Водеща Силвия Великова: Дали случаят с посланика ни във Финландия, преди това с посланика ни в Казахстан, а медиите припомнят и други случаи със спорно поведение на дипломати зад граница, ще даде онзи знак към депутатите, който да ги накара да видят, че в дневния си ред трябва да вкарат и въпроса, който да регулира това кой може да бъде посланик на България. За това сега ще говорим с Константин Димитров, заместник-председател на комисията по външна политика, депутат от Демократи за силна България, бивш заместник-външен министър, български дипломат зад граница. Добър ден, господин Димитров.

Константин Димитров: Добър ден на вас и вашите слушатели.

Водеща: Знае се, че има няколко варианта за решаване на въпроса за дипломатическата служба и за нейната професионализация. Вие имате ли очакване, че, така, комисията това ще припознае като свой приоритет след скандала и с господин Венелин Цачевски?

К. Димитров: Да, разбира се, има най-малко два проекта, които управляващото мнозинство предлага на вниманието на различни комисии, но те за съжаление не са стигнали до комисията по външна политика.

Водеща: Те са само медийно май изговорени повече…

К. Димитров: Не, не, има ги депозирани, но тъй като има някакво надиграване на заинтересовани групи вътре в управляващото мнозинство, до момента нашата комисия, чиито заместник-председател съм аз, не ги е разглеждала. Но позволете с две думи…

Водеща: Само да припомня, че става дума за проектите на Олимпи Кътев и Даринка Станчева и проекта на Николай Камов, нали така.

К. Димитров: Да, точно така. Те са най-малко два. Има вариант, при който се говори, че трябва да се внесе и допълнителен трети проект или да се търси обединение, но така или иначе от месеци наред това е един парламентарен слух в комбинация със задържана парламентарна процедура. Добре е да се внесе за сериозно разглеждане такъв проект, защото тези два случая, за които говорите, и аз бих искал да се спра върху това, че тези два случая не се третират, така да се каже, с еднаква тежест и сериозност от управляващите, а тези два случая са достатъчно основание да поставим още веднъж на преглед, ревизия някои от кадровите решения на президента и правителството. Прави впечатление, че за нарушения може би далеч по-сериозни от това, което е допуснал или се твърди, че е допуснал посланикът във Финландия, господин Филчев не е отзован все още. Не може той да бъде в отпуск, без дори да се яви в комисията по външна политика и без да се премине към незабавното му отзоваване. Самият случай с посланика във Финландия показва колко безсилни са господин Първанов и господин Станишев пред силата на Филчев, който независимо, че дискредитира страната, охули българската журналистика и се държи по един абсолютно недопустим начин, продължава да се води посланик в една важна държава като Казахстан.

Водеща: И даже да не си е връчил акредитивните писма, което според мен също изглежда скандално.

К. Димитров: Именно. Това безобразие фактически се пише на гърба на президента и правителството, и най-лошото е, че той петни нашата страна. Ето защо аз още веднъж призовавам, и това ще го поставя пред комисията по външна политика, господин Филчев да бъде отзован, а междувременно да се яви в тази комисия, дори и да е в отпуск, за да даде обяснение за своето поведение. Впрочем, аз ще настоявам да бъде повикан и посланикът във Финландия, за да се чуе и пред официален орган и неговата версия за това какви нарушения и от кого са извършени в посолството, защото действително това е необходимо. И освен това за нас е важно да се проследи причината, поради която той е станал посланик.

Водеща: Господин Димитров, ако трябва да погледнем по-глобално на въпроса, каква е вашата визия за решаване на този въпрос? Защото трябва да припомня на нашите слушатели, че в период, в който президентът и премиерът са от различни политически сили, има класическо блокиране на посланическите назначения, знаете как беше, от друга страна външната комисия, която в други държави има изключително важна роля при определяне на посланиците зад граница, при нас има формални функции. Вие може да го повикате, ама той господин Филчев може да е зает и да не дойде, нали.

К. Димитров: Да, разбира се, има начин, според една от точките на Правилника за работа на Народното събрание има възможност, тя се интерпретира, че той като гражданин може да бъде привикан да се яви в комисията, но засега управляващите избягват това да го направят…

Водеща: Но той не отиде в съда, камо ли да дойде в парламента.

К. Димитров: Ами, вижте, вижте, когато има натиск – и обществен от журналистите, и от демократичната опозиция, мисля, че нещата постепенно могат да дойдат на мястото си. Ние няма да се откажем, а аз специално няма да се откажа да възстановя доброто име на българската дипломация, въпреки че управляващите нехаят за него.

Сега, да кажа за това какво имам предвид по отношение на възможностите за отсяване на добрите посланици, ръководители на мисии, от тези, които компрометират страната. Парламентарната комисия може да изиграе своята роля, въпреки че конституционните й правомощия са относително слаби, както вие сама казвате. Ако се изпълнява решението на комисията преди възлагане на президентския указ всеки посланик задължително да се явява, задължително да се явява в комисията за изслушване, тогава комисията може да взема решения за това дали или не този посланик удовлетворява критериите на членовете на комисията. Това може да бъде решение, което трябва да се вземе за сведение както от президента, от правителството, така и да се извести обществеността за позицията, за оценката по-скоро на комисията по външна политика след съответно изслушване…

Водеща: Но вие казахте – за сведение, а не с решаващо значение?

К. Димитров: Да, за сведение, но трябва да се има предвид, че ако искат да получат подкрепата на комисията, управляващите могат дори да правят заседания, ако щете при закрити врати, и с онези лица, които те се стремят да номинират за посланици. Има начин това по определен път да бъде направено чрез дискретни изслушвания, ако щете в един неформален порядък, за да може онзи, който ще бъде посланик, да се ползва с подкрепата на парламента, който освен това конституционно изпълнява и съответен контрол върху дейността на изпълнителната власт. До този момент управляващите не постъпват по този начин и затова гафовете, особено този с господин Филчев, няма да бъдат първи и последен.

Водеща: А според вас, съвсем накратко, по какъв начин може да се реши въпросът със самоблокирането между президент и премиер, когато нямат консенсус по една фигура? Вие знаете, че България има посланици, които от години наред стоят в посолствата, само защото не може да се постигне договорка кой да ги смени.

К. Димитров: Ами, вижте, това блокиране между президент и между правителство може да бъде преодолявано винаги, когато всяка кандидатура, предложена от правителството, се обсъжда въз основа на нейните индивидуални достойнства, включително с участието на комисията. Тогава вече, как да кажа, критериите за професионализъм и личен интегритет ще бъдат по-силни, ще получат по-голяма, ако щете и публична, по-широка политическа тежест в сравнение с желанието едната институция да търгува политически със свои номинации срещу номинациите на правителството, и по този начин да се деблокира процесът при различна ориентация на кабинета и президента.

Водеща: Позиция на Константин Димитров от Демократи за силна България, заместник-председател на външната комисия. Оставаме с очакване, че скандалът с посланик Венелин Цачевски няма да бъде забравен и наистина ще се тръгне към решаване трайно на въпроса за това кой става дипломат в България и по какъв начин научаваме за дейността му там.