от това какви са общите насоки на мисленето в международната общност, за да може международната общност да отчете в максимална степен интереса на България, на другите съседни на проблемния район държави, преди да формира окончателно решение по такава чувствителна област. Ето защо аз се съмнявам, че българското правителство днес на срещата ще бъде сред водещите фактори в изработване на тази позиция по Косово, за да може да се стигне до такова решение, което отговаря на нашия национален интерес. Това във всички случаи е изключително важно, както и другите теми, свързани с мястото на България във формирането на такава политика на Атлантическия съюз, на такава политика на Европейския съюз, която да отговаря на нашия национален интерес.

И още нещо, ако позволите, надявам се, че българското правителство ще използва присъствието на министри от страни – членки на Европейския съюз, да тушира и да убеди нашите партньори за това, че България наистина може да бъде готова, може да избегне възможностите за налагане на стриктна процедура на следене, налагането на предпазни клаузи върху страната по пътя към членството ни в Европейския съюз, за да не може то да бъде осакатено, отложено или да ни изпрати в някакъв изолатор, който българските граждани не заслужават.

Водещ: Отидохме…

А. Найденов: Ако ми позволите да се върнем към коментара на срещата в София в рамките на днешния и на утрешния ден, можем, разбира се, да видим ефекта и за България в целия дневен ред на срещата, която макар и неформална, т. е., не се предвиждат официални писмени заключения, има своите дълбоки измерения в няколко посоки. Подчертахме вече – една от тези посоки е трансформацията на НАТО, което е пряко свързано с трансформацията на българските Въоръжени сили. Всъщност нека да подчертая, че основните акценти в трансформацията на българските Въоръжени сили са професионализацията, интеграцията, модернизацията, изграждането на нови колперативни…

Водещ: Това вече е един от упреците, които господин Димитров отправи преди малко.

А. Найденов: Разбира се, че аз не мога да приема тези упреци. Те поне в рамките на Комисията по отбрана са били нееднократно тема на обсъждане и на изслушване на Министерството на отбраната и на Генералния щаб. Можем да продължим, разбира се, с темите за така наречените глобални партньори, т. е. изграждането на една мрежа от съюзници на НАТО, на страни нечленуващи в НАТО, но допринасящи за сигурността и съответно за функциите, които реализира НАТО по отношение на мира и на стабилността. На следващо място, това са политическите аспекти от участието на алианса в различни по своя характер операции и мисии. И, разбира се, не на последно място, развитието на политиката на „отворени врати“, което има пряко връзка с интересите на България по отношение на сигурността и стабилността на Балканския регион тоест, перспективата за членството на страните от Западните балкани, диалога с Албания, с Македония, с Хърватия. Не е без значение, разбира се, и не бива да се подценяват срещите, които предстоят на комисията НАТО Украйна, и на Съвета НАТО Русия, т. е. въпроси, свързани и със сигурността и стабилността в Черноморския регион.

Водещ: А по тези въпроси имаме ли позиции там?

А. Найденов: И не на последно място, че трябва да бъдат потърсени ефектите с оглед на възможността България да материализира стратегическото си предимство на страна домакин и чрез двустранните срещи, и чрез участие в различни по своя формат многостранни срещи, и чрез преките впечатления на нашите партньори.

К. Димитров: Ако позволите, господин Григоров, аз се надявам, че господин Калфин при своята, предполагам, предстояща среща с министъра на външните работи на Русия, ще го попита за това, което „Демократи за силна България“ настояват министър Калфин да попита руското правителство – вярно ли е това, че чрез представителя на „Атака“ господин Чернев руското правителство е казало, че ще бъдат насочени ядрени оръжия към България, ако в България бъдат разположени така наречените американски бази. Ние очакваме този въпрос да бъде поставен, за да може руското правителство по официален начин да изясни своята позиция, за да може и министър Калфин…

Водещ: Въпросът ви е интересен, защото имаше доста публикации в медиите, че господин Павел Чернев се е срещал с представители на руското посолство.

К. Димитров: Много интересен и той е важен, защото това ще задейства… Въобще, ръководството на „Атака“ е сред говорителите на руското посолство в София. Това е тяхно право, разбира се. Въпросът е, че българският външен министър, ако е български външен министър, трябва да изясни официалната позиция на този важен партньор на България Русия що се отнася до ефекта на разполагането на тези съоръжения върху отношенията с Русия. Това е изключително важно, ако правителството е загрижено за сигурността на българските граждани.

Водещ: Коментар, господин Найденов. С това и по едно изречение коментар изобщо за активността на „Атака“ около американските бази и предстоящия митинг днес. И така?

А. Найденов: Ако ме питате за срещи на представители на „Атака“ с представители на руското посолство, не бих влизал в тази тема и не мисля, че е уместно аз да я коментирам. Защото в крайна сметка би следвало да оценим това, което се случва като прояви и като протести на „Атака“. И аз ще кажа, че едва ли протестите ще учудят и изненадат нашите партньори, тъй като подобен род форуми много често съпътстват тези срещи в много страни…

Водещ: Имате ли политическа оценка за протестите на „Атака“ срещу Кондолиза Райс и срещу базите?

А. Найденов: …още повече, че свободата на мненията, в това число изразявани и чрез протести, са част от инструментариума на всяко демократично общество. Друг е въпросът, обаче, че „Атака“ използва тези протести, съответно форума, за да закрепи поувехналия се образ и съответно да компенсира проявите на своя лидер, които водят до разцепление на парламентарната група и до отлив на гласове. Аз съм убеден, обаче, че българските институции и Столичната община имат достатъчно капацитет и възможности, за да не допуснат ексцесии, съответно да не се помрачи срещата, която се проведа в София.

Водещ: Добре.

К. Димитров: Ако позволите, само едно изречение.

Водещ: Едно изречение.

К. Димитров: Да, действително искам просто да апелирам към кмета на София и към правителството да спрат да си прехвърлят топката за това кой е виновен за затормозяването на ежедневието на българските граждани. Тези свръхограничения не съдействат за престижа на тази среща, не е съдействие и за това да се покаже, че българските правоприлагащи органи знаят как се правят такива важни форуми, без да се засегнат правата, свободите и свободата на движението на софиянци. Това е много важно да бъде направено да се прекрати това прехвърляне на отговорности между кмета и правителството.

Водещ: Добре… Благодаря ви за участието. Политически коментари за започващата днес среща на НАТО на Ангел Найденов и Константин Димитров…