Кой се е облагодетелствал от сделките с външния дълг (+ВИДЕО)

ПОЗИЦИЯ НА ДСБ ОТНОСНО ДОКЛАДА ЗА СДЕЛКИТЕ С ВЪНШНИЯ ДЪРЖАВЕН ДЪЛГ ОТ 2002 г.

Докладът свързан със сделките с външния държавен дълг от 2002/3 г. внесен от министъра на финансите в НС, е изготвен въз основа на решение на Парламента от м. април 2010 г. по предложение на ДСБ и Синята коалиция. МФ възлага анализа на щетите и ползите от сделките на политически независимата консултантска компания „Индъстри уотч“ чрез конкурс, което е гаранция за отсъствие на политическо влияние и манипулиране на изводите в анализа за резултатите от сделките с дълга от правителството на Симеон Сакскобурготски през 2002 г.

Изводите от доклада на министъра на финансите доказват че:
1. Сделките с дълга от 2002 година са нанесли безспорни щети на България, чиято минимална стойност до момента възлиза на 1 млрд. лева;
2. Твърденията за някакви ползи от тези сделки са хипотетични и недоказуеми чрез реалните данни за публичните финанси и икономиката на страната.

Анализът на сделките с външния държавен дълг от 2002/3 г. потвърждава прогнозите на председателя на ДСБ Иван Костов, които той като депутат в 39-то Народно събрание отправи към тогавашния министър-председател с искане сделките да бъдат спрени, за да се предотвратят огромни щети за страната. Потвърждава се и меродавността на исканията от ДСБ и на Синята коалиция тези сделки да бъдат разследвани и да се потърси отговорност от лицата, които са ги подготвили и осъществили.

Затова ДСБ настоява НС да обсъди доклада на министъра на финансите свързан с анализа на „Индъстри уотч“ и да поиска от прокуратурата пълно разследване на сделките с външния дълг на България от 2002 година с цел да се установи:

1. Кои лица са предложили да бъдат реализирани сделките с външния дълг от 2002/3 г. и участвали ли са тези лица, или свързани с тях лица в тези сделки като купувачи, или посредници при наличие на конфликт на интереси;
2. Била ли е осигурена дължимата защита на финансовите интереси на държавата от тогавашния министър на финансите Милен Велчев, включително чрез извършване на обичайните за сделки с подобен мащаб и характер анализи на рисковете, възможните вреди, както и на алтернативните решения;
3. Кои длъжностни лица са предложили и одобрили конкретните схеми и гранични параметри на сделките и участвали ли са тези лица, или свързани с тях лица по-нататък в тях като купувачи, или посредници при наличие на конфликт на интереси;

ДСБ настоява министърът на финансите Симеон Дянков да изиска НАП и прокуратурата да извършат съвместна проверка на финансовите транзакции кредитиращи сметките на бившия министър на финансите Милен Велчев, на неговите заместници взимали решения свързани със сделките по външния дълг на България, както и на свързаните с тях фирми. Проверката да установи наличието, или отсъствието на преводи от страна на лица участващи в сделките с външния дълг на България и тяхното основание, за да се заключи дали министърът и негови заместници пряко, или чрез свързани лица, са се облагодетелствали от сделките с външния дълг на България.

31.01.2011 г.

До Министър-председателя,
На Република България

Уважаеми г-н Министър-председателю,
Насочвам вниманието Ви към разрешената от Народното събрание по искане на Министерския съвет операция за замяна на български брейди-облигации с държавни облигации в щатски долари и евро.
Споделям, че е необходимо България да излезе на свободния пазар на кредитите и сама да се справя с обслужването на своя външен дълг без да разчита на непрестанната подкрепа на международните фи-нансови институции. Това трябва да става като се отстояват българските национални интереси, а не интересите на притежателите на български брейди-облигации.
Насочвам Вашето внимание към обстоятелството, че замислената операция по замяна на брейди-облигациите е изцяло в полза на техните притежатели. В настоящия момент, при тези условия на паза-ра, никак не съответства на интересите на нашата страна. Тази операция няма да бъде в интерес на нашата страна и в бъдеще и затова макар многократно предлагана в миналото бе отхвърляна.
Убеден съм, че ще спрете операцията за замяна на дълг когато се запознаете с моите аргументи:
Първо. Предишното правителство изкупуваше конфиденциално и предпазливо части от тези облигации и успя да намали дълга с близо 200 милиона щатски долара, изкупувайки го по 75 -76 цента за 1 щатски долар. Сега това ще бъде направено по 92 цента за 1 щатски долар. Притежателите на български брей-ди-облигации ще получат по около 15 цента премия за всеки продаден от тях долар, която не биха получили при следване на предишната стратегия. Общата пропусната полза за България на 1 милиард долара обратно изкупен дълг ще бъде 150 милиона щатски долара. Това очевидно не е в наш интерес.
Второ. При сегашния LIBOR 1 милиард щатски долара дълг в брейди-облигации струва на България приблизително 33 милиона щатски долара лихви на година. При замяната 920 милиона щатски долара нови облигации ще струват приблизително 67 милиона щатски долара лихви или два пъти повече. С тези нараснали лихвени разходи трябва да се намалят другите разходи на бюджета. Затова няма никаква разумно основание.
Трето. Дори сегашния LIBOR да се покачи до 3.5 – 4.5 на сто разходите по обслужването на заменения дълг ще остават по-високи с около 40 – 60 на сто. Това означава, че операцията по замяната е изгодна за България при цени около 75 – 76 цента за 1 щатски долар дълг в брейди-облигации или при 92 цента за 1 щатски долар, но при лихвен купон на новите облигации до 5 на сто. При създадените спекулативни очаквания тези условия ще бъдат неприемливи за пазара и операцията ще бъде неус-пешна.
Четвърто. Българското правителство следва да се стреми към намаляването дела на външния дълг в БВП на страната, но това не може да бъде приоритет при сегашните трудни социални условия и създа-дените крайно неблагоприятни за България условия на кредитния пазар.
Очаквам г-н Министър-председателю, да спрете операцията независимо от даденото от Народното съ-брание съгласие.

15 март 2002 С уважение:
Иван Костов
народен представител в 39-то Народно събрание.

ДОГОВОР ЗА СИЛНА БЪЛГАРИЯ (2005 г.)

Ние, Демократи за силна България, създадохме партия на честните отношения с гражданите.
Срещу вашия глас на изборите днес поемаме следните задължения:

1. Да върнем смелостта, решителността и компетентността в политиката.
2. Да създадем предпоставки за удвояване на доходите чрез ускоряване на икономическия растеж.
3. Да насърчаваме всички предприемчиви и работливи българи чрез намаляване на данъците и осигуровките и общо съкращаване на преразпределителната роля на държавата.
4. Да разходваме пестеливо и ефективно всеки лев на българския данъкоплатец.
5. Да завършим реформата в здравеопазването и го направим достъпно и качествено.
6. Да установим върховенството на закона с всички средства, включително с промяна на Конституцията.
7. Да премахнем имунитета на депутатите и магистратите.
8. Да възобновим и спечелим войната с организираната престъпност и с корупцията.
9. Да създаваме и укрепваме силни институции и местна власт – близо до хората.
10. Да отстояваме българските интереси в ЕС и НАТО.
11. Да се противопоставим на реабилитацията на комунистическия режим и на присъствието на неговия репресивен апарат в обществения живот. Няма давност за техните престъпления.
12. Да се борим срещу изолирането и партийния контрол върху българските турци.

Задължаваме се да положим всички усилия, за да поправим щетите, нанесени от настоящото управление:
Ще ревизираме договорите, които стовариха ненужни финансови тежести върху българските данъкоплатци за едно поколение напред.
Ще потърсим отговорност за вредите, които бяха причинени чрез спекулации с външния дълг на България.
Ще направим необходимото да върнем на българската държава незаконно придобитите от Симеон Сакскобургготски имоти.

Декларираме пред българските граждани, че ще останем верни на своите принципи и ценности. Няма да се договаряме зад гърба на своите избиратели.

Публично поемаме задълженията по настоящия договор в името на
СИЛНА БЪЛГАРИЯ В ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА!

Май 2005
Иван Костов
Председател на ДСБ

Димитър Бъчваров: Добър ден, дами и господа! Добре дошли!
Първо ще ви запознаем с позицията на Демократи за силна България относно Доклада за сделките с външния държавен дълг от 2002г., реализирани част от тях 2003г. Мисля, че позицията ви е раздадена, затова няма да я прочета, но искам да обърна внимание на няколко неща.
Първо, докладът на министъра на финансите в Народно събрание във връзка с анализа на IndustryWatch за сделките на правителството на Симеон Сакскобурготски от 2002г. с външния държавен дълг беше изготвен и внесен в Народно събрание по искане на Демократи за силна България и Синята коалиция с решение на Народно събрание. Важно е да отбележим, че анализът на IndustryWatch беше възложен от министъра на винансите с конкурс, а самото IndustryWatch, както знаете е една политически неутрална, високо професионална организация, която спечели конкурса за извършване на тази експертиза. Поради това всички намеци от страна на заинтересованите лица, че едва ли не се касае за някаква политическа манипулация и поръчка не са състоятелни, което е и общото мнение и в медиите и вашето мнение.
Изводите от доклада на министъра на финансите по повод представеният му анализ могат да се сведат според нас до две много важни точки. Първо, сделките с дълга от 2002г. са нанесли безспорни щети на държавата и на фиска до момента от 1 милиард лева. Второ, твърденията за някакви ползи от тези сделки са хипотетични, тоест щетите са безспорни, ползите са хипотетични, недоказуеми чрез реалните данни за публични финанси и икономиките на страната.
Какво следва от тези изводи? От тези изводи първо следва, че се потвърждават прогнозите на председателя на Демократи за силна България, Иван Костов. Още през 2002г. като депутат в 39-то Народно събрание в писмото му до минисър-председателя тогава Симеон Сакскобурготски, с което той настойчиво и аргументирано искаше да се прекратят тези сделки поради огромните щети, които ще нанесат на българската държава. Потвърждават се тези данни. Потвърждава се също, че исканията на Демократи за силна България и Синята коалиция по-късно, през всичките години след извършването на сделката, за търсене на отговорност за резултатите, за щетите са абсолютно меродавни. Те са още по-меродавни днес, когато България е притисната от тежка финансова криза.
Затова Демократи за силна България настоява Народно събрание да обсъди доклада на министъра на финансите свързан с анализа на IndustryWatch и да поиска от прокуратурата пълно разследване на сделките с външния дълг на България от 2002г. Но не просто да се прехвърли доклада в прокуратурата, на IndustryWatch, който е високо професионален и експертен доклад, в който са посочени не виновници, а са посочени само резултатите. Защото едно такова прехвърляне на документа към прокуратурата, по-скоро би било като отбиване на номера и би профанизирало въпроса с отговорността.
Затова ние настояваме Народното събрание да постави целите на проверката на прокуратурата, а именно:
1. Кои лица са предложили да бъдат реализирани сделките с външния дълг от и участвали ли са тези лица, или свързани с тях лица в тези сделки като купувачи, или посредници и имали конфликт на интереси ако е имало такова участие;
2. Била ли е осигурена от министъра на финансите Милен Велчев достатъчна защита на финансовите интереси на държавата, включително чрез извършване на обичайните за сделки с подобен мащаб и характер анализи на рисковете, възможните вреди, както и на алтернативните решения;
Това е много важно, защото в самия доклад на IndustryWatch, в самото начало се казва, че не е ясно кой е предложил сделките. Няма анализ, а има само откъслечни елементи на такъв анализ, което хвърля съмнение за престъпна небрежност при опериране със суми в особено големи размери, държавни средства.
3- то, което е не по-малко важно. Освен лицата, които са предложили тези сделки да се установи кои длъжностни лица са одобрили конкретните схеми и гранични параметри на сделките и участвали ли са тези лица, или свързани с тях фирми по-нататък в тях като купувачи, или посредници при наличие на конфликт на интереси;
Този обхват на проверката или тези насоки на проверката ще покажат дали се касае само за некомпетентност, за да се причинят такива огромни щети или за което според нас има достатъчно съмнения и основания за корист и облагодетелстване. Защото има някои факти около тези сделки, които в своята съвкупност и причинно следствена връзка навеждат на мисълта именно за облагодетелстване и корист, т.е. за извършване на престъпление и то в особено големи размери.
Самият факт, че министърът на финансите и неговият заместник, които са така да се каже „бащите на сделките“ имаха високи претенции за експертиза в тази област, че непосредствено преди да заемат държавните постове са работели в институции и то водещи световни институции занимаващи се с подобен тип сделки изключва наивност, прибързаност и некомпетентност. Не би могло с лека ръка да предположим, че те просто не са знаели какви ще бъдат последствията, защото сега се чуват такива оправдания „никой не би могъл“, казват те „да прогнозира как ще се промени курса на доларът, как ще се промени графиката на Либор- а през тези години, тоест нивото на Либор-а“, които са основни параметри около които се изчисляват щетите за държавата. Да, но тогава искам да припомня, че бившият министър-председател Иван Костов предрече именно тези щети. Такива прогнози имаше и от Светослав Гаврийски, от Пламен Орешарски и от много други национални експерти, които следяха внимателно развитието на тази сделка. Най-малкото след официалното предупреждение до министър-председателя от Иван Костов, можеше да се извърши точно този задълбочен анализ с възможни алтернативни решения ако щете с привличане на външни, неутрални, неучастващи по-нататък в сделките консултанти, за да се предпази България от именно това, което се случи. От загуби в размер на 1 милиард лева. Между другото тези загуби по абсолютна стойност са по-големи, защото числото 1 милиард лева, всъщност е през дисконтиране на паричните потоци на началната стойност. Но няма да влизаме в спорове по експертизата.
Нещо, което според нас е много важно, за да се изчистят съмненията за злоупотреби. Ние настояваме, Демократи за силна България министърът на финансите Дянков да изиска Националната агенция по приходите, съвместно с прокуратурата да извършат проверка или ревизия на финасовите транзакции кредитиращи сметките на бившия финансов министър и неговите заместници, които са взимали решения по тези сделки, както и свързаните с тях фирми. Тази проверка трябва да установи наличието или отсъстие на преводи от страна на лица участващи в сделките с външния дълг на България, основанието за такива транзакции, за да се заключи дали министърът и неговите заместници пряко или чрез свързани лица са се облагодетелствали от сделките с външния дълг на България. Ако това не се направи в общественото мнение, в политическата среда на България ще останат тежки съмнения за злоупотреби, които нямат исторически аналог. Дори прочутите афери отново с външния държавен дълг на Фердинанд не са били от такъв мащаб. Това е и начин всички претенции на бившия министър Велчев и длъжностните лица подготвили и осъществили тези сделки да се реабилитират ако действително са действали добросъвестно.
Сега като член на Европейския съюз българската държава и българската прокуратура имат инструментариум и възможност да извършат такава проверка и ние настояваме това да стане във възможно най-кратък срок.
Тази проверка трябва да послужи като пример оттук нататък за всички подобри начинания от министри и държавни служители на много високи нива, за да знаят, че все пак България е държава, която може да защитава своите интереси и да започне да става правова държава по големите интереси не само по дребните случаи, които се афишират шумно и понякога чисто пропагандно.
Това е нашата позиция. Раздадена ви е писмено. Сега давам думата на г-н Атанасов да добави по други теми или по същата тема.
Атанас Атанасов: Добър ден на всички! Няколко думи по втората тема, която беше обсъждана на национално ръководство, а именно скандалите свързани със специалните разузнавателни средства. Аз искам да ви прочета нещо, което според мен всички знаете, но независимо от това то е много важно и на него искам да стъпя. В петък излезе едно съобщение на официалната страница на прокуратурата, което гласи така: „Прокуратурата на Република България заявява, че нито един от телефонните разговори тиражирани напоследък в общественото пространство не е станал достояние на наблюдаващия прокурор, нито на който и да е друг, както се твърди в някои медии.“ Това наблюдаващия прокурор е потвърдил пред Подкомисията за контрол на СРС-тата в Народно събрание по време на изслушването му. Тази информация, поднесена по този начин, официално на страницата на прокуратурата на практика означава, че в Министерството на вътрешните работи, което на практика прилага специалните разузнавателни средства и там се събира информацията са създадени реални условия за злоупотреба със събираната информация чрез специални разузнавателни средства за политически цели. Защото е недопустимо, в нарушение на закона информацията, която се събира чрез СРС-та да не отива към заявителя, а да отива незнайно къде и да не е ясно кой се разпорежда с нея. В тази връзка две неща искам да ви кажа. Първо, след като са направили това съобщение от прокуратурата нека да продължат и да изяснят кой е отговорен за това. И да потърсят отговорност на тези длъжностни лица в държавата, които са си позволили да селектират тази информация, защото такъв тип селекция създава реални условия за злоупотреба с тази информация. На второ място, недопустимо е около един месец държавата да се тресе от тези скандали и отговорните институции да не дават отговор на обществото какво се е случило и кой е отговорен за това. Отговорността ляга върху министър-председателя. той миналата седмица е предложил да се създаде някакъв специален работен орган, който да се оглави от министъра на правосъдието и да прегледа цялото законодателство. Нека да се реши какво ще се прави оттук нататък, но недопустимо е да не се заяви кой е отговорен за създалата се ситуация до този момент. Защото кратко казано от цялата тази информация, която излиза се създава впечатлението и то реално, че някой си е създал специална служба за подслушване и тази информация да се използва за политически цели. Това е по тази тема ако имате въпроси съм готов да отговоря. Благодаря ви.
Г-н Бъчваров, вярно ли е, че в България няма компетентни експерти или компании, които могат да направят оценка на външен дълг или анализ?
Димитър Бъчваров: Много интересен въпрос задавате. Това е твърдение на защитниците на сделката. Аз бих отговорил така. Ако в България няма нито един компетентен човек за ползите или вредите от такава сделка защо е направена? Това вади очите в доклада на IndustryWatch, че именно отсъства такъв анализ, компетентен анализ. Когато такъв анализ не е възложен, не е извършен и не е достояние в момента, минали са години от тази сделка. Възникват много тежки съмнения още повече, когато министърът и неговите заместници са били професионалисти в областта на подобни сделки и анализи.
Не смятате ли, че трябва да се потърси отговорност и от тогавашния премиер? Защо само министърът на финансите?
Димитър Бъчваров: Отговорността на тогавашния премиер е безспорна, но тя вероятно е по-скоро политическа и се свежда до това, че той е бил предупреден с компетентно писмо от неговия предшественик, бившия министър-председател Иван Костов и не е направил нищо, за да се осигури предварителен анализ на това, което се прави с публичните финанси на страната. Вероятно в хода на разследване, което предлагаме да извърши прокуратурата не вероятно, а със сигурност трябва да се установи отговорността на министър-председателя Симеон Сакскобурготски.
……./не се разбира въпросът/
Атанас Атанасов: По отношение на първият ви въпрос, текстът на закона е мисля чл. 25-ти, цитирам по памет, от Закона за специалните разузнавателни средства, в който се казва, че „събраната информация чрез СРС незабавно трябва да бъде съобщена, изпратена на заявителя. Заявителят в конкретния случай е прокуратурата, тоест конкретния прокурор. Това означава, че целият обем информация трябва да бъде изпратена на заявителя и той след това преценява от тази информация за коя да бъде изготвено веществено доказателствени средства. Недопустимо е оперативно-техническите служби или който и да било извън или преди заявителя да си позволява да цензурира информация, да селектира, да филтрира или която дума искате нея употребете. Не знам какво е заявил въпросния прокурор след изслушването му, но това е официално съобщение на прокуратурата на нейния сайт и всеки може да го прочете. И в момента е на сайта. По начина, по който е поднесено това съобщение, сухо … и заявлението. Това показва, че прокуратурата недвусмислено иска да изпрати сигнал към цялото общество, че тази информация не е получавана там. И тъй като това е конкретен един случай от него може да се направи извод, че ако се проверят всички останали СРС-та картината ще бъде много по-лоша от това, което се очертава от единия случай.
Управляващите твърдят, че това изобщо не са специални разузнавателни средства.
Атанас Атанасов: Една от най-големите грешки в този скандал на управляващите и по-специално на министъра на вътрешните работи той до ден-днешен шикалкави и не дава пряк отговор. Ако още по време на Йорданов или Ивановден бяха излезни управляващите и бяха казали „да, има разработка по отношение на Танов. Провеждани са специални разузнавателни средства те не са дали резултат и след това всичко е приключено“ досега щяхме да забравим за скандала. Но това е абсолютно неадекватно управленско поведение, което обаче говори за гузност.
Вие защо твърдите, че са СРС-та?
Атанас Атанасов: Ама не е аз да го твърдя. Прокуратурата в съобщението си го казва това нещо. Прокуратурата го казва не аз.
Димитър Бъчваров: Други въпроси? Благодарим ви.