Колективистичният модел ражда нищета

Живеем във времена, когато менталната същност на българина е подложена на реконструкция с позакьсняло въздействие.
Несъстоялият се дебат за ценностите на свободните съвременни общества и тяхната жизнена необходимост в изоставени бивши колонии на съветската империя дава свръхпроизводство от изгнила продукция. Дясното реформистко минало за около 4 години даде свеж полъх, но бе бързо потъпкано от добре организираните и вградени повсеместно метастази на позабравената тоталитарна система. Ракови образувания, които явно никой няма хирургическата мощ и капацитет да отстрани оперативно. Единствено през споменатите 4 години имаше някакви частични опити за химиотерапия, но е ясно, че те имаха твърде частичен успех. Това неминуемо доведе до актуалната реалност, в която мутиралата материя достигна своя апогей с чудовището, което възпроизведе и облече в думите „тройна коалиция“.
И дори много хора с леви убеждения по света да споделят теоретичния постамент на Русо, че хората са добри по рождение, но средата е тази, която ги корумпира, то в нашия български контекст някак си неубедително звучи, че добрите хора, корумпирани от лошата среда, ни стовариха европейските доклади, които обезсмислят целите и съдържанието на едно еврочленство. Основният проблем на изоставащото ни общество от евростандартите все повече се вижда, че е загнезден там някъде между Негово Величество избирателя и неговия праг на търпимост към ситуацията, в която той е поставен в неравностойно положение спрямо закона и правораздавателната система. Липсата на критична маса от граждани, които не споделят левия теоритичен постамент на Русо, е осезаема. За съжаление малцина са тези, възприели антитезата на Томас Хобс за изначалната недоброта на хората, които въпреки това си несъвършенство чрез общи правила, правни норми и регламенти, важащи еднакво за всички, могат да живеят в една либерална среда, където човек означава личност, особено ценна за общността. В замяна колективистичният модел, който дружно ни тика в духовна нищета и масово опростачване, властва непоклатим в съзнанието на населението и обезоражава и последните съпротивителни сили срещу тази азиатска зараза.
Единственият открит антидот е десният инструментариум, който може да изравни шансовете на отделните граждани, като утвърди една от основните ценности на свободните демократични общества – върховенството на закона и равенството пред него. Но за да се случи това, е необходимо силно дясно управление. В противен случай шансовете на българските граждани да имат достъп до стимулите и бонусите, които предоставя еврочленството, са обективно пропилени. Тогава на дневен ред се появява въпросът необходимо ли е десните сили в България да седят безучастно и да не търсят взаимодействие за изграждане на общ фронт срещу хищническата паст на уродливото тройно изчадие, създадено под (зло)вещото ръководство на агента Гоце-Първанов. Когато на карта е заложено общото благо на хората, населяващи държава, която харчи неправомерно парите от техните данъци и същевременно ги лишава от възможностите, които дава системата за европейска солидарност, то отговорът е ясен. Не само че не могат да гледат безучастно, но и са длъжни да положат всякакви общи парламентарни и извънпарламентарни усилия за смяна на това управление. Изключително важно е в тази ситуация да се търсят нещата, които обединяват отделните субекти в дясното пространство, а не ги разединяват, като същевременно не се губи идентичност и не се изоставят принципи. Да, това е сложна задача, но никой не е казал, че ще бъде лесно. Десните не малко пъти в световната история е трябвало да взимат трудни решения, често непопулярни, но конструктивни и неизбежни в дългосрочна перспектива. Разбира се, тук трябва да бъдат отбелязани многобройните удари отляво и отдясно, които се изправят като стена пред възможността за едно такова взаимодействие. Първите някак си са лесно обясними и в известен смисъл закономерни. Все пак заплашена е една система, която се надява да се транспортира и оцелее в поне още един парламентарен мандат. Докато вторите, условно наречени идващи отдясно, изненадват значително с агресивния си тон и (не)ясните си цели. Изглежда, че има непоявили се субекти в дясно, които страдат от остра необходимост да бъде елиминиран от политическия небосклон лидерът на ДСБ, тъй като неговото присъствие силно възпрепятства тяхното акуширане.
По някои публични изказвания на идеолозите на това натоварено с големи очаквания „неродено дясно с големи претенции“ разбираме, че те са готови всъщност да предложат управленска алтернатива за по-следващия парламентарен мандат, започващ през 2013 г., но за целта е необходимо немедлено Костов да им разчисти терена. Извинявайте, ама за кои точно овце е предназначена тази претенция. Аз не си спомням Костов някога да е имал претенцията някой да му освободи пространство, за да може той да се докаже като политик и държавник. Нещата или ги носиш у себе си и ги правиш, или си стоиш в периферията и цял живот търсиш причините в другите, оправдавайки несъстоятелността си. Възможен е и трети вариант. Атакувайки лидера на партия, водеща след себе си 1% електорална подкрепа според социологическите агенции, да го правиш всъщност по причини неслучайно обслужващи интересите на тройната коалиция. Самото твърдение, че евентуално дясно взаимодействие срещу сегашното управление не би било никаква негова алтернатива изглежда най-малкото нелепо от ужким хора с десни убеждения, и то в момент, когато самата тройна коалиция е носител на авторските права на тази сентенция.
Този неискрен плач за осъществен брак между Костов и Борисов, респективно ДСБ и ГЕРБ, цели единствено да делегитимира лидерската позиция на Костов в очите на привържениците на ДСБ и да утвърди старта на новия мандат на тройната коалиция. Такъв брак няма и изобщо не се планира. Ако на някой не му е станало ясно, ДСБ и ГЕРБ ще се явят поотделно на следващите избори. И не разбирам с какво толкова Костов е пречка за претенциите на субекти из цялата палитра на политическия спектър. Да не би да е, защото е единственият политик, на когото хората, съхранили ценностите си в тази разлагаща олигархична среда, искрено вярват и за тях той е последният бастион на нормалността?!?!?
Изобщо писна ми да ме занимават с несъвършенствата на единственото реформистко управление отпреди 7-8 години, когато живеем в условията на тройното разграбване, и то сега в този момент, а не някога си. Интересите на гражданите са силно потъпкани от това управление и работата на десните е да го свалят. Всички интерпретации против общи взаимодействия наливат вода само в чашата на безалтернативността на тройния сговор.