Константин Димитров: Безспорно има криза на десницата, тази криза започна в началото на 2001 г.

Водещ Асен Григоров: „Демократи за силна България“ вчера провокират две събития в българския политически живот. Едното беше среща на ниво заместник-председатели между партията „Демократи за силна България“ и БЗНС-Народен съюз. Другото беше обядът на ръководството на партията с посланиците на Европейския съюз, с което казвам добро утро на господин Константин Димитров, член на ръководството на „Демократи за силна България“.

Константин Димитров: Добро утро на вас и на вашите зрители.
Водещ: Среща с посланици – не е ли малко стар пиар-ход?
К.Димитров: Не, това не е пиар-ход по простата причина, че правителството на Обединените демократични сили положи началото и свърши значителна част от работата по подготовката на онова, на което ние тази година се радваме, а именно техническото приключване на преговорите с Европейския съюз и във връзка с очакванията за официално подписване на договор за присъединяване и определяне на окончателната дата, в която България ще стане пълноправен член. А този обяд имаше подчертано работен характер. В него нямаше елементите на празен пиар или пък на една протоколност във връзка с представянето на една относително нова партия, макар и с тежест в нашия живот.
Водещ: Подсещате ме, въпросът за международната легитимация на „Демократи за силна България“ е, мисля, продължава да е актуален. Как видяхте партията през разговора с посланиците вчера?
К.Димитров: Посланиците признават постижението на правителството на Иван Костов в процеса на превръщането на България в европейска държава или в частност в държава, която предстои да стане член на Европейския съюз. Това беше акцент колкото куртоазен, толкова и признаващ историческата безспорна истина. Ето защо те участваха действително в дебат, свързан със заключителната фаза на този общонационален процес свързан с очакванията на всички граждани, независимо от тяхната партийна принадлежност. А „Демократи за силна България “ е част от европейското. . . от семейството на Европейската народна партия. Ние знаем, че нашето бъдеще е в тази партия. Разбира се, ние трябва да се явим преди всичко на избори, да докажем тежестта на своето присъствие и предпочитанията на избирателите, преди да предприемем по-нататъшни стъпки за такова членство.
Водещ: Да, с това практически ми отговорихте на незададения следващ въпрос, че ще правите постъпки за членство в някои от европейските десни партии.
К.Димитров: Да, това е безспорно, това е безспорно, но ние преди всичко искаме да докажем своята сила пред избирателите, не само по повод легитимацията в европейското семейство, но и въобще да докажем тежестта на нашата самоличност като партия, на нашите програмни и политически намерения и действия чрез избори.
Водещ: Какво вие извадихте като основен акцент във вчерашните разговори, след вчерашните разговори с европейските посланици?
К.Димитров: На поставените от нас въпроси ние получихме отговори, които като цяло ни окуражават, тъй като каузата за Европейския съюз бе реализирана в немалка степен от правителството на Обединените демократични сили, за нас беше важно дали съществуват рискове за евентуално налагане на предпазна клауза. Второ, дали по някаква причина относително по-бавният ход на Румъния не би довел до забавяне на присъединяването на България и, разбира се, какви са намеренията на Европейския съюз по отношение на определяне на дата за начало на преговорите на Европейския съюз с Турция, тъй като „Демократи за силна България“ считат, че България като пълноправен член би трябвало активно да участва в преговорния процес между Европейския съюз и нашата важна съседка Турция.
Водещ: По първите два въпроса за предпазната клауза и за Румъния вие сте получили отговори, които, общо взето, са оптимистични. Доколко обаче разчитате на надеждност на тази информация във времето по-нататък?
К.Димитров: Безспорно ние трябва да изчакаме, както и самите посланици предупредиха, Доклада на Европейската комисия, който ще бъде публикуван на 6-и октомври. Това, което те казаха, бе следното – безспорно на този етап няма политическа воля за налагане на предпазна клауза, но ясно се очертават рисковите зони за България, така че нашата страна може да бъде обект на последващите санкционни действия, ако тя не отстрани тези рискове, за които стана дума по време на дебата, а това, разбира се, е състоянието и ефективността на съдопроизводството, капацитетът на администрацията и, разбира се, корупцията и организираната престъпност, които по негласното мнение, т.е. неофициалното мнение на посланиците и очевидно изразеното, т.е. ясно изразеното от нас мнение, се битува свободно и се покровителства във високите етажи на властта днес.
Водещ: Вашата позиция по вървящите в парламента четения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс е твърдо опозиционна. Как успяхте да комуникирате тази позиция сред европейските посланици?
К.Димитров: Тя не е твърдо опозиционна поради факта, че ние принадлежим към опозицията, ние просто казваме следното, което обяснихме и на посланиците – чрез частични мерки, чрез, така да се каже, съмнителни от конституционна гледна точка изземвания на правомощия от компетентните следователи и прехвърлянето им към дознатели в МВР с начален етап на квалификация не би могло да се подобри това, което всички очакват – бързо, ефективно, справедливо правосъдие. Под всички разбирам, както Европейския съюз, така и българските граждани. Това беше основната поанта, по която ние приведохме значителен брой аргументи пред нашите партньори от Европейския съюз, изразихме очаквания. . .
Водещ: Дали те ви разбраха, защото този тип съдебна реформа тя е съгласувана и беше до голяма степен провокирана от експерти на Европейската комисия, изобщо от представители на Европейския съюз.
К.Димитров: Вижте, това е една валидна гледна точка. Те може би не могат да я осмислят веднага, но фактът е факт. А конституцията е постановила определена принадлежност на различни структури в отделните власти. А на 12-и октомври ще бъде факт ново решение на Конституционния съд във връзка с въпрос, отправен от главния прокурор, който макар и индиректно касае капацитета на сегашното Народно събрание да прави промени вътре в съдебната система. Нашата препоръка вчера беше да се изчака този момент, след което да се види какви възможности има обикновено Народно събрание да подобри съдопроизводството извън неудачите, които ние съзираме в предлаганите промени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Водещ: Вие, като казвате „подобри“, какво буквално имате предвид?
К.Димитров: Не мога да кажа предварително, преди конкретно да бъде прочетено, предполагам, съвсем подробното решение на Конституционния съд. Пак казвам – дели ни до този момент, делят ни няколко седмици и, разбира се, ние ще се съобразим и с текстовете, които ще излязат в решението на Европейската комисия. Съчетанието на тези два фактора ще позволи на „Демократи за силна България“ да прецизират позицията си на следващия етап от дебата, свързан със състоянието на съдебната система.
Водещ: Но засега вашата позиция е, че промени в съдебната система трябва да се извършват чрез промени в конституцията.
К.Димитров: Говорим за истинските ефективни системи. Частични опити като този, който се прави – чрез два взаимно противоречиви законопроекта, ако бъдем точни, внесени от различни политически сили, едва ли ще доведе до онова, което хората разбират под бързо, ефективно и справедливо съдопроизводство.
Водещ: Защото можете да бъдете обвинени, че позицията ви е неискрена, тъй като е пределно ясно, че няма да се събере политически консенсус за Велико народно събрание, всъщност чрез тази позиция вие сте в пълна опозиция на някакви промени в съдебните закони.
К.Димитров: Вижте, законите, както законодателството днес, при наличието на политическа воля дава много добра възможност, особено на изпълнителната власт, особено на Министерство на вътрешните работи да се справи с престъпността. Това е безспорно, че липсата на политическа воля и прехвърлянето на цялата отговорност към прокуратура, следствие и съд, принизявайки отговорността на Министерството на вътрешните работи, е в основата на състоянието на борбата с организираната престъпност. По това няма две мнения и, струва ми се, че това е споделеното мнение от немалка част от посланиците на Европейския съюз. Така че и при сегашното законодателство, и без необходимите промени, които ние в техния по-радикален вариант подкрепяме, би могло да се получи много по-добра картина на справянето с тези престъпления във високите ешелони, от това, което забелязваме ден след ден в нашата страна досега.
Водещ: Добре, засега ще прекратим с темата по съдебната реформа. А говорихте ли с посланиците около това, което започва да прилича на сапунен сериал в голяма степен, различните преговори около коалиции предизборни или следизборни в дясното политическо пространство?
К.Димитров:Да, те поискаха от господин Костов неговия анализ за това дали има криза в десницата и, ако има, на какво се дължи тя. Безспорно има криза на десницата, тази криза започна в началото на 2001 г. Спомняте си господин Софиянски и някои други лидери на тогавашния. . .
Водещ: Преди парламентарните избори имате предвид?
К.Димитров: . . .парламентарните избори 2001 г., открито призоваваха за коалиция с новопоявяващото се движение на Симеон Сакскобургготски, разколебавайки немалка част от синия електорат, т.е. да не гласува за СДС, защото, така или иначе, с НДСВ ще се прави някаква коалиция.
Водещ: Добре, извън историческия преглед и вашата гледна точка какво си казахте за сегашното състояние на партиите, дефиниращи се като десни?
К.Димитров: Основният проблем е, че лидерите желаят да правят пазарлъци помежду си, без да са се обърнали към избирателите, които могат да кажат кой да бъде лидер в дясно от центъра и на базата на какви програми, обаче програми изпробвани чрез влиянието им върху избирателя. Това, което ние казваме, е следното – ще имаме работни контакти с партии, които се признават и действат като демократична дясна опозиция в парламента. Какъв е примерът?
Водещ: Пример. . .
К.Димитров: БЗНС-Народен съюз или с Демократическата партия.
Водещ: Тя обаче в логиката на сериала БЗНС-Народен съюз е много ключов играч. Много е важно дали ще отиде към ССД или по-скоро към ДСБ. Как ви изглежда на вас?
К.Димитров: Това е суверенно решение на БЗНС-Народен съюз. Ние не участваме в аспектите на сапунен сериал, за който вие може би с основание намеквате. Това, което ние виждаме, е, че въпреки някои съществени различия, особено по отношение на Съюза на свободните демократи с БЗНС, това е една партия, която е отворена и която се придържа към онова, което ние разглеждаме като потенциален партньор, а именно партия, която принадлежи към демократичната опозиция и споделя основните ценности, които са и ценности на „Демократи за силна България“.
Водещ: И май е единствената партия, за която мислите по подобен начин.
К.Димитров: Не, има и други партии. Вижте, не е въпросът как мислим, а как наблюдаваме тяхното поведение. Демократическата партия е в сходно положение. Естествен е може би въпросът ви за Съюза на демократичните сили. Фактите са следните, нека да ги кажа, особено пред аудиторията на огромния некомунистически електорат, който може би ни гледа. Съюзът на демократичните сили все повече става част от управляващото мнозинство, а част от лидерите в тази организация открито призовават за официална предизборна коалиция с движението на Симеон Сакскобургготски, другата част от лидерите, така да се каже, служат като една патерица за укрепване на неговото съществуване до края на този парламент. И има още един аспект, който е по-маловажен, но трябва да се има предвид. Съюзът на демократичните сили води една много злостна кампания срещу „Демократи за силна България“ в България и в чужбина. Освен това Съюзът на демократичните сили отказва всякакво съдействие за базата, за офисите, за какъвто и да организационен живот на „Демократи за силна България“, имам предвид кметовете на тази организация.
Водещ: Вие казвате това, да, спрете дотук наистина, защото няма опонент от другата страна.
К.Димитров: Точно така.
Водещ: И от една страна, вие казвате, че СДС става все повече част от управляващото мнозинство, от друга страна, ви обвиниха, може би с основание, може би не, вие ще ми кажете, за това, че вие сте заедно с ДПС подкрепяте един и същи кандидат за кмет в Свиленград избори, които ще бъдат утре.
К.Димитров: Така. Трябва да кажем ясно, че нашата партия има устав, в който се казва, че местните организации имат право на местно ниво, съобразно с местната специфика на проблемите и, разбира се, съобразно с преценката за индивидуалните качества на кандидатите да подкрепят един или друг кандидат. Господин Манолов не е представител на ДПС, а е подкрепен като независим кандидат от ДПС, както и, каквато. . . релацията – отношението му и към „Демократи за силна България“. Това е, което трябва да кажа.
Водещ: С две думи, да кажете, защото сега ще видим един репортаж, доста подробен, за това какво става в Свиленград и за какво са изборите утре. От ваша гледна точка за какво е това медийно внимание и това голямо напрежение около едни частични избори в една малка община?
К.Димитров: Защото това е една важна община, където въпросите за корупцията по традиция се поставят, защото това е един тест за умението на партиите на местно ниво да подкрепят. . .
Водещ: Извинявайте, подозренията са, че борбата е за митницата.
К.Димитров: Извинете, едва ли само това е основното. Основното ще бъде не само борбата за митницата, а как, със своя некорупционен облик или как с другите си управленски качества този независим кандидат или неговите опоненти ще спечели вниманието и одобрението на онези граждани на Свиленград, които, предполагам, са уморени от лъжи и обещания.
Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор.