Константин Димитров: Изложбата в ЕП постави под въпрос европейските морални принципи

Водещ Бойко Василев: Първи стъпки в новия свят правят тази и другата седмица българските депутати, които ни представят в Европейския парламент. Фактически българските евродепутати, тук са трима от тях – Атанас Папаризов, „Коалиция за България“, Антония Първанова от НДСВ и Константин Димитров от ДСБ. Здравейте. И веднага започваме с проблем номер 1. Проблем номер 1 на България е как да бъдат спасени българските медицински сестри в Либия. Разбираме, че се подготвят ходове или серия от ходове в Европейския парламент. Въпросът ми е може ли Европейският парламент, европейските правителства или ЕС, хайде, вие в Европейския парламент знаете по-добре, може ли да помогне за това, доц. Папаризов?

Атанас Папаризов: Определено Европейският парламент може да помогне за това европейските гражданки, българските медицински сестри, да получат една много широка обществена и правителствена подкрепа. И преди всичко, разбира се, и парламентарна подкрепа на европейските страни. С тази тема започнахме още новата годна, когато представителите на Европейския парламент, председателя на Еворопейския парламент отбеляза изрично, че българските медицински сестри не са сами. С нея започна и Оли Рен тук в НДК. Ние също започнахме с тази тема. Преди да отидем на подготвителните срещи, които имахме тази седмица в парламента, разговаряхме помежду си, подготвихме с помощта и на нашите колеги от правителството един проект за резолюция и този проект на практика го внесохме всички основни групи. Това е един случай, който показва, че в България по важни за българите въпроси може да се намира консенсус и аз вярвам, че на тази основа Европейският парламент ще ни подкрепи – не само нас като инициатива, но преди всичко България и българките. Точката вече беше включена от председателския съвет в сряда в дискусията в Европейския парламент. Резолюцията е достатъчно остра, достатъчно подробно отразява всички етапи на този несправедлив и необоснован процес. И в същото време призовава всички европейски институции да преразгледат, ако нещата се усложнят в отношенията с Либия. Текстът е достатъчно остър и се надявам, че ще получи сериозната подкрепа на Европейския парламент.

Водещ: Нека да питаме така ли е, консенсусен ли е този момент между управляващи и опозиция, да попитам г-н Димитров?

Константин Димитров: В този случай действително тази инициатива е консенсусна. Всички парламентарни групи в Европейския парламент внасят чрез своите парламентарни представителства резолюцията с надеждата тя да бъде приета още другата седмица в Страсбург, което е важно да се каже, че по този начин отново се възстановява позицията на цялата българска държава, надявам се, че процесът е политически, че острият и добре обмислен политически натиск на цялата международна общност ще допринесе не за друго, а за това държавите членки на ЕС да възприемат много по-сериозно, отколкото до този момент, въпроса за невинността и освобождаването на българските медицински сестри – без всякакви сделки, без всякакви договорености, обслужващи интереси, извън съдбата на едни невинни европейски граждани.

Водещ: Въпросът е дали може да се направи нещо реално по тази писта, г-жо Първанова, или вероятно това е единствената писта възможна?

Антония Първанова: Изключително деликатен е въпросът и всички си даваме сметка, че много отговорна е работата, която сме подхванали, защото има въпроси, които се решават лесно, има въпроси, които са заплетени, има въпроси, които са много трудни, има и нерешими. Този въпрос е много труден и очевидно е, че няма да стане може би толкова бързо, колкото го искаме, нито ще стане само с усилията на България. Затова за нас е много важно да получим подкрепата на Европейския парламент, да получим подкрепата и на страните членки, но да се работи много активно с цялата международна общност. И не само неправителствени организации, и не само научните дружества, не само експерти. Защото виждате, че в случая се обвързва един казус, който е очевиден. И едва ли има някой, който не само в политическите среди, но и в научните среди, да се съмнява, че биха могли да бъдат българките причина за тази зараза. Но този случай се обвързва и със случая Локърби и тук вече говорим за поставяне на условия и смесване на един случай, който е чисто терористичен акт, със случай, който очевидно има политически измерения и опит за сделка между двете. Има държави, които много добре знаете, че не приемат сделки, които касаят терористични случаи. Но аз все пак считам, че това, което направи парламентарната група на либералите, ние приехме декларация, трябва да се продължи, и то много по-масиран акт.

А.Папаризов: Искам да кажа само две думи. Разбира се, че за правителството може би е много важна всяка дума и всяка дипломатическа стъпка. Но ние като избраници на българския народ, а и европейските депутати – като избраници на техните народи, сме длъжни да говорим ясно и открито, както и всички неправителствени организации. Още на 2 януари тук, когато дадохме пресконференция с Катрин Гикен и Джефри ван Орден, ние именно точно това подчертахме, че в този сложен момент общественото мнение, международният натиск, мнението на парламента са изключително важни. Но, разбира се, правителството би трябвало много внимателно да продължи и своите контакти, и юридическата страна, обжалването на присъдите също трябва да продължат.

К.Димитров: Две думи по този въпрос. Целта на тази резолюция ще бъде парламентаристите от съответните държави на ЕС да въздействат по-мощно на своите правителства, които се изкушават от възможността да сключват двустранни икономически изгодни сделки с Либия за сметка на българските граждани, които са невинно задържани и осъдени в Либия. Това е голямата роля на Европейския парламент. Иначе бихме останали на нивото на прокламациите, декларациите и призивите, които характеризират както българската дейност до този момент, така и действията на европейските институции.

А.Папаризов: А парламентът като защитник на човешките права има свой авторитет. Неслучайно белгийската асоциация на медицинските сестри се обърна към мен и към една белгийска депутатка да им организираме пресконференция – да кажат това, което вие чухте тук, че те на 19-ти, един месец след присъдите ще спрат да работят за 2 минути, ще има сирени, звуците на линейките. И това се разпространява и в други европейски страни. Това не е маловажно.

Водещ: Добре, дотук много е радващо и не е никак маловажно, съгласен съм, че по този въпрос има консенсус, защото може би този въпрос е най-важният. Обаче, ако говорим за първи стъпки, защото и България прави първи стъпки в ЕС тези дни, а и вие във вашите бъдещи постове в Брюксел и в Страсбург, тази седмица даде повод за различни коментари. В София имаш тържествена сесия. В Брюксел имаше една изложба. Значи, тук като че ли можем да зададем въпроса дали с пълно съгласие, или отчасти с кавга започна България първите си стъпки в ЕС, г-н Димитров?

К.Димитров: България започна действително по един неубедителен начин своите първи стъпки.

Водещ: Не съм казал това, аз просто питах.

К.Димитров: Да, аз казвам тогава позицията на ДСБ и моята позиция, която не е само на политик, но и на експерт, който е проследил отблизо целия процес на преговорите. От първия ден за съжаление бяха наложени предпазни клаузи, касаещи българската авиация. Имаме неподготвеност, свързана с това как трябва да се защитават правата в здравноосигурителната сфера на българските граждани и, разбира се, тази напълно неподходяща изложба, която бе организирана от НДСВ, която постави под въпрос моралните принципи и критерии, по които се упражнява европейското членство от определени политически среди в нашата страна.

Водещ: Така ли е, г-жо Първанова?

А.Първанова: Първо да внеса едно пояснение, че НДСВ не е организатор на изложбата. Организатори на изложбата са Министерство на културата, Националният исторически музей, Фондация „Тракия“ и вестник „Нова Европа“. А в случая като патрон бяха представени г-н Греъм Уотсън, както и министърът на културата. А ние като депутати просто домакинстваме, тъй като все пак става дума за Европейския парламент. Освен това може би в България имаме основание или причина да водим помежду си политически битки, все пак опозиция и управляващи, това има и една от основните цели – да оспорват своите политики и своето поведение. Но тази изложба имаше много по-голямо значение за представянето на България навън, защото тя даде един много добър и положителен отзвук. И веднага след нея беше направено и заявление от централата на НАТО в Брюксел за провеждане на същата изложба в НАТО.

Водещ: И там ли ще бъде тази изложба?

А.Първанова: Нямам представа, не знам, аз пак казвам, че не съм от организаторите.

Водещ: Вие пак ли ще протестирате?

К.Димитров: Нека да стигнем дотам. Което аз мога да кажа, е, действително г-жа Първанова бе права, че основен патрон е г-н Стефан Данаилов от БСП, въобще българското правителство. В много по-голяма степен дори и от самата либерална фракция стоеше за тази изложба, която показва, меко казано, лош вкус и сбъркани критерии за дълбоко ценностното – чии произведения, от кого притежавани, в какъв контекст представляващ. Дотук бих искал да спра с този действително крайно излишен манифест на недобър вкус.

Водещ: Първите стъпки на България според вас?

А.Папаризов: Все пак аз бих се върнал към това, което казахте в началото, първата стъпка в парламента беше тази тържествена сесия и всички изказвания в нея бяха изключително премерени. Макар ние да бяхме в Брюксел, аз четох внимателно стенограмата и ми направи впечатление зрелостта на всички, които са говорили. Признанието на това, че пътят на България през тези години е не лек, конституцията на България – като основа за приемането на новите ценности, консенсуса в България по европейската перспектива, всичко това е обсъдено в един спокоен тон, признание за 150-те закона, приети от парламента през последния му мандат, 40 изцяло нови. И готовността на народните представители да продължат по тези въпроси със същия дух на консенсус за тази идея и ценност. Това ми се струва най-важното през тази седмица.

А що се отнася до изложбата, аз в деня, когато пътувах за Брюксел, получих писма от тези, които не бяха съгласни с нея от България, от Америка. Аз лично смятам, че не би трябвало България, въпреки че всеки депутат има право на инициатива, да предлага в Европейския парламент неща, които ни разделят, по които има различни мнения. И мисля, че България би спечелила и в перспектива, когато всички инициативи, които ние провеждаме, различните партийни и политически групи ги обсъждаме предварително помежду си. Така че жалко е това, че това е един повод, по който има различни мнения. Аз не съм съдник, не мога да го оценявам. И затова и не присъствах на откриването на тази изложба. След това я разгледах, по-късно вече. Но добре е да търсим такива изяви – особено в началото, които ни обединяват всички. Така бихме се представили като държава.

К.Димитров: Добре е, че г-н Папаризов се разграничава от действията на собственото си правителство, макар и с известно закъснение, но действително трябва да правим много по-обмислени първи стъпки за всяко едно…

А.Първанова: Нека да не политизираме.

К.Димитров: …във всяко едно важно национално начинание.

Водещ: Не даваме оценки.

А.Първанова: Нека да отбележим все пак, че по време на тази изложба един от големите акценти всъщност беше инициативата за медицинските сестри. И имаше подписка, на която стотици гости се подписаха, и стотици хора, които сложиха точно тази лентичка в подкрепа. Това е може би първият път, когато в парламента започна да се… се отвори…

А.Папаризов: Искам да кажа, че от нищо не се разграничавам, а просто искам да обясня, че в парламента е редно като нова страна да търсим изграждане на мостове. И трябва да избягваме темите, които ни противопоставят. Не бих искал да давам оценка на самата изложба.

Водещ: Добре, аз искам да изпробваме това, което казвате, само след малко, защото да поговорим малко за същността на нашето влизане, на тези първи стъпки, още от друга гледна точка. Но дотогава само да ви кажа, че още друго нещо се случи в началото на българската европейска година. Докато вие сте били в Брюксел, тук в България внезапно стана ясно колко висок е акцизът на домашната ракия. Ще продължим разговора, след като Елена Чимева ни разкаже една и тория кратка за агент Купър от село Градешница.

х х х

(излъчва се репортаж)

Водещ: Да, това беше репортаж на Елена Чимева от Благоевград. А ние тук продължаваме с евродепутатите в студиото. Разбира се, не искаме от тях да бъдат специалисти по ракията, нито ще ги питам дали са варили ракия, нито дали са специалисти по акцизите. Ще попитам обаче това, този висок акциз не е ли типичен случай за това колко малко знаем за преговорния процес с ЕС и как тепърва ще се изнанадваме още? Г-н Папаризов?

А.Папаризов: Сигурно е вярно това, че е могло да се договори много по-плавен преход за акциза за спиртните напитки. И всички, които вземат отношение през тази седмица към този въпрос, именно това казват. И тук трябва да видим защо министърът на финансите, когато е водил преговорите, така, може би е искал да си връзва бюджета, е приел, без преходните периоди, големия акциз за алкохолните напитки. Но що се отнася до домашната ракия, България има най-благоприятния режим с този на Чехия.

Водещ: Защо?

А.Папаризов: Защото в България и в Чехия домашна ракия може да се вари с 50 процента акциз в казани, които произвеждат над 10 хектолитра. В другите страни, ако един казан преработи повече от 10 хектолитра, вече там се плаща целия акциз – дори за тия, които работят с по 30 литра. Така че от гледна точка на тези, които имат казани, ако акцизът беше по-нисък, нещата са благоприятни. За тях няма ограничение колко ракия ще преварят. Това лято премахнахме от закона, имаше едно изискване, което г-н Велчев беше вкарал преди това в закона, да има специални измервателни уреди на тези казани. Сега те даже, понеже няма това ограничение, нямат и уредите за измерване колко ракия е преварена. Друг е въпросът обаче, че собствениците на казани трябва да имат тетрадка, в която да описват кой колко литра е преварил и колко са събрали… акциза да го предадат. Както чувате от мен, нещата много са в ръцете и на собствениците на казани.

Водещ: Аз казах, че не сте специалисти, но вие съвсем експертно говорите.

А.Папаризов: Аз по този въпрос много съм работил, защото…

Водещ: Не с ракията, а с акцизите.

А.Папаризов: И специално с ракията, защото този въпрос сега се обсъжда тук, така, много масово, но от цялото лято, така, в нашата парламентарна група имаше редица от постъпки как да се промени закона. Той е променен при условията, които са договорени, максимално възможно. Отпаднаха спиртомерите в казаните, какво да кажа повече.

К.Димитров: Основният проблем в преговорния процес е, че домашната ракия не е била третирана като една национална традиция – нещо, което абсолютно нормално се счита в преговорния процес. Много държави са направили изключение за т. нар. добри санитарно-хигиенни национални традиции в областта на напитките или в областта на храненето, ако щете, в областта на тютюните. Това не е направено от българските преговарящи. И ето защо, като вникнем в същността на протеста на нашия съгражданин, когото гледахме сега по телевизията, ние ще видим именно недоволството от това, че хората не знаят за какво са преговаряли от тяхно име и не разбират последствията в степента, в която те се изсипват върху главите им още в първите дни на желаното от всички членство.

А.Първанова: Точно за това става въпрос. Това е само един пример.

Водещ: Да, да, аз затова искам да излезем от примера, защото може да има и други бомби със закъснител. Свършиха фанфарите. Вече ЕС е реалност и в тази реалност ние трябва да се ориентираме по най-добрия начин. Въпросът е има ли бомби със закъснител, които тепърва ще усетим?

А.Първанова: Не само българските граждани изпитват затруднения в разбирането на директивите на ЕС и после прилагането им. Първо, че самите европейски институции имат затруднение в това да накарат държавите да прилагат законодателството и не е само България, която закъснява. Не е само България, която е можело да договори, да речем, отсрочка. И другите страни имат такива проблеми и понякога не се съобразяват. Затова има, разбира се, и наказания. Но по-големият проблем е как да се направят всички тези закони, които се приемат, достояние на хората и предварително да бъдат съобразявани.

Водещ: Е как, не трябваше ли досега…

А.Първанова: Това е един непрекъснат процес. Парламентът работи на много голяма скорост, Европейския парламент. Той работи в заседанията си от 9 сутрин до 24 часа и текат непрекъснато срещи с неправителствени организации, със заитересовани групи, но това е твърде малка възможност. Затова всеки един от депутатите има и много сериозен ангажимент, както и парламентарните групи. Аз съм сигурна, че и колегите ми го правят това, да популяризира тези практики, да популяризира законодателството с цел гражданите да могат да по един разбираем начин да го разберат. Например това, което аз сега съм се захванала да правя, е една уебстраница, заради която съм наела трима асистенти само с това да се занимават, на най-обикновен достъпен език да могат да обясняват неща, които хората искат да питат и да има форум, където да се задават въпроси – какъв ще бъде акцизът на ракията, ще ни спрете ли шкебме-чорбата, обикновени въпроси, на които хората искат да знаят отговорите.

Водещ: Няма да ни спрат шкембе чорбата. Има шкембе чорба и в Гърция, и в Италия.

А. Първанова: Нека… да. И това да го кажем.

Водещ: Нека този мит накрая да го ликвидираме.

А. Първанова: Но нещо много важно искам… не искам да съм носител на лошата вест, обаче комисарят Киприану, който отговаря за здравеопазване, като венец на своя първи, първата част от своя мандат внесъл е стратегията против… за ограничения на тютюна. Сега, в края на миналата календарна година, той започна с антиалкохолната стратегия.

Водещ: Да не плашим хората, госпожо Първанова.

А. Първанова: Но все пак трябва да знаят. Нали искате да им кажа истината?

Водещ: Да.

А. Първанова: А истината е тази, че беше… тази стратегия мина на съгласувателна процедура и предстоят много сериозни мерки за ограничаване потреблението на алкохол, включително и с повишение на акцизите.

К. Димитров: Най-добра… витрина – една иманярска витрина, една антиалкохолна витрина, просто да не вярва човек на либералите, няма смисъл.

Водещ: Д не излезе пък, че консерваторите са от алкохолната част на…

К. Димитров: Вижте, консерваторите, както…

А. Първанова: Имайте предвид, че тази стратегия е обвързана с домашното насилие над жени и деца. Не знам вие дали подкрепяте това.

К. Димитров: Консерваторите обичат всичко, премерено с вкус – включително и доброто вино, качественият алкохол, както всеки от нас, предполагам, съобразно със своите разбирания и традиции. Това е което мога да допълня.

Водещ: Аз искам… Да?

А. Папаризов: Ами, все пак ние говорим за хората, които си варят ракия. Мисля, че тези, които сами си варят ракия, за тях реално проблем няма. Проблемът е, разбира се, за тези, които си варят ракията в казани. Няма ограничение да се преработват количества ракия в тези казани. Това искам да кажа, за разлика от другите страни. И е нужна…

Водещ: Да, това стана ясно. Колкото иска човек, толкова може да сложи в този казан.

А. Папаризов: И е много важно не кой да сложи колкото иска, а самият казан продължава да е под благоприятен режим, колкото и ракия да превари. Всеки има право до 30 литра да превари при намален акциз. Така е записано от правителството, но ви казах, че самият казанджия трябва да води един тефтер, в който да си отбелязва това, и това е достатъчен документ.

Водещ: Да не прекаляваме с ракията, господин Папаризов.

А. Папаризов: Да.

Водещ: А да кажем има ли шанс да бъдат спасени блокове 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй“ и да бъдат отворени отново? Хайде, този път от дамата да започнем. Кратък отговор, моля ви.

А. Първанова: Тежка тема. За никого вече няма съмнение… в европейските институции, че става въпрос за политическо изискване към България за затваряне на 3 и 4 блок. И очевидно е, че това ще предизвика затруднения в страни, съседни, на които ние доставяме електроенергия, тъй като от многото срещи, които имахме, един факт беше изнесен и аз мисля, че той е съществен, че преносната мрежа, която използваме към тези страни, е… от момента е от България към тези страни. А преносната мрежа от други страни, европейски, към тези страни, на които България досега е доставяла, е морално остаряла и невъзможна да се използва. Това означава…

Водещ: Добре, могат ли да бъдат, могат ли да бъдат…

А. Първанова: Това се опитвам да обясня, че до 2012 година тя няма да бъде изградена. Следователно тези страни ще изпитват сериозни затруднения благодарение на затварянето на 3 и 4 блок.

Водещ: Това е един аргумент.

А. Първанова: Това е един много силен аргумент, но това е и възможност за доказателство, че при никакви, дори несъществуващи към момента, отхвърлени аргументи за сигурността на тези два реактора, остава политическите, които могат да бъдат оборени с кризата, която ние ще предизвикаме при едно голямо потребление в Западните Балканите.

Водещ: Могат ли да бъдат спасени? Могат ли да бъдат извадени…

К. Димитров: При умела политика на българското правителство въпросът може да бъде поставен в съответните органи на Европейския съюз.

Водещ: Ама той и сега е поставен, може ли да бъде решен?

К. Димитров: Той може да бъде отново поставен. Аз съм много точен. Той може да бъде поставен по един компетентен начин, чийто резултат е въпрос на бъдеще – в зависимост от умението на българското правителство и българския парламент като цяло да представи необходимите аргументи. Обаче въпросът с 3 и 4 блок трябва да бъде разглеждан като част от общата българска енергийна стратегия. Проблемите около… са изграждането на АЕЦ „Белене“. Един проект, който определено е икономически и политически неизгоден за страната. Въпросът за разбиването на руския монопол по отношение на Европейския съюз, що се отнася до доставките на енергия, това са големите задачи, които българското правителство трябва да подреди в портфейла от своите основни цели през близките месеци така, че да може България да стане по-малко енергийно зависима, да бъде стабилен енергиен производител и износител и същевременно да се придържа към договора за членство.

Водещ: Господин Папаризов?

А. Папаризов: Въпросът може да бъде поставен отново и именно затова, защото в момента с внася нова енергийна стратегия в Европейския съюз. От два дни се говори навсякъде, че за пръв път Европейската комисия отново заговори за атомна енергетика. Това беше забранена дума в европейските документи. Ние критикувахме предишната зелена книга на Европейската комисия. За разлика от това документът отпреди два дни подчертава ролята на ядрената енергетика в цялата гама от източници на енергия и става ясно, че възобновяемите източници, както досега се говореше, не могат да я заменят. Разбира се, и Барозу побърза да каже, че той по никакъв начин не влияе на суверенните решения на отделните страни. Но политическото отношение към този вид енергия започва да се променя и все повече се разбира, че той е свързан и с европейската енергийна независимост. В този смисъл при доказателство отново за това, че реактори 3 и 4 са безопасни, а това вече ние имаме достатъчно информация… в тази подкрепа от Международната агенция за атомна енергия, мисля, че това може да стане една добра основа да се постави въпросът, но междувременно да се получат и по-големи компенсации за това, че тези блокове не работят, каквото постигнаха другите две страни, които имат същите проблеми. Между другото го постигнаха с помощта на депутатите от Европейския парламент, с помощта на резолюция, която комисията по индустрия, търговия и енергетика на Европейския парламент прие миналата година. Така че и Европейският парламент ще има голяма роля в този процес. Разбира се, и правителството.

Водещ: Много кратка реплика, защото трябва да…

К. Димитров: Да, репликата е важна. Нека Българската социалистическа партия и правителството не подвеждат българската общественост за значимостта на АЕЦ „Белене“. Да, ядрената енергетика има бъдеще. Да, ядрената енергетика има бъдеще за намаляване на външната енергийна зависимост, но този проект за АЕЦ „Белене“ е… антибългарските национални политически и икономически интереси.

А. Папаризов: Само че това не бих нарекъл реплика, тъй като аз въпроса не засегнах, отминах го. Това си е продължение на изказването на господин Димитров. То е малко във въздуха и не бих искал да го коментирал.

А. Първанова: Едно много съществено допълнение.

Водещ: Една дума.

А. Първанова: Една дума. Предстои госпожа Христина Христова да заеме длъжността президент на делегацията Европейска иконимическа общност, където ще се разглежда енергийната стратегия на Европейския съюз и ние българите, ще имаме в нейно лице – като президент на тази делегация, много мощна възможност за въздействие.

Водещ: Благодаря ви за ви за участието. Аз ви желая и други възможности за това българските каузи да бъдат отстоявани от вас всичките вкупом в Брюксел и Страсбург. Желая ви ползотворна работа. Може би няма да се виждаме толкова често с вас оттук нататък, но…

А. Папаризов: Н е, в петък винаги сме на ваше разположение.

К. Димитров: Винаги сме на разположение – както по медиите, така, разбира се, и в срещите с нашите съграждани.

Водещ: Благодаря ви.

А. Папаризов: Е да си пожелаем другата седмица действително една резолюция за българските медицински сестри, убедителна, да приеме Европейският парламент.

Водещ: Стискаме палци за това. Стискаме палци. С това започнахме, с това завършваме. Аз мисля, че също така е много важно, че българите разбират най-важното, че Европейският съюз не дава наготово, а ти помага да вземеш сам.