Константин Димитров в “Седмицата” на Дарик радио

Водещ Кирил Вълчев: Кои ще бъдат повдигнатите от България дебати в Европейския парламент? Евродепутатите на България и Румъния в понеделник заеха официално местата си в европарламента в Страсбург за участие в първа пленарна сесия след присъединяването към Европейския съюз, 35 румънски, 18 български представители, общо така евродепутатите станаха 785, а българският и румънският се прибавиха и в специални кабини за преводи в европарламента като официални езици на Европейския съюз.

Сега в студиото са първите български евродепутати Кристиян Вигенин БСП, Христина Христова НДСВ, Константин Димитров ДСБ, Филип Димитров СДС. Трябваше да дойде и Димитър Стоянов от „Атака“, жалко, че го няма, а към него има много интересни въпроси. Ще търсим и по телефона Четин Казак от ДПС. А Стефан Софиянски беше обещал да дойде тая седмица, той е единствен от БНС, обаче сигурно пак има футболен мач, знаете, че в събота той играе футбол и заради това имаме голям проблем с участията му. Първо да кажете гласува ли се с чужди карти там? Хайде, пикантният въпрос.

Филип Димитров: То и физически не е възможно…

Водещ: Как, как става там…

Ф. Димитров: …доколкото времето за гласуване…

Водещ: …в европарламента?

Ф. Димитров: …е изключително кратко. Но там е приложено това разумно правило, което аз предлагам от година и нещо насам, което е включено в предложенията на СДС за изменение на правилника, а именно гласуването в определено време, което означава, че в този момент, когато се гласува, всички знаят, че това става, те са там, те са подготвени, понеже по необходимост трябва да се справят с много гласувания и ако не искат да се объркат и да изглеждат като глупаци, трябва все пак да са прочели…

Водещ: А няма ли с флумастери, както колегата ви Ралчев, г-жо Христова…

Христина Христова: Ами…

Водещ: …червен и зелен да вдигат…

Х. Христова: Трябва да ви кажа, че има говорители на групите, които седят в първата редица, които са обикновено сред зам.-председателите на съответната фракция и които показват, колкото и да ви звучи странно, показват как да се гласува, дали да или не.

Водещ: С какво са там? А, със…

Х. Христова: А същевременно всеки…

Водещ: …пръст така, нагоре и надолу.

Х. Христова: … Вижте, в Европейския парламент организацията е направена така, че да личат две неща. Първо, че парламентът е политическа, строго политическа институция и всичко там става чрез дебат първо в политическите фракции и, второ, че депутатите не са всезнайковци, има много широка и тежка материя и че предварително са водени дебати и е взето становище, когато те са се убедили, че е така. Така че на всеки се дава voting list, лист за гласуването, който представлява една таблица и всеки текст и всяко предложение за допълнение се гласува, като на депутата е посочено плюс и минус или е посочено free vote, т.е. свободния вот, когато по съвест да гласува.

Водещ: Освен това, г-н Вигенин, има разстояние между депутатите и това… пресягането няма как да стане физически.

Кристиян Вигенин: Не е възможно, да, но то, честно казано, ние трябва да помислим за българския парламент не само от гледна точка на физическата невъзможност за гласуване, но и възможността изобщо да се седи нормално на банките в българския парламент и да можеш поне една папка да сложиш, за да, да си водиш записките…

Х. Христова: А може и очилата си примерно…

Кр. Вигенин: Да…

Х. Христова: …писалка, да.

Кр. Вигенин: Така че тук не е въпрос за някакъв каприз или необходимостта да има по-нормални условия за работа на самите български депутати, но ако решим това, ще решим въпроса и със…

Водещ: Е, хайде, аз съм бил в британския…

Кр. Вигенин: …гласуването.

Водещ: …парламент, там…

Ф. Димитров: Ако ми позволите, да не битовизираме нещата по този начин…

Константин Димитров: Кажете, а и, ако позволите, и аз да кажа няколко думи в тази, в тази посока. Като представител на „Демократи за силна България“ аз действително съм много приятно изненадан от това, че в Европейския парламент има много сериозна предварителна работа. Така че за гласуването се отделя много малко време, присъствието е задължително, а привидно е това, че се гласува само за плюсове и минуси, тъй като всеки европейски парламентарист, който активно участва в работата както на своята политическа група, така и на съответните комисии, в които участва, той е много добре наясно какъв текст по каква причина се отхвърля, приема, и по какъв текст няма единомислие в съответната фракция, където, както г-жа Христова казва, може да има свободния вот.

Това е най-важното, което можем да се поучим според мен от тази практика, че нещата са много дисциплиниращи и за тези, които се интересуват по темите, много ясни.

Кр. Вигенин: И да продължа мисълта на г-н Димитров, искам да кажа нещо, което за мен е много важно. Практиката в Европейския парламент показва, че ако един депутат наистина се отдава на работата си, следи нещата, подготвен е, той може да има огромно влияние върху решението и на собствената си парламентарна група, и на целия парламент, въпреки че е един огромен парламент от 785 човека. Докато бих казал, че в нашия парламент много често се налага, така, да се следва партийната дисциплина, разбира се, не можем да сравним един национален парламент, който трябва да подкрепя национално правителство, и Европейския парламент, но искам да кажа, че този дух на, така, на по-голяма свобода и възможност за изява на отделните депутати би следвало да се опитаме да го пренесем и в нашия парламент.

Водещ: Филип Димитров?

Ф. Димитров: Аз исках да кажа, първо, че правилата се спазват тогава, когато са разумни, когато те не са разумни, винаги се нарушават. И това е нещо, което е поука и за българския парламент. Но във връзка с казаното от г-н Вигенин, наистина един парламент, който няма правителство, който не произвежда правителство, обикновено дава по-голяма възможност за изява на индивидуалните участия и включително за повлияване. Ако вземете американския Конгрес, който също не излъчва правителство, там картината е до голяма степен подобна.

За нас практическото значение на това е, че при достатъчно ясни позиции, при достатъчно, така, голяма степен на ангажираност в рамките на политическите фракции, подчертавам, това, което г-н Вигенин би могъл да отстои в неговата политическа фракция, е едно, това, което аз бих могъл да отстоя или г-н Димитров в неговата, или г-жа Христова, ще бъде различно, би трябвало да бъде различно. Но така или иначе място за отстояване на позиции има доста голямо. И понеже там не съществува този проблем с това да, да не се окажеш лош поддръжник на своята партия, ако имаш някакво особено мнение, дебатът съответно е доста по-интензивен.

Водещ: Така, да говорим сега по същество. Ще говорим за най-важните въпроси, които вие се готвите да повдигате, но като че ли един е изведен най-напред и това е темата за Либия. Със сигурност сте доволни от тона на резолюцията, но като евродепутати какви практически стъпки очаквате от изпълнителния орган на Европейския съюз Европейската комисия? Какво очаквате да направят конкретно…

Ф. Димитров: Не…

Водещ: …включително и Меглена Кунева, в изпълнение на тази резолюция?

Ф. Димитров: Не е тайна, че, първо, когато говорим за режим като либийския, прогнозите са много трудни. Това, разбира се, оставя много въпроси за това как точно да се процедира и такива въпроси в комисията висяха. В известен смисъл тази резолюция, особено с добавката, която в крайна сметка беше приета от всички парламентарни фракции и влезе в нея изискването към комисията да предприеме, и към съвета, да предприемат практически стъпки, всъщност ангажира европейските институции с това да бъдат готови да преоценяват своята позиция към Либия в зависимост от реакциите на либийското ръководство, т.е. поставят в зависимост от това какво ще стане с българските сестри и палестинския доктор отношението на Европейския съюз към Либия.Разбира се, не трябва да бъдем прекомерно, така, доволни от това нещо, защото място за вариации има. Вие знаете, че имаше и коментари, имаше обсъждания доколко комисията е напълно склонна да възприеме тази теза, но тя вече е склонна да я възприеме. Най-важното обаче остава това, което ще бъде правено на правителствено ниво. В този смисъл нека да приемем, че резолюцията на Европейския парламент е един акт, с който всъщност правителствата се ангажират да не се разсейват и да не отстъпват от позицията, която им е предложена. Там, разбира се, българското правителство има да свърши много работа. Защото в съвета няма кой друг да говори освен представителите на българското правителство и те трябва да се възползват от тази резолюция максимално.

Що се отнася до комисията, нейните действия ще бъдат също така значими, но в крайна сметка там в по-малка степен волята на държавите, които всички се питат дали ще бъдат достатъчно настоятелни, ще може да се изяви. Така че три са нивата и на тези три нива…

Водещ: Сега, първо да чуем…

Ф. Димитров: …различно…

Водещ: …десните.

К. Димитров: Да. Като представител на „Демократи за силна България“ аз съм удовлетворен, че Европейският парламент възприе подхода на нашата партия, а именно че този процес беше окачествен като абсолютно политически от самото начало от Европейския парламент, аз съм лично много удовлетворен от волята на практически всички фракции в Европейския парламент. Второ, индиректно бе отхвърлена възможността българските медицински сестри и палестинският лекар да бъдат квалифицирани като заложници, които биха могли да бъдат разменяни срещу осъден терорист от Либия, либийски терорист, който излежава своята смъртна присъда. Отхвърлен беше, индиректно макар, въпросът с това да се плащат директни компенсации на либийската държава, в частност на родителите на тези, на тези нещастни деца, заразени от вируса на СПИН. И, разбира се, това, което е изключително важно, е, на ход е сега комисията. Да отворя една скоба. Ние имахме една доста деликатна мисия да убедим представителите на комисията за навременността на тази резолюция, имаше резерви в представителите на комисията, които с общи усилия ние преодоляхме, очакваме другата седмица…

Водещ: Те какво мислеха, че е рано?

К. Димитров: Че е…

Водещ: Или че е късно?

К. Димитров: Че е рано, че може би е пресилено…

Х. Христова: И че е много деликатно.

К. Димитров: …и че е много деликатно. Очакваме другата седмица във външната комисия на Европейския парламент да изслушаме г-жа Фереро-Валднер, комисаря по външните отношения, която е натоварена с тази изключително отговорна мисия, в един диалог, в който ще изразим различни може би изходни позиции, надяваме се да се информираме за подхода на Европейската комисия. И последното, което искам да кажа, е, че действително ние очакваме тонът, подходът на българските парламентаристи да се сподели от българското правителство. Малко колеблив ми се стори г-н Калфин по време на интервюто, което той даде пред вас малко по-рано в предаването, що се отнася до това на какво може да се надяваме. Липсваше му увереността, че твърдостта на държава, членка на Европейския съюз, може да накара либийския режим да бъде по-отстъпчив, отколкото в периода до 1 януари 2007 г. Трябва му повече смелост и повече действително умения на целия кабинет да убеди отделните столици в Европейския съюз, че икономическият им интерес не може да е поставен така категорично, както досега, пред съдбата на едни невинни европейски граждани.

Водещ: Позицията на десните в европарламента. Сега отиваме към центъра, либералите, там НДСВ и ДПС имат депутати. Христина Христова, НДСВ.

Х. Христова: Либералната фракция имаше много активна, така, роля, заедно с другите две големи фракции, и искам да ви кажа, че това, което трябваше да пише в една резолюция на Европейския парламент, беше написано. Резолюцията е насочена както към Съвета на министрите, управляващия орган на Европейския съюз, така към самата комисия, също така към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, към парламента на Либия и към Комитета по правата на човека на ООН.

И това, което обаче си мисля, е, че оттук нататък струва ми се, че наистина можем малко и да настояваме за малко по-твърди мерки. Ето например чуха се такива изказвания от колеги, например от френския социалист Пиер Шапира, от социалистическата фракция в Европейския парламент, който каза нека всички в Европейската комисия и в правителствата на страните членки да се погрижат например подготвяната за пролетта европейска обиколка на Кадафи да не се състои. Ето и такива конкретни неща се чуха. Но парламентът постъпи много солидно. Беше изслушан Съветът на министрите, беше изслушана комисията, изказаха се и критично много депутати. И аз мисля, че този процес ще продължи и, така, разбирам, че г-жа Валднер е заявила, че отблизо ще следи процеса и ще се задълбочи като реакция на Европейския съюз, и то по посока да се преосмислят всички икономически и други отношения с Либия през призмата на решението на това дело…

Водещ: Тоест вие очаквате…

Х. Христова: …с българските медици.

Водещ: …Кадафи да не дойде в Европа като резултат от тази резолюция.

Х. Христова: Това, това се чу от европейски кръгове, в които ние бяхме там…

К. Димитров: Това ще бъде…

Х. Христова: …в дебатите.

К. Димитров: …тест действително за…

Х. Христова: Да.

К. Димитров: …европейците. Това е минимумът. Той не трябва да бъде добре дошъл в нито една европейска столица. Ние от „Демократи за силна България“ ще поставим още веднъж този въпрос, защото и аз знам за тази планирана обиколка, и това би било минимумът, който трябва да се покаже на г-н Кадафи, че той не е добре дошъл, където и да е на територията на Европейския съюз.

Водещ: Г-н Вигенин, според вас България трябва ли в изпълнение на тази революция и в очакване на такова изпълнение да отиде още по-далеч, да постави остро въпросите на европейски държави, чужди инвеститори в Либия? Три милиарда само в туризма се готвела и вече инвестира Западна Европа в Либия, отделно се говори за огромните петролни интереси.

Кр. Вигенин: Може би грешката на езика, която направихте, вместо резолюция казахте революция, има, има нещо вярно в това, защото в известна степен тази резолюция на Европейския парламент може да я приемем по някакъв начин като една политическа революция, защото аз поне не си спомням някога в Европейския парламент да е гласуван документ с такова огромно мнозинство, нито един глас против. Тук отварям една скоба, единият глас против се оказа, че е грешка, и човекът вече се…

Водещ: Да, защото щях да ви питам, той социалист бил. Какво е имал против?

Кр. Вигенин: Да, и аз се притесних най-напред, но се оказа, че е наистина грешка при гласуването. Тази резолюция дава една много стабилна база за всички действия оттук нататък на европейските институции и не само. Все пак трябва да имаме предвид какво е във възможностите, защото от една страна, ако говорим за метода на моркова и тоягата, като че ли повече с моркова работят европейските институции до този момент. Трябва да стане много ясно на режима в Либия, че е възможно да бъде извадена и тоягата, тази резолюция дава тази основа. В този смисъл трябва да сме наясно, че комисията и въобще европейските институции имат по-малко възможности в сферата на външната политика, външните отношения. Там приоритетът е на националните правителства. Повече са правомощията в сферата на икономическата политика и икономическите отношения. Разбира се, комисията няма тази готовност да говори и обсъжда конкретни санкции срещу Либия, но самият факт, че вече се коментира този въпрос, трябва да бъде достатъчно ясен сигнал. Мен ми се струва, че нормално е, казвам го не като защита на външния министър, нормално е представителите на изпълнителната власт и тези, които пряко са ангажирани в преговорите, в работата по този случай, да бъдат малко по-внимателни, малко по-въздържани. Но смятам, че подходът, който ние като европейски депутати и национални депутати, разбира се, възприехме, е по-правилен, защото ние сме много по-свободни да кажем какво точно и как точно стоят нещата. Ето защо, като говорим и за работата ни оттук нататък в Европейския парламент, като че ли този въпрос за Либия беше един блестящ пример как всички ние, когато става въпрос за важни не просто за България въпроси, а важни въпроси, свързани с ценностите, върху които е изграден съюзът и които ние като демократични политически сили защитаваме, а именно права на човека, демокрация, справедливост на съдебната система, когато ние успяваме да поставим единно въпросите, ние можем да печелим подкрепа, когато става въпрос за такива каузи. В този смисъл аз съм…

Водещ: Аз внесох друг нюанс във въпроса си. Какво да бъде отношението на България и вашето отношение като евродепутати към управленията на държави, които на думи и в декларации подкрепят България, но взимат, ако си послужим с вашата метафора, морковите на Кадафи под формата на поръчки за доставки за милиарди на самолети например, възможности за инвестиции в Либия, от които да се извличат огромни печалби?

Кр. Вигенин: Ето този въпрос оттук нататък не може да бъде игнориран след тази резолюция и след дискусията, която имахме. Разбира се, българското правителство не може да каже на Франция, така, не им продавайте самолетите примерно.

Водещ: Но може да каже на Романо Проди, че може да избере между „Енел“ да инвестира в Либия и да инвестира в българската атомна централа.

Кр. Вигенин: Или примерно да каже: да, инвестирайте, но поставете достатъчно остро този въпрос и го обвържете с тази инвестиция. Мисля, че това може да се направи.

Ф. Димитров: Това е смисълът на Европейския парламент. Ако нещата бяха поставени чисто на междудържавни отношения, т.е., ако за момент си представим, че имаме само Съвета на министрите, всяка държава би отстоявала там това, което смята, че е най-изгодно за нея като държава в този момент. Европейският парламент затова е място, където са събрани хора по своята политическа принадлежност, а не по национална, за да може да бъде извършен такъв коректив, който дава възможност в името на някакви общи принципи, в името на някакъв интерес, който не е временен и не е частичен, както обикновено става с интересите, които преследва всяко едно правителство, един интерес, който е по-глобален и по-траен, да бъде защитен независимо от това, че в момента конюнктурно на някое правителство би му било по-изгодно да върви против него. Сега, нещата никога не са стопроцентови. Прерогативите на Европейския парламент не са чак толкова големи, за да гарантират това в сто процента, но смисълът на европейската конструкция поначало е този – да може дори и тогава, когато правителствата на някои държави имат конюнктурни мотиви да вървят в една посока, общата воля, която е базирана върху тези принципи, върху тези ценности, за които говорим непрекъснато, да може да повлияе, подчертавам, повлияе в посоката, която защитават тези трайни интереси.

К. Димитров: Ако позволите, г-н Вълчев, ние от „Демократи за силна България“ не приемаме примерно логиката, изразена от г-н Вигенин, как може да кажем на французите да не продават самолети. Именно ще кажем на французите, че това не може да продължава по този начин. Освен това в рамките на Европейския съюз, особено що се отнася до външната политика и политиката за сигурност, се прилагат разпоредбите за консенсус, а ние можем да блокираме много други посоки на отношенията на Европейския съюз, включително и за целите на, в добрия смисъл на думата, извиване на ръце, когато става дума за това, че някой не разбира с цялата сериозност съдбата на българските медици, а само на думи изразява солидарност и съчувствие. Това е да си равностоен член на Европейския съюз и категорично аз смятам, че твърдостта, просветената, разбира се, твърдост трябва да отличава действията на кабинета „Станишев“. В противен случай те действително ще бъдат просто един придатък на големите сили в Европейския съюз. Така не може да бъде водена една политика в такъв драматичен момент.

Кр. Вигенин: Все пак трябва така да разположим действията си, че да постигнем целта, а именно освобождаването на медицинските сестри. В този смисъл конфронтация с големите страни в Европейския съюз няма да ни помогне. Така че, пак казвам, разумният подход е ние се опитваме чрез нашите представители в институциите, които имат влияние, да действаме, така както направихме сега в Европейския парламент.

Х. Христова: Аз мисля, че този хуманитарен случай всъщност ще бъде голямо изпитание за европейската общност. Разбира се, българите сме най-ощетени, защото това са български граждани, българи, медицинските сестри в Либия, но от 1 януари 2007 г. те са европейски граждани, и това, което каза и г-н Димитров, Европейският парламент се опитва да поставя през конкретния случай принципни, същностни въпроси на европейската общност. И дори и в тази резолюция, цялата резолюция е пропита от започващия нов дебат по отношението на Европейския съюз към смъртното наказание и това също трябва да се има предвид. А иначе аз си мисля, че няма как да не бъдат засегнати, да не бъдат преплетени и икономически, и търговски отношения в този случай, да бъдат направени, как да кажа, отстъпки или отказ от някои благоприятни сделки на страни членки на Европейския съюз, за да се реши този хуманитарен случай за българите.

Кр. Вигенин: Само да добавя, извинете. По отношение на смъртното наказание в момента тече подписка по една писмена резолюция на Европейския парламент. Събрани са 201 подписа. Досега двама български евродепутати са се включили в тази подписка. Аз приканвам и колегите да го направят следващата седмица в Брюксел, защото тя ще стане официален документ, когато събере повече от половината подписи на евродепутати в парламента, и този въпрос ще бъде поставен отново на Съвета на външните министри през февруари. Такива са намеренията на вносителите.

К. Димитров: Има и едно „но“ обаче в анализите, които направиха г-жа Христова и г-н Вигенин. Става дума за следното. Хуманитарен случай много е хлъзгава формулировката на резолюцията на Европейския парламент именно по този въпрос. В едно свое интервю аз казах, че тя е сравнително мека, не напълно отговаря на моите очаквания. Не трябва да се борим просто за отмяната на смъртното наказание. Ние казваме, че нашите медици са невинни, т.е. какъвто и да е тип осъждане е неприемлив както за тях, така и за българската общественост. В този смисъл на думата не трябва да се фокусираме само върху отмяната на смъртното наказание, а действително да държим за фактическото оневиняване на нашите сънародници и това е единствената вярна позиция.

Х. Христова: И едното, и другото аз мисля, че трябва, и отмяната, и…Ф. Димитров:Аз имам опасението, че ако продължим така, ще се изкушим, много е изкушително винаги да се проявява и юначество и да се води спор. Повтарял съм го много пъти, по отношение на въпрос като съдбата на българските сестри, първо, България трябва да говори с един глас. И моето предложение, госпожо и господа, е да спрем дотук и да не започнем да караме, което лесно ще направим. Има за какво да се караме, дал господ.

Водещ: Добре, хайде да приемем това предложение и да разширим разговора.

Ф. Димитров: По тази тема мисля, че това, което постигнахме, е нещо сериозно. Оттук нататък предстои още много работа, но дайте да си я свършим почтено, като хора, които мислят за България, първо, и второ, за съдбата на едни човеци, които са хора като нас и които изстрадват 8 години нещо много жестоко.

Водещ: След казуса „Либия“ кои са следващите най-важни въпроси, които вие се готвите като депутати в Европейския парламент да повдигнете? Хайде този път да чуем първо управляващите. Г-н Вигенин?

Кр. Вигенин: Ние в момента с моите колеги, българските социалисти в Европейския парламент, обсъждаме какви да бъдат приоритетите ни като група в допълнение към тези, които всеки от нас персонално ще има като участник в комисии на Европейския парламент. Впрочем решението по това окончателно кой в кои комисии ще бъде, ще бъде взето до края на този месец. Разбира се, за нас са две приоритетните теми, най-важните. Първата е Либия, тя е ясна, вероятно тя е за всеки един от нас след това, което показахме, имам предвид всички български евродепутати. Вторият въпрос е трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“, ядрената енергетика. В момента обсъждаме възможните действия на нас като европейски депутати. Тук отварям една скоба, за да кажа, че не бива да очакваме кой знае колко по отношение на Европейския парламент в тази сфера, защото той няма преки правомощия специално по отношение на трети и четвърти блок, но има редица теми, които, ако ние успеем да ги повдигнем, може да се окаже, че могат да помогнат за този въпрос. В координация сме и с министъра на икономиката и енергетиката. В това министерство се обсъжда план за евентуално…

Водещ: Ще поставите ли на ново гласуване резолюцията, която не мина, с пет гласа ми се струва, преди Нова година?

Кр. Вигенин: Не, значи, тази резолюция тя не беше специално за трети и четвърти блок, беше докладът за Бълга